bg Love Exposure (2009)

[Rimedore]

Обичам този филм.

Само него съм гледал на Соно Шион, но ще изгледам и други негови произведения.

Мисля че доста хора вече са казали интересни неща по темата, но все пак ще споделя и своето впечатление. Май ще съчетая моменти от филма с главните актьори и въобще ще се получи объркано, но все пак това е велик филм и идеите бушуват съвсем закономерно.

Изобщо не подозирах колко ще ми допадне филма. Начин на снимане, актьори, действие, музика...

 

 

Такахиро Нишиджима - в началото наистина си мислех че ще глупаво заради привидно прекалено детското му излъчване в самото начало на филма. Но после с разгръщането на действието се опровергах отвсякъде. Много успешно играе Сасори сан - и гласът му, и мимиките, и стойката - някой по-горе отбеляза финесът и елегантността на Такахиро - всичко. Пък и когато е Ю също. Много ми допадна и гримът му и самото му излъчване когато беше изповедник на хентаите - "юрусу".

 

Сакура Андо - справя се чудесно с ролята си. Според мен е симпатична и сладка. Айя Коике - да, тя се явява "лошия" във филма, но според мен режиьорът и самият филм ясно показват, че лидерът на Църквата на Зеро, както и бащата на Коике (а и пък бащата на Йоко) и изобщо хора като тях са истинските злодеи и те са виновни за това, в което се е превърнала. Тя търси хора, които да отвлече за църквата, но все пак в Ю вижда любовта според мен. Невъзможността да бъде с него в крайна сметка я озлобява докрай и затова тя го докарва до лудост. Но е тъжно когато тя се самоубива - въпреки омразата, въпреки пожеланието и към Ю да се разпадне на хиляди парчета, тя все пак иска да получи това, което и е липсвало - любов и разбиране - "give it to me...give it to me..." На мен ми стана много тъжно на този момент. Аз така разбирам героинята на Сакура Андо, въпреки отявлената лудост и непукизъм които демонстрира през повечето време Айя Коике. Днес видях че актрисата се е омъжила през месец март тази година за един актьор, който играе в Air Doll ( той заедно с тук коментирания са ми от най-любимите японски филми), а след това са играли заедно в A Crowd Of Tree, който мисля да гледам. Ще проследя нейното творчество.

 

Хикари Мицушима - аз я гледах първо в Акунин но тогава разбира се не бях гледал Love Exposure и затова не се заинтересувах толкова от актрисата. Също се справя чудесно като Йоко. Но я споменавам основно заради това - мисля си, че за пръв път чрез нея посланието на апостол Павел до коринтяните ( Коринтяни 13) се казва в японски филм. Изтъквам това защото в много други неазиатски филми си мисля че често е цитирано, сещам се и за един нов български филм, който завършваше с него като финални надписи. Тази сцена е много силна, и според мен посланието звучи страхотно на японски. В края на предпоследната глава Ю се като че ли се пречупи и не успя да изпълни предписанията на посланието - " любовта дълго търпи... любовта никога не отпада..." Но тогава Йоко "прогледна" и тя запази любовта. Може би това има връзка с пасажа: "...но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. " Предполагам съвършеното дойде именно с кървавата сълза на Ю, която по-късно въздейства на Йоко и спомогна за крайния резултат( а аз някъде към средата на предпоследната част се поуплаших че филмът ще завърши трагично, имайки предвид че повечето японски филми завършват така). Та така. А в тази връзка ще си позволя още едно съпоставяне с посланието към Коринтяните: " И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм." Мисля си, че този ред се отнася с пълна сила за Коике. Тя имаше голяма власт и умения, манипулираше всички и биеше ( когато беше нужно : д ), но нямаше любов... И накрая за Йоко - идеята и за невидимата война според мен е много реалистична. Но изобщо този филм е пълен с много интересни идеи и символи, които да осмислим.

