Jump to content

Recommended Posts

mike    30

hzshlwj5fyhb.jpg

Symbol / しんぼる / Символ



tt1410261.png

 

 


 


Режисьор : Мацумото Хитоши

В ролите : Мацумото Хитоши, Яни Янев, Луис Ачинели, Карлос Торес и др.

Държава : Япония

Година : 2009

Времетраене : 93 минути

Език: японски, испански

 

 


Резюме :
Две паралелно развиващи се сюжетни линии, на пръв поглед без видима връзка между тях. Японец се събужда в ярко осветена бяла стая без врати и прозорци. Вижда на стената един, единствен бутон (ако може да се нарече така) и решава да го натисне... От другата страна си имаме едно малко, прашно мексиканско градче, където главата на едно местно семейство се явява нещо като кечист, носещ гръмкото име "Човека охлюв" (няма майтап). Вечерта му предстои тежка битка срещу далеч по-млад и силен съперник.
Каква е връзката помежду им, предлагам да откриете сами.

 


 

http://www.youtube.com/watch?v=nnqIhrmS0iI&feature=player_embedded

 


Най-странния, шантав, луд и абстрактен филм, който съм гледал в последните години. Мацумото просто открадва цялото шоу. Съмнява ме, дали той самия може да обясни какво точно иска да каже с филма и каква е връзката между отделните сюжетни линии. Който схване смисъла на филма и ми го обясни го черпя бира! За мен поне бе огромно удоволствие да видя това предизвикателство на Мацумото Хитоши, което провокира здраво въображението.


 


Български субтитри - Eastern Spirit

 


Сваляне :click:, :click: , http://masters-tb.com/details.php?id=54555 title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
desjer    1

Седнах да го гледам добре подготвена, че не трябва да го гледам като" нормален филм".

И... скептично настроена с доза надежда натиснах "play".

 

Какво мога да обобщя: Филмът определено не е за масова консумация. Изпълнен е със символика( що ли се казва" Символ"?). И не те кара толкова да се замислиш, колкото да кажеш:" Ъ?!... Ахаааааааааа! ... Ъ?!" :lol:

Определено е смешен на моменти, а в други те кара да се почеше по главата хем от мудността на сцените, хем от мисълта "чакай сега, какво стана?".

 

 

Личното ми мнение е, че Мацумо Хитоши си е достатъчен за един филм.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
nikomila    0

 

Аз не си падам много по абсурдното, изведено като понятие във философията на Шопенхауер в противопоставяне на схващането на Хегел, че "щом едно нещо е логично, значи то е вярно" и което един век по-късно става основа на екзистенциализма, но все пак не съм и "честен хегелианец", защото от опит знам, че често именно нелогичното, ирационалното се оказва вярно. Да речем, че съм някъде по средата между двете тези. Но във всеки случай винаги ми е било малко трудно да чета такава литература (например Камю или Сартр, и естествено, понеже не ги обичам, точно те ми се паднаха на изпита по нова френска литература в университета, да не казвам колко съм изкарала, че е срамота ;) ), както и безумно се изнервям като гледам някоя пиеса от театъра на абсурда (ако някой е гледал постановка по Йонеско или Бекет, ще разбере за какво иде реч).

 

 

Та за "Символ"... първо си помислих, че съм объркала филма (тъкмо бях гледала няколко испаноезични и реших, че по погрешка съм пуснала пореден такъв), после се яви бялата стая и стана ясно, че навлизаме в сферата на абсурда (ако се направи класация за "най-абсурдното нещо, което сме виждали във филм", веднага ще номинирам фалическите бутони :rolleyes: ), така че бях на път да се откажа, честно казано, но човечецът ми стана толкова симпатичен, така искрено се забавлявах на някои от реакциите и схемите му (със сълзи съм се смяла на опитите му да напълни делвата с вода, например), а същевременно ми беше и много жал за него, та покрай всички тези емоции филмът взе, че свърши.

А пък като свърши първо си казах "Нищо не разбрах", после като се замислих разбрах, че съм разбрала това-онова. :D Пробвайте се и вие!

