Stairway To Heaven (2003-2004)

[katomova]

Stairway to Heaven

 

 

천국의 계단 / Cheon-kuk-ui Gye-dan / Stairs To Heaven / Steps in Paradise

***************************************
Държава: Южна Корея
Жанр: драма, романтика
Епизоди: 20
Телевизионен канал: SBS
Период на излъчване: 03.12.2003 до 05.02.2004
Дни на излъчване: Сряда и Четвъртък от 21:55
Зрителски рейтинг: 38.8% средно, 45.3% последен епизод

Субтитри: Английски
****************************************
Участват:
Kwon Sang Woo - Cha Song Ju (Cinderella Man, Bad Love)
Choi Ji Woo - Han Jung Suh (Star's Lover, Air City, Winter Sonata, Everybody has Secrets)
Kim Tae Hee - Han Yu Ri (IRIS)
Shin Hyun Joon - Han Tae Hwa (Cain and Abel)
Lee Hwi Hyang - Tae Mira
Ha Jae Young - Han Su Ha
Kim Ji Sook - Chairman Min Suh Hyun
Jung Han Yong -Han Pil Su
Baek Sung Hyun - young Cha Song Ju
Park Shin Hye - young Han Jung Suh/ Kim Ji Su
Lee Wan - young Han Tae Hwa/ Han Chul Su
Park Ji Mi - young Han Yuri

Сюжет:
Джонг Су и Сонг Джу израстват заедно, винаги един до друг. Но всичко се променя, когато Сонг Джу заминава да учи в чужбина без Джонг Су. Бащата на Джонг Су се жени повторно за Те Ми Ра. Ми Ра довежда в новия си дом своите две деца от предишния си брак, Те Хуа и Ю Ри. Ю Ри завижда на живота на Джонг Су и решава да й отнеме всичко, включително и Сонг Джу. Те Хуа започва да се влюбва в доведената си сестра, но въпреки всичко Джонг Су все още обича Сонг Джу. Пет години по-късно се случва нещо неочаквано, Джонг Су става жертва на катастрофа, която става причина тя да загуби паметта си. Заедно с Те Хуа тя започва нов живот. Сонг Джу е накаран да повярва, че Джонг Су е мъртва. Въпреки всичко това един ден те се срещат. Той е решен да й напомни за любовта им. Когато съдбата сякаш най-после им се усмихва, Джонг Су получава диагноза - рак на очите. Какво ли ще стане?

С английски субтитри

Руски субтитри

С руски субтитри

Онлайн с руски субтитри

Пожелавам хубави драматични мигове с тази драма!

 

[blacky80]

Кате, браво за сериала :kiss: ...аз отдавна го бях почнала ама тъгата е доста и си иска

по-специално настроение да го довърша, за да се усети историята. Мога да похваля

главните герои, които се справят блестящо, а историята само да спомена е много реална и .

..любовна и тъжна..има някои истини за самия живот..

А музиката е точно подбрана и въздействаща...ето OST-а

[Marchooo]

Тоз сериал го догледах миналата седмица и даже се чудех дали и тема да пусна....

Голяма драма е от класически тип, верно си е, и донякъде ми беше предвидим краят, но си заслужава гледането! Choi Ji Woo отново са я хванали да играе героиня, която подобно на тази в Winter Sonata ти иде да нариташ, но затова пък Kwon Sang Woo е на супер ниво и като игра, и като образ....така хубаво си я дърпаше за ръчичка....

[tedinzeto]

Аз лично този сериал не го догледах(последните 10 епизода ги пропуснах - прескочих до последните 3 и то какво !! ) ;/ ;/ Когато някой спомене за най-тъжната драма :аз се сещам за тази ~

 

Вече намразих тези драми,които накрая нямат и щастлив край :(

 

Въпреки всичко наистина много ми хареса и адмирации за режисьора!

