Jump to content

Recommended Posts

Добре, де... след цялата тази данадиня, как ще развържат тази плетеница за 2 епизода - не мога да разбера?!

Имам чувството, че накрая ще наблъскат всичко по много неприятен начин и само ще ми развалят приятното усещане от сериала.

Толкова недоизказани неща и само 2 епизода до края?!

Мисля, че създателите на това чуда ще ни спестят дастя потенциални приятни моменти само и само за да нагласят щастливия край.

Е, не че се оплаквам (радвам се, че ги направиха 20 епизода), но има хляб поне за още 4 (алчна съм)...

И си искам още забавни сценки, последните епизоди го удариха на екшън и сополи, трябва да вземат пак да се разпределят по стаите за спане - там е иситната :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Огромно Kamsahamnida на всички стоящи зад този проект.

От където и да го погледна, този сериал си беше "Произведено в Корея", ето защо благодаря.

Беше си специален за мен от първия до последния епизод....

Беше като вълнуваща “приказка”, на която искаш да изживееш историята на героите, да вярваш и да се бориш с тях за това,

в което те вярваха и постигнаха, и като поемеш техния път да го извървиш до края.....

Толкова симпатични актьори и персонажи накуп, май не съм имала в сериал. Всеки ми допадна по своему, всеки носеше харизма,

всеки показа обаяние и сякаш лично отношение към героя си. Taка играха и удоволствието се указа пълно!!!

 

Образите бяха готини - къде малко измислени, малко взаимствани, къде малко истински. Четиримата колоритни студенти с една камара цветущи

и не толкова будни учащи в една знакова академия, един разумен крал мечтател, смелчага професор, горди и отговорни бащи, една последователна

идея и много “смисъл” от мъдрости, които достигат лесно и чудесно до всеки зрител. Какво да искаш още от корейците? Малко интрига,

щипка романтика и..щастлив край. Аз открих и друго...

Роди се безрезервно приятелство между главните герои, което, макар и сложно и необяснимо, прерастна в... любов. Но не просто любов с

изгарящи чувства, а в обич..в разбиране, в доверие и подкрепа.

Хареса ми идеята на тази драмичка и ако посланието е, че ако се бориш и защитаваш това, в което вярваш и искаш, можеш да успееш да намериш

щастието и точните приятели, цялостта като драма още повече ми хареса...

Е, не ни показаха края на традиционната приказка – яли, пили и се веселили (ма се надявам, че след края на снимките е имало яко гощавка :P ).

Но съм доволна от този край и от нашите младоци - всеки от тях погъличка с перо старото ми детско съзнание...и на шега събуди малко образа и

на Пепеляшка, и на влюбения Ромео, и на Робин Худ, та даже и на Котаракът в чизми :lol: (вие се сетете, кой кой е )

Е, не ни разкриха бъдещото и съдбите на някой от героите (хубавицата Cho Sun, лошкото и сестра му, даже вкараха и неясен женски синьо замаскиран Рошко)

но приятното чувство, че културните и човешки устои не са изчезнали във времето си заслужаваше....

 

 