 

(И как сте се преборили с този превод, вие сте герои. Аз го гледах с английски субтитри и на места преводачът беше написал нещо от рода на "това не знам какво значи" или "тук говорят нещо, но не се разбира". :D )

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Хахах.повярвай ми, по-лесно ми беше да се преборя с превода (отнеми около 2-3 часа, само 200 реплики са все пак), отколкото с редакторката ми, която като видя някои реплики й се изчервиха ушите. :es: Деска, :thanks:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
nikomila    0

:lol::lol::lol:

 

А дали ще се съгласиш с мен, че

 

първата стая беше раят (ако е така, много лошо за тези, които ще попаднат в него, особено ако страдат от клаустрофобия, но аз за щастие май не съм за там), а втората - адът (коридорът между двете може би беше чистилището?). И изводът, който си направих за смисъла на целия филм (ако въобще има такъв) е, че земните дела (и хубави, и лоши) се направляват от ада.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Ами какво да ти кажа... Едно е ясно- подобен филм досега не е правен. При всички тези скрити послания и символики(на символиките wtf?) нещата са толкова разтегливи, че всеки може да си ги тълкува както си иска.

Едно обаче е сигурно- няма човек на Земята, който да знае какво точно се е въртяло в главата на Хитоши при замислянето и реализирането на лентата.

 

Според мен предположението ти е доста топло, аз лично смятам така:

 

 

Първо- очевидна е подигравката с религиите и с егоцентризма. Струва ми се, че стаите символиризат израстването на човек (или пътя на живота), нещо повече- анонимния герой може дори са се оприличи на Бог, който натиска някакви пен... опа- бутони и несъзнателно променя съдбата на хората и света.

Може още много предположения да се изкажат, дори в коментар в IMDB четох сравнение между момумента от епичния "Одисея 2001" на гениалния Стенли Кубрик и 2-та стая, в която нашия протагонист се издига/катери.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Alfons    2

Тъкмо то изгледах и стигнах до същата логика,като тази на mike.Това,че главния герой символизираше Господ мисля,че на всеки му стана ясно.От там насетне варианти и идеи могат да се родят хиляди.

Изгледах го,като свежа и нестандартна комедия.Така,че дори няма да си правя труда да се опитвам да си разяснявам всички "символи".

Този тип нестандартно кино, винаги ме е привличал.И този филм за мен беше,като печалба от лотарията.

Тази мексиканската история си признавам,че не ми допадна и ми се видя абсолютно ненужна.Предпочитах да си гледам изцяло премеждията на Мацумо Хитоши и съм сигурен,че едва ли щяха да ми омръзнат.Такива абсурди и такива ебавки отнесе,че чак ми дожаля.Особено,като се заклежи между вратите. :D

Сърдечно благодаря зя превода. :P

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Това е официалния сайт на филма. Ако някой японист го прегледа и има някакво мнение на режисьора, ще се радвам да го узнаем.

 

Aз пък да си призная чистосърдечно - доста се израдвах на "мексиканската подправка" в целия този миш-маш. Първо- пред такава монахиня, даже Упи Голдбърг яде пасти! :D Може би цялата тази сюжетна линия има някаква връзка с детството на Мацумото и с предния му филм, а може би няма. :lol: Но при всички положения има общо със случващото се в стаята (като се почне с ангелските пера от началото та до...). Предполагам, че в представите на режисьора двете сюжетни линии се допълват взаимно. Или просто е искал да "разрежда" от време на време атмосферата, защото час и половина да гледаш някакъв дебил в стая без прозорци и врати щеше да дойде съвсем нанагорно на публиката. На мен ми направи силно впечатление, че мексиканската част беше заснета изключително професионално- ако пуснем на човек, който не е чувал и гледал филма само нея- никога няма да познае, че е замислена и снимана от японци

Филма е много, много освежаващ и е пълен антипод на всичко, бълвано от Холивуд, а и от повечето филми, представени в секцията за Южнокорейско кино и сериали. Готино е, че дори и днес има хора неподвластни на комерса, които правят кино, което е предизвикателство за въображението.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
nikomila    0

Аз предположението за Господ го отхвърлих като твърде очевидно и задълбах в друга посока, но защо пък да не е? Наистина само Мацумото си знае (а може и да не знае, аз лично бих се накефила да нахвърля в книга или филм всички безумни и безсмислени идеи, които ми минават през главата - всички си имат такива - и да оставя другите да мъчат да ги разберат, а пък аз да се подхилвам отстрани :)).