Музиката ми допадна много и особено групата Юра Юра Теикоку. И Kudo Desu, и Into The Next Night са велики песни. Създават едно такова чудесно настроение и пасват точно на същността на героите и действието на филма.

 

Относно пръските с кръв, ерекциите, масовото воайорство - според мен те са необходими за протичането на сюжета, който пък трябва да ни разкрие основните идеи на режисьора. Не ми се сториха скандални и неприлични. Може би защото все пак филмът е за истинската любов... ; ) Не знам дали филмът наистина е нискобюджетен, но за мен всички ефекти са добре направени, не е прекалявано с тях и ако дори да изглеждат "нискобюджетни" то точно така придават един особен кинематографичен ефект, който много "високобюджетни" филми никога няма да постигнат.

 

 

Този чудесен филм ми повлия страхотно и затова държах да споделя мнението си за него. Може да бъркам в разсъжденията си за него, а може и да се сетя още неща, но просто филмът те провокира да съпреживяваш, да мислиш, да чувстваш. Затова просто оставям сборът от всички тези неща да блуждае в съзнанието ми.

[mi6lence]

Като гледам положителните коментари за този филм,започвам да си мисля,че нещо не е било наред с мен,когато се опитах да го гледам. Аз го изтърпях до половината и го зарязах. А до този момент не бях гледал филм на Соно ,който да не ме кара да онемея от възхищение. И "Strange Circus" и "Guilty of Romance" и "Himizu" и т.н за мен са с класи над този филм. Но вкусове всякакви

[Rimedore]

http://www.youtube.com/watch?v=tB7zGnqshYU&feature=related - тук има изрязани сцени от филма, като акцентът в този клип пада на Айя Коике ( Андо Сакура ). Те вероятно са част от 6 часовата версия, която май никога няма да видим за съжаление. След бърз преглед установявам, че има още куп яки сцени, алтернативни решения и какво ли още не. Само щеше да е добре да има английски субтитри клипчето но това не бива да спира никой.

Има една сцена с Коике и Ю и още една героиня, която би се сметнала за още по-шокираща от тези в 4 часовата версия, но не и за мен. Също има сцени, които ни разкриват още повече персонажа на Андо Сакура. В една от тях Ю е в болница и е в безсъзнание, а тя е до него и го милва. Също и моменти, които разширяват сцени, останали в "кратката" версия". Другаде тя ходи из Токио и се среща с разни хора и разказва за себе си - въобще все неща, които вероятно биха се сметнали за излишни и отдалечени и биха объркали цялостния ход на действието, но за мен просто трябва да се издаде и 6 часовата версия и завладените от филма да си я гледаме с удоволствие. И въобще Андо Сакура ме радва много.

 

- това пък е първата от общо четири части Making Of Love Exposure в ютуб. Режисьорът и главните и не толкова главни актьори разказват малко за филма и себе си, как са се чуствали по време на снимките; показват се обстоятелствата около заснемането на някои сцени - например последната където Ю трябва да счупи стъклото на полицейската кола - Нишиджима се е измъчил доста с нея, то не беше удряне; "борбата" между Соно Шион и Хикари Мицушима и други.

Прегледал съм ги само набързо, но някой път ще им обърна повече внимание. С английски субтитри са, което е добре.

[t_lozeva]

Запленена съм!

Невероятен филм.

 

"И остават тези: вяра, надежда и любов. Но най-велика от тях е любовта."

 

 

 

[thedemon1238]

Само Шион Соно може да направи такава романтична комедия! За мен си е уникален. Стила от предишните му филми се преплита в страхотна перверзна комедия. Това в комбинация с интересните персонажи прави тези четири часа да се усещат като един. Може би трябваше да го направят като мини сериал, за да ги има въпросните 6 часа, за които стана въпрос по-горе. В този филм може да се види апсолютно всичко. Май само секс нямаше за съжаление на главният герой. Вярвам че всички са му съчувствали, в уникални щуротии се забърка. Ще го запомня като много сладко филмче... макар това вобще да не се връзва с някои от сцените, които могат да се видят вътре в него. Абе очаквайте неочакваното.