[lussy792000]

Страшен сериал. Класика отвсякъде. Заимствали са от други сериали и тук са усъвършенствали много детайли. А после пък доста сериали са заимствали от този. Мислех си, че като съм минала "Sad Love Story" и "Bad Love" този ще ми дойде по-лек. Да, ама не, минах си пълната гама емоции. Историята типично корейска, с всичките му разминавания и заминавания, при които скачаш от стола и крещиш : как можаха да не се видят. Добре поне, че няколко серии предварително подготвиха зрителя за финала. Саундтакът също много въздействащ.

Никъде досега не съм срещала такъв успешен подбор на артисти, без значение главна, второ- или третостепенна роля, всеки си беше на мястото, сякаш точно за него е създадена ролята. Shin Hyun Joon едвам го изтърпях в "Кайн и Авел", а тук неговото изпълнение най ми хареса. Choi Ji Woo досега винаги ми е била скучна и оттегчителна, а тук такава богата игра показа. Kwon Sang Woo в сравнение с другите му изпълнения това беше по-слабичко. За Kim Tae Hee, Park Shin Hye, Lee Wan, Jung Han Yong какво да казвам- имената им си говорят самички.

Много добро, струва си да се гледа.

[lilibini]

Сериала беше тъжен от началото до края,но ми хареса много,тъй като си падам по драмите

Актьорите , както главните,така и второстепенните си бяха на ниво,страхотна химия имаше

между Kwon Sang Woo и Choi Ji Woo ,браво на тях!

Музиката беше прекрасна!

Филма е за това колко голяма може да бъде Голямата и единствена любов,любов докрай,любов,заради която можеш да пожертваш

дори себе си, любов,заради която можеш да бъдеш много жесток и да стигнеш до крайности.

Прекрасен сериал!

[van4e123]

Общо взето ми хареса драмата,сълзите ми дойдоха малко в повече,и след 10 серия почнах да се надявам момъка да и плесне един шамар и да се свърши с това лутане напред назад.

[kandala]

Вятъра ме отнесе някъде из класиката и дойде ред на Дървото. И понеже съм малко объркана ще помоля за консултация.

Като начало - има ли разлика м/у Starway to Heaven и Tree of Heaven?

Много глупав въпрос, но се породи заради някои основни прилики, но и разликата в броя на епизодите:  Starway to Heaven - 20 епизода, а Tree of Heaven- 10 епизода. Предположих, че е може би просто грешно изписано, но сред коментарите за второто заглавие никъде не видях потребителите да питат за още серии. Извода е, че си е 10.

Другият ми въпрос е породен от първия - ако са еднакви сериалите, дали има бг субтитри за 11-20?

И последно - вярно ли Пак Шин Хье е на 13, когато се снима тук? 

Толкова смешни въпроси накуп скоро не бях питала, но нали винаги може и още... 

[speedy86]

Говориш за два различни сериала - този си е чисто корейски, докато другият е копродукция с Япония.

Пак Шин Хье е родена 1990г., така че си е била точно на 13г. тук. В Tree of heaven (който е и сниман по-късно) е, ако не се лъжа, на 16г.

[kandala]

Благодаря за пояснението. 

То нали все си е "хевън", а Пак Шин Хйе се набърква с И Уан, та ето защо се бъркам.
Аз като едно послушно фенче си свалям и двата и ще споделя впечатления. Само въпроса за субтитрите, явно остава открит и към 2013г
 

[thedemon1238]

В последно време започнах да усещам, че в новите корейски сериали ми липсва нещо и реших да пробвам някой стар. Все драмата е малко, финалите са претупани, всичко е малко захаросано и.... абе позагубило се е онова усещане за наивна и въздесъща корейска любов, продължаваща дори отвъд времето и материята, в рая, в следващият живот и т.н.

 

Трябва да призная че като започнах да гледам корейски сериали, избягвах тези от преди 2006-та и не съм гледал повече от 2-3.  Бяха ми леко прекалени. Stairway To Heaven в това отношение прилича доста на Autumn Tale. Нямаше го това реване, но имаше някои тежички сцени в които стомаха ти се свива подобно на това усещане, когато чуеш плач по време на погребение.  Докато гледах осъзнах колко много са се променили к-драмите за едно десетилетие. Пак си има от стандартните клишета за сапунките (всъщност не знам, тогава може и да са били оригинални). така че 5 от 20 епизода са пълнеш. Обаче колко бяха силни последните 5 епизода, направо не беше истина. Едно време са можели да правят непретупани финали значи. Същото мога да кажа и за първите епизоди когато бяха деца. Пак Шин Хе прави най-добрата си роля в цялата кариера на 13, без да я бъзикам или нещо такова. Страхотна игра и на главните актьори.  