Чак сега погледнах филмографията му и мисля да хвърля едно око и на първия му филм, Big Man Japan, а пък да видим как ще ми понесе, защото изглежда също толкова шантав :blink: .

 

Мексиканската част и на мен ми хареса, изглеждаше си съвсем автентично (монахинята също си я биваше - нещо средно между "ma soeur" от филмите на Луи дьо Фюнес и тираджия), и беше съвсем ясно, че по някое време двете линии ще се свържат по някакъв начин, но кой въобще би могъл да предположи точно как? Направо се разцвилих от възторг в този момент. :lol:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Свиркай, ако гледаш предният филм на Хитоши, да кажеш как е, че за момента имам други неща за гледане и скоро няма да мога да го вмъкна. Гледам, че на още едно място са добавили филма, ето и линк:

click-me.gif

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ragnos    208

След като изгледах този филм се почувствах адски тъп. Поради тази причина не мога да напиша нищо повече. :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
sulkton    0

Въпреки перушината и херувимите на мен повече ми хареса да си мисля така:

 

 

Първата стая, "обучението", беше детството. Всичко, което се случваше там, беше по детски невинно и несериозно. Бебешките смехове, които се чуваха след някои от номерата, детинските реакции на актьора, яркото осветление, липсата на разум и логика в случките допринасяха за това усещане. Децата все още нямат способността да поставят света, себе си и действията си в подреден културен контекст, за тях всичко е причудливо, хаотично и извън контрол, а последиците от действията им винаги са неизвестни, тъй като им липсва "практиката" на повторението. При тях е точно като във филма: натисни копче - виж какво ще стане. Докато не натиснат копчето достатъчно пъти и запомнят. Това е така нареченото обучение. Освен това всички шеги, колкото и шантави и извратени, бяха напълно безобидни и забавни, понякога дори за самия пич. Гаврата със соевия сос ми хареса особено, защото макар и изгаврен, той все пак се наяде с вкусно суши. Напълно невинна гавра.

 

"Обучението" обаче не му понасяше, беше му трудно и досадно. Детето не желаеше да е така измъчващо безпомощно и изцяло под контрола и милостта на неразбираема невидима сила (родител, бог, учител...). Въпреки че реално той можеше съвсем спокойно да си остане да лежи цял живот там и да кара на суши наготово (дете, което не се храни само, а бива хранено), него не го свърташе и искаше на всяка цена да излезе, да приключи обучението си, да бъде най-накрая сам господар на себе си и средата си, да порасне.

 

Когато най-после той се "научи", тоест беше направил достатъчно повторения и овладял логиката на стаята, "детството" му приключи и премина в другата, тъмната стая, в която херувимчетата също бяха пораснали и почернели. Втората стая, "практиката", не беше заключен свят като първата, в която нищо навън, нищо извън съзнанието на детето нямаше значение. Там вече нямаше място за експерименти, детски закачки и безгрижие. Влязъл в нея, пораснал, всяко негово нищожно действие предизвикваше грандиозна реакция в реалния свят. Абсурдът, хаосът свърши и вместо него започнахме да виждаме познати културни кадри (може би все пак също толкова абсурдни, но познати, разумни, обясними).

 

Сцената, която, може би, ми допадна най-много, беше флашбекът от "детската" стая в момента, в който горкият пич се чумереше, заклещен между двете стаи. Идеализираните спомени за невинното ни и безгрижно детство, които всеки от нас къта и носталгично прехвърля понякога, забравили сякаш колко много, също като главния герой в този филм, искахме да пораснем, когато бяхме деца.

