Jump to content
parab

Есенни дни на Корея

Оценка  

96 members have voted

  1. 1. Каква е цялостната ви оценка за събитието?

    • Отлична.
      7
    • Много добра
      14
    • Можеше и повече
      0
    • Средна работа.
      0
    • Не ми хареса.
      0
  2. 2. Каква е оценката ви за организацията на събитието?

    • Организацията беше на много добро ниво.
      29
    • Добра
      9
    • Имаше какво да се желае още.
      1
    • Липсваше такава.
      0
  3. 3. Кое ви хареса най-много? (можете да изберете повече от един отговор)

    • Танцът на "Рилски перли".
      26
    • Песните.
      17
    • Сценката "Хънбу и Нолбу"
      24
    • Филмовата програма.
      15
    • Лекцията за хангъл и калиграфския уъркшоп
      21
    • Лекцията за ханбок
      16
    • Играта "Ют"
      27
    • Дискусията за Корея.
      23
    • Храната.
      17
    • Ентусиазмът на участниците.
      31
    • Изложбата.
      12
    • Атмосферата в залата.
      22
    • Украсата и декорите.
      14


Recommended Posts

Няма да давам оценка на събитието, защото съм пристрастен и мението ми няма да е много обективно. Само ще отбележа, че дълго ще помня тези два дни и особено как ме насилихте да нахлузя онзи розов ханбок. Тъпкано ще ви го върна, лисици такива! :lol:

 

Поклон пред всички, които взеха участие в организацията, но най-вече пред parab и Катето Томова, че издържаха физически и психически на цялата суматоха по предварителната работа. Благодаря на Руслана че беше такава уникална водеща и евалата на нашите "мюзик айдъли" и артисти, които не се спекоха от тъпанарското отношение на тонрежисьора и приятелчетата му на пулта (нещо, което остана скрито от очите на гостите на събитието). В един момент даже си мислех, че всичко ще отиде по дяволите, но момичетата (+ 2-те момчета) преодоляха фрустрацията от репетицията и си свършиха работата наистина отлично. :bow: Изпълнението на децата от "Рислски перли", колкото и кратко да беше, успя да ми се отпечати в съзнанието. :yes: Останалите хора, които не споменах поименно да не ми се сърдят, защото горните ми думи се отнасят и за тях. Наздраве на всички с едно соджу! Дано ви е харесало повече, отколкото на мен (соджуто, де) :lol:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Попълних си анкетата, но все пак искам да изразя положителните чувства, които ми останаха от събитието. Много благодаря на организаторите за целият труд, който положиха.  Наистина е хубаво, че такива неща се случват у нас. Песните, сценката, филмите, както и дискусията с корееца ми харесаха най-много. Всъщност най-хубавото беше атмосферата и ентусиазма на всички в залата. :) Тези два дни направо живяхме по корейски, както си му е реда ... първо, второ, трето и накрая на караоке.   :lol: В този ред на мисли, искам да благодаря и на всички, които останаха на афтър партитата до сутринта и по специално на Десо от Пловдив за подкрепата в "пеенето".   :D Както се казва, щом Десо е с теб на сцената, може и само да си отваряш устата.   Изобщо невероятното на този тип събития е именно в това. Хора с общи интереси се събират заедно и се получава тази магия. Имах възможност да се запозная с много нови хора, с такива които преди не сме имали възможност да си говорим и с много стари познати. Пак благодаря на ES, за двата невероятни есенни корейски дни. Името на страницата във фейсбук за събитието, не беше далече от истината.  Духом бяхме в Корея.   :)  

 

 

 

 

П.П. Филмите бяха много добре подбрани. Бях ги гледал и двата, но те са от тези, които имаш удоволствието винаги да им се насладиш. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сега и аз да кажа на две, на три. Наистина съм благодарна на целия екип - всички си дадохме много зор, подкрепени от мастърмайнда Ваня, която се разкъса на 8 само и само да свърши каквото се налага.

 

Макар че и аз имах притеснения, че ще стане мазало, те не се оправдаха и съм много щастлива за което.

 

За мен беше голямо удоволствие да попея и да поактьорствам - наистина много се заредих.

 

Много се радвам на позитивните отзиви. Догодина съм убедена, че ще направим нещо още по-мащабно и по-изпипано!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Искам да изкажа искренните си благодарности на целия екип, който така неуморно и въпреки своите ангажименти успя да направи това събитие реалност. Поклон пред нашата публика, която беше най-голямата награда за труда ни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз се присъединявам към благодарностите, наистина, наистина благодаря на всички - няма да изреждам, за да не пропусна някого. Толкова съм доволна, че успяхме да реализираме събитието, въпреки малкото проблеми, които имахме :)

Страхотно се получи, доволна съм, и то много :) Вече си знаем, че дойде ли време за истибнското предсавление, всички се стягат и работят усилено ( като корейци :D ). И сега пожелания - бъдещи успехи и по-машабни проекти - всички ще помагаме B)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Браво на организаторите! Поздравления за добрата организация, ентусиазма и желанието да се нагърбят с една не лека задача и да я осъществят на практика. Благодаря за хубавото преживяване :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за всичко!