П.П.Та коя жена има против да е "мъж" в тази академия??? :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Огромно благодаря на екипа, превеждащ сериала. Изгледах 4-те серии с бг превод на един дъх. Какво да кажа... - невероятно приятно преживяване , което те кара да се усмихваш и да се радваш на всяка минута, ако щете дори и на лекцията за "Аналекти" от Конфуций :lol: Наслада е да виждаш как красиви и благородни идеали са желани принципи за тези млади хора. Всичко е много красиво и свежо. Мисля си за това, как не са нужни сложни думи и техники за да се покаже един добър свят. Ето тук са успели и аз отправям своето - "Чест и почитания" към създателите на филма и към вас - екипа, показал ни го. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво да кажа. Изгледах го. В началото, когато започнах да следя драмата, не знаех какво да очаквам. Докато гледах имаше и неща, които не бяха достатъчно убедителни. Последните два епизода бяха малко прибързани като действие, та ме е яд, че нямаше поне две три серии още, за да си върви всичко гладко. Но това е всичко лошо, което мога да кажа. Заобичах героите дотолква, че да поискам да съм част от тях. Обичах Юн Хи за това, че се бореше, за да има място и бъдеще в света. Обичах Сон Джун, който с течение на времето се променяше и се учеше да бъде "човек", и който докрая остана верен на принципите си. Обичах Дже Шин, който беше толкова смел и добър приятел на всички, макар и под маска на грубиян. Обичах и Йонг Ха с неговата дяволитост и вечна информираност, но който пък си имаше и дълбочина. Приятелството на квартета може би най-много го обичам. Един от друг се учеха да "бъдат хора". Бяха толкова различни, но точно заради това си пасваха толкова добре. Любовта между двамата главни не може да бъде по-очаравателна и тя. Не искам да забравям и останалите. Всеки от героите се бореше за собствените си идеали. . Ролята на бащата също беше добре застъпена в драмата. Кралят и Професорът много ми допаднаха като герои. Чо Сон беше страхотна героиня и тя. Ин Су беше герой с малко особен характер, обаче и той си се бореше за своите си неща. Та да казвам ли дали са ми харесали актьорите? Просто няма как да съм по-доволна. Рядко се случва да имам усещането, че всичко е толкова на място. Благодарна съм на създателите на драмата. Сътворили са нещо чудесно и много красиво. Също и поучително. Мисля, че никога няма да обхвана с думи чувството, което ми остави драмичката. :)

 

Дали препоръчвам. Да. Скачайте на влакчето. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Добре, аз няма да засягам темата, колко женствена и нежна актриса са избрали за ролята на момче. Това вече го казаха много хора. Но проблема е, че самата тя даже не се опитваше да играе като момче.  Ама изобщо! Например Sierra, може да я сложи в малкия си джоб. :)  (Визирам сценката от последния фест)

 

Пак го усетих това чувство от Coffee Prince.  Не е възможно човек да се държи като И Сон Джун и да не е гей или бисексуален. Просто е невъзможно, на всички ни е ясно. Сега съм на 13-ти епизод и ми се иска, когато разбере истината, да каже "Щом си момиче, вече не те харесвам". Ама знам, че няма да стане, колкото и да се надявам.  Накрая ще станат всякакви други глупости, но не и това! Чудя се дали сценаристите очакват от всички фенки да си мислят  - "Не, той на някакво по висше духовно ниво, извън всякаква логика и материя, дълбоко в себе си, усеща че тя е момиче. Все още не го е осъзнал обаче." или нещо такова.    :rolleyes:  

 

 

 

На всичко отгоре тя, почна и да го ревнува... не не, по голяма простотия не можеха да измислят.  Не знам какво се предполага че очаква... Все пак, той я мисли за момче?!  :blink: На всички от едната и от другата страна на екрана ни е ясно, че е момиче.. Но не и на него! Сценаристите можеха поне да се опитат егати. Каква беше тази ревност? :lol: 

 

 

 

И пак усещам поредният корейски сериал, който започва супер интересно и върви към обичайната задънена улица и скапан финал.  :rolleyes: 

 

За да ти хареса, трябва да си затвариш очите за прекалено много неща.  Но пък героите са много симпатични и ще го догледам. Някак се привързах към тях. На всичко отгоре има уникално забавни моменти и в крайна сметка си струва. (както обикновено) :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Краят е ужасно...

 

сладникав. Направо идиотски абсурден за корейски сериал! Иде ми да набия сценариста и същевременно да изръкопляскам на игривите искрици в очите на всички актьори, които го изиграха. Четох едно интервю на главния актьор, че той би предпочел нещата да свършат по-трагично, но след като такова е било решението на сценаристите, те всички са преиграли малко накрая, за да го направят още по-весело. С което обаче потопиха изцяло идеята за превъплъщението на Юн Хи в Юн Шик в блатото, защото не стана ясно как хем я осъждаха за това, хем тя си остана в тази си роля.

