Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Honey and Clover
Страна: Япония
Година на излъчване: 2008-Яну.-08 до 2008-Март.-18
Жанр: Романс, приятелство
Епизоди: 11
Режисьор: Takiyama Madoka, Shikanai Tsugi
Субтитри: Английски

 

Участват:
Narumi Riko as Hanamoto Hagumi
Ikuta Toma as Takemoto Yuta
Harada Natsuki as Yamada Ayumi
Mukai Osamu as Mayama Takumi
Narimiya Hiroki as Morita Shinobu
Takizawa Saori as Teshigawara Miwako
Kimura Yuichi as Lohmeyer-senpai
Matsushige Yutaka as Professor Shoda
Maekawa Yasuyuki as Teranobori Yasuhiko
Kashiwabara Takashi as Nomiya Takumi
Izumiya Shigeru as Yamada Daigoro
Murakami Jun as Hanamoto Shuji
Seto Asaka as Harada Rika

Резюме. Takemoto Yuta (Ikuta Toma), Mayama Takumi (Mukai Osamu) и Morita Shinobu (Narimiya Hiroki) са трима млади мъже, които живеят в един и същи комплекс и са студенти по изкуство в колежа Токио. Един ден един от професорите по изкуство представя дъщерята на братовчед си, Hanamoto Hagumi (Narumi Riko), която е дошла да живее с него и е първокурсничка в художественото училище. Takemoto и Morita се влюбват в нея. Yamada Ayumi (Harada Natsuki) е майстор на керамика, която е много популярна сред всички момчета, но единственият мъж, когото обича, е Mayama, който я вижда само като приятел и не отвръща на чувствата й. Вместо това, той се интересува от по-възрастна жена. Драмата проследява живота на тези петима студенти и техните любовни триъгълници.
:essub:


Сваляне с български субтитри: :subs: тук и тук

 

Онлайн с български субтитри: :subs: тук

Личен коментар: Просто не може да я няма тази драма невероятна е както и анимето и мангата просто трябва да се гледа, а и Тома.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изпревари ме!

Изгледах първия епизод и естествено забележките ми най-вече са към главните актриси.

Мисля, че актрисата, която играе Хагу, трябва да е много по-сладка (много изкуствено се усмихва, на моменти),

а тази която играе желязната мацка (Ямада, прякора и е нещо като Желязната лейди, в мангата) да е по-хубавичка.

Уви, надявам се да го докарат откъм актьорска игра (дамите), защото визуално изобщо не ми се вписват (малко са невзрачни, според мен).

За мъжкото трио - нямам по-специални коментари (е освен, че и тримата са наистина симпатяги).

Тома отново не спира да ме разсмиваа, а другите двама са неочаквано добро подкрепление.

Филмчето е свежо и със сигурност ще го изгледам цялото. Разбрах, че е правено по манга, която имала голям успех. В бгшеър с бг превод го има анимето.

Четох, че мангата е много хубава, а и има пак сериал (от 2006, май), пак японски, който също не изглежда зле.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да наистина мацките са малко безлични ама това не пречи на сериалчето да е хубаво и на мен ми се искаше други но и така става.А сериала е от 2008, филма е от 2006 ако го намеря ще го кача гледала съм го отдавна но си спомням че беше добър.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз мога да кажа, че и драмата, и филма са много приятни.

Освен тях, по темата има направена още една драма - тайванска, която беше излъчена малко след японската версия, през 2008г.

http://wiki.d-addicts.com/Honey_and_Clover

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това сериалче дойде при мен случайно, но си заслужаваше напълно. Много ми хареса, защото имаще доза забавление, доза любов, както и философските моменти за приятелството, за погледа на подрастващите младежи към живота. Тяхната упоритост, начинът им за справяне с трудностите.

Като актьорско изпълнение, най ме впечатли Наримия Хироки - доста щуро го раздаваше. Гледайте го. Няма да съжалявате.

П.С. Благодарности на pe6ito, че го преведе. Както и за помощта на Sabrina1 и mrnkaloto.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Върл фен на анимето съм,някак странно ми е да го гледам с истински хора.Но пък си умирам да видя Шинобу Морита,този герой е толкова готин,че чак е ненормално.Голям образ е и Хагу чан(дано актрисата да изглежда на повече от 12 :D ).Нямам търпение да го започна,но пък и има голяма вероятност да се разочаровам .

