Jump to content

Recommended Posts

Мдааа, нещата изглеждат по-заплетени след 14, отколкото след 12 серия. Стана ясно, че

Off Topic

баткото промива мозъка на детектива от малък. Чудно ми е, с какъв акъл и защо родителите на детектива биха осиновили дете от приюта, в който бащата се е гаврил с деца, а майката го е прикривала. Как не са се страхували, че това дете знае какво е ставало и може да нарани тяхното за отмъщение. Между другото трупът във варела на суши майстора ли беше? Така и не разбрах. Май цялата загадка ще се разплете едва след като детектива си възвърне паметта. И аз ще се разочаровам, ако съдията се окаже убиецът или поне мозъкът зад всичко - прекалено рано започнаха подозренията към него. И ако убиецът е един, не би ли трябвало и почеркът на убийствата да е един. Засега излиза, че батко е кроял отмъщението и е направил от очилаткото свое оръдие за убийства. Но как са се намерили след толкова години не е ясно. Или двамата паралелно са замисляли отмъщение, после са се разпознали и обединили - така е възможно и двамата да убиват.

Хубава дискусия се получи и честно казано някои от предложените варианти ми се струват достойни сценарии за отделен сериал :D. Но все още се надявам в последните серии да има някакъв неочакват обрат, който да ми отвее мозъка. На печелившите - честито, останалите ще се борим за награда следващия път!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

10 hours ago, helyg said:

Нямам вече отварачки. Значка на Туайс е следващата награда. Ама трябва да гледаш "Шеф Ким" и да познаеш що точно това давам. :xaxa:

Шегувам се, но верно трябва да ги разнообразяваш, щото насищането с един жанр не води до удоволствие. То не че тука си изпитал кой знае какво, освен чесането на пръстите в темата. :lol:

И бих ти предложила да се прежалиш да гледаш "Минамданг" нататък след 1 еп., ама изчакай превода на Kaya (скоро ще е) - повярвай ми, струва си човек да гледа сериала с него, не на чужд език.

Гледах Шеф Ким, за превода ще почакам, но аз имах предвид да изберам нещо от идващите в зимния сезон и да е подходящо за съобществото на разкривателите на престъпления и хващане на убийци. За награди не се безпокой. Може и без тях, моралното удовлетворение и целувка прeд строя също става.

Редактирано от bond
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди 11 часа, bond написа:

Ще пуснат ли двете последни серии днес и утре? Знае ли някой?

 

Да- излезе. 

Как беше- без превод, с автопревод и с превод. Първият етап съм +.:28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@bond,минавам аз на втория етап- тук,  за регистрираните във вконтакте  вече излезе

Много приказки имаше в епизода, та нямам търпение да чуя, какво толкова си бъбрят. И още един в бандата отмъстители.

 

П.П. Проверено. Автопреводът е съвсем приличен  в случая. Въобще няма нужда от  трети етап. 

Колкото до епизода- картите свалени наполовина. И поредният труп- закъде без него.

 

 

Редактирано от Lawandula
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разочаровани ли сте, що ли, заради

Off Topic

батко, че го чака или смъртно наказание, или доживотен пандиз. Беше си ясно, че малкото леке е за психиатрия и не е в състояние да състави сам плана. Чакам да видим сушиста и новият отмъстител, как се вписват в схемата. Доволна съм, че поне парашутисти няма.

 

С руски субтитри и качествен превод   15 епизод тук

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Набързо  ги развързаха нещата и раздадоха правосъдие.Не видях обяснение(може да е имало, но да съм го пропуснала) защо са го осиновили Батко.Но пък видяхме абсолютно покъртително обяснение  за сушиста- яко "У лево"

Та, всичко имаше в сериала, освен едно- така и не се появи, ще цитирам Дидо,   "чернокожа лезбийка-инвалид"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ти от последна в ятото стана първа на финала.

И аз го догледах, ама ще изчакам финала и на превода за последен коментар тука.
И айде, давайте адресите останалите, че да ви пускам отварачките - bond вече три бири поне е отворил с неговата. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Повече от три бири. Само дето не съм тръгнал из съседите и тяхната бира да отварям. 

След обяд ще има добри субтитри и тогава ще видим окончателно кой, какво и защо. Важното е отмъщението да е грозно.

Редактирано от bond
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много силен финал на сериала. Замислих се, че ние през по-голямата част по време на излъчването му се фокусирахме върху дайствието и в частност върху това кой е убиецът (което може би е нармално), отколкото върху по-важните въпроси, които поставя темата. Последните две серии ни върнаха именно към тях и то по много отрезвяващ начин.   