 

 

Ясно обаче е едно - няма да има продължение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм още в началото, но поне за в момента всичко ми се струва адекватно. И не разбирам защо главната героиня трябва да е мъжкарана по внушение. Ама изобщо не разбирам ,дори се дразня. Защо забравяте, че тя си е момиче и то много женствено, принудено от обстоятелствата да се дегизира като момче и се представя като такова, колкото успява. :huh: А колкото до отношението към нея, в ролята и на момче,(закрилническото) , ами не може околните да не изпитват нужда да закрилят някой по-слаб , инстиктивно долавяйки някаква разлика, макар и неизяснена напълно. Това съвсем не е първия случай на пресъздаване на такова положение - има книги и филми с подобни сценарии и то много интересни и превъзходно пресъздадени. (Справка - книгата "Като пепел във вихъра" на Катлийн Удиуиз ако не се лъжа , за гражданската война в САЩ много интересна за мен, макар да се води романтично романче, разбрах повече за онези времена отколкото дузина други книги да прочета. ) Приемам , че сценаристите са се пообъркали в желанието си да пресъздадат ситуацията но би трябвало на вас да ви е достатъчна идеята, която сте доловили.

Моят съвет е - кефете се на много приятното филмче и на хубавите неща заложени в него. Наистина е богатсво да можем да го правим :rolleyes: Аз отдавна се отказах да критикувам сценариите и края на драмите. Приела съм, че така стоят нещата и точка Доволна съм и то много! :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Музичка, на мен всъщност толкова много ми хареса, че се опитвам да му намеря повече недостатъци, за да се уравновеси положението.

Много истинска история от гледна точка не на близка до реалността, а до състоянието на героите, което се дължи на страхотното сработване на актьорите и добрия диалог. По отношение на достоверността - несъответствията бяха доста, но не се набиваха чак толкова на очи или просто човек си затваря очите за тях заради всичкото останало хубаво.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз още не съм завършила сериала, нещо не мога...Ама видях едни мустаци и се обезкуражих доста.

 

Не знам за вас, но аз не желая да гледам пълно отражение на реалността във филмите и сериалите, затова някои безумия не ми се пречкат. Да, безумия имаше, ама на цялостния фон.

 

Преди време гледах интервю на Никхун от 2пм при един тайландски водещ и там младежът обясни, че най-големият му културен шок е била именно на моменти стряскащата интимност между мъжете, с която е трябвало не само да се примири, но и да попие от нея. Фактът, че прегръдките и близостта не им били никак странни и неловки. Стряскаща за хората на Запад и не корейците въобще. Не мога да коментирам дали наистина е така, но оттогава не ми прави впечатление толкова странните изпълнения герои от типа на Soon Jun. Всъщност като цяло някои реакции, които са стереотипни за драмите вече не ме притесняват толкова. Опитвам се малко поне да се оттърся от липсата на каквато и да е азиатска черта у себе си и да разбера проклетите им мотиви не само като на хора, ами като и на корейци.

 

Независимо как ще завърши, макар и да знам вече, аз оставам само с огромни позитиви от сериала. Не е перфектния, но за мен беше идеален. Подборът на актьорите е забележителен не само, заради чудната хармония, но и защото благодарение на драмата вниманието към тези няколко толкова талантливи младежи се увеличи доста. Историята вървеше сравнително бързо като имаше моменти, които някак си стопляха сърцето на всеки дори да им беше много там мястото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен сериал! Даже сега осъзнавам колко ми е беден речника, та да опиша колко неща ми харесаха в него :D

Единствените му недостатъци бяха малкото количество епизоди...

Невероятни персонажи - всеки един: от любимия ми председател и семейството му, през квартета, до кисенг и краля, да не пропускам и преподавателите - всички изградиха чудесни образи.

Я сладникави (малката сестричка), я палави ;), я сериозни и намусени (тука поне примерите са много), харизматични (Чо Сон и бащата на И Сон Джун) и комфортни (краля и професора)... Макар суперлативите, които мога да изброя за тях, не се побират в една дума. Само съжалявам, че не ме зарадваха с повечко Чо Сон и Ха Ин Су, защото от тяхната история щеше да се получи също нещо интересно (но накрая ми напълниха очичките - тяхната сцена ми се видя като кулминацията на последния епизод, колкото и странно да звучи - просто тогава се срутиха истинските "въздушни" кули изграждащи родовите връзки). Някой по-нагоре бе споменал за взаимоотношения между децата и родителите - наистина те бяха една от основните теми в сериала и най-вероятно с дидактически цели - от една страна децата, които следват родителските желания и от друга онезир които ими обръщат гръб или просто не се примиряват с тях, а в последствие - съответните резултати. Доста поучителен сериал - определено насочен към по-младата част от аудиторията. Само да не пропусна и да изразя страхотното си задоволство от главната героиня - ами да не мязаше на мъж, ама се държеше по-мъжки от доста от представителите на "силния" пол. Браво на сценаристите! Всъщнст не знам дали ви е направило впечатление, но в историческите драми главният женски персонаж е винаги някаква борбена, силна и стремяща се към независимост мацка, докато при сериалите, при които действието се развива в действителността, е леко тъпичка (меко казано). Чрез този сериал корейците сякаш направиха много добра колаборация между двата си основни типа сериали, по много параграфи...

