Fun Corner

[didkapan]

Това сериал ли е?

 

Не е сериал, истинска случка.

[NyXe]

Длъжност: шофьор

 

Изисквания: професионални навици на управление на леко- и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метрото, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове, на въоръжение в страните от НАТО.

 

Навици за ралийно и екстремално управление са задължителни.

Опит във Формула-1 - препоръчва се.

 

Знания и опит в ремонт на бутални и роторни двигатели,автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалване,бордови компютри, ABS, GPS и автомобилни аудио системи на водещи световни производители - задължително.

 

Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи - плюс.

 

Кандидатите трябва да притежават сертификати от BMW, General Motors и Bosch, а също и дипломи за участие в големи международни ралита, но не по-стари от 2 години.

 

Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на интервюто.

[funktastic17]

Ако оставим настрана клиповете,които са просто....
Самите, хмм,изпълнители имат нужда от вокална подготовка.

[Sierra]

толкова е покъртително... Иначе тая на 2не1 поне попейва мънинко.

[mike]

Резюме: "Kenta to Jun to Kayo-chan no Kuni" разказва историята на двама мъже, Kenta и Jun, който са израснали като братя в съоръжение за деца. След като порастват те започват да работят заедно, странящи от другите хора. Приятелите решават да предприемат едно пътуване на север да посетят брата на Kenta в затвора Abashiri. По пътя си срещат Kayo (Ando Sakura, Love Exposure), опитваща се да намери пътя си в един свят, който би ги хвърлил в затвора само за това, че са аутсайдери и гневни млади хора .

 

[NyXe]

Шеф-отделът помолил старшия програмист да напише характеристика за колегата си Трифон:

 

1 Трифон, моят колега програмист, винаги може да бъде намерен

2 усърдно работещ на бюрото си. Той работи независимо, без

3 да пилее фирмено време, лафейки с колегите. Трифон никога не

4 се двоуми, когато става дума да помогне на някого и винаги

5 приключва задачите навреме. Трифон често прекарва допълнително време в

6 изпипване на проектите си, понякога даже пропуска

7 цигарените паузи. Той е настървен и му липсват всякакви

8 суети, въпреки безграничните му

9 знания в областта на програмирането. Твърдо вярвам, че Трифон може да бъде

10 определен като работник от висок калибър, от типа, който не може да бъде

11 лесно заменен. В тази връзка препоръчвам да бъде

12 повишен в мениджърска позиция и официален документ с предложението ми ще бъде

13 пуснат по канален ред в най-скоро време.

 

След характеристиката пристигнала допълнителна бележка:

 

Тоя идиот ми надничаше през рамото, докато пишех характеристиката, моля, четете само нечетните редове.

[mrnkaloto]

Уникален фокус!

 

http://vbox7.com/play:0ae882b3

[NyXe]

ПЕПЕЛЯШКА

 

Имало едно време един мъж и една жена. Те много се обичали и се оженили. Толкова се обичали, че си купили апартамент. Родило им се едно момиченце. Мъжът повече се грижел за бебето, защото жената била еманципирана и не искала да си разваля бюста с кърмене.

Бащата взел майчинство и започнал да се феминизира, но понеже често излизал с количката на улицата, се запознал с много други млади майки, с които обменял опит. Жена му, започнала да ревнува и като се върнела от работа, го хокала, даже го и биела. Скандалите продължавали сутрин и вечер и горката толкова се увлякла по тях, че веднъж като отишла на работа по инерция набила и шефа си. Шефът отдавна търсел повод да я уволни, защото му трябвала по-млада и неженена секретарка и мигновено й бил дузпата по съответния член на кодекса на труда.

Жената се върнала вкъщи и направила живота на мъжа си ад. Жилището било малко и дори решила да се разведе, за да остане сама в апартамента. Да, но мъжът нали се бил запознал с много майки, имал вече страшни връзки. Знаел се със сестрата на една съдийка, с която заедно си разкарвали бебетата по парковете и куклените театри. Същата съдийка ги съдила за развод и съдът постановил, че жилището ще остане на двамата, защото го били купили с общите си спестявания, а мъжът не бил алкохолик, побойник, развратник и бля-бля-бля-бля подробности.

Жената направо изкукуригала от яд и веднага викнала майстори да преградят апартамента наполовина. Избили втора врата на площадката и от малкото фамилно гнездо станали две още по-малки, в които трябвало да спят големите непримиримости на бившите съпрузи.

