Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Shan Zha Shu Zhi Lian 山楂树之恋 (Mandarin Title)

ПОД КЛОНИТЕ НА ГЛОГА


:imdb:


Жанр: Драма, романтичен
Година: 2010
Режисьор: Джан Имоу
Актьори: Джоу Дун-ю, Шон Доу, Си Мей Дзиен, Чен Тай Шън и др.
Държава: Китай
Език: Мандарин
Времетраене: 98 мин.


Резюме:
Този филм описва една от най-чистите и нежни любовни истории с китайски контекст. Джан се завръща към принципния подход в изграждането на сюжета. Това е може би и най-обикновената любовна история разказвана някога. Толкова отдалечена и нереална е тя в сравнение с интригите преплитащи се във филма „Високо се издигат червените фенери" или дворцовите заговори между краля и кралицата в „Проклятието на златното цвете". Всъщност филмът е базиран на действителна история случила се по времето на културната революция. Но тази история не разказва за културната революция, а е просто история за една любов. С тази си „обикновенност" обаче, сюжета превъзхожда. Момче се влюбва в момиче. То знае какво значи истинска любов. Без да бъде показен, успява да внуши на новото поколение филмова публика, как класическото мъжко кавалерство все още може да разтапя сърца. Момичето от своя страна приема неговата любов с невинност и решителност.

Самият Джан решава да се заеме с филма, трогнат от оригиналната история, и по-специално следното изречение : „ Не мога да те чакам 13 месеца; не мога да чакам да стана на 25; но мога и ще те чакам цял живот." Относно това режисьорът споделя: „Когато започнах със снимките, реших че без значение как ще се разгърне филма, той трябва да завърши именно с това изречение". Докато работи върху сюжета, Джан решава че е най-добре да използва прост и разбираем език за диалозите. Същото се отнася и за играта на актьорите, а действието се развива бавно и спокойно.

Адаптиран по популярния роман на писателката Ай Ми със същото заглавие, филмът се базира на разказа за живота на китайката Дзинциу, която споделя своя дневник с авторката. Разказ за една любов, развила се в последните „zhiqing" дни на културната революция. Zhiqing всъщност се отнася за младежите от градовете, изпратени в провинцията, където да бъдат „превъзпитани". Дзинциу, идваща от скромно семейство, се среща и влюбва в Лаосан, момче с перспективно бъдеще чийто баща е военен офицер с висок ранг.

Със съкращения оттук

 

 


:essub:

Сваляне на филма:  тук
Вече и на двд тук

 



Хиляди благодарности на Деската, че се нагърби и този път да се качи "от трън, та на ГЛОГ, че по-висок" , заемайки се с редакцията, след която ми останаха излишни запетаи за още един превод. :lol2::thanks:

 

 

Лично мнение:

Off Topic

Много прилича на "Пътя към дома", който мнозина считат за най-добрият филм на Имоу. Но и различията са доста, при това не винаги за лошо. Както по-горе, в описанието е споменато, това е най-обикновената любовна история разказвана някога. Но за сметка на това чиста и невероятно, дори до болка истинска. Нещо, което май сме позабравили последните 20, че и повече години.

Типичните цветове за лентите на китаеца не търсете, всичко е заснето в меки, пастелни тонове, няма някакви зашеметяващи пейзажи, няма ефекти, няма нищо пищно и показно. Това му решение силно адмирирам, защото след филми като "Герой", "Проклятието на златното цвете", церемониите по откриването и закриването на олимпиадата в Пекин и предпоследният му "Жена, пистолет и супа" (който година слез илизането си няма все още никакви субтитри) това му решение изисква много воля и смелост, още повече когато си си създал такова име сред кино средите.

Играта на всички актьори е истинска и непринудена, а главните герои - Джоу Дун-ю и Шон Доу са перфектни. Не мога да повярвам, че малката госпожица в реалният живот е още ученичка, а Шон Доу тепърва започва да учи актьорско майсторство, просто изумителен дебют и на двамата в света на киното.

Допадна ми как е уловен духът на 70-те. Мнозина навярно биха се издразнили от политическата пропаганда, на други би им се сторила смешна и наивна, но тези репресии, извършвани от комунистите са нещо, което не бива да се забравя (друг е въпроса, че сега промиването на мозъци е много по-силно и масово, без да изглежда толкова грубо и отявлено).