П. П. Освен всичко останало, макар университетът да не бе изведен като основна "фигура" - конфуцианството също бе една от основните теми, всъщност не само като тема...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм съгласна с Параб, че краят е

захар, захар и малко захарна глазура, че да не ни стане прекалено леко с толкова малко захар. А и начинът, по който "реалистично" я освободиха от всякаква отговорност, че и я оставиха да се прави на мъж (?), също беше впечатляващ. Също така трансформацията на бащата от лошото в доброто ченге също ми беше ала бала. Сега, колкото и добър оратор да беше И Сон Джун, не знам кой ще се откаже от финансовите си интереси, заради които е помогнал да бъде убит друг човек, току така.

 

 

Все пак истината е, че ни най-малко не страдах от това. От този сериал не съм очаквала особен реализъм, мисля че прекрасно отразява необходимостите на целевата си аудитория. Тъпото е, че от това, реално погледнато, историята, която опитваше да развие драмата, стана блудкава и по-скоро някакъв бекграуд на любовните взаимоотношения между героите. Въобще линията с Към Дънг Джи Са ми беше много зле вплетена в цялото действие.

 

Това, от което съм доволна, е от една страна невероятната химия между актьорите (независимо от пола :)), от друга - приятната, увличаща любовна история.

 

Много ми хареса краят в момента, когато

И Сон Джун се учеше на техники :), беше много сладко.

.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още не съм го изгледала целия, но изглежда доста добър, както и актьорската игра.

Лично на мен, най-много ми хареса Изкусителя (въпреки че и Лудия кон не е за изхвърляне).

Толкова дяволита усмивка има, че направо ме разтапя. Тикаше си носа навсякъде и винаги знаеше всичко. :D

 

Това неговото не било "сърце на мъж, който иска да види голо женско тяло", а на "ученик, търсещ истината" :lol:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преглеждам интересните мнения на всички и не мога да не се съглася с повечето, защото сериалът наистина е прекрасен и си заслужава да бъде гледан не веднъж. :yes:

 

В известна степен не съм съгласна с YourValentine, че героят на Ли Сон Джун или някой от квартета "става човек". Според мен те са си такива по природа.

Самият Ли Сон Джун го доказва още в първата серия, защото попадайки на Ким Юн Шик, той вече проявява тази си своя природа, непрекъснато от този момент насетне, реализирайки принципите си напрактика именно в унисон и със сърцето си. И всяка ситуация, в която попадаха героите от квартета, само изявяваше тези страни на характерите им.

 

Хубавото в този сериал е, че красивото, доброто и любовта са водещи и почти не съумяваме да усетим присъствието на злото, дори не усещаме липсата му при изграждането на интригата на сериала. Има повече от 4 изградени образа и съдби. Сред изброените бих добавила и Ректора на Сунгюкван. :asian:

 

Наистина това е един удачен проект и ще се радвам, ако така се случи и със следващите проекти на екипа.

 

 

Относно мнението на thedemon1238 за главната героиня. Мислих си по въпроса и още в началото на гледането на сериала ми се видя неслучаен подборът на

актьора Song Joon Ki в ролята на Юн Ха. На фона на неговата красота Ким Юн Шик изглежда доста правдоподобно, а и да не забравяме, че Мун Дже Шин непрекъснато повтаряше за него, че е едно дете. При тази постановка на нещата, няма нищо смущаващо, както във външния му вид, така и в поведението.

