Jump to content

The Crab Canning Ship (2009)


ukio

Recommended Posts

spacer.png

 

Kanikosen 
Година: 2009
Жанр: драма
Режисьор: Хироюки Танака (SABU)
Новела: Такиджи Кобаяши (1929г.)
Актьорски състав: Рюхей Мацуда, Хидетоши Нишиджима, Кенго Кора, Хирофуми Араи, Токио Емото
Лентата е показана на Международните кинофестивали в Ню Йорк, Пусан, Хонг Конг и Берлин


IMDB

Резюме
Действието се развива в началота на 20 век, на борда на японския кораб Каникосен, оборудван като консервна фабрика. На този огромнен плавателен съд работниците са принудени да се трудят при жалки условия, получавайки минимална работна заплата. Някои от тях дори умират, вследствие на недохранването и жестокото отношение на надзирателя Асакава (Хидетоши Нишиджима), който не ги третира като човешки същества и допълнително усложнява ситуацията им.
В мизерната обстановка на лишенията и болката се раждат дискусии за раят и адът, изплуват светли мечти, появяват се надежди за бягство. Те стават още по-осезаеми, когато двама от изгнаниците откриват нов свят с неограничени възможности. Реалната утопия, която изниква пред очите на работниците, е достатъчна, за да ги подтикне към истински действия.
Човекът е същество, което може да изтърпи много страдания и да си мисли, че съществуването му никога няма да се промени, докато не види, че някъде навън има и друга алтернатива.
Бунтът на работническата класа срещу богатите експлоататори не е нещо ново и филмирането му, може би, нямаше да има такъв заряд, ако с него не се беше заел Сабу. Той може да прави по една продукция на 5 години, но всяко негово заглавие е било оценявано по достойнство на международните кинофестивали. Настоящият филм е истинско вдъхновение, най-вече за младите хора по света.

Какво умее Сабу най-добре?
Светкавично да сменя гледната точка и да кара публиката да мисли и да чувства, да вижда нещата по коренно различен начин.
Чрез своята странна смесица от привлекателен патос, комедия и умерено количество абсурд, съчетани с ярки драматични моменти, режисьорът постига деликатен баланс в цялостната композиция на историята. И най-важното - той не оставя героите си без надежда.
Ако търсите смело предизвикателство, не само за ума, но и за душата, Каникосен е готов да ви го даде. Искрен и непродправен, филмът безспорно ще ви развълнува дълбоко.

Цветовият фон
Корабът е представен като мрачно, тъмно и влажно място, където не влиза и лъч светлина. Малкото картини (с изключение на кратките ретроспекции на спомените и мечтите на работниците) от външния свят са обвити в непрогледна мъгла. Това е адът.
Но дали хората на кораба са обречени да живеят в него, или могат да променят нещата? Отговорът на този въпрос не е никак лесен. Въпреки това, Сабу се опитва да ни каже, че не е нужно да чакаме следващия си живот, за да променим съдбата си. Можем да го направим веднага, тук и сега.

Адът и раят са вътре в нас
Философският поглед върху света е другата разглеждана тема в лентата.
Работниците мечтаят за по-добър живот, без лишения и болка. Техният рай е недостижим. За разлика от адът, в който се намират. В този аспект, будистките възгледи намират свое място в цялостната картина.

Любопитно:
* Режисьорът Со Ямамура снима своя версия на Каникосен през 1953г.
* Коникосен е адаптация на класическата новела на Такиджи Кобаяши от 1929г., която наскоро получи и комиксова версия. Романът бързо печели публиката след публикуването си и е пренесен на театрална сцена същата година.
Неговият автор се присъединява към японската комунистическа партия през 1931 г., заради което по-късно е арестуван и измъчван до смърт от полицията. Романът Каникосен е забранен в страната през 1930 и 1940г.
В следвоенна Япония годишните продажби на книгата никога не са надвишавали 5000 копия.
Днес ситуацията се променя: през 2008 г. са продадени повече от половин милион екземпляра. Книгата намира експлозивен отзвук, особено сред младите хора.