 

 

Разбира се, това е лична теория, която в никакъв случай не претендира за обективност, и не желая да ангажирам никого с нея. Честно казано, не ми дреме много какво му е било в главата на Мацумото, докато е мислил и снимал филма си. Дреме ми какво се случи в моята, докато го гледах. ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Лелее, изгоря ми биричката. Казвай бързо къде да я пращам. А някой казват, че филмът бил тъп, а? ;)

Знам само, че не е за хора със закостенели мозъци, които не обичат да си напрягат от време на време сивото вещество (с което не искам да обиждам по никакъв начин преждеговорилите, реално малцина биха харесали филма, това пък го прави ценен за мен). Има естествено много други филми, които постигат същия ефект, но никой от тях по толкова оригинален, абстрактен и шантав начин. Честно казано твоята теория не ми беше хрумвала, но като я прочетох открих, че всъщност има огромна доза логика в нея, в този на пръв поглед филм без логика. Както и да е, благодаря за мнението.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
sulkton    0

Хехе, мерси и аз за отговора. Всъщност аз съм по-скоро на мнение, че филмът има повече емоционална, отколкото логическа стойност. И като такъв е нормално да не допадне на много хора. Ако не бях в подходящо настроение, можеше и на мен да не допадне. А що се отнася до теорията ми, мисля, че в нея има дупки и не обяснява доста от нещата, които филмът показа. Но пък си е моя и си я харесвам. :rolleyes:

 

Забравих да благодаря на mike и desjer за превода. Много ми хареса.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Това за логическата стойност е така, спор няма. Просто ми се струва, че е грешно да отхвърляме и определяме като тъпо нещо, което не разбираме (говоря принципно) и то особено в случай, когато е направено така, че да не може да се възприеме от първия път.

Дупки ще има във всяка теория за филма, просто е неизбежно, но пък общо взето 100 човека да го гледат, всеки ще има своя, различаваща се от на всички други асоциация, което прави това заглавие толкова уникално.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
sulkton    0

Съгласен съм с теб, но мисля, че ние, харесалите филма (не казвам "разбралите"), също не бива да пренебрегваме или да гледаме от високо на мненията на нехаресалите го. За себе си знам, че само преди няколко години не бих видял какъвто и да е смисъл в Символ, не защото тогава не обичах или не желаех да се замислям, съвсем напротив, просто тогава мислите ми имаха различна тенденция и най-важното - не разполагах с нужната структура от знания, която да ми позволи да разпознавам символи и да ги поставям в разбираема, цялостна система.

 

Въпреки че Символ и нещата, които предизвика в мен, ми харесаха, аз все още гледам леко скептично на прекалено символни произведения, които допускат до себе си само читатели/зрители, които имат натрупан стабилен корпус от знаци, символи и смисли. Ако изчистим Символ от символиката, остава една глупава, абсурдна история, напълно откъсната и нямаща нищо общо с реалните ни животи. Без човешки отношения, без конфликти, без житейски поуки. Това, въпреки че безспорно притежава определена естетическа стойност, разбира се, прави филма недостъпен за много хора. Включително за мен отпреди няколко години. Ако бях гледал този филм тогава, и да се бях наакал от мислене, пак нямаше да мога да измисля това, което ми хрумна и написах така спонтанно вчера.

 

Така че аз разбирам донякъде хората, на които Символ се е сторил тъп, и се радвам, че са пуснали мнението си тук. Надявам се, че чрез този форум те пък ще разберат донякъде мен. И всички ще заживеем щастливо. ;)

 

Сори за дългия пост. Дано не е твърде офтопик.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mike    30

Не, това, което казваш си е така. Тук не става въпрос за надменност. Казвам само, че човек не бива да определя автоматично като тъпо, нещо, което не разбира. И го говоря принципно, а не в дадения контекст. При това съм го научил от личен опит, не за друго. :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
sulkton    0

Да бе, какво се размрънках и аз :huh:

 

Байдауей, канджите, които са преведени като "обучение", означават, мисля, и "възпитание".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×