 

Не бих казала, че Ли Сон Джун е бисексуален или нещо подобно. Баща му много точно спомена, че момчето познава само книгите

и няма кой знае какъв опит в общуването с хората, камо ли с момичета. Естествено е в тази ситуация да си задава повече въпроси,

да се самоизследва, да търси отговори - все пак чувствата, които "преливат от сърцето му" извират с голяма сила и не могат

да бъдат спряни нито от волята му, нито от разума му...

Същото важи и за останалите персонажи, особено за Юн Ха, за който се подчерта, че си харесва жени, а в Мун Дже Шин вижда

сродната душа, лелеяният брат.

 

"Ревността" на Ким Юн Шик / Ким Юн Ни не ме притеснява никак. Естествено е при такива чувства да я изпитваш /въпрос на друго изследване е дали това чувство трябва да го наречем ревност или за понятието не ни стига точната дума?!/ Така или иначе, това си е естествена проява на сърцето, която дава знак за наличието на по-дълбоки чувства в душата на героя/-инята. Естествено, тя се прояви двупосочно - да не забравяме, че както при Ким Юн Шик / Ким Юн Ни, така и при Ли Сон Джун беше същото. ;)

 

 

 

 

Интересно е това, за което говори Zenith. Действително за нас европейците, и особено българите, подобна мъжка или женска близост е повече от странна и чужда. По принцип ние не допускаме лесно човек до себе си, а явната близост на публични места не е приета у нас. Но като се абстрахираме от тези културни разлики, близостта, когато е резултат на духовната проява на човека, а не на някакво психическо извращение /от което те се разграничават/ е напълно нормална и естествена. Друг въпрос е, че в днешно време под любов, приятелство и други възвишени чувства често се подразбират съвсем други неща...

 

 

 

Като изгледах края и аз се съгласявам напълно с parab, че за продължение не можем да мечтаем. B)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще се опитам да се аргументирам , за това, че И Сон Джун е "станал човек". В действителност не съм мислела, че не е човечен или че няма нищо човешко в него. Просто беше изграден само от железни принципи и емоциите бяха непознато нещо за него или по-скоро непознато му беше да ги изразява по какъвто и да е бил начин. А в последствие започна да се отваря към хората(и не само към Ким Юн Хи), започна да си задава въпроси за много неща, да вижда каква е действителността и така нататък. Иначе останалите от четворката си бяха много непринудени през цялото време.

Аз не желая в интерес на истината да има продължение или ако има такова много ми се ще да проследи историята на Дже Шин, защото това момче ме спечели много.

 

А в последният епизод страхотна беше сценката му със "синьото" момиче. :)

 

А също ми се искаше да видя развитие и при Ин Су и Чо Сон, защото ми бяха интересни като образи, а и имаха много потенциал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще се опитам да се аргументирам , за това, че И Сон Джун е "станал човек". В действителност не съм мислела, че не е човечен или че няма нищо човешко в него. Просто беше изграден само от железни принципи и емоциите бяха непознато нещо за него или по-скоро непознато му беше да ги изразява по какъвто и да е бил начин. А в последствие започна да се отваря към хората(и не само към Ким Юн Хи), започна да си задава въпроси за много неща, да вижда каква е действителността и така нататък. Иначе останалите от четворката си бяха много непринудени през цялото време.

Аз не желая в интерес на истината да има продължение или ако има такова много ми се ще да проследи историята на Дже Шин, защото това момче ме спечели много.

 

А в последният епизод страхотна беше сценката му със "синьото" момиче. :)

 

А също ми се искаше да видя развитие и при Ин Су и Чо Сон, защото ми бяха интересни като образи, а и имаха много потенциал.

 

Да, може би в това е била задявката на сценаристите - разкриването на тези истории за "продължението", но такова е толкова малко вероятно, че не ми се вярва да се случи...

 

 

Аз те разбрах адекватно за Ли Сон Джун. И ти си права, че той претърпя голямо развитие като герой в процеса на филма. Аз исках

просто да обърна внимание, че това което видяхме беше един започнал процес още с първия епизод, на фона на информацията, която получихме за него по думите на хората , които го обкръжават; следователно тук по-скоро става въпрос за проявата на

неговата човечност и живите принципи, а не студените ограничаващи принципи, които си представяме, когато не е вложено сърце при прилагането им.

