Jump to content

I Saw the Devil (2010)


Recommended Posts

Много силен филм. Адската бруталия,много му се накефих,но също така на моменти останах и потресена. Евалата на Byung Hun,във всяка една продукция,в която участва е уникален...и от към актьорска игра,емоция и въздействие на зрителите. anyway, такова нещо не може да се опише-гледа се! :ph34r:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда, чак на не знам си кое мнение поред се обърна внимание на ето този факт:

...На някого да му стана жал за

ученичката или мед.сестра, дето искаше да ги изнасили? Ми самата сцена не беше направена да предизвика съжаление към жертвата

 

И най-вече за

медицинската сестра, понеже когато отвлече ученичката още не бе тръгнал да го преследва.

Следи го чрез капсула, а като чу, че говори гнусотии на мед. сестра, защо не хукна да помага?

 

Изчака го да я насили, а после й каза да почака, е му била нужна. :blink:

 

 

 

Дотогава гледах филма с погнуса от всички кървави сцени, а след това се ядосах на "отмъстителя"..

 

Дори и на последната сцена...

Каквото и да е направил престъпникът, трябва ли синът му да гледа отрязаната му глава? Или майка му? Или баща му? Те ли са го направили изверг?

 

 

 

 

Съжалявам, че го гледах този филм.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

desjer, наш`то момче не е "спасител", а "отмъстител", както правилно си отбелязала. И не вижда нищо друго освен личната си драма и е воден от желанието си да я почувства един единствен човек. Това също е част от човешката природа. Иначе филми за спасители - бол. И да, бяха засегнати и странични хора, но играта не беше джентълменска още отначало. А действията на отмъстителя бяха винаги следствие на действията на изрода. Във финалната сцена не е

 

брат му, а детето му...

 

Това просто беше един вариант, в който "правосъдието" бе въздадено сравнително бързо и в достатъчни количества според деянията :lol: Но не мисля, че героят на И Бьонг Хон успя да получи успокоение. След всичко, което извърши и се случи, просто нямаше вече от кого да поиска прошка и може би затова бяха и сълзите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има от кого да иска прошка, от всички онези, които пострадаха от действията му, както и от семейства им.

 

Да си отмъщава - хубаво! Правосъдието в много случаи е сляпо. Но защо трябваше да има жертви от цивилните заради неговата фиксидея да отмъсти, както той си иска. Хайде, една -добре, две... бива. Ама то...

Да реве, не мога да го съжаля. Ако има поне малко съвест, как ще заглуши гласа й, не знам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мнението ми за филма се припокрива с това на Люси. Твърде много насилие, без да е ясна мотивацията на героя. Чой Мин Шик го насочиха твърде много след началната сцена към жестокостта, а Бьонг Хон през целия филм ми изглеждаше на ръба да се разплаче и твърде уязвим. Не знам дали е целял това, но по този начин героят му бе неубедителен за отмъстител или може би целта е била да се усети разликата в жестокостта на единия и другия... Честно казано "Седем дни" повече ми хареса.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дълго време се колебаех дали да гледам филма, защото повечето коментари, които прочетох бяха свързани с това, че е брутален и именно това ме спираше, но снощи най-накрая се реших и го изгледах. Очаквах повече откъм идеи и развитие, а не откъм насилие, което преобладаваше, но пък беше в основата на филма.

Направи ми впечатление самотното начало и самотния край, с които започна и завърши филма. Също и агресията и лудостта на двамата убийци, но най-вече на Кьонг Чул. Лишения от чувства и съдържание поглед, изкривеното лице, стойката, която заемаше и начина, по който разговаряше, свидетелстваше за това, че е психически нестабилен, може би прекалено слаба дума за характеристиката му. Убиваше като касапин, а след това се почистваше, сякаш за да се отърси от товара, който идваше към него с всяко убийство, макар че не видях следа от вина в него. На моменти открих необходимост от потвърждение за действията си от момичетата, над които издевателстваше, но съзнанието му беше устроено така, че според него всичко, което извършваше беше правилно.