Мъжът продължил да живее скромно, като нито канел гости да се напиват, нито водел разни мацки да ги чука в жилищната си площ. (Той ги чукал по техните къщи или по апартаментите на приятели и така успял да запази репутация на извънредно скромен домошар в квартала.) Да ама жената още повече се ядосвала и вечер през дупките на контактите в общата стена му приказвала, че и без него ще отгледа детето си, че ще го обучи и изучи, и ще го направи да бъде известно в целия свят. Мъжът нямал нищо против и казвал „добре". Онази през ден си боядисвала косата от злоба, докато се сетила да му каже, че така ще възпита дъщерята, че тя да не разговаря изобщо с него. Мъжът се уплашил и се почудил какво да прави. На другата сутрин не отишъл на работа, ами направо в кафето, където се събирали младите майки с количките и им разправил какво е намислила бившата му сврака. Като разбрали това, младите майки много се ядосали, защото той не заслужавал такава съдба. Започнали една през друга да му предлагат дати вземе - те щели веднага да се разведат заради него.

Мъжът помислил малко и изчислил, че ако направи компромис с една, после всички не може да ги побере в апартамента си и им отказал. Отсякъл, че не иска да се жени за нито една от тях, но иска някоя да му роди едно дете, за да не остава сам на стари години. И майките 'Пак се надпреварвали коя да му роди първа извънбрачно бебе. Решили, че ще е най-справедливо всички да му родят едновременно по едно.

Мъжът пак помислил, но не се съгласил, защото ако всяка му родяла по едно бебе, той щял да има цяла детска градина и с каквито и далавери да се занимавал, не можел да отгледа толкова деца, камо ли да им отдели време за пълноценно възпитание.

Накрая измислили нещо съвсем просто. Всяка го запознала с всичките си приятелки и роднини и оставили сам да си избере някоя девойка или леля. Той си харесал едно момиче, току-що завършило гимназия,дръпнал го настрани и започнал да му говори директно:

- Виж какво малката, дай да сключим фиктивен брак. Хем аз да ядосам моята парясница, хем ти да си имаш семейство, ако се провалиш на кандидатстудентските изпити и не те приемат в никой университет. Ще ти направя веднага едно бебе и понеже ще си бременна, няма много да шаваш из града и по-лесно ще се подготвиш за университетския конкурс. После, ако ти е кеф да учиш,' веднага ти давам развод и отиваш да си гледаш живота.

Момичето било много умно и разбрало, че тоя човек е стойностен и говори без да го увърта, и без да надува балони. Освен това й предлагал чудесна сделка.

Тя се навила и още същия следобяд подписали граждански брак. Вечерта отишли на ресторант и след приятна вечеря бързо се прибрали, защото трябвало да си правят бебе. Много бързо го направили, защото тя била точно в средата между двата си менструални цикъла и веднага хванала. Те естествено не знаели и продължили да си правят бебета всяка сутрин и всяка вечер, докато тя разбрала, че е бременна.

Тогава той й наел стая в най-луксозния хотел в града, където на спокойствие можела да зубри за конкурса и където имало „рум сървис". Освен това, там бившата му съпруга не можела да я тероризира с крясъци от рода на: „Кучко!", „Малка развратнице, къде го намери тоя мухльо?" и прочее.

Така младото момиче се подготвило отлично за студентка и два месеца преди започване на учебната година родило една дъщеричка. Мъжът й казал, че няма никакви проблеми да се разведат и да я освободи от бремето на майчинството, но момичето не се съгласило, защото много го харесвало. Той бил спокоен, способен и не й въртял никакви номера, каквито била виждала да въртят на сестра й . Затова го помолила за компромисен вариант - да учи и в същото време да запазят брака си. Поговорили си конструктивно и мъжът, вместо като повечето ревниви рогачи да й каже „Виж, какво, пикло, или семейството или университета!", й дал ключовете от новата си кола, за да може да си идва, когато реши.

На другия ден младата му жена отпрашила към столицата да учи, а той останал с бебето-вкъщи. Бившата била толкова бясна, че започнала да плюе през контактите ден и нощ, затова той ги зазидал първо, но после ги отпушил и дал жилището под наем на някакви латиноамериканци. Пренесъл се да живее под наем в отсрещната кооперация, където тя не го достигала с език, а той можел да й се показва всеки ден с бебето.

Времето минавало. Студентката си идвала редовно и мъжът не се принуждавал да отглежда любовници. Освен това сестрите се били разбрали с него, че ако малката е възпрепятствана в университета, голямата ще е на разположение...!

Виждайки, че животът му е бижу, бившата съпруга си направила три пластични операции и нагълтала някакъв застаряващ бизнесмен. Така, осигурена с много пари, записала дъщеря си в най-престижните курсове за чужди езици, пиано, цигулки и тра-ла-ла. Самата тя ден и нощ й преподавала омраза към истинския баща, с когото момичето никога не се виждало.