https://www.seekjapan.jp/kanikosen-a-proletarian-literature-classic-comes-back-to-life/

https://www.theguardian.com/world/2008/aug/21/japan
* Сабу не застава често на режисьорския стол, но когато реши да го направи, винаги можем да очакваме най-доброто. С Каникосен той вече набра скорост и това лято дори успя да представи дорама от няколко епизода, с участието на Шиге от News. Догодина излиза нов негов филм с Кеничи Мацуяма.
* Nico Touches the Walls изпълняват завършващата песен в лентата
* Снимките на продукцията са правени в края на 2008г., в град Ашикага, преф. Точиги
* Най-вълнуваща сцена: Разкритието на героя на Кенго Кора за семейство Кимура

:essub:

 

icon8.gif С български субтитри

icon8.gif С български субтитри 2
С български и английски субтитри

С руски субтитри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз още не съм се наканила да го гледам (но Ukio с това страхотно представяне ми разпали любопитството :) ), а Сабу почти не познавам, само The Blessing Bell съм гледала и го харесах, а иначе много оптимистично съм свалила цял "пакет" от други 7 негови филма, но така и не съм стигнала до тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хаха, може да се окаже, че имаме един и същ пакет от негови филми.

Двете му комедии с участието V6 на са неподражаеми. Shissou също е доста въздействащ.

Сабу притежава много интересно чувство за хумор. Излиза извън всякакви рамки и стандарти.

Благодаря за допълнителните линкове!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само две мнения?!

 

Kanikosen-001.jpg

 

 

Първоначална оценка: 10/10

 

 

 

И по какво се различават каторжния труд от тези условия на труд?

 

 

Случи се така, че препрочитам Достоевски „Записки от Мъртвия дом“ (на английски – не ви го препоръчвам, отвратително звучи!) и той описва абсолютно същите неща. Само, че през 19 век. Нищо не се е променило, и Япония или Русия няма значение, но той задава въпроса:

 

„Може ли човек който се научава да се наслаждава на страданието, да има каквото и да било достойнство?“ и

„ Кой за пръв път е казал, че, човек извършва жестокости, защото действа против интересите си, и че ако е просветен, ако има отворено съзнание, ще стане изведнъж добър и благороден?"

 

Достоевски е живял много бедно, болнав от охтика – туберколоза- и е страдал много. Толкова, че накрая се е научил да приема болката, но и да чувства страданието на другите хора. Но най-долямата му заслуга е, че  се изправя срещу системата и срещу царя, за което го осъждат на смъртна присъда. Сигурно знаете, че го помилват точно преди екзекуцията и го пращат на каторга в Сиберия – след което пише разказа „Записки от Мъртвия Дом“, в който описва цялата гнилост на системата, която например осъжда хора да лежат в дори в болнични легла оковани във вериги, и да умират в тях, когато болницата е тяхното спасение, а не място от където да бягат.  Но най-трагичното е, че нашата система на която се подчиняваме е направено от същите хора, като нас, и че човешката психика, е толкова жестока и отвратителна. И в същото време, умее да види човека и в най-големия убиец. Това е Фьодор Достоевски, същият който също каза, че:

„Красотата ще спаси света“

 

Толкова за психологията на филма. Има и много религия в него. Да вярваш в отвъдния живот, като единствено спасение – много будистко.  Но да премина на нещо друго, което силно ме вълнува....

 

 

 

 

Уважаеми дами и господа!

Колко от вас и от вашето семейство работят без трудов договр, без осигуровки, без нормално заплащане на труда? А колко изобщо имат работа?

За това има толкова много като нас, които са напуснали страната, езика си, бабите и дядовците си, заради това!

Под силното въздействие съм на емоциите от филма съм – и може да съжалявам после – но до кога наистина ще търпим това положение в България? Изобщо няма значение политическата система тука – това поне го знаем – но поне да имаме достойнство, да гласуваме, да бъдем най-доброто, което можем да бъдем, дори управляващи, но не и жертви.

Но решението не е в упованието, а в действието. Ние всички сме лидери.


 

 

Да опитаме пак!

Това е най-ценното послание на филма.

 

Крайна оценка: 10/10

 

20100305_3_IMG_543x305.jpg

 

20100305_1_IMG_543x305.jpg

 

20100305_2_IMG_FIX_700x700.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Щом си на тема системата и нейното влияние върху хората, както и бунтът срещу нея, веднага ти препоръчвам Monsters club. Кратък филм, който повдига много актуални въпроси.

