Jump to content

Япония – страната на залязващия живот


moonlady

Recommended Posts

„Мечтата ми е да спрем самоубийствата в тази гора!”. Думите са на японеца Имаса Уатанабе от местната власт в префектурата Яманаши.

Подобна мечта може да звучи странно, но не и когато се отнася до Страната на изгряващото слънце, където самоубийствата са проблем с неизмерими граници.

Гората, за която говори Уатанабе сан, се намира в планината Фуджи и се нарича Аокигахара, известна още като Море от дървета.

Свързвана е с истории за демони от японската митология. До XIX век там се е извършвал ритуалът „убасуте” – тежко болните и старците били оставяни сами пред смъртта на отдалечено място, от което не могат да се върнат. Според легендата призраците на всички изоставени плуват в Морето от дървета.

Така мистиката около това място постепенно му донася „славата” на второто най-популярно място за самоубийства след моста Голдън Гейт в Сан Франциско.

В последните години броят на хората, които отнемат живота си в гористата местност от 35 кв. километра, нараства с изключителни темпове.

Не случайно местните власти спират да публикуват черната статистика, за да не насърчават още самоубийци. Стана ясно обаче, че само за месец януари на миналата година гората е била свидетел на 2645 самоубийства.

Историята за Аокигахара в действителност е само капка в морето. 12 години поред самоубийствата в Япония са над 30 хиляди годишно. Големият скок до смразяващите цифри настъпва след азиатската валутна криза през 1997 година. В годината след нея самоубийствата сред мъжете скачат с 39%. Подобна тенденция се наблюдава също в Южна Корея и Хонконг.

Финансовите поражения и/или загубата на работа се приемат изключително драматично от японците. Местни психолози коментират, че за много хора работата е единственото нещо, което осмисля живота им, което го прави интересен и разнообразен.

Така при криза като настоящата неизбежният стрес, породен от постоянния страх от безработица, води до психически разстройства в непоносими граници. Оттам крачката до доброволната смърт е съвсем малка.

Малка, но струваща на японската икономика 32 милиарда долара само за изминалата година. За първи път Токио официално даде финансови измерения и отвори широк обществен дебат по темата за самоубийствата, която доскоро беше табу.

Японците са горд народ и за много от тях депресията и всички други психически заболявания са позор. Петно, което всеки трябва да опита за изтрие сам. Така вглъбени в себе си все по-често виждат спасяването на честта си в самоубийството. Своеобразно харакири на съвременния самурай.

Притисната до стената от зловещата статистика, сега Япония е готова да говори за проблема и да го атакува пряко. „Самоубийствата са проблем, с който трябва да се заеме цялата нация. Надяваме се, че ще бъдат взети по-сериозни превантивни мерки”, заявиха в общо комюнике здравното, трудовото и социалното министерство.

Премиерът Наото Кан определи самоубийствата като доказателство за това какво не е наред в страната, в която прекалено много хора страдат икономически и емоционално.

„Има много причини за самоубийствата. Отстранявайки ги, ще можем да изградим общество с минимално ниво на нещастие”, заяви Кан.

Всъщност японските власти започнаха кампания за превенция на самоубийствата, макар и не толкова широка, още преди 3 години.

Тогавашният кабинет си постави за цел намаляване на броя на самоубийците от 24,2 на 100 000 до 19 на 100 000 до 2016 година. Оказа се, че този срок е прекалено далечен и трябват по-решителни мерки за кратко време.

Ще се работи усилено за осигуряване на по-разчупена работна среда, създаване на нови работни места, промотиране на психотерапията. До няколко години на всички спирки на токийското метро – „любимо” място за самоубийства, ще бъдат сложени предпазни огради.

Цялостната стратегия на правителството обаче трябва да има един много важен елемент – продължителност.

Според специалисти психическият товар, който усеща човек, може да се натрупва с години, преди да стане непоносим. Тоест ефектът от настоящата криза може да се прояви при много хора дори след десетилетие, да проникне надълбоко в психиката им и да доведе до негативна реакция като тежка депресия и самоубийство.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста тъжна статистика. :( Мисля, че преди ден- два бях чела подобна статия в онлайн изданието на сп. Мениджър. Съгласна съм, че запазването на честта е нещо важно, но не мога да го приема за по-важно от живота. Надявам се , че новата кампания ще помогне да намалее броят на самоубииствата..за мен лично позора от "депресията и всички други психически заболявания" е премахнат наистина, когато човек се изправи срещу проблема си и направи всичко по силите си да го преодолее, а самоубийството е просто бягство...показване на слабост.