Постепенно дъщерята се оформила като една красива мързелана, която нищо не пипвала. Изучаването на чужди езици я направило високомерна и зла, а като пораснала, същите способности й донесли много съмнителни контакти с различни сортове чужденци.

А момичето на студентката, започнало да върти цялата къща, защото баща му имал много работа. След училище чистело, готвело, перяло и всяка сутрин изнасяло торбите с боклука към големия контейнер пред кооперацията. Заради тези комунални дейности задочната му мащеха измислила прякора ПЕПЕЛЯШКА и направила всичко възможно да го тиражира из града.

Минали години. Момичетата пораснали. Студентката станала доктор на науките и дъщеря й също се готвела за студентка, макар че продължавала да поддържа жилището. Другото момиче станало преводачка и хойкало насам-натам с разни делегации. Когато бил организиран първият конкурс „Мис Кънтри", тази с езиците веднага се записала за него. Записала се и сестра й, защото между другото, била израсла много стройна и красива. В деня на конкурса двете семейства пристигнали с лимузините си в голямата зала „Олимпия" и докато кандидатките се приготвяли, конкурентните групировки се изпепелявали с погледи в залата.

Конкурсът започнал. Излезли стотина красиви девойки по бански костюми> и родителите на Пепеляшка не могли чак да я познаят, защото били свикнали да я гледат само по анцуг и престилка. Тя естествено била най-хубавата. Цялата група на младите (вече остарели) майки от кафенето викали в полза на Пепеляшка, защото я помнели от ей, такава мръвка. Майката на другото момиче, понеже нямала приятели, си носела един мегафон, с който се цепела в полза на дъщеря си и се опитвала да манипулира публиката, увличайки я в скандирания.

В интерес на истината и двете сестри били готини, но в сравнение с малката, гърдите на голямата били по-кофти. Тя първо била по-голяма и освен това, нали водела интензивен полов живот с разните там делегации, бюстът й бил намачкай и вече леко увиснал. Малката напротив, нали си падала по чистенето, плуването и тениса, имала здрав стегнат бюст, който бил и много твърд, защото не бил пипан от други ръце, освен нейните. Направо фантастичен бюст имала! Голямата напразно ходела насам-натам по сцената с вдигнати нагоре ръце, за да си повдига циците.

От мъжките реакции в залата се видяло, че малката е по-секси, но в края на конкурса журито присъдило титлата „Мис Кънтри" на голямата сестра. Тя, подучена от майка си, била предвидливо спала с всички мъжки членове на' журито, (както се прави по повечето конкурси за Мис), а майка й била спала с женската част. Така че, съвсем нагласено и по железните закони на шоу-бизнеса, голямата станала "Мис Кънтри". Малката била обявена за нейна подгласничка.

Докато се качвали на стълбичката, а фотографите и телевизията правели снимки от всички ъгли, двете, освире-пели от омраза семейства, започнали ръкопашен бой, подпомагани от личните си бодигардове. Не било заради ми-жавата награда от някакви десетина хиляди долара, а заради честта и престижа на двата варианта на отглеждане на деца.

Полицията бързо разтървала воюващите групировки, изнесла невинните ранени от публиката и си отишла. Участничките били поканени на коктейл, а семействата се прибрали бързо по къщите, за да видят с какъв коментар ще бъде излъчен репортажът по "Си Ен Ен".

На коктейла присъствувал и Принцът на Монако, който бил длъжен по протокола да танцува с всички призьорки от конкурса. Голямата сестра, въодушевена от прясната си победа, се опитала да спечели и него, като през цялото време, докато се въртели по дансинга, му навирала циците си в лицето и му пускала език в ухото, за да го възбужда. Но принцът, обигран светски човек, си бил харесал малката.

Той се опитал да я заговори, като я питал как се казва, но тя била толкова кисела от развитието на конкурса, че му отвърнала само „Пепеляшка". След служебния й танц с принца, тя се изнизала незабелязано от коктейла, без да взема в джобовете и чантата си разни нарязани филета и пасти, както е прието на повечето коктейли и се прибрала вкъщи. Чистила от яд през цялата нощ, на сутринта си сложила дънки и блузка и заминала за библиотеката.

Принцът, който предишната нощ бил сразен от красотата й, пратил тайната си полиция да я търси из целия град,а той самият се мятал от кафене в кафене и се мандахерцал по улиците да я открие. Но напразно.

Родителите, понеже мислели, че тя може да развие комплекс от загубата си на турнира, решили да я завлачат за вечеря в кое да е заведение.

