Fun Corner

[o6ina]

[Young_Caesar]

Внимавайте какво си татуирате

 

http://i220.photobucket.com/albums/dd245/alex18621/chinese.jpg

 

Ето и още една :

 

[tuci8710]

[NyXe]

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.

Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.

 

Та влизам аз, а тя с мокра коса.

 

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби? - Не

 

- С пиперки? - Не, къпах се

 

- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

 

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

 

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче.

 

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.

 

- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам! - Ми? - гълчалив, но любезен поглед.

 

- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета. - Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

 

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

 

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

 

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

 

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

 

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

 

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

 

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .

 

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?

 

Толкова сме различни, Господи! :i love this: :i love this:

[desjer]

Не е на български, ама се разбира!

[Young_Caesar]

http://www.vbox7.com/play:05325c29

http://www.vbox7.com/play:cff339c6

[NyXe]

Семейство си купува нова кола. Бащата качва седемгодишния си син да го повози. След връщането малкият се хвали на майка си:

- Мамо, беше много хубаво! А по пътя ако знаеш какво станааа … изпреварихме трима идиоти, двама селяни, седем говеда, петима педали, три мърли и една дърта маймуна! :i love this:

 

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както обикновено, малко се по...увлякохме и набрахме цял сандък (13 килограма). Половината мислехме да дадем на комшиите, обаче аз застанах с гърдите си пред тях и казах: „Не ги давам!”. В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги привършим. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема: пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам. Ако коментирате – гледайте само да не е нещо смешно, моля ви. :i love this: :i love this:

[mi6lence]

ако щете ми трийте поста,ама на постнатото от NyXe друго освен следващото не мога да кажа : хахахахахахахахахаххахахахахахахахахахаха

[NyXe]

Четвъртък е.

 

Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:

• триста и тринайсет коли

• пет автобуса, четири от които са с номер 72

• ТИР

• лада с цигани и зеле, в равни части

• бетонобъркачка.

За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор , когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.

Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат. За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.

Веднъж слял се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена.

По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества.

След 15 минути съм минал светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече моментът, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув.

Тук времето тече бавно. Бих могъл да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с пръст върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседката отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а тази отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.

Социализираме се.

Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите.

Там ще си стоим, докато светне петото зелено. Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще и изневеря с Реното отзад, а тя – с лилавата Фиеста отдясно, и накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.

Ето така се разпадат семействата.

За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна.

На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите.

Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.

Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректен, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години.

Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 50.

В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.

Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.

Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари. Тук просто е така.

:i love this:

 

Welcome to Sofia

[funktastic17]

http://www.youtube.com/watch?v=0-5QMRgXreY

[NyXe]

Живял някога един мъж. Жена му била псилютна скочубра, керкенез и шаврантия и куха Ф главата кат казан. Един ден на нашият човек тотално му изтрещЕла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудо-вище и отишъл право при съдията:

 

-Г-н, съдия, искам да се резведа! Не мога повече да спя с тая жена!

 

-Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл- казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.

 

Прибрал се човека в къщи-гледа жената я нЕма, само една бележка закована с пирон на хладилника: „Фанах гората с комшията. Не ме тАрси повече!”. Гледа нашия и не вЕрва на очите си. Гледа и пак не вЕрва. А-ха да каже нещо и купка долу на земята. Тамън се свЕсти, погледне пак бележката и аре пак долу. НокаЛт. И така.17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.

 

-Разгеле! Най-после ми се разкарА от главата, деебатвойтомаманеграмотнодееба!- успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се напрай на паве. От щастие нали.

 

Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо- и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива....Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка.

 

Още от първият ден мащехата и двете й дъщери започнали да се ебават със заварената девойка. Криели й водката, крадяли й от цигарите и й пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е хаЛвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка.

 

Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трОшело моменталически, щот толкоз „красота” нЕмало в целото млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите й се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминАли.

 

-Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, деебаигрозотиитедееба! Да ме беха взели и мене, ама...Уй! Поне наистина уй да било, ми то...- ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула некакъв шум от към лехата с домати „Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научИ. И бележки слагАх. И предупреждения писахАх. И табели слагАх. И ток по табелите пускАх. Не става...” мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпкита като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснАло право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа неква жена облечена кат пиле стои пред нея.

 

-Ай стиа, бе! Бахти и яката водка....

 

-Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрезаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото сичко орева. Бегай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.

 

- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?

 

- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, уфца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и требе да одиш с голфа на Червената Барета. Има музика, ама нЕма климатик.