Според мен сериалът е посветен на чистото практическо приложение на конфуцианството, такова, каквото го е преподавал и мислил Конфуций.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен не ми се вярва. Това не е първата драма, на която хората са искали продължение, но аз досега не съм видяла такава, която да има продължение и отчасти това ми харесва, защото понякога при продълженията усещането от хубавото нещо, което си гледал се разваля, а това никога не е приятно. При Скандала нямаше да навреди да има още три-четири серии обаче, но и така си остана нещо страхотно. :)

А Конфуцианството си беше заложено навсякъде. Супер много се радвах и на йероглифите, които често изскачаха на екранам. Та като се сетих за това искам предварително да благодаря на всички, които се занимават с превода, защото предполагам, че е трудоемко :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

 

Относно мнението на   thedemon1238 за главната героиня. Мислих си по въпроса и още в началото на гледането на сериала ми се видя неслучаен подборът на

актьора Song Joon Ki в ролята на Юн Ха. На фона на неговата красота Ким Юн Шик изглежда доста правдоподобно, а и да не забравяме, че Мун Дже Шин непрекъснато повтаряше за него, че е едно дете. При тази постановка на нещата, няма нищо смущаващо, както във външния му вид, така и в поведението.

 

Не бих казала, че Ли Сон Джун е бисексуален или нещо подобно. Баща му много точно спомена, че момчето познава само книгите

и няма кой знае какъв опит в общуването с хората, камо ли с момичета. Естествено е в тази ситуация да си задава повече въпроси,

да се самоизследва, да търси отговори - все пак чувствата, които "преливат от сърцето му" извират с голяма сила и не могат

да бъдат спряни нито от волята му, нито от разума му...

Същото важи и за останалите персонажи, особено за Юн Ха, за който се подчерта, че си харесва жени, а в Мун Дже Шин вижда

сродната душа, лелеяният брат.

 

"Ревността" на Ким Юн Шик / Ким Юн Ни не ме притеснява никак. Естествено е при такива чувства да я изпитваш /въпрос на друго изследване е дали това чувство трябва да го наречем ревност или за понятието не ни стига точната дума?!/ Така или иначе, това си е естествена проява на сърцето, която дава знак за наличието на по-дълбоки чувства в душата на героя/-инята. Естествено, тя се прояви двупосочно - да не забравяме, че както при Ким Юн Шик / Ким Юн Ни, така и при Ли Сон Джун беше същото.  ;)

 

 

 

B)

 

 

 

 

Мнението ти ми се стори доста интересно, особено начина по който интерпретираш нещата. :) ПОчвам да се убеждавам, че това по-скоро би направило впечатление, единствено на мъжката аудитория. Чудя се защо ли? От моя гледната точка, отношенията са толкова объркани и нереалистични, че не знам от къде да се захвана чак. На всички ни е ясно, че Сон Джун не е гей. Иначе щеше да изпитва влечение, поне към още някой мъж от академията. От друга страна той се влюби в момче, за което беше сигурен, че е момче. В противен случай, най-малко щеше да провери нещата, ако се съмняваше. Тези неща за самоизследването и задаването на въпроси, определено звучаха доста забавно. Колкото до преливащите чувства, които извират с голяма сила и не могат да бъдат спряни, нито от волята му, нито от разума му... Питам само: За чувства към момче ли става въпрос? Това е супер, щеше да е яко, ако развият някаква гей история. Ама трябваше да го направят по-реалистично, а не така по детски. Просто нищо не се връзва.  

 

Освен това слабите и ниски деца в  училище, са най-вече цел на подигравки и тормоз. Рядко, да не каже изобщо, някой се опитва да ги пази (за да не си нанесе гнева на по-силните). Най-много някой да запази неутралитет, да е приятел с него и да гледа да не се намесва много много. Такива са момчетата.  Във сериала всички (без 3-4 лоши) се държаха към Демул, определено не като към момче.