 

mi6lence дай му още един шанс. Филма постоянно се променя през цялото време.

 

 

[Mood]

Я темата живна. За мен, както каза демони си е просто една любовна история и кажи речи нищо повече в дългите 4 часа, просто убийствени. Гениалността ми убягна. Говорила съм и с други съфорумци за него и споделям факта, че имаше забавни моменти, на които съм се смяла значително, и че главният актьор се справя отлично като игра, но дотук. Идеята с религията, която зачекнаха в началото и после по пътя изоставиха?

 

Имам спомен, че главната много се дърпаше за отношения с главния герой и изведнъж, ама точно на края как магически се излекува?

 

Филмът ми се струва доста прехвален. Мишленце, смущенията не са само в твоя телевизор.

[t_lozeva]

http://www.youtube.c...h?v=F74H-_Td5no - това пък е първата от общо четири части Making Of Love Exposure в ютуб. Режисьорът и главните и не толкова главни актьори разказват малко за филма и себе си, как са се чуствали по време на снимките; показват се обстоятелствата около заснемането на някои сцени - например последната където Ю трябва да счупи стъклото на полицейската кола - Нишиджима се е измъчил доста с нея, то не беше удряне; "борбата" между Соно Шион и Хикари Мицушима и други.

 

 

Изгледах целия документален филм за създаването на "Love Exposure" , и ми подейства изключително силно! Заслужава си да се видят всичките интервюта, сцени зад кадър, и особено усещанията на актьорите по отношение идеите във филма, както и това как са се сляли с пероснажите си. .. Както и на нас, на всеки прави различно впечатление.

Соно е почти луд, и ги е изтормозил здравата. Интересна ми се стори репликата му в началото : " Не трябваше да правя този филм. Съжалявам, че го направих. На снимките не изпитах и капка удоволствие от началото до края и всеки миг беше мъчение" . Вие как го разбирате това?

Обикновенно се казва точно обратното!

"От една страна сценария е много дълбок, а от друга съвсем прост" ,каза изпълнителката на ролята на лошата героиня...

А Nishi ( Yu) - Любовта е способна на всичко. Този филм ще помогне на хората да повярват в различните видове любов...

 

Лично според мен, този филм и тотално и абсолютно отрицание на християнството, и достигане на съвършенно съществуване в собствената същност. Преоткриване на истина, урок по съществувание, отирчане на всеки вид морал, запитване защо живееш, тържествувание на невинността и любовта. В един момент на някакъв безумен екстаз, героите му преоткриват себе си...Малко прилича на Ницше и на Сартр. Според мен режисьорът е атеист, но и ексистенциалист. Самоубийството на лошата героиня беше като отиване в един друг свят на свобода. За момент дадоха кръста, който всички носеха, и нея , която се смееше над тях. Невинното момче беше превърнато от църквата в престъпник, но накрая осъществи себе си, и това беше толкова прекрасно!

Доказателството беше в цитата от библията

за любовта, която е над всичко. В този цитат имаше нещо за това как "преди бях дете, и постъпвах като дете, сега осъзнах себе си, и открих любовта" . Различните видове любов, в противовес на догматичната забрана на любовта...

Може би Соно е искал да изтълкува този пасаж по свой си начин. Изобщо, много хубав филм, който може да ти промени вижданията. За вярващите хора, обаче е като обида, затова и толкова хора мразят филма, шокират се, и се чувстват зле. Хубавото е че може да се гледа от две страни- като безумна комедия, и като сериозен филм. Който както иска да го разбира.

Някои смятат, че за вярата няма нужда от църква, и институцията като такава е порочна, и че това е филм за това. Но според мен обаче не църквата е виновна, а самата същност на християнството в която всички сме грешни по презумция, и си мисля че и Соно смята така. Отчасти християнството е прекрасно като всяка религия, но отчасти е отвратително.