Бяхте страхотни!

Ужасно много се забавлявах!

Поклон пред организаторите и артистите!

Само съжалявам, че не успях да дойда на 8, явно съм изпуснала неповторими представления B)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако някой от гостите също е правил снимки и желае да ги сподели, може да го направи в тази тема. Благодаря!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря на организаторите, участниците и всички свързани с това страхотно събитие - беше много весело, позитивно и наистина си прекарах чудесно :) Радвам се, че се срещнах с толкова много стари и нови хора :) Цялата програма - танци, песни, постановка, дискусии, дегустаци и т.н. беше много добре замислена, потготвена и най-важното изпълнена :) Особенно кимчито стана доста дискутирано от незапознатите с него :) P.S. и аз да изкажа своето възхищение от Десо, хаха страшен си братле !

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно много голямо Благодаря.Беше страхотно и незабравимо шоу.Наслада за очите.Благодаря

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хайде нека и аз се изкажа.

В петък не можах да отида, но чувам имало страшно много хора и програмата била страхотна.

В събота бях през цялото време. Нямам забележки нито от организационна, нито от каквато и да е страна. Всъщност въобще не съм се съмнявала в екипа, имайки предвид дните с японското кино. Още тогава ми стана ясно, че нещата ще са на ниво и тук. Лекцията с ханбока за мен беше ок. Само ОК, защото не беше нещо ново за мен, но беше поднесено добре и с хубав снимков материал. Това, че изкарахте и толкова и различни костюма също беше хубаво. Играта - имах резерви относно как ще се случи всичко, но в последствие ми беше повече от забавно и със сигурност г-н Канг имаше голям принос атмосферата и духа по време на играта. (откъде го намерихте - абсолютен образ и терца!!!!)

Мисля също така, че и той (Канг) беше една от главните причини дискусията да бъде повече от забавна. Случи се дори така, че щях да умра от жажда, защото исках да отида до магазинчето, но дискусията беше ПРЕКАЛЕНО интересна, че да се откъсна от нея. По същия повод девойката до мен беше оплела краката, щото не можеше да стигне до тоалетната :) Така че считайте го за супер добре, хехе.

Пропуснах калиграфията - супер!!!! Форматът на пода беше интересен (не се бях сещала), хартията ви беше страхотна!!!!!!!! И това, че после можеше да си вземем листчета и да си попишем пак беше хубаво, защото на самия уъркшоп можеше само ограничен брой хора да попишат. Идеята с най-добра калиграфия конкурс също си я биваше.

 

Филмът - поздравления за превода!!! От вчера само това разправям, как преди 1-2 години го бях гледала и тогава ми обясняваха колко бил смешен (с изключение на подчертано трагичните моменти). Аз обаче по някаква причина не го оцених тогава и помня, че се смях много май само на момента с пуканките.....Е, сигурно преводът е имал нещо общо, защото вчера цвилех като кон, пусках черни сълзи от смях и краката ме боляха от това, че постоянно си плясках ръцете там при поредния абсурдно смешен момент!!!!! Супер беше!!!!

 

Изобщо целият ден беше един такъв спокоен и всичко много плавно и леко преливаше едно в друго. Чудя се дали и публиката няма доза влияние.....

Айде скоро пак?!?!?!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Огромни благодарности на всички допринесли за тия два невероятно прекарани есенни дни на Корея.

Поклон пред организаторите и изпълнителите. И огромна

5511.gifза всички.

Справихте се повече от добре...............не, не ........... отлично бе :)

Радвам се много, че бяхме заедно през тези дни и ........ :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви от все сърце за страхотната организация :)

Имаше интересно поднесена информация,играта беше забавна(горе долу ми приличаше на гигантско "Не се сърди човече'').Калиграфския уъркшоп много ми хареса,даже успях да си напиша името(криво-ляво :D ).Дискусията ми беше полезна в много отношения,съпоставката между кореец,говорещ за родината и човек,отишъл като чужденец там ме заинтригува.Нормално е като човек,желаещ да се впише в някаква чужда култура да чуя и наблюденията на българка,останала известно време в Корея.Лекциите за Хангъл и ханбок ми харесаха,макар да не чух нищо,което да не знам вече :)