 

За ревността или там както ще я наречем... еми беше абсурдно. Значи тя знае, че той я мисли за мъж. Знае, че той няма как да знае, че тя е жена.  Предполага се, че той да харесва жени. И в същото време му се сърди, когато той обръща внимание на жени. Е добре, къде е логиката в това?   :rolleyes: По скоро къде беше неговата грешка в тези сцени, че да му се сърди? Нормално е двама мъже да си говорят за жени.  Тя можеше да си запази чувствата за себе си, вместо да предизвиква огромно учудване от негова страна. Вместо тези нелепи сцени, можеха да направят следното нещо - Тя седи сама облегнала се на дърво и плаче, защото нищо не може да направи. Защото така стоят нещата. Това беше правилната сцена, вместо тия прояви на ревност.

 

И знам, че сериала има много други достойнства, на които да се обърне внимание. Аз лично го направих и съм по-скоро доволен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво е, че нашите мнения се допълват и обогатяват взаимно. Това е и целта ни. ;)

 

 

На мене всичко ми стои доста естествено. :rolleyes: Както споменах вече, за Ли Сон Джун всичко това е ново и затова е склонен да се самоизследва, а не да търси потвържденията си отвън. Всъщност, в един момент, той естествено си стигна до там, когато се обърна към Юн Ха, защото сам не можа да се справи. Така ние разбрахме, че самоят Юн Ха също е минал по този път и затова ни най-мало не се съмнява за какво става въпрос. :D Той му каза, че такова влечение е "инстинкт, а не правило" ( :D ) и му намекна за какво става въпрос, но нашето момче така и не го разбра. :) Затова му дадоха червената книга.

 

С проверките дали Демул е жена се занимаваше Юн Ха през цялото време (което беше малко пресилено), Мун Дже Шин много скоро сам се убеди за какво става въпрос, макар че хълцането си беше много показателно. ;)

 

Питаш за чувства към момче ли става въпрос?! Определено за чувства към момиче. Ако беше обратното, нямаше да бъдат толкова силни чувствата и да се изразяват така.

 

 

 

 

За слабите в училище - много е вярно това, което казваш, но ако говорим за правилото. В случая, нашият квартет е по-скоро към изключенията. Те са все силни и независими фигури (както беше отбелязано) и могат да си позволят този лукс, дори това е задължително.

 

 

 

 

 

 За ревността или там както ще я наречем... еми беше абсурдно. Значи тя знае, че той я мисли за мъж. Знае, че той няма как да знае, че тя е жена.  Предполага се, че той да харесва жени. И в същото време му се сърди, когато той обръща внимание на жени. Е добре, къде е логиката в това?   :rolleyes: По скоро къде беше неговата грешка в тези сцени, че да му се сърди? Нормално е двама мъже да си говорят за жени.  Тя можеше да си запази чувствата за себе си, вместо да предизвиква огромно учудване от негова страна. Вместо тези нелепи сцени, можеха да направят следното нещо - Тя седи сама облегнала се на дърво и плаче, защото нищо не може да направи. Защото така стоят нещата. Това беше правилната сцена, вместо тия прояви на ревност.

 

Ами логиката е в това, че тя така не мисли, точно защото е жена. ;) Ние знаем той какво си мисли, а тя го смята за очевидно,

след като двамата изпитват такова влечение един към друг. Това дори съвсем ясно ни го показаха, когато тя се преоблече като жена за да го спаси при търговските складове. При цялата очевидност на нещата, той продължи да се държи неадекватно и дори я разплака със своето нежелание да погледне истината в очите.

 

Да, нормално е да си говорят за жени, ако споделят заедно този интерес. Това, което ги обединяваше на този етап не беше

тази тема определено, защо тогава да си говорят?! :rolleyes:

 

Не съм съгласна, че трябва да си крие нещата в себе си. Именно смущавайки го, показвайки му отношението си, го предизвиква нещо да направи в полза на тяхните отношения. Все пак естествено е тя да се стреми към това, нали?

 

В обобщение на нашата тема и под впечатление на още един корейски сериал, (който изгледах по това време) ще ти кажа, че виждам, че те смятат, че любовта е неразграничима от вярата. Също така, осъзната веднъж, тя дава силите за борбата за своето съществуване и осъществяване и в материалния план, не само като абстрактна идея и духовно чувство. И да не забравим да споменем и за кармата, защото тя е тясно свързана с нея.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...