За късмет седнали в същия ресторант, в който преживял и принцът на Монако и оня, като я съгледал в зашеметява- -щата й рокля, я познал и го ударил на молби пак да танцуват. За да й покаже колко е щастлив, платил сметката на всички посетители, .но щом докторката на науките, т. е. майката на Пепеляшка се прозяла за първи път, всички вкупом и веднага си тръгнали. Принцът се метнал на своята кола и започнал да ги преследва, но колата на Пепелящ_ка била по-мощна, а и тя карала като състезател и му -се изплъзнала. На сутринта принцът завардил целия квартал, в който я загубил предишната нощ, но Пепеляшка минала покрай него с дънките"и мексиканската си риза и той даже не я погледнал.

Същата вечер засякъл семейството в друг ресторант, пак платил сметките на всички и танцувал през цялото време с нея, но когато майка й, докторката на науките, се прозяла за първи път, Пепеляшка качила пийналия си баща и задрямваща майка на колата и пак направила едно нощно автородео.

Принцът бил бесен - не стига, че бил влюбен в момиче, което му бягало, ами полицията всяка вечер го глобявала че превишена скорост и го карала да надува балони за алкохол. Освен това, колкото пъти се връщал в апартамента си в хотела, толкова пъти намирал в спалнята десетина участнички в конкурса, които се пъхали голи под юргана, правели му стрийптийз и други работи, само и само да ги вземе за принцеси. Той ги гонел и звънял с копчето за „рум сървис", да изчистят стаята от тях и визитните им картички, и заспивал ядосан.

Личният му доктор казвал, че така може да хване язва, а ковчежникът го съветвал да не плаща сметките на целия ресторант, а само на отделни маси, защото хазната се опразвала. Слушайки такива непрофесионални съвети, принцът много се ядосвал и хванал гастрит. От киселините в гстомаха станал още по-нервен и започнал да плаща сметките на целия град.

Преди обаче да се разори, той се сетил и се обадил в „Си Ен Ен" да му изпратят видеозапис от конкурса на красавиците. Щом получил касетата, той вече не излизал, а ден и нощ гледал на видеото в хотела красавицата и така разучил, и запомнил всеки милиметър от лицето й. Освен това се обадил на организаторите на конкурса, та по номера на любимата му да намерят името й в списъка. Научил го, обадил се в полицията и понеже там го познавали вече от многото глоби, му дали адреса на Пепеляшка.

Сутринта той се преоблякъл като негър от комуналната служба и застанал до контейнера. Тя излязла с боклука и той безпаметно се проснал пред изящните глезени-. Момата замалко щяла да го млатне с торбите, като я заговорил, но той мигом коленичил пред нея и започнал да си бърше •какаото от лицето с някакви изхвърлени от контейнера мъжки слипове. Пепеляшка го познала бързо и се почудила какво да го прави такъв разреван и дрипав, и тъй като не можела да понася мръсотията, го качила в жилището, и го напъхала в банята. Баща й дал на Негово Височество от своите дрехи, които му станали и го поканил на кафе.

Монархът се тръшкал и заклевал, че е влюбен в Пепеляшка, но на нея не й трябвала обич, а реализация, защото искала да стане учена и известна като майка си. Освен това принцът си признал, че вече е 'разорен и не може да й предложи женитба, както било прието в Неговия двор от Потопа насам.

И както си говорели... На вратата се позвънило и влезли бодигардовете на принца, които си'подали оставките, защото вече имали по-добри оферти. После нахлули фотографите на две от най-известните модни списания в света.Горките не могли да открият Пепеляшка, преди да проследят принца, й Предложили договори за милиони долари. Пепеляшка била възпитана в бизнесменски дух и не се колебала много. Подписала по- дебелия договор,грабнала си парцалите и заминала за Ню Йорк. Принцът на Монако й се примолил да я придружава като личен шофьор и тя се съгласила, защото знаела, че вече е добър неин ученик. 'Четири години Височеството я придружавало по ревюта и телевизионни предавания и я возело до Вашингтон, където Пепеляшка слушала лекции по международно право.

 

 

 

През това време той се отучил от охолния и разгулен живот на монарх, и понеже не харчел за друго, освен за бензин, кафе и сандвичи, Пепеляшка, с няколко тайни вноски от хонорарите си на манекенка, успяла да стабилизира финансите на княжеството му. Правела тази тайна инвестиция, защото разбрала, че принцът истински я обича и си струва да го опръстени.