Явно е имал трудно детство. В другите си филми се занимава доста много с проблемни семейства, а в някои отрича и будизма....Единствено в този филм има положителност, затова и ми харесва, а края те кара да плачеш от радост.

Върховният миг в който на плажа Юко рецитираше "Посланието до Коринтяните" 13:13 на фона на Бетовен, както и мига в който Ю си спомни кой е наистина не могат да се забравят.

[Rimedore]

И аз се радвам от развитието на темата.

 

Относно думите на Шион Соно че всеки момент от снимането е бил мъчение - аз също малко се изненадах от тях, но когато ги чух основно си помислих "Добре че все пак се е решил да го снима до края, защото зрителите щяха да загубят много". Истина е, че друг негов филм не съм гледал, но си имам свалени два-три негови и трябва само да намеря време за тях. А и също не одобрявам отношението му спрямо Хикари Мицушима и евентуално към другите актьори - с викове, грубост и обиди не се постига много. Вероятно ако аз бях режисьор и играта на даден актьор не се пасваше по начина, по който аз вътрешно усещам нещата вероятно бих се изнервил ако дълго време не успея да направя дадена сцена както искам. Но това може и да е сигнал за комуникацията между режисьор - актьори - вероятно тя не е добра ако не не могат да се разберат какво точно иска единия от другия и обратно. Може и да не е така но това ми е мнението. Но не бих обиждал.

 

Относно религията - основно във филма като за пример на "вяра и християнство" е разгледан католицизма. Той си е доста различен от мистичното източно православие, а какво остава и за източните религии. И по принцип именно западните версии на християнството са най-пострадали от човешката алчност и пороци, поне така мисля аз. Не мисля че имам някаква компетенция по духовни и религиозни въпроси, и всичко във филма може да се тълкува по много начини, но примерно едно тълкуване може да бъде че за самата любов се иска вяра, че да обичаш означава да вярваш в любовта, или в нещо друго, не задължително. Обръщението на Павел към коринтяните наистина е много силен и популярен библейски текст, който бих се радвал да виждам по-често където и да е било. Има един друг задължителен филм-аниме, наречен Ghost In The Shell от 1995 година. Там героинята накрая също цитира редът "Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото." Това малко встрани от темата но това аниме е със силата на дълбокосмислен и сериозен игрален филм и го препоръчвам на всеки. Та този ред си е за узряването в живота, а оттам и в любовта и всичко останало.

 

На мен толкова ми допадна филма със всичко. Вярно как се е събрал само в 4 часа. Иска ми се повече развитие върху "отрицателната" героиня на Андо Сакура. Въпреки нещата които извърши не съм склонен да я съдя толкова защото други са виновни за съдбата и. Актрисата показва сериозен талант и аз много ще се радвам да има свои големи роли в много филми. Гледах A Crowd Of Three в който участва,макар и не с дълго времеприсъствие. Сега излезна един филм в който играе корейка в Япония но него май го няма още в нета достъпен.

Излъчването на всички герои ми хареса - гримът на Ю по време на хейтай шоуто, начинът по който казва "юрусу"(беше толкова забавно как изповядващите му се хейтаи е взимаха толкова на сериозно, водещият беше също уникален откачалник)... Също и гласът му когато е Сасори сан. Повтарям се от по-стария си пост но няма как просто. Песните на Yura Yura Teikoku са добри, даже в сектанската църква точно пееше и Ю с другите Kudo Desu ( както разбрах Такахиро Нишиджима е певец).

 

Накрая - вярно мина време откакто гледах филма и сега може да го приемам по-различно. Има много идеи вкарани и просто за 4 часа ще е трудно всички да се развият най-добре, вероятно е друго е да имаш по-кратък, но по-оформен и монолитен като идея филм, въпреки че има изключения (гледайте "Огледало" или "Сталкер" на Андрей Тарковски - не помня дали бяха по 3 часа някъде, но такива филми просто няма никъде - уникални, истински и толкова многопластови - вероятно няма да се роди отново човек като Тарковски). Трябва да има повече "нестандартни" и различни филми от масата и се радвам, че източните филми сами по себе си имат в това отношение голям потенциал.