Дано статистическите дани догодина да са по- оптимистични...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Похвала за пускането на подобна статия, но срамота, че не е посочен източника. Не се прави така, moonlady.

 

Иначе е факт, че японците се самоубиват много, но статистически Южна Корея ги бие, по данни на световната здравна организация. Интересна статистика впрочем, използвах я за един реферат на тема демография на Япония.

 

"Япония - страната на залязващия живот" е много сполучливо заглавие, само че самоубийствата, психичните разтройства и прочие не са запазена марка на тая страна, а са типично развитие в страни с икономическа криза, както и в супер-индустриално развитите държави. Япония попада и в двете категории, затова и числата са по-високи. Добавено и с японското традиционно неуважение към живота - става мътно и кърваво...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм интересна тема без съмнение, макар да е от черната хроника.

До сега не се бях замислял, но действително има много логика в написаното. Ако трябва с една дума да опишеш японец, то това би била "работлив". Има един лаф, който много хора, станали свидетели на японският характер, са го казвали отделно един от друг (че дори и пред мен лично), а именно: "...на японецът работния ден е 12 часа, но ако не си свърши работата поставена му за деня за това време, то той остава доброволно докато не приключи." За мнозинството от народа работата е всичко. Ако му вземеш това, какво остава... ?! Та напълно логично е, че са толкова склонни към самоубийства. Имам познати японци, с които сме обсъждали множество любопитни теми една от които беше училището. При тях то не е просто място в което трябва да научиш общите неща, да завържеш приятели и да се забавляваш (както е при нас), а е мястото от което ще ти зависи живота след това. За много от тях, ако не успееш да влезеш в университет, то това е равносилно на да те изритат на улицата. Работата винаги е била ключова част от съдбата им и именно за това са толкова напреднала нация. Натиска да изкарват все по-кадърни кадри, които да не си поплюват е стандарт. Но за жалост, както всичко хубаво на този живот изглежда, че и това е нож с две остриета...

 

Линка на lotlorien ми беше страшно любопитен. Дори не предполагах, че съществува подобна статистика. Поне веднъж да не сме в първите 10 на поредното негативно сравнение. :D 49 място е предоволно мисля. Направи ми ярко впечатление също, че колкото повече към челото се приближа човек, толкова повече от "развитите" страни се срещат и обратното - в дъното на класацията са предимно страни в които се мизерства, а борбата за оцеляване е начин на живот... и ако това не е ирония.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Похвала за пускането на подобна статия, но срамота, че не е посочен източника. Не се прави така, moonlady.

 

Иначе е факт, че японците се самоубиват много, но статистически Южна Корея ги бие, по данни на световната здравна организация. Интересна статистика впрочем, използвах я за един реферат на тема демография на Япония.

 

"Япония - страната на залязващия живот" е много сполучливо заглавие, само че самоубийствата, психичните разтройства и прочие не са запазена марка на тая страна, а са типично развитие в страни с икономическа криза, както и в супер-индустриално развитите държави. Япония попада и в двете категории, затова и числата са по-високи. Добавено и с японското традиционно неуважение към живота - става мътно и кърваво...

 

 

Забележката ти е уместна, lotlorien, пропуснала съм да отбележа в края на материала: Източник: Reuters

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Опитвам се да разбера Япония...,японците. Виж корейците са ми някак по-близки,поне ги разбирам. Ще ви бъда благодарна ако ми помогнете. Четейки вашите мнения за филмите им, прочетох , че някои се дразним от високия тон с който разговарят те. Наскоро си го обясних от "Мисия прекрасна лейди". Мнението ми е следното - това са хора със силен самоконтрол, за които дълга е над всичко. Всичко, което излиза извън тази рамка, като израз, включително и високия тон, от тях е ценено, защото е израз на емоция и чувства, т.е. допълнителна ангажираност. Точно така се изказа и героя от филма- "Тя говори на висок тон, ами значи имаше чувства." Силно ме заинтригува и нещо друго : ЯвЛеНиЕтО ХИКИКОМОРИ............ в Япония. МНого е тъжно това, но за съжаление го има и то в огромен размер - достига 1 милион души.......

 

Ето и нещо да прочетете полезно и информативно за хикикомори: (ИЗГУБЕНИТЕ ДЕЦА НА ЯПОНИЯ)

 

My link

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...