 

Определено добра класика, която трябва да се гледа като такава. През тия години корейците са правили сериали, в които хората си умират когато са неизлечимо болни. Няма глупости от сорта, всеки сам да си разбира финала както му е кеф или болеста да е такава, че можеш да умреш както утре, така и след 50 години. Тука всичко е ясно и се вижда като бял ден. Никаква прошка.

Ама няма как, всичко се развива, нещата се променят. Нищо никога не остава същото завинаги. Без да броим корейската любов която е вечна! Хубавото е че ако пак ми се пригледа такова, си имам предостатъчно неизгледани и неоткрити + даже един списък с 3-4 които може да са ми следващите.  Защо обаче хората обичат да гледат тъжни филми? Защо корейците преди време са обичали тъжни финали, а сега вече ги е страх да ги направят? За второто не знам, ама другото има нещо общо с това, че нещата които се случват в тези филми, реално могат да се случат на всеки. Не е супер вероятно, но не е и някаква фантастика. Някакси ако успееш дори за малко да се вживееш в ролята на някой от героите, започваш да си припомняш колко ценен е живота и това да си здрав. Това че можеш да виждаш, ходиш, говориш, да мечтаеш, да си правиш планове и т.н. Понякога героите (изтезани като тези в този сериал) изтрелват някакви много мъдри реплики, които отместват вниманието от тривиалните неща и те карат да цениш малките но ценни моменти. Често ги забравяме тези неща и тук идва ролята на тъжните филми.

[t_lozeva]

И на мен ми хареса вятъра, който ни довя из "класиката". Корея - 2003 е различна от Корея -2015-та. Отличават се със мизикален фон на класически симфонични произведения и подчертани морални заключения... Трагедията наистина не е смекчена от нищо. Като в гръцка трагедия. Уж не  понасям подобни плоски сюжети, а ла японския "Коизора", но този ми влезе под кожата. Най-хубави са епизодите между 16-ти и 20.

Благодаря, че ми даде идеята да разнообразя от съвременността и го гледам. Прекрасен, като се започне от музиката и се свърши с всичко станало. Имаше си слабите места, като нещо ми куцаше в 20-ти епизод, но и силни, като образа на "втория", който наистина  беше много силен и впечатляващ. Жалко, че после му дават само ужасно зли роли на това  момче. С "лошата" Ким Те Хи и провървява на хубави роли. Сега в живота е годеницата на Рейн.

Подобни са и още " Summer Scent", който е един от най-хубавите също, но там финалът е по-различен.

"Stairway to heaven " e бил е изключително популярен, с цели 45% гледаемост, което за сегашните сериали е непостижимо. За да преценя дали наистина количеството се е отразило на качеството, мисля да видя и един по- съвеременен в същия жанр. Той е на "любимата" ни сценаристка, сътворила "A love to kill", ""Sang Do, let`s go to school!", "Sorry I love you" и други шедьоври - Lee Kyung Hee, успявала да ни разтърси и разреве неведнъж и се казва "Wonderfull days". 

Главният съм го гледала и в други сериали, но само тук успя много да ми допадне. Героинята беше очарователна и без пластични операции, обикновена и леко грозничка, което много я издигна в очите ми.

Поздрав със симфоничното изпълнение на едноименната песен на Led Zepelin, което звучеше в саундрака:

и избрани кадри: 

 

 

[/

 

spoiler]

[lenida]

Много искам да гледам този сериал, но за съжаление няма и едва ли ще има превод на български. Не че не харесвам сериалите, които снимат в момента, но започват да ми липсват мелодрами като I'm Sorry I Love You, А Love to Kill, Sad Love Story, The Snow Queen. Хубаво да се нарева.