[ukio]

Аз най-много се радвам от раздвижването на темата. Това е може би един от филмите, които предизвикват най-интензивни коментари, понеже разглежда паралелно много въпроси, свързани с човека и света, а най-изявеното му качество е неговата уникалност. Начинът, по който е поднесена историята я прави различна и неповторима.

Соно може да е стигнал до лудост по време на снимките, но нима това не се е случвало с десетки други режисьори и актьори преди него? Дори Тарковски е преминал през хиляди препятствия, преди да създаде Соларис и Сталкер, а за Огледалото е смятал, че няма да се получи нищо от него, понеже сценарият е бил неразбираем за маститите кинаджии в бившя СССР. Едно произведение, ако не е изстрадано, няма да успее да покаже след това чара си на публиката, за да го оцени тя по достойнство.

Да, филмът има много пороци, но той е първото доказателство за развитието на Соно като творец. Ако не беше Аи но мукидаши, всички щяхме да го познаваме като режисьорът-самоубиец. Но тук той показа различен поглед върху много съвременни проблеми, съчетавайки ги с хумор и надежда, които направиха лентата незабравимо изживяване.

За някои от главните изпълнители има теми в разделите по-долу. Ниши е представен на два фронта - киното и музиката. Той и до днес продължава да твори във всички сфери. Дори миналата година се появи за кратко в тогавашния филм на Соно, Химизу.

 

П.П. Ех, гледах Дух в черупка преди много време и почти не си спомням реплики, особено от първия филм. Сещам се, че вторият беше пълен с велики мисли. Паралелът с анимето е много удачен. Браво!

П.П. Таня, знаех си, че ще ти хареса, но не очаквах толкова да ви въздейства и на двете!

[ForEverRain]

 

 

Отдавна си търсех повод да се наплача. Но не очаквах, че ще плача от щастие

в пет и половина часа сутринта днес. При това със уговорена среща след няколко

часа със студенти и изпит същия ден.

 

Пуснах си филма около 12 часа вечерта и изобщо дори не съм забелязала, чеслънцето вече отдавна е изгряло, когато свърщи, и че ще плача, при това отщастие! Толкова силно емоциално-зареден филм, че не почти не мога да повярвам,че е просто филм. Щастлива съм, защото Такахиро Нишиджима и Хираки Мицушима са се съгласили да сеснимат заедно, че режисьорът е събрал точно този екип, че е имал трудно детство, което го е накарало да стане абсолютна откачалка да реши въобще да направи такъв филм, че християнството съществува, макар и само да бъде потъпкано,че любовта съществува, че актьорите не са спали по 25 часа на денонощие само зада жертват за една фантазия на „болния” мозък на един гениален режисьор ...но най-вече заради слънчевата пълна, откровенна и разтапяща усмивка на Ю!

 

Всичко в Love Exposion ме потопи и после извади в друг свят...как звучи само - като Love Expolsion! Толкова дълбока, но всъщност толкова проста история. Толкова много болка във филма, но затова и толкова много радост! Пълен начинаещ съм по отношение на японски филми- подготвена съм обикновенно за корейски финалета. И не съм единствената:хората от екипа на филма също споделят, че след като са прочели края насценария също са се разплакали, при това техници и осветители, не само актьори. А режисьорът споделя че този филм никак не е бил забавен за снимки, кактовсички останали; че сърцето го боли всеки ден за героите му; че има толкова много мъка...и все пак аз плаках от щастие в пет сутринта, не от мъка!