В деня на завършването на университета му съобщила, че ще се омъжва за него и той едва не катастрофирал от радост. И като изпълнила заканата си, се сдобила с диплома, мъж и царство. Още същия месец си направила и бебе, а когато го родила, внушила на принца, че тя, с нейните знания по международни отношения, е по-компетентна в управлението на такива малки държавици като неговата и му дала да гледа бебето.

Заживели щастливо - Пепеляшка с дипломацията, а той със закачките на репортерите, които го обявили в светската хроника за най-добрата принцеса-майка.

 

Край

[tin_min]

http://www.vbox7.com/play:138ecf7413

[Yongi]

Бойко Борисов се обадил на Цв. Цв.:

- Цецо, прави, струвай, да хванеш тоя художник, дето е изрисувал всички супергерои на паметника на Съветската армия!

- ОК, шефе! Ще го вкараме в затвора веднага!

- Абе Цецо, няма да го затваряте, ще го водите на паметника да нарисува и мен, "щото ме е пропуснал!"

...................................................................................................................

Зъболекар след три часа опити да извади зъб на пациент казва:

- По-добре влака да го дръпне.

След седмица среща пациента без зъби въобще.

- Доктроре, направих както казахте - вързах зъба си за последния вагон на влака.

- И?

- Три вагона излязоха извън релсите.

- А зъбите?

- Началник-гарата ми ги изби!

[diant]

- Скъпи за рожденния си ден искам за подарък нещо такова, че като го видя да мога да кажа "АУУУУ ЛЕКСУС"

[dete]

Старо, но златно

An Arab at the airport:

- 'Name?'

- 'Abdul al-Rhazib.'

- 'Sex?'

- 'Three to five times a week.'

- 'No, no... I mean male or female?'

- 'Male, female, sometimes camel.'

- 'Holy cow!'

- 'Yes, cow, sheep, animals in general.'

- 'But isn't that hostile?'

- 'Horse style, doggy style, any style!'

- 'Oh dear!'

- 'No, no! Deer run too fast!'

 

А общото между чалгата и К-попа е, че и двете са масова музика - К-попът е тяхната чалга - безсмислени текстове и залагане на визията.

Само че аз предпочитам нашата чалга , тя поне има ритъм.

[diant]

Нещо забавно за скрийнсейвър

 

My link

[kremenski]

*** ***

Когато астронавтът от "Аполо 11" Нийл Армстронг стъпва на Луната, той казва знаменитата си фраза: "Една малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството". Малко преди да влезе обратно в лунния модул, Нийл се усмихва и казва: "Късмет, г-н Горски".

Мнозина в НАСА решават, че това е някаква закачка към някой съветски космонавт, но след проверка разбират, че няма човек с име "Горски" нито в космическата програма на СССР, нито в тази на САЩ. През годините мнозина питат Армстронг какво са означавали тези думи, но Армстронг винаги е подминавал отговора с усмивка.

На 5 юли 1995 г.в Тампа Бей, Флорида, където Армстронг отговаря на въпроси, след като е направил презентация за космическата програма, журналист отново подхваща стария, 25-годишен въпрос. Този път Армстронг отговаря, защото г-н Горски вече е покойник.

Когато бил дете, живял в малко градче в покрайнините. Единствените му съседи са били г-н и г-жа Горски. Малкият Нийл играел в задния двор с приятеля си на бейзбол. При едно от подаванията топката подминала Армстронг и се приземила в градината на съседите точно под прозореца на спалнята им. Нийл прескочил живия плет и отишъл под прозореца, за да вземе топката и тогава чул г-жа Горски да крещи на съпруга си:

- Любов! Искаш да се любим? Ще го направим, когато съседското дете стъпи на Луната.

[dete]

Хаха, горният виц има един по-груб вариант, който е и по.забавен

[mi6lence]

Тоя филм когато и да го гледам все се хиля като луд Ето една велика сцена:

http://vbox7.com/play:7590a044

[NyXe]

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия –

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

 

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

 

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

 

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

 

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

 

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

 

Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

 

Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

 

Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

 

Джордж Карлин

[tuci8710]

Спешъл за всички Гошо-вци!

[Fade-bloom]

Тоя филм когато и да го гледам все се хиля като луд Ето една велика сцена:

http://vbox7.com/play:7590a044

 

Тази сцена е просто култова. Не мога да спра да се хиля като го гледам този филм.

[Yongi]

Момченце в зоопарка с майка си, майката обяснява:

- Това са слоновете, ядат банани, живеят в Африка...

- А това крокодил ли е?

- Да, а това е жираф.

- А-а-а мамо, мамо, а това са програмисти, нали?- попитало момченцето, като посочило маймуните.

- Защо реши така сине?

- Ами те са като татко - рошави и имат мазол на задника...