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абсолютни глупости. Да се извиняваш за това, че са унищожили целия ти живот, да се извиняваш за издевателствата, на които си бил подложен, че са изнасилвали и накрая убили сестра ти и са превърнали малкото ти братче в психопат. Да се извиняваш за това, че са пострадали повече от 40 деца, а всички са си затваряли очите до последно. Да се извиняваш на общество, което е допуснало това? Не е вярно, че нищо не оправдава убийството. Когато убиваш зверове, които никой не поставя в клетка, когато се отплащаш със същата монета на убийци, когато нямаш никакъв шанс да постъпиш по друг начин? Ти ли трябва да са извиняваш или на теб да ти се извинят? 

Spoiler

Виновните ще постоят година-две в затвора и ще ги пуснат. А момчето, което знае какво е човешка чест и отговорност към мъртвите, ще остане затворено до края на живота си. И какво постигна тази, която щеше да решава проблемите на жертвите по законен път? Точно нищо.

Не съжелявам, че имах удоволствието да гледам и обсъждам сериала с всички вас. Беше приятно и забавно. Но от драмата и особено от края и съм дълбоко възмутен. Започна обещаващо и чаках добра интрига и логичен край, а не смотани декларации против убийството. Аз съм против убийството, всички сме против убийството, но на хора. Лично аз не подкрепям и убийството на животни. Но за отнет по жесток начин живот се плаща с живот. Краен съм в принципите си, но преди да ме осъдите, си  представете, че някой убие по жесток начин скъп за вас човек. И ако сте склонни да простите, тогава може да хвърлите камък по мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@42°10'24°30',  колко е силен финалът, не мога да преценя, по-скоро е никакъв. Тотално в задънена улица попаднаха сценаристите.  Освен, ако са искали да ни покажат, че тяхното общество и страна са също толкова в път без изход . 

Off Topic

Отмъстителят смени един затвор с друг, другите поне умряха и се отърваха. Колкото и наказани  да имаше, едните банери по улицата, са нищо и половина- минават хората, съчувстват, отминават и забравят. Накратко- душевно слепи.

Корупцията и парите властват  и няма кой да ги спре. Това видяхме.

 

Апропо. Очевидци на мястото с инцидента на Хелоуин разказват, че се е коментирало още същата вечер, че  в един от клубовете са раздавали бонбони с наркотици и надрусаните са предизвикали бъркотията. Казват, че в Корея струпвания от сорта е имало стотици пъти, но тълпата е достатъчно обучена как да се държи. По тая причина се тиражират измишльотини за известни актьори, които били видяни и тълпата хукнала към тях и от сорта.Прикриват, каквото искат и тиражират, каквото искат. Колко пъти известни са страдали от скандали, за да прикриват политици

Та към сериала. Тотално никаква светлина в тунела не дадоха в края.


@bond, ако всеки вземе да раздава правосъдие, ни чака анархия и мракобесие. Нормално е всеки да иска възмездие за близък, но  ако всеки тръгне да убива ,тогава ефектът на доминото ще е безкраен.Тук имахме добре изпипани, хладнокръвно  замислени убийства. И трябваше на бял кон ли да го качат

Off Topic

Батко? С всички доказателства, които имаше и компромати, можеше от позицията, която заема, да води друга борба, заедно със СМИ, социалните мрежи и т.н., а не да реже  мръвки и вени, да психясва невинно дете, да е съучастник в убиство на друго съвсем невинно дете и не да подкрепя малкия психопат, а да го лекува.

Ако го бяха дали щастлив в края  и доволен, щеше да има смисъл целия сериал и отмъщението, а той пак там, отдето тръгна. 

 

Редактирано от Lawandula
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Lawandula, не ме разбра. Изобщо не трябваше така да пишат сценария. Отмъщаваш на виновния, не на децата му. Против съм онова блудкаво извинение и съм възмутен от липсата на справедливост. Да, максимата "око за око" ми е по-близка, но това, което видяхме в драмата беше подигравка с показаните в предишните епизоди страдания на децата. Какво стана в крайна сметка? Нищо. Излезе тъпо и разочароващо. Няма нужда от бял кон, от опити за самоубийство и т.н. Ясно си е, че след като убиваш, ще плащаш. Но трябваше да е достойно. Много по-съгласен щях да бъда, ако беше получил смъртна присъда. 