 

Да анализирам филма не смея. Тук няма разлика между герои и актьори, няма нищо което героите оставят „за друг път”, те дават себе си за тази мисия: „да направят всеки щастлив поне за момент” по думите на Ю (Ниши) и да предада емоциите на събитията. Целият екип, без нито едно изючение дават „вяра, надеждаи любов” на всеки който има очи да гледа. Достоевски беше казал, че красотата че спаси света, Исус Христос- вярата, а Никос Казандзакис – любовта. Всичко това е събрано в един четири-часовшедьовър, в който всяка секунда е шедьовър, и ако беше с още два часа по-дълъг,както в оригиналната версия, дори нямаше да забележа.

 

Лично аз съм изцяло влюбена в Ю, в неговата откритост и усмивка и дори сълзи. Може би това е и целта: да покаже че силата на любовта може да е по-силна дори от вярата в Бог. За мене лично, като минала през школата наКазандзакис, вярата и любовта не си противоречат. Напротив: Исус бешепредставен не като страдалник, а като жених, дошъл на земята за хората (сигурно и затова гръцката църква го отрече май).

 

Режисьорът не вярва, че е свършил добра работа, и че едва ли изпълнението епо-добър дори от скрипта...нека да го успокоя: направил е филма на годината, и номер едно на моята скромна класация. Сега е ваш ред да му отделите заслуженотомясто! От мене: АПЛОДИСМЕТИ!!!

 

 

 

[Rimedore]

Ех, снимките които се приложени тук ми напомнят че аз лично наснимах много докато го гледах с bs player-а, но май ненужно. Най-малкото че версията която гледах не беше с много добро качество. А Тарковски - е, ако ukio може да повлияе на останалите да пробват с Тарковски какво по-хубаво. Но всъщност неговите филми са доста лични, всеки трябва да ги открие и поиска сам, може би ще ви отблъснат, но си заслужава пробването. Както пък е вероятно и със всеки друг режисьор или филм.

PS: Да, във втората част на Духът има доста страхотни цитати. Първата част е малко по-различна, но в нея също има май известни парафрази, и двете трябва да си ги припомня защото съм ги позабравил. Въобще трябва да се постегна и да почна пак да гледам повечко. Въпреки че сега ми се набляга на четенето и житейски задачи. Но и за това ще дойде време.

[t_lozeva]

Благодаря за препоръките. Ако знаеш и от къде могат да се намерят толкова стари филми ще бъде добре

 

Форевърейн, ако гледаш другите му филми на този Соно ще плачеш от ужас.

[Rimedore]

Огледало - версия с български субтитри. Дано в тези субтитри са преведени и музиката и стихотворенията, които звучат по време на филма, защото е задължително да се разбере какво казват.

Сталкер - това също е версия с български субтитри. Този филм предизвика и доста дискусии в замундата и вероятно към него има най-много внимание от всичките филми на Тарковски. Да не кажа, че книгата на Аркадий и Борис Стругацки "Пикник край пътя" от която черпи идеи филмът, е също задължителна. Аз навремето много хубаво съчетах творчеството на писателите и режисьорът и определено не съжалявам.

[pavlovna707]

определено влиза в категорията ми "Любими и незабравими"

[t_lozeva]

Да, и в моите любими и незабравими е. Даже като гледам откъси в ютюб още повече ми харесва. Особено момента с първата целувка, където звучеше Бетовен, ръцете му трепереха, и всичко изведнъж невероятно се промени! Изобщо май всеки момент от филма е шедьовър

Иска ми се да видя и 6 часовата версия

Rimedore, благодаря за линковете. Ще се опитам да изгледам Сталкер. Както виждам е фантастика по роман на Аркадий и Борис Стругацки, което звучи обещаващо.

[Rimedore]

Ами то трябва да се чете Раймдор според мен, но това няма такова значение. А за Сталкера, ако се решиш наистина да го гледаш ще ми е много интересно да споделиш впечатления. А Стругацки... няма други като тях. Днес Борис Стругацки е починал. Нека му е лек пътят към неговата вселена.

[ukio]

Rimedore, прочел си ми мислите с тези линкове към филмите. Аз така и не ги открих в Замунда.