За финал. "Под клоните на глога" си струва да се гледа, защото такава любов и такива истински и неподправени чувства в наши дни почти не се срещат.

Оценка: 10/10

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм за мен е един от най-хубавите за годината.Ясно е,че щом режисьор от ранга на Джан Имоу се е заел с продукцията,финалният резултат ще е прекрасен.Хареса ми цялата истинност във филма - чувствата ,революцията,цветовете,които е използвал.Съгласна съм напълно с Майк,че не бива да се търсят сравнения с предишни произведения от сорта на "Герой"..няма ефекти ,няма такива цветове,няма толкова символика.Простотата е основния почерк в направата на филма.И няма как като имаш такава история.

Хареса ми момента на раздялата,когато пътищата им се разделиха.Беше направено много ,много емоционално и ме трогна истински.Въобще филма си струва да се гледа и не мисля,че ще има хора,които да не го харесат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ей, Майк, аз т'ва зех, че го изгледах! Разгеле! :lol:

Страхотен филм - невероятно нежен въпреки грозната реалност около героите, толкова умиляващ и трогателен на фона на кошмарните обстоятелства... Така, както си отдъхнах, че отдавна сме забравили (а някои от нас изобщо не помним) манифестациите, бригадите и страха да не те издаде някой, че си казал две думи накриво, така ми стана и тъжно, че подобни чисти емоции и красива любов май вече не се срещат много-много, да не кажа хич. Макар да е брутално и грозно, когато жената не може да бъде жена и мъжът не може да бъде мъж... а всички са "другари".

Прекрасна история, поднесена с огромна любов и деликатност. Пълно спокойствие, дори и в най-болезнените сцени, никаква драма и пресилени сълзи... Какво облекчение! :)

Майк, багодаря, че ме изюрка да го гледам. Филмът се препоръчва горещо. :kissx:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Невероятна любовна, романтичена и увлекателна история, направо.. в това студено време ми сгря душата отвсякъде :)

Въпреки, че филма продължи 113 мин.(сравнително дълъг) нямаше момент, в който да ми е доскучало, даже напротив след като го изгледах за пореден път се уверих, че времето лети неусетно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отдавна не бях гледала любовна история, която така да ме трогне, така да ме развълнува, така да ме разчувства и накрая така да ме разплаче.

Невероятно красив филм. С много добро изпълнение на актьора и актрисата в главните роли. Преди дни ми попадна някаква сесия на младежа и от там се заинтересувах кой е и в какво е играл. Така попаднах на филма. Но актрисата е не по-малко чаровна и талантлива.

 

Много тъжен финал.. Е, оказва се, че не само корейските филми завършват по подобен начин, но какво да се прави.. Живот!!!

И всъщност най-интересното е, че почувствах героите толкова близки, понеже съм живяла в подобни времена, макар и не толкова сурави като в Китай и Русия.. Това "другарю" и "другарко" и всичко "за партията" ми е до болка познато. И в края на краищата.. имаше си някаква романтика в тези времена. И тук също я усетих..

 

Песента също беше много красива! И изобщо всичките тези цветове..

Благодарности за този чудесен превод, който засилва удоволствието от гледането!!! :thanks:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рядко гледам китайски филми и често не оставам очарована от тях, но за мен бе изключително удоволствие да гледам Under the Hawthorn Tree.

Самото заглавие на филма, историята, сюжета му, както и всички положителни коментари, които прочетох, привлякоха вниманието ми.

Останах очарована от картините, цветовете, пейзажите. Всичко беше изпипано до съвършенство и толкова красиво.

Поднасям адмирациите си към играта на главните актьори, които неповторимо и естествено пресъздадоха трепетите, надеждите и емоциите на персонажите си.

Великолепна работа на Имоу! Истински шедьовър, който задължително трябва да се види. Пренесе ме в друго време, показа ми други чувства - чисти и искрени, символизиращи предаността, която пък пролича от финалното изречение.