Какво ще кажеш за играта на лошия в лентата? Хидетоши Нишиджима е още един от талантливите актьори на Япония.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво ще кажеш за играта на лошия в лентата? Хидетоши Нишиджима е още един от талантливите актьори на Япония.

 

"Лошият" или надзирателят на работниците е най-добрия! ОБРА ТОЧ-КИ-ТЕ!  :nunchako:

 

Kanikosen-0003.jpg

 

Няма по-добър глас от неговия -само не знам как не прегракна да вика толкова! Още едно доказателство, че добрият актьор трябва да може качествено да използва гласа си във всички тоналности, и особено да умее да вика, не на всеки се отдава. Заради присъствието на този актьор, преводът малко се забави - много силно ми въздейства и ме обливаха ту топли ту студени вълни  :blush:.Това щеше сигурно да е най-силната роля на Рюхей, ако не беше той да го засенчи. Като лунно затъмнение - но нали знаете, какво казват - че само луната може да засенчи слънцето :) Имаше някаква фатална връзка между тях двамата, за съжаление не завърши с добър край, според корейските стандарти - да се обединят в смъртта, но затова японските още остават дълбока вода за мене. Разплитаме загадките малко по малко...

 

 

Благодаря за препоръките- досега следвах стъпките на Рюхей Мацуда, младия самурай в нежно-розово кимоно от Табу, но тук м алко ще се отклоня. Не вярвам да съжалявам. 

 

Този филм е началото на синдикатите. И доказателство за това, колко са важни. 

 

п.с. Явно имам слабост към хората с името "Нишиджима" :) кк

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хахаха! Така е. Имаш слабост към въпросната фамилия!

Много изразителен актьор е Хидетоши, с богат опит в киното и най-разнолики роли. Този персонаж е доказателство за това.

Добавих бг субтитри! Големи благодарности, момичета! Дано повече хора да видят този филм!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любими реплики от филма : "Валят хора" и "Това ли е раят?" :D  и още двайсет, трийсет реплики промълвени в средата на филма, докато нашите герой затъваха в Ада и търсеха светлина в настоящето и когато се появи клоуна, да им каже Съзнанието е важно, Мислиш, мислиш без да се отказваш, без да обвиняваш...виждаш и действаш, всеки е важен...какво искаш?

Този филм си играе с гениалността и доста добре му се получава, достатъчно добре, за  да разбера, че "откривам раците" твърде късно, защото едва сега изгледах "Каникосен". Малък минус за мен, поправен овреме. ;)

 

Огромни благодарности за превода на екипа For Ever Rain - T_Lozeva :kissx:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Никога не е късно да станеш фен на САБУ.

Еха! Станахме петима, гледалите този филм (ако и Никомила го е видяла). Радвам се, че има кой да оцени лентата, успоредно с умопомрачителната актьорска игра.

Онлайн четене и сваляне на романа на руски

 

"Отиваме направо в ада. ”

"Така започва историята на Хако Мару, рибар, който работи в ледените води на Камчатка, източно от Русия, и неговия екипаж: загорели морски лъвове, съсипани от пиене и жени, студенти в дълг към държавата и бедни селяни на прага на глада.

Докато вятърът хапе палубата и виелицата превръща лодките в призраци, патронът на риболовната експедиция принуждава екипажа да работи до изтощение и прилага брутални наказания, ако се осмелят да протестират. Постепенно зародишът на въстанието се разпространява и макар корабите на японския императорски флот да патрулират района, за да поддържат ред сред риболовния флот, неизбежният бунт изригва.

Каникосен е класика на японската литература. Той е публикуван за първи път през 1929 г. и днес претърпява грандиозно възраждане, тъй като съвременните читатели се идентифицират със скромните герои, които участват в този роман.

«Японската версия на "Гроздовете на гнева" (Матю Уорд)

«Роман, който говори за бунт сред екипажа на риболовна лодка, се превърна в неочакван успех сред младите японци» (The Guardian)

«Неочакван бестселър, който представя нарастващата тревожност на работническата класа пред несигурността на работното място» (The New York Times)

«След като започнете, не можете да го оставите» (The Straits Times)

„Вече няма работа за цял живот и не е ясно как хората ще си събират пенсиите. Мисля, че подобна несигурност прави тази книга толкова привлекателна. ”(Хирокадзу Тоеда - Университета на Васеда в Токио)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...