В интерес на истината, не съм гледала нито една лента на Тарковски, но напоследък имах възможност да се запозная на теория с творчеството му и от всички руски представители, той най-много ми хареса. Четох части от дневника му. Разказва изключително интересни неща около снимачния процес на филмите си. Бил е голям почитател на Куросава. Явно от него доста режисьори са се учили.

Свалям заглавията и като ги изгледам, ще ги разискваме.

[Rimedore]

За мен ще е удоволствие да разбера какво ще ти е впечатлението, Ukio. Макар че аз ги гледах сигурно преди около 3 години и съм позабравил... Но дори и преди минута да ги бях изгледал просто това са такива филми, които трудно се описват със слово, техният заряд е толкова различен от всичко останало и след края те държи едно такова чувство, неописуемо... То филмите му са точно "художествени" - създал е уникални визуални картини, които се сменят една след друга, точно все едно е "игрален художник". А относно четенето мисля че има една-две книги с преведени стихотворения на Арсений Тарковски - бащата на Андрей. С такъв баща просто няма как човек да се чуди на талантът на сина му. А и майка му е била интелигентна силна жена. Аз не съм му гледал само три филма. От останалите има 1-2, които не са ми харесвали толкова много, но определено е различен. В замунда има и тази компилация от всичките му филми. Прави чест на създателя и, че е събрал цялото творчество на Тарковски. За времето си също предизвика вълнение в замунда, но сега няма почти никакви сийдъри, но поне филмите са подредени много хубаво хронологически с постери и снимки и предполагам ще ти е интересно да го погледнеш. Иначе съм сигурен че може да се намерят на английски в пирата, без първите два всички останали май ги има в замунда поотделно. Но колкото и да приказвам нарочно наблегнах на "Огледало" и "Сталкер". Те според мен са му най-добрите филми и съм сигурен, че емоциите, които ще породят у всеки, независимо негативни или не, ще се запомнят задълго.

Е, хайде стига толкова че моето е досада. Но за мен е беспорен еталон за уникално кино, което те променя. Именно променя. Така че нямам търпение да се потопя още в японското кино...

[ukio]

Имам шесто чувство за филмите, които ще ми харесат. Още когато прочета резюмето или гледам трейлър, почти съм сигурна в достойнствата на дадена продукция.

Открих една стихосбирка на Арсений.

Започнах със Сталкер. Във възторг съм! Поразително добра работа! Не е истина колко препратки към съвременни ленти открих. Вероятно следващото поколение е черпило вдъхновение именно от Тарковски. Сигурно и братя Уашовски са заимствали идеята с телефона в Матрицата, гледайки тези кадри.

Много японски режисьори, по подобие на Тарковски, използват във филмите си естествени звуци като фон+природни стихии (вятър, дъжд) като визия. Мистичната музика също е преобладаваща в Сталкер. И всичко това, за да ни покажат красотата на простотата, да ни разкрият важни послания.

Сталкер е филм-пътуване. И по тази линия напомня на японско произведение. Той е приказка, притча и човешка история в едно. Това наричам реална фантазия!

 

Не знам, дали можем да сравняваме стиловете на Соно и Тарковски, но връзката я направихме в тази тема, която също разглежда непреходни човешки ценности по необикновен начин.

Започнах Соларис с чувството, че ще ми напомни на друг японски филм - The Clone Returns Home.

 

П.П. Днес се сдобих и с книгата Пикник край пътя. Последен екземпляр, издаден в първоначален вид, без редакторските поправки.

[Rimedore]

Как можах...