Дано да са включили частта със Семпай Ломиер,много ми се ще да им видя представата за японец-гигант

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страшно много ми хареса. Знаете какви са японците - винаги навлизат в темите за приятелството, любовта, връзките в периода на училище. И тук не е по-различно. Бих казала, че носи малко от заряда на Хана Кими, може би заради Икута Тома. Много харесвам такива сериали - приятни, изпълнени с трепети и вълнения, напомнящи ти за първата любов, а поучителните фрази, които са използвали те карат да се замислиш и смееш. Грабна ме началото - пролетта, розовите цветчета, падащи от дърветата, Такемото и срещата му с Ханамото. Нещата, които той си мислише, все едно бяха написани точно за мен:

"Казват, че всичко започва през пролетта. Но аз не смятам така. Минаха почти две години, откакто за пръв път дойдох в Токио. Преди да разбера, моята трета пролет в този университет започна. Както вишневите цветчета падат едно по едно, минават моите студентски дни един след друг. Безвъзвратно и безсмислено. И тази пролет нищо не е започнало и нищо не се е променило."

Тази част много ми хареса, може би защото се доближи малко до мен и прикова вниманието ми към екрана. Нали знаете, че промените идват неочаквано и скоро искам и аз като Такемото да кажа:

"Така си мислех... До този ден!"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това ми е любимият японски сериал. Толкова чувства ме споходиха докато го гледах. Актьорите, музиката, обстановката, самата атмосфера, всичко ми хареса. Още от самото начало с вишневите цветчета ме грабна. Толкова съм се забавлявала на някои моменти, а на други толкова плаках. Мисля, че сериала ме завладя изключително много защото е за живота и отношенията между студентите, каквато съм и аз. С триото страшно съм се забавлявала, големи шматки са. Ikuta Toma много ме радваше с играта си, а Hiroki, ми тоя човек ми е взел здравето и акъла! Другият актьор го срещам за първи път, ама ми беше много симпатичен с тези очилца. Мацките, ами Ямада ми беше много сладка и ми хареса ролята й, а другата хич не ми беше симпатична, но това, че бе художничка ми хареса в нея. И макар че

 

почти никой не успя да е с човека, когото харесва

 

сериалчето бе с щастлив край. Много ми хареса поуката за това, че на тази възраст взимаме живота си в ръце и любовта и приятелството не са най- важни, макар че за къде сме без тях?!!

Сцените в края на сериала винаги ми оставяха едно такова приятно чувство!

Още дълго ще го помня сериалчето, и със сигурност ще го гледам пак, много пъти!

14790894.jpg

:asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обичам този сериал. wub.gif

Гледах го отдавна, ноооо .... често в мислите си се връщам към него. Защо ли? Заради края и песента на края на всеки епизод.
Честно казано,когато го изгледах бях разочарована, но като размислих приех с охота, че това е единствения възможен край на филма. И осъзнах, че съм силно очарована от този сериал.
Японците са големи реалисти, много рядко ще видиш някакъв изсмукан от пръстите хепи енд sleep.gif

Наримия Хироки прави страхотна роля тук: гениален и ексцентричен :es:

От време на време си пускам тази прекрасна песен, която ми напомня на топла пухина завивка в снеговит зимен ден (уют и спокойствие). :es:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сериалът ми подейства много добре и ми донесе някакво облекчение, че не съм единствената, която мисли за прехода към истинския живот. Хареса ми и това как нещата бяха обвързани с изкуството. Много често ми се е случвало да ми се почерня деня защото нямам муза. Тогава всичко ми става безразлично и не искам никой около мен. А когато напиша онова, което искам както го искам и най - гадния ден може да бъде преживян. Именно затова много ми допаднаха персонажите. Поставях се на тяхно място, припомнях си и неща, които съм изживяла. Особено ми направи впечатление Morita Shinobu, когато  онзи тип му набиваше, че ще му се смеят, че не е художник и така нататък. Как не се влияеше от мнението му, как сякаш изобщо не го чуваше. Мисля че повечето хора трябва да вземаме пример. Да не позволяваме на  някой, дори и на себе си, да диктува докъде можем да стигнем. Жалко е, че в България изкуството не е на особена почит и хората, които имат по - особен мироглед са сметнати за луди или за глезени. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...