Редактирано от bond
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@bond,  разбрах- на едно мнение сме, че краят обезсмисли сценария.

За смъртната присъда- не. Що да го трепят, като и сам може да я свърши тая работа, според сценаристите. Няма да го пазят ежесекундно я! За отмъщението върху децата също-не.  Страдаш най-много, когато има какво да губиш и като го загубиш. Това поне го обясниха, като хората с двойния стандарт на виновните за издевателствата.

А по-голяма глупост пък от това, главният да почне 

Off Topic

пак да го баткосва, нямаше как да измислят.Прошката в случая, дойде като огромна кръпка, а с боркинята за справедливост, дето  много работела напоследък,  удариха дъното за край. Много радостно, явно трябваше да ни стане.:896767:

 

Редактирано от Lawandula
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Brothers' Home: South Korea's 1980s 'concentration camp'

 

Off Topic

Хан Чонг Сун все още ясно си спомня момента, когато е бил отвлечен със сестра си

 

Бил слънчев есенен ден през 1984г., в който Хан, тогава осем годишен, се наслаждавал на дългоочакваното пътуване до града със заетия си баща.

Бащата на Хан имал да изпълни още няколко поръчки, и решил, че най-бързият и безопасен начин е да остави децата при полицай в полицейския участък за няколко минути.

Този полицай щял да раздели семейството.

„Един бус спря пред полицейския участък и бяхме принудени да се качим в него,“ спомня си Хан повече от 30г. по-късно. „Полицаят си размени непознати знаци с хората, които слязоха от буса.

„Нямахме представа къде ни водят. Тате ни каза да го чакаме тук! Той идва!Крещяхме и плачехме.

„Започнаха да ни бият, казвайки ни, че сме много шумни.“

Бусът ги води в „Хьонгдже Бокджиуон“, частно учреждение, което официално се води център за социални грижи.

Но в действителност, както твърдят оцелелите, е бил нечовешки център за задържане, в който са били затворени хиляди хора – някои в продължение на години.

Според показанията и събраните доказателства, задържаните лица свидетелстват, це са използвани за робски труд на строителни обекти, във ферми и фабрики през 70-те и 80-те години. Твърди се, че са били измъчвани и изнасилвани, като стотици са умирали при нечовешки условия.

„Хьонгдже Бокджиуон“ е сравняван с концентрационен лагер, но историята му не е широко известна и до ден днешен никой не е подведе за зверствата, за които се съобщава, че са ставали зад стените му.

За Хан и сестра му, пристигането им там било началото на кошмари, които продължили три и половина години и завинаги променило техния живот.

 

„Проекти за социално прочистване“

През 80-те години Южна Корея процъфтява икономически. Постига се невероятен растеж, който преодолява белезите от Корейската война от 50-те години, след която корейският полуостров е разделен на Север и Юг.

Цялата страна е в треска заради предстоящите Азиатски игри през 1986 и Олимпиадата в Сеул през 1988, и правителството започва да стимулира усилията на нацията за преобразяване.

Но зад т.нар. „Чудо на река Хан“ реалността била тъмна и брутална.

През април 1981, в офиса на тогавашния премиер министър Нам Дук У пристигнало писмо. Писмото, саморъчно написано от президента Чун Ду Хуан, бивш генерал, който овладял властта чрез военен преврат предишната година, заповядвало на властите да „изчистят просяците и да предприемат защитни мерки срещу скитниците“.

Съгласно наредбата, която позволявал произволно задържане на скитници, в големите градове като Пусан били създаден центрове за социални грижи и се появили автобуси с табели „Превозно средство за скитници“.

Тези центрове получавали субсидии от правителството, размерът на които зависел от броя на хората, за които се грижели. Твърди се, че полицията била възнаграждавана за „пречистването“ на улиците, изпращайки хора в тези центрове.

Бездомници, хора с увреждания, някои деца сираци и дори обикновени граждани, които не са успели да докажат самоличността си при проверка, са били отвеждани в центровете като част от „Проекта за социално пречистване“.

„Хьонгдже Бокджиуон“ бил един от най-големите от тези центрове за социални грижи, недалеч от жилищните райони на югоизточното пристанище Пусан. Собственикът, Пак Ин Гън, настоявал, че се грижили за прехраната, облеклото и образованието на скитниците.

На теория, всеки от хората пристигнали в тези центрове трябвало да бъдат задържани за година, да бъдат превъзпитани и обратно върнати в обществото.