Това беше основната разлика между него и Дае Хун, чиято агресия беше придобита в последствие. Неговата трансформация от полицай, пазител на реда, човек, който се бори за справедливост към жесток преследвач и убиец, показва колко е тънка границата между доброто и злото и как някои ненормални субекти предизвикват злобата и ненавистта в добрите хора. Трудно е в злото да се породи нещо добро, но е много лесно в доброто да се помести злото и да отнеме всички положителни черти от един човек. Желанието на Дае Хун беше отмъщение, живееше ден за ден с максимата, че целта оправдава средствата. Надяваше се, че чрез отмъщението ще свали товара от сърцето си, но така и не успя, защото най-скъпото му нещо не се завърна след като приключи с плана си. Загуби се в цялата гоненица, изражението му се променяше с всяка секунда, колкото по-близо беше до Кьонг Чул, толкова повече се отдалечаваше от себе си. Имаше нужда да се разтовари, да подиша спокойно, да се разплаче, да се отдаде на мъката си.

 

Успя да го направи след като достигна до него и след като го уби - последната сцена, самотната сцена, която според мен изрази края на всичко

и това, че "За да се справиш с чудовище, трябва да се превърнеш в чудовище".

Тази идея открих във филма - отмъщението като причина и отмъщението като последица. Към какво ни подтиква то, в какво ни превръща. Дава ли ни спокойствието, към което сме се стремяли или ни превръща в неузнаваеми същества, които забравят всичко човешко? И накрая - заслужава ли си? Заслужава ли си да отмъстиш, да изчезнеш и да загубиш и малкото, което ти е останало?

В този ред на мисли ще спомена, че заглавието на филма беше съвсем подходящо - "Видях дявола". Кой беше дявола? Всеки може да го асоциира по различен начин - Кьонг Чул, отмъщението, цялата лудост и злоба или причините, довели до тях.

Тук агресията преобладаваше, брутализма и гадостите я съпровождаха. Дойдоха ми в повече, но като че ли имах нужда от по-голямо развитие относно психиката на персонажите.

Искам да похваля страхотната и изразителна игра на И Бьонг Хун. Без него филма нямаше да бъде същия. Не ми хареса особено, не мисля, че е уникален, но предимството му е, че провокира мислите на зрителите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами какво може да се каже за един толкова жесток и брутален филм. Представен е сблъсъкът на чистото зло в лицето на Кьонг Чул и от другата страна човек (Бьонг Хон ) ,който е трябвало да се сблъска (буквално) с жестокоста причинена от "онова" зло . И докато за първият можем да кажем ,че си беше доста линеен образ,образ чиято едниствена цел в живота беше да унищожава,да разчленява ,изнасилва и удолетворява животинският си инстинкт. Не бих казал,че индивид способен на такова зло,е човешко същество. Никой ,който се смята за нормален,а в филма той си беше представен като нормален човек,е способен да извърши такова нещо. Но няма да влизам в подорбности за него ,защото както казах смятам ,че по начина ,по които бе представен героят ,няма какво да се разисква,при условие,че не бе показана причина за да стане такъв,нито ,че и има капчица човещина в него. Животно му казвам и го оставям настрана. Интересният персонаж е на Бьонг Хон. А Специален агент,обучен да се справя с най-различни ситуации,имащ прекрасна годеница и прекрасно нейно семейство. Семейство,което го обичаше също толкова много,колкото и нея.

 

Но животът му/им бе пресечен и отчасти съсечен от онова "животно" . Както всеки нормален човек и той жадуваше за отмъщение и за наказание на виновника. Но знаейки ,че неговото наказание ако беше хванат от полицията щеше да е нищожно в сравнение с това,което той бе причинил на годеницата и на много други,реши да вземе нещата в свой ръце. Разбира се той имаше реалните възможности за това. И започвайки играта на котка и мишка,той ставаше все по жесток в отмъщението си. Беше заслепен от отмъщението си и наистина допусна да има и други жертви,но човек следващ една единствена цел,в която е заложил всичко,едва ли би се спрял каквото и да става. Единствено неговата или смъртта на изверга можеше да сложи край на играта. Въпреки,че изглеждаше толкова лесно това,което правеше с него,всъщност беше ясно ,че му е адски трудно,това не беше той,това беше лицето на отмъщението. Плашещото е ,че докато траеше гонката между двамата,ни предложиха и още много смущаващи факти. Още ли колко изверги ни дебнат зад ъгъла,в тъмната нощ.притяени с нож в ръка,дебенщи за да задоволят най-низшите си желания. Това е наистина плашещ факт и толкова реално,че едва ли някой си мисли,че е само художествена измислица. Мисля,че семейството на изверга също заслужаваше гледката,която се откри пред тях.. Сигурен съм ,че има и тяхно,може и млако участие,за това ,в което се беше оревърнал и оше за това,че бяха толкова нехайни в това,ккакво прави и какво се случва със сина им. В крайна сметка ,най-силнят момент наистина бяха сълзите на Бьонг Хон след като всичко свърши. Това беше разликата между човек убиваш за отмъщение и човек убиващ за удоволствие. Точно това показа,че въпреки всичко ,което се случи,той си остана човек в истинският смисъл на думата.