Рядък филм.. Дори може би малко самотен..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какъв филм само, невероятен шедьовър. Доста неща са изписани по-нагоре, които се съчетават с моето мнение, за това ще кажа само, че почитателите на смислените любовни истории задължително трбява да го гледат. От този филм струи такава романтика и тъга, че би накаръл всеки да се разчувства.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дадох и своя глас за този филм. Работата на Джан Имоу ми е добре позната. Отново чудесна.

 

Тази смес от контрасти, сиви, стягащи гърлото моменти, красиви, мирни природни картини, общата психоза, естествените лични чувства на главните герои.....създава една особена атмосфера в която се потапя зрителя. Гледаш и преминаваш през доста различни емоции и накрая оставаш и замислен.

 

Написано е достатъчно преди мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм очарована от това истинско произведение на изкуството! Нежно, лирично, изящно. Прекрасна природа!

Главните изпълнители до такава степен се бяха свързали с образите, че изобщо не се усещаше актьорската игра. Искаше ми се да продължавам да ги гледам.

 

 

Ядосах се на Имоу, че беше избрал подобен край. Прекалено много истории напоследък започнаха да завършват по този начин. Хубавото в случая беше леката заблуда, която режисьорът се опита да наложи на зрителите. Веднага се досетих, че той е болен, още щом му казаха, че кръвта му трудно се съсирва, но сюжетът беше измислен по такъв начин, че да не натовари публиката и персонажите. Поне до последния момент. Голям шок беше гледката в болничната стая. Гримьорите също си бяха свършили работата безупречно. И въпреки тежестта на финалните кадри, погледът на камерата към снимката ми донесе така желаното успокоение.

 

Времето на Културната революция е извор на множество интересни истории. Чела съм разкази на китайски писатели, описвали сюжети от онази епоха и сред тях има много добри образци.

Рано или късно всеки режисьор се връща към стари свои теми. Наистина в началото долових духа на Пътя към дома, но филмът е различен и неподражаем.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен много ми харесаха детайлите от Културната революция - песните, дрехите, плакатите. Много романтично бяха заснети. Има какво да се научи от всяка отминала епоха.

 

ukio, ти какви разкази си чела за Културната революция и на какъв език? Можеш ли да ме насочиш към някои, и на мен ми е интересен период. Благодаря :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен филм...нежен, мил, деликатен, разтърсващ. Не знам кой човек не би го усетил като такъв, трябва да си емоционално ампутиран...

ЧУДЕН !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз да се присъединя към останалите мнения..

Невероятен филм,игра.. Всичко беше много красиво направено.Заслужава си филма да се гледа отново и отново .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Май доста ще понапиша за този филм, така че ще започна веднага и дано да успея да напиша всичко.

 

Първо да кажа няколко думи за режисьорът. Понеже не съм гледал кой знае колко китайски филми, мисля че едно 30-40% от филмите, които съм гледал са именно на Имоу. А първия негов мисля че беше "Not One Less", който мисля че има голяма връзка с "Under The Hawthorn Tree". Явно режисьорът обича да прави филми, в които действието се развива през комунизма или по-скоро през 60-те и 70-те и т.н., защото в крайна сметка в Китай и сега е комунизъм. Също така и по един прекрасен начин улавя животът на село. Тези две неща ми харесват изключително много и те играят главна роля за това неговите филми да са толкова интересни и приятни за гледане. От друга страна пък има и филми, който са по-грандиозни, като "Curse Of The Golden Flower".

 

Стига съм хвалил Имоу, нека да кажа и нещо за този му филм. Ако информацията ми е правилна това са първи роли и на двамата главни актьори, което е наистина феноменално. Тези млади дебютанти направиха изключително изпълнение и този филм е толкова красив именно заради тях двамата.

 

 

Прииска ми се и в наши дни да е възможно любовта да се изразява с купуването на захар и ботуши, с плетенето на златна рибка-ключодържател и със спането пред входа на болницата цяла нощ. Това за мен е много по-силна любов, защото способността малките неща да зарадват човека може да го направи много по-щастлив.

 

 

Оф .. отказвам се да пиша повече, защото ми дойде музата и май няма да спра, докато не напиша по нещо за всяка една сцена.

 

Един изключително добър романтично-драматичен азиатски филм! 10/10 и ми беше изключително приятно. Благодаря за субтитрите, чудесна работа!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...