Реалността е, че за мнозина следващият път, когато са щели да видят семействата си и приятелите си, е бил през 1987г., когато центровете са били принудени да затворят, след като 30 души избягали оттам и сигнализирали какво наистина се случва зад стените им.

 

„Затворнически живот“

Че Сънг У, друг оцелял от „Хьонгдже Бокджиуон“, бил на 13, когато бил отвлечен на улицата на път за дома от училище.

„Един полицай ми заповяда да спра и започна да рови в чантата ми.“ споделя той пред ББС. „В нея имаше половин хляб и  остатъци от училищния ми обяд.“

„Попита ме откъде съм откраднал хляба. Измъчваше ме, гореше гениталиите ми със запалка. Продължи да ме бие, заявявайки ми, че няма да ме пусне, докато не се призная за виновен.“

„Просто исках да се прибера вкъщи и излъгах “Откраднах го, откраднах го. Моля ви, пуснете ме…“

Десет минути след като бил принуден да признае престъпление, което не е извършил, пристигнал хладилен камион, и той бил качен в него насила. Че казва, че това било началото на неговия „затворнически живот“.

Изкарал почти пет години в „Хьонгдже Бокджиуон“, в които твърди, че е видял и изпитал брутално сексуално и физическо насилие.

За да се контролират затворниците, центърът бил организиран като армия. Че бил разпределен във взвод под командването на друг затворник, който бил издигнат във взводен командир и на който било дадено правото да „обучава другите“, и негласно му било разрешено да използва физическа сила.

„Взводният командир и още няколко момчета ме съблякоха гол и обляха тялото ми с кофа студена вода.“

„Докато се опитвах да заспя, треперейки гол, взводният командир дойде отново и ме изнасили. Причини ми същото в още три поредни вечери, преди да ме прехвърлят в друг взвод.“

Отнело е само седмица на Че да осъзнае, че „тук убиват хора.“

„Видях човек, облечен в бяла роба, да влачи затворник по пода. Цялото му тяло кървеше. Очите му бяха обърнати нагоре. Човекът с бялата роба не го беше грижа и просто продължи да го влаче нанякъде.“

„Няколко дни по-късно един човек опита някаква съпротива, като зададе на командира на взвода няколко забранени въпроса „Защо сме затворени тук? Защо трябва да ни бият?“

„Дойдоха четирима души и го увиха в одеяло. Ритаха го навсякъде по тялото, докато не припадна и не започна да излиза пяна на устата му. Изнесоха го увит. Никога не се върна повече в центъра. Знаех, че е мъртъв.“

Само на 8 години, когато пристигнал, Хан казва, че бил най-младият във взвода си и обикновено му давали ръчна работа, като сгъване на пликове или изработка на клечки за зъби.

Той описва мястото като „ад“.

„Единственото, което ми предоставиха от центъра, бяха комплект сини тренировъчни дрехи, гумени обувки и найлоново бельо.“

„Рядко имах възможността да се изкъпя. По цялото си тяло имах въшки. Даваха ни развалена риба и вмирисан ечемик всеки ден. Буквално всеки ден.“ Почти всички затворници били недохранени.

„Четирима души спяха на зигзаг на малко легло. Изнасилванията се случваха всяка вечер в ъгъла на общежитието.“

Някои хора мечтаели за бягство, казва той и добавя, че някои дори са се опитали да избягат, но било почти невъзможно да се премине през охраната и да се прескочи 7 метровата ограда.

„Ако опиташ, провалът не беше опция.“

„Знаех, че ако не успея да се измъкна, щяха да бъда бит до смърт.“ казва Хан.

Системата за взаимно наблюдение правела бягството още по-трудно. Хан казва, че понякога тайно се планирало масово бягство, но винаги имало доносници.

Проф. Пак Сук Кьонг от университета „Кьонгхи“, който участва в скорошно разследване на случилото се в „Хьонгдже Бокджиуон“, набляга на правилото, според което управляващите на центровете избират взводни командири и им дават привилегии, което им дава възможност да поддържат цялата система.

„Взводният командир, с когото се срещнах, каза, че изпитва смесени чувства от случилото се в миналото. Сподели ми, че се чувства като подлец, но го е правил за да оцелее.“

„Ако някой успее да избяга, тогава наказват взводния командир вместо него.“

Някои родители се опитали да си върнат децата обратно. Семейството на Че търсило любимият си син навсякъде.