А на всички ,които казват,че не е бил прав. То съм сигурен,че ако и вие сте на негово място имайки възможност ада отмъстите,няма и да се замислите. Факт е ,че много хора искат отмъщение,но знаят ,че това не им е по силите и се осланят на най-различни оправдания.

 

 

В заключение да кажа,че това е един от най хубавите трилъри,които съм гледал и дори и сценария да не е най-най-добрият,то това ,което го прави толкова добър,както впрочем и почти всички азиатски филми,са актьорите. Умеят да играят ролите си по един наистина убедителен и съвършен начин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре е филмчето - щом е изкарал ангелите на толкова хора значи се е получил :)

 

Нито ми беше толкова брутален, нито жесток, нито тежък, но определено историята е разказана умело.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм определено не е за хора с по слаби нерви,изгледох го, и нарочно изчаках да отшуми първоначалната реакция за да споделя и моите впечатления.Много кървища и бруталности ,от който ти настръхва кожата.Споделям вижданията на всички,всеки е прав за нещо защото филма те провокира да го разглеждаш от много страни.Актьорската игра няма смисъл да коментирам справили са се блестящо.Знам само че втори път не бих го гледала ,не ми се сънуват кошмари отново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доста силен филм, но не съм се и съмнявала, като се има предвид, кой е в главната роля. Бьонг Хон няма слаба роля просто. :yes: :yes: :yes: След подробния коментар на мишленце нямам какво да добавя. Напълно ни съвпадат мненията, много добър обзор на филма е направил. Тежък психологически трилър, на моменти дори брутален, но определено си заслужава отделеното време. Оценка 9/10. :yes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По принцип много харесвам такъв тип филми и днес му дойде ред и на този. Странното в него, поне за мен, е че уж е психотрилър, но ме впечатли най-вече с режисурата си. Някои кадри ги превъртах по няколко пъти, истинска наслада,

любим ми стана този, когато злодеят се набоде на кукичка и падна с пушката на земята, а нашият човек се затича и го ритна в мутрата, точно когато онзи стреля, много, много силен кадър О_O!!!

:rolleyes:, но дори и режисурата не действаше на психиката, а беше по-скоро каскадна

като скока, от прозореца заедно с камерата, много ефектно, но в филма 'The man from nowhеre', беше с една идея по-зрелищно.

. По-бруталните сцени, са реалистично заснети, но в същото време, това, което се случваше не беше реалистично,

да, точно за тези десетки удари по главата става дума и после пича си беше като нов...

. Отново тези сцени, бяха прекалено натрапчиви и прекалено много, филма очевидно е заложил доста на кървищата. С други думи, освен с хардкор насилие in your face, режисьорът няма ясна идея, как да въздейства по друг начин, поне в този негов филм, предимно яко маане по главите с тъпи предмети. Както и други са забелязали, смисъла на филма се губи, точно защото злодеят, няма ясно представен мотив за действията си.

Другото, което го обезсмисля е точно тази игра на котка и мишка, не можеше ли просто да го държи някъде и да си го изтезава на почивки!? Да не говорим, че тази му идея за справедливост, отне живота на 4, 5 невинни човека :unsure:, наистина се чудих по едно време, кой е лошият в страшния филм :blink: . Има и един тип решения в сценария, които много ме забавляват, като онази лудата мацка издебна нашия в гръб с ножица и точно преди да го ръгне извика силно 'аая' хахах, колко малоумно е само, никога не би ми и хрумнало дори, а и не само на мен, да извикам в такъв момент, все едно казваш на жертвата си, 'обърни се, че ще те наръгам'.