 

- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отивам с тея дрехи...- ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята й дала и едни стъклени пантофки да обуе и й казала:

 

-Аре ма, пача- готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще й требе колата, а роклята требе да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.

 

Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца- припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 чЕсовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Куб”. А принца се флюбил в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цела вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво й казала феята. Изведнъж чула как чЕсовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната й пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принца пантофката и не вЕрва. Пак гледа и пак не вЕрва.

 

- Ебасимамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер?!?!

 

Ама любоФта кьорава.10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй!

 

И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финал са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба... Mr. Green Mr. Green Cool Laughing :i love this:

[Stelita]

Следващото видео е за любителите на нощните танцувални заведения. Един много интересен видео урок, за такива като мен, които не са в час с танцувалното изкуство.

Сега трябва само да гледаме и да се учим, че да не се излагаме по клубовете. :D

 

[NyXe]

Скъпа Лили,

 

Получих писмото ти - много се радвам, че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме …

 

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше първите два дни. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, съска и се крие.

 

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.

Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл? Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.

 

Обаче тоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрофугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някои от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрофугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно - сатърът, излитайки от барабана преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабанът изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява пък наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.

 

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника вече не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

 

Вчера като се прибрах видях, че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна вътре документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

 

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли казвам ...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти гушна букета. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре? И тя като дойде да вземе прането /аз й казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/ и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по топките - повече никога няма да може да си вдига оная работа, й прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.

 

Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.

 

Чао и с любов,

 

Твоето мишленце Стамат :i love this:

[Dundy]

До всички служители:

 

В сила от 1-ви януари 2011

 

Код на облеклото

 

1. Препоръчително е да се идва на работа облечен според заплатата. Ако ви видим да носите обувки „Прада" и чанта „Гучи", ще приемем, че сте добре финансово и не се нуждаете от повишаване на заплатата.

 

2. Ако се обличате бедно, трябва да се научите да управлявате своите пари по-добре, така че да можете да носите по-приятни дрехи и затова не се нуждаете от повишаване на заплатата.

 

3. Ако се обличате точно както трябва, значи сте точно там където трябва да бъдете, следователно не се нуждаете от повишаване на заплатата.

 

Болнични

 

Вече не приемаме болничния лист като доказателство за болест. Ако можете да отидете на лекар, значи можете да дойдете на работа.

 

Почивни дни

 

Всеки служител ще получи 104 лични почивни дни в годината. Те се наричат събота и неделя.

 

Използване на тоалетна

 

1. Като цяло, твърде много време се прекарва в тоалетната. Сега има ограничение от три минути за ползването на кабинките.

 

2. В края на трите минути, ще звучи аларма, тоалетната хартия ще се прибира, вратата на кабинката ще се отваря и ще бъдете заснемани

 

3. При второ нарушение, снимката ви ще бъде залепена на таблото за съобщения в категория „Многократни нарушители".

 

4. Всеки, който е хванат да се усмихва на снимката ще бъде санкциониран в съответствие с политиката на компанията за ментално здраве.

 

Обедна почивка

 

1. Слабите хора имат 30 минути за обяд, тъй като трябва да ядат повече, за да изглеждат здрави.

 

2. Хората с нормална физика имат 15 минути за обяд, за да получат балансирана храна, с която да поддържат своята фигура нормална

 

3. Пълничките хора имат 5 минути за обяд, тъй като това е цялото време от което се нуждаят, за да изпият едно хапче за отслабване.

 

 

Благодарим ви за лоялността към нашата фирма. Помнете, че не вие сте ни избрали за свои работодатели и ние сме тук, за да ви осигурим позитивни служеби преживявания. Затова всички въпроси, коментари, притеснения, оплаквания, разстройвания, раздразнения, инсинуации, изявления, обвинения, съзерцания и смайвания трябва да бъдат насочвани другаде.

 

От Ръководството

[NyXe]

Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

 

- Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

 

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бахмааму.

3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се бил напил и съм се бил бил.

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.

5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"

6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".

 

На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"

Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

 

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.

 

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:

- Моля ви таковайте ме до някой луксозен хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:

- Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:

- Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.

-Oh my God, he was right - it really works - признал накрая Тома Неверни.

 

На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите:

- Моля ви, таковайте ме отзад.

 

При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".

 

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ...

[Duhamel]

http://vbox7.com/play:03158712

Моя вече го поръчах

[mike]

Преди малко се натъкнах на някакъв онлайн алтернативен речник, това е секцията за българския език

Обхваща май по-голяма част от използваните на Земята езици.

[didkapan]

[sabrina1]

Това сериал ли е?

[mims3]

Това ме разбии!...