Цялостната атмосфера в залата,настроението на водещата и всички участващи зареждаха и публиката с положителна енергия.А да не говорим,че имаше и храна :D Организаторите хем ни забавляваха,хем ни и нахраниха.(Макар кимчито да не ми беше по възможностите,хич не издържам на люто) Още веднъж искам да ви поздравя за добре свършената работа,дори организирането на подобно събитие да не е лесно се надявам да продължавате да ни радвате и занапред :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

И от мен имате едно огромно благодаря !Организацията бе невероятна,приятно изненадана и възхитена съм!Калиграфията - невероятна,както и идеята с късметите(остава ми за спомен).Играта стана много забавна ,може би заради г-н Канг .Ирка...ти си страхотна водеща и направи супер интервю .Така се забавлявах,толкова много емоции.И вече си имам любимо ястие...кимбап.А за кимчито,толкова бях подготвена да е ужасно и на вкус, и на мирис....че ми хареса :D ....И накрая мога само да кажа: Свалям Ви Шапка :thanks:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Беше страхотно! :thanks:

Благодаря ви от все сърце за прекрасните часове, които ни подарихте.

Страхотно се справихте с всичко.

:bow: Дълбок поклон за огромната работа, която сте свършили. Благодаря че ви има.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък да кажа, че това беше най-невероятния ми рожден ден. Ужасно много се радвам,че успях да се видя, макар и за кратко с толкова много съфорумци накуп.

Корейците бледнееха пред вас :kissx::lol: Толкова много емоции имаше за токова кратко време, че определено следващия път искам събитието да е не 2 дни,

а поне една седмица :28558: Искрено благодаря на Ваня и на останалите от организационния екип. Актьорите и певците бяха уникални.

А господин Канг беше уникален по своята същност. :28558:

Последната сборна снимка на Истърн Спирит преди да се сбогуваме със залата:

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вижте тези "Есенни дни" какво родиха като впечатление:

 

„Истърн Спирит” беше като гладен пес, който търсеше нещо по-апетитно от обичайния свински кокал за глозгане. Той душеше за деликатна мазна пържолка, която да го накара да завие от удоволствие, а другите помияри - да ослепеят от завист. Неговата сладка мръвка трябваше да бъде голяма и ароматна, но, сещате се, такива се намираха само в магазините за месо, където едно куче обикновено не си позволяваше да се вестява. Ала Истърн беше готов да опита, защото знаеше, че сдобиването с тази мръвка ще му даде опит и знание как за в бъдеще да открива нови сочни парчета за ядене.

 

Става въпрос за една идея, подета и възприета в началото като голям връх. Или като килограми месо в насипно състояние, които изглеждаха като блян пред гладния поглед на един регулярен форумец. Идеята дойде през лятото, за да се осъществи есента. Така остана в историята събитието „Есенни дни на Корея”. В началото бяха давани какви ли не предложения – кои – по-гръмки и дръзки, кои – по-скромни и земни. Аз идея си нямах как трябва да се осъществи такава мащабна идея. Когато мечтата е съвсем гола я виждаме, но не знаем какви очертания ще придобие в действителност. И все пак я подхранваме. Когато идеята кристализира след множество дебати и постове тук-таме, след сондиране на мнения, чудене и разправии, се показаха контурите – 2 дни на закрито, с филми – по традиция, с лекции – както обикновено, но и с музика, танци, пиеса, игри, калиграфско изкуство, храна !!! Трябваха контакти с корейци и българи, които да посеят пътя с пари. Ваня беше хванала посолството на мушка и костюмарите не можаха да й откажат, макар в началото малко да се забавиха с отговора си. Един дребен очилат в последствие комуникираше често с нея, за да я увери, че няма да се откажат да ни подкрепят. Благодарни сме, че излезе надежден партньор.

 

Корейските фирми, които избрахме за спонсори като че ли малко се колебаеха в началото, което караше и нас да се колебаем. Техните далечни корейски шефства и близки български представители държаха въжетата на спокойствието ни опънати до сетния час. С изключение на една от фирмите обаче, в крайна сметка корейските чеболи в България пуснаха своята подкрепа и повярваха в нас, за което също сме благодарни

 