Кьонг Чул не ми хареса, не беше убедителен, може и причината да е в предимно тъпите му реплики... не знам. Като се замисля, само Бьонг Хон се ядваше, все пак се разрева сравнително убедително на няколко пъти. Финалът,

аз лично не разбрах и това му действие на нашия, лошият да бъде обезглавен от роднините си, все едно и те трябваше да бъдат наказани, знам ли :huh:. Но пък разбрах защо Кьонг Чул на финала твърдеше, че той е победил, все пак той му отне жената и детето му и го направи злодей като самият него, едва ли ще си прости, след всичко, което извърши, пък и за хората, които бяха пожертвани заради неговите игрички.

Радвам, се че го гледах, само заради хубаво заснетите сцени и толкова. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм го гледах днес. Правех си почивки през 30тина минути, защото не можах да го изгледам наведнъж. Мисля, че е много добър.

 

Гледала съм Чой Мин Шик в Олдбой. Днес не можах да го разпозная веднага, но през цялото време си мислех за онази роля и да – оказа се, че е той. Невероятен актьор! Ще очаквам да го видя и в новия Roaring currents. 

 

Не съм съгласна, че изпълнението на И Бьонг Хон му отстъпваше. Болката градираше и с това се е справил отлично. Героят му не беше готов да го убие въпреки омразата, но оставяйки го жив се превърна в него. Отмъщението никога не е достатъчно и не води до удовлетворение само прави раната още по-дълбока докато се превърна в онова, което мрази.

 

Преди време гледах едно интервю на психиатър и той каза, че психологическия профил на престъпника е близък до профила на доброто ченге. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зверски филм, жесток по азиатски...Lee Byung Hun с неговата извратена харизма и особеното си излъчване пред камера, ме съсипа за порен път  :swoon: . А иначе като го погледнеш..уж нищо кой знае какво...ама само с "уж" си оставаш...И двете му якета  бяха уникални, останаха ми очите...  Докато течеше действието, се чудех как след толкоз бой, онова говедо (килъра) правеше секс?!!! И за пръв път виждам "добрият" да преследва изрода, да се окаже дори по - жесток  и да се гаври, не само физически, но и психически с него  - уууу голям кеф - корейски сценарии!!!!!!!  Може би ако не играеха точно тези актьори, нямаше да ми хареса толкова, но съвкупността от присъствието им, плюс малкото точни реплики и добре изиграните бруталии, направиха един добър филм за ''отмъщението'' в пълния смисъл на думата...там, където благородството няма място...Линията между "жертва" и "агресор" тотално се размаза.  И това е мястото, където филма блести. Не е черно и бяло... зрителят остава с нюанси на сивото....Двата най - шокиращи за мен момента са

счупването на пениса на първия заподозрян и бъркането на килъра в собствените си изпражнения

  :slap:  :slap:  :slap:

 

tumblr_n4qb1h2vrL1qauu1io1_500.pngI_Saw_the_Devil_95.jpgtumblr_m2zvp3dmot1r9kt29o1_500.giftumblr_lwg5o6FfYh1r06ekko1_500.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 13.01.2011 г. at 13:19, nikomila написа:

Съгласна съм, че филмът беше един напълно безсмислен цикъл на насилие без никакъв морален аспект. Героят на Че Мин Шик си беше абсолютно въплъщение на злото, без мотивация, колебания или угризения, и това той си го изигра по възможно най-добрия начин. Психологическа драма от този род можеше да има в другия герой, на И Бьонг Хон, но такава не усетих. Дали беше слабост на сценария или пък на актьорската игра, не знам. Може би и двете. Но във всеки случай се получи филм без морални антиподи и в този смисъл без цел и теза, без поука, ако щете.

Но от друга страна мога да си призная, че гледам трилъри и екшъни, освен че обичам де, но напоследък основно когато реша да карам велоергометъра и ми трябва нещо наистина яко, за да не ми е скучно и да не броя минутите. И в това отношение филмът беше идеален - адреналинът ми беше на макс и въртях педалите като луда :lol: . Така че в крайна сметка мога да кажа, че съм намерила каквото съм търсила. Не се оплаквам.

 

Първата част на това мнение. И това, че корейците имат нездрав интерес към отмъщението. Бьонг Хон си игра на котка и мишка с дявола и в крайна сметка загуби играта. На края плачеше не от облекчение, а защото нищо не постигна. The Quiet Family за мен си остава най-добрият филм на режисьора. Въпреки че ремейкът не Такаши Мике ми е по-любим. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...