В средата на 80-те започнали да се разпространяват слухове в Пусан за бити до смърт хора в т.нар. центрове за социални грижи.

Сигурен, че децата му са били отвлечени и затворени в капан в центъра, бащата на че почукал на вратата на „Хьонгдже Бокджиуон“. Неговият протест принудило мениджърите на центъра да освободят братята през 1986г.

Година по-късно, Пак Ин Гън, който избягал от „Хьонгдже Бокджиуон“, бил арестуван. Центърът бил принуден да затвори.

Животът след освобождаването обаче не бил лесен.

Че казва, че животът му бил като на „звяр“. Брат му отнел живота си през 2009г.

„Все още бях скитник в очите на обществото. Можех да живея само като скитник, като звяр. Никой не протегна ръка към нас. Бяхме заклеймени от държавата и хората го приеха. Където и да кажех, че съм бил в „Хьонгдже Бокджиуон“, хората се страхуваха от мен.“

Междувременно Хан загубил връзка със сестра си и баща си, които също се озовали в центъра.

В крайна сметка ги открива през 2007г. в болница, където лекуват психическата им травма, нанесена им през годините в центъра.

„В очакване на правосъдие“

Доклад за центъра на тогавашната опозиционна партия, публикуван през 1987г., установява, че повече от 500 задържани са починали при нечовешко отношение през 12-те години, през които „Хьонгдже Бокджиуон“ е функционирал.

Но никой никога не е бил подведен под отговорност за смъртта им, нито за предполагаемите нарушения на човешките права, които са били нарушени.

В крайна сметка Пак е осъден на две години и половина затвор единствено за  присвояване на държавна субсидия. Той почина от естествена смърт през 2016г.

Две години по-късно прокурорът, който ръководи първоначалното разследване срещу „Хьонгдже Бокджиуон“ признава, че „е имало външен натиск от страна на военното правителство да спре разследването… и да поиска малка присъда за Пак.“

Същата година тогавашният главен прокурор Мун Му Ил официално се извинява за първоначалните неуспехи и поиска Върховният съд да преразгледа решението срещу Пак, като признава, че „не е проведено подходящо разследване.“

Хан никога не е губил надежда за истинско разследване. Той протестира пред Националната асамблея на Южна Корея през 2012г., настоявайки държавата да разследва „Хьонгдже Бокджиуон“. Че се присъединява към него през 2013г. По-рано този месец протестира на покрив и по-късно бе отведен в болница. Все още посещава редовно психиатрични сеанси.

Все пак има надежда. Нов доклад на градската управа на Пусан, с който ББС Корея е запознат, ясно показва, че „Хьонгдже Бокджиуон“ не е център за социални грижи, каквито претенции има че е.

Всеки един от 149 бивши затворници, включително и един взводен командир, участвали в проучване, твърдят, че са държани насила. Една трета от тях са с увреждания, а повече от половината не са успели да получат подходящо образование.

Екипът зад доклада, казва проф. Пак, вярва също, че „е имало стая за мъчения, скрита в офиса на Пак Ин Гън.“

Докладът също така показва, че центърът на Пак се е възползвал от систематичната политика на сегрегация, поддържана от администрацията на Чун през 80-те години.

Вече има признаци, че бившите затворници от „Хьонгдже Бокджиуон“ може най-накрая да получат справедливостта, която са чакали толкова дълго. На 20 май южнокорейският парламент прие законопроект, който постановява обвиненията да бъдат разгледани отново.

На следващият ден президентът Мун Дже Ин, който участва в разследването през 1987г. като член на окръжната адвокатска колегия на Пусан, каза, че „винаги е съжалявал, че не е успял да разкрие истината по онова време“ и нареди ново разследване.

Това дава частица надежда на Хан, който дори спря протеста си пред Националната асамблея.

„Винаги съм се питал „Наистина ли направих нещо лошо, за да бъда отведен в подобно на ада място? Ако е така, това ли беше гроба, в който целия ми живот трябваше да бъде унищожен?“

„Не мисля, че бих могъл да простя на правителството и на хората свързани с това, че го допуснаха да се случи. Но ако успеят да разкрият какво наистина се е случило в центъра и да поднесат официални извинения на жертвите, ще се опитам да простя. Ще опитам.“

„Единственото ми желание е семейството ми да се събере отново, както в миналото, когато бях осемгодишно момче, което просто обичаше да играе с баща си и сестра си.“

 

Редактирано от 42°10'24°30'
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...