Много хубаво е че си си намерила "Пикник край пътя". Голяма книга. Такива писатели няма вече... А и книгите им по българските книжарници за съжаление са почти на изчезване. Да не е на издателство "Коала", с твърди корици и облекло, на което има нарисувана гора на жълто-оранжев фон? Може би вече си я прочела. И вече може да сравняваш със филма, макар че всяко произведение си е уникално само по себе си (на бас че ако на човек дадат "пикника" и не знае, че авторите са руснаци, ще помисли че е писана от англо-говорящи). Аркадий Стругацки е учил японски език и е превеждал класическа японска литература на руски език. Японската култура му е повлияла и според мен тя е дала своя принос за оформянето на творбите на братята. Най-очевидното и банално доказателство са хайку стиховете, сложени в началото на някои твоби. А вие не пишете ли хайку? Моля ви, ако сте писали публикувайте тук на форума, ще бъде безценно...

На мен Соларис не ми хареса толкова. Може би когато го гледах ми беше сив период. Той е сниман и в Япония.

Не знам дали вече си гледала Огледалото, но го гледай, може би е най-доброто "вплитане" на музика, поезия, изобразително изкуство и какво ли още не в един филм. Има толкова много мъка в него, но е толкова красиво и магическо. Да, вярно казваш че истинският шедьовър трябва да бъде изстрадан. И все пак колко болка има в този филм. Не само тази на Тарковски, ами на може би всички, които са били и които ще бъдат. Прав е бил Оскар Уайлд, който казва че мъката е най-висшата човешка емоция. Ще си позволя дори да цитирирам определения пасаж от последната му книга-писмо, наречена De Profundis. Аз когато я четох бях намразил много себе си, бях загубил нещо завинаги и можех да попадна само и единствено на подобна скръбна книга. След като я прочетох разбрах колко много любов е имал този човек и какво е преживял, но и какво е осъзнал. Препоръчвам ви да я прочетете от все сърце. Ето цитата:

 

" ...Сега съзнавам, че мъката, най-висшата емоция, на която е способен човек, е едновременно прототип и мерило за всяко велико произведение на изкуството. Това, което творецът винаги търси, е тази форма на съществуване, в която душата и тялото са едно неделимо цяло; в която външното е израз на вътрешното; която Формата разкрива. Тези форми на съществуване не са малко; младостта и изкуството, което се занимава с нея, могат да ни послужат за пример; или можем да посочим, че със своята финост и чувствителност на изразяване, със своя намек за дух, обитаващ външните неща и носещ одеяние от земя и въздух, мъгла и град и с мрачната симфония на своите настроения, тонове и цветове, модерното пейзажно изкуство изразява в картини това, което гърците са изразили в скулптурно съвършенство.

Музиката, в която всяка тема бива погълната от изразността и не може да бъде отделена от нея, е сложен пример за това, а едно цвете или едно дете е прост пример; но Мъката е най-висшият вид, както в Живота, така и в Изкуството. Зад Радостта и Смеха може да се крие темперамент, който е груб, твърд и безчувствен. Но зад Мъката винаги има Мъка. Болката за разлика от Удоволствието, не носи маски. Истината в Изкуството не е съответствие между основната идея и случайното съществувание; не е приликата между формата и сянката или приликата между фигурата,отразена в кристала, и самата фигура; не е Ехо, идващо от кух хълм, както не е кладенецът, пълен със сребърна вода, в долината, която показва Луната на Луната и Нарцис на Нарцис. Истината в Изкуството е единството на едно нещо със себе си; външният израз на вътрешното; въплътената душа; телесният инстинкт на душевното. По тази причина не съществува истина, сравнима с Мъката. Има моменти, в които ми се струва, че Мъката е единствената истина. Всичко останало може да е измама на околното или апетита, създадено да заслепи едното и засити другото, но от Мъката са били построени световете и при раждането на дете или звезда има болка. "

 

Съжалявам, че толкова време не обърнах внимание и не писах. Юкио, желая ти светли празници. Желая и на целия форум светлина по случай Рождество (а не Коледа) и началото на новата година (която вместо да е 2013 трябва да е 2017, но както и да е) въпреки че говорих основно за мъка. Е, дано не Ви спохожда често, а ако ви споходи нека след нея да излизате по-силни, по-различни...