Пари имаше и все пак все още се търсеха хора, които да изпълнят замислените дейности. Някои артисти се навиха да участват бързо, други изобщо и не искаха да чуят за участие, а трети знаеха, че няма да участват, и все пак, не отказаха веднага. Разни хора – разни поведенчески модели. Като малък сплотен колектив, „Истърн Спирит” искаше да действа своевременно, но неговата ветровита природа от време на време го отвяваше от целта и го туряше в полето на бездействието. Малко се забавяхме в подобни моменти и пропускахме скъпо време за репетиции и срещи с важни клечки. Но знаете, не винаги човек може да жертва ценното си лично време в името на нещо толкова далечно като корейската култура. Е, освен, ако този човек не е Ваня. Тя дърпаше през цялото време умовете ни към осъществяването на онази мечта. Ние пък забравяхме накъде сме тръгнали, защото вярвахме, че ни остава още много време за мотане. В крайна сметка форумци се сетиха да се активизират и почнаха да вдигат пара като някакъв локомотив от миналия век. Омачкахме всичко пред себе си и самите себе си. Нерви, безсъние, глад, препускане, майтапи, халосване. Толкова пауър ни дойде, че нямаше къде да се тури. Да не ви разправям как по силата на инерцията сами си сготвихме храната, която беше по корейска рецепта и трябваше да я сготвят някои други хора, ама ние я сготвихме по-добре от тия люде. Пръстите си облизвам още с оная половин кофа, дето остана в двора. Едно афтърпарти изхрани и пак не свърши. Соджу се намери – кой ви каза, че не можело да се купи в България ? В КАРФУР го продават за четири и кусур кинта бутилчето.

 

Репетициите за пиесата пък бяха по-голям скеч от самата пиеса. За такъв смях си мечтае всяка домакиня, понеже нашите импровизации ни поваляха по пода до такава степен, щото обърсвахме всяка мръсотия по холовете на къщите, в които се събирахме.

 

В деня на самото събитие, като се намерихме в кино ЛЮМИЕР, черна завеса падна пред очите на осветителите и озвучителите, тъй като си нямахме сценарий на цялата дейност. Та нервата ги изби и почнаха да хленчат по наш адрес. Но такива утайки като нас само можеха да се смеят на нечие странно недоволство. Вярно е, че по едно време и ние се изнервихме, че не сме решили как да действаме по-бързо, че да турим всичко в представителен вид за събитието, но щом падна 18.00 ч и излязохме извън кулисите, всичко потече като по масло. Малко пот, малко крясък, а после всичко мина бързо и лесно сякаш беше детска песен. Аз до последно се съмнявах, че сме постигнали желаното, но като чувах ръкопляскания и смях по време на пиесата, като чух ангелогласните изпълнители и видях нежно разперените ветрила на танцьорчатата, най-сетне като зърнах видеото от изминалата вечер, сърцето си ми дойде на място и увереността, че сме постигнали успех, се установи в душата. Казвам ви, вторият ден беше много емоционален и лесен за поднасяне. Хората от публиката рисуваха, играха, пробваха корейски носии, снимаха се с нас, плющяха храна, сърбаха вода от Централна баня, гледаха кино, радваха се неистово и изобщо не им идваше зле. Даже напротив – забавляваха се, възторгваха се даже и ни поздравяваха за постигнатото. Тогава съвсем и аз се поразих от щастие. Значи не е било напразно блъскането! Радвах се много, че толкова приятели са дошли да уважат празника и да споделят вълнението ни. Телевизии и радия ни отразиха!

 

Когато си заобиколен от толкова надъхани хора, чувстваш се дважди по – надъхан и забравяш за всичко лошо. Това, което се случи на 8 и 9 октомври 2010 г., не беше просто къс от историята на „Истърн Спирит”, а неговото бойно кръщение. Независимо от всички съмнения и трудности, ние се справихме и правехме всичко с много желание и любов и не се предадохме до край! Благодаря ви, мили приятели!

 

За мен е чест да ви познавам!

 

Щастлива съм!

 

 

 

Ваня

 

Катето

 

Рени

 

Вики

 

Кольо

 

Соня

 

Димитър

 

Мими

 

Емо

 

Цвета

 

Албена

 

Марина

 

Мария

 

Айля

 

Галя

 

Теодора

 

Румен

 

 

 

И всички останали, които помогнаха в самите дни на събитието.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, не, това нямаше как да не го публикувам и в сайта: http://www.easternspirit.org/news.php?item.499.1

 

„Истърн Спирит” беше като гладен пес, който търсеше нещо по-апетитно от обичайния свински кокал за глозгане. Той душеше за деликатна мазна пържолка, която да го накара да завие от удоволствие, а другите помияри - да ослепеят от завист. Неговата сладка мръвка трябваше да бъде голяма и ароматна, но, сещате се, такива се намираха само в магазините за месо, където едно куче обикновено не си позволяваше да се вестява. Ала Истърн беше готов да опита, защото знаеше, че сдобиването с тази мръвка ще му даде опит и знание как за в бъдеще да открива нови сочни парчета за ядене.

Руслана, ако има такова нещо като предишен живот, ти трябва да си била някой кръвожаден острозъб хищник. :28558:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...