Jump to content
ivana93

Филмите, на които сте плакали

Recommended Posts

Определено на сериали съм ревала ( и от радост) много повече отколкото на филми, но това е защото гледам почти само сериали :))) Обаче темата е за филми и ще се огранича с тях :)

 

Не мога да не започна със задължителните "A moment to remember", "A millionaire's first love". Тия май водят списъка. Особено на първия- е, така не съм ревала на филм никога!

 

Иначе предвид, че не съм от най-ревливите, доста съм си поплаквала на " Форест Гъмп", "Защо такува Гилбърт Грейп" и "Списъкът на Шиндлер". Като се замисля всеки от тях съм гледала поне по 3 пъти :huh: Не съм ли мазохист,а? :D

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще споделя нещо различино от "трогателни истории", които ме разплакват. Мен ме трогва музиката към драмите, ето това ме разплаква:

 

Daisy (толкова нежен филм, не ме разплака историята - разплака ме тази песен) -

 

"На изток от рая" (този сериал никога не ще забравя, може да избледнее с годините, но винаги ще остане някакъв спомен за неповторимата братска обич)

 

 

Tatta Hitotsu no Koi ( само на този този съм плакала, заради сходни моменти в историята с мои такива, или заради насторение, не знам точно)

 

 

"Гордост" ( въпраки, че музиката е на Куин, ме трогтна,колко подходящо е избарана за историята във филма)

 

 

Тази песен ме разплакваше, още преди да гледам филма More than blue, толкова е красива -

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересна тема. Да се кордисам и аз тук май остана. Набързо да си прегледам филмографията, която съм изгледал и няма да изброявам на кой съм плакал от смях или от мъка, ами ... хмм, как да го обясня. Просто защото филма е бил гениален.

 

3-Iron - наистина ми се насълзиха очите няколко пъти, просто защото не можеш да повярвам какво гледам. Невероятен филм! Шедьовър е меко казано!

Bad Guy - същата работа. Този филм все едно е правен специално за мен. Даже не мога да си спомня дали изобщо филма ме натъжи, дори и за малко, но въпреки това половината филм го гледах с насълзени очи.

April Snow - то само музиката ме просълзяваше. В комбинация с невероятния начин, по който беше заснет този филм, работата е ясна.

 

Явно са само тези трите или съм изпуснал някой. Сериали - няма такива.

 

Като погледна всички филми и като се сетя на кой не съм се сдържал .. мммм ... може би ще кажа грубо .... всеки 5ти.

 

Да изредя все пак и няколко филма, на които сълзите са били придружавани и от сополки - демек било е грозна гледка :)

 

A Moment To Remember

Closer To Heaven

Daisy

Love For Life

Love Me Not

More Than Blue

Oasis

Sky And Ocean

Sky Of Love или може би по-известен като Koizora

 

И като съм започнал да си признавам, да кажа и сериали:

 

Secret Garden - плаках от смях, от тъга и от радост. И това се редуваше през 10 минути.

Sad Love Story - охх и тук падна голям рев.

 

След този пост май е най-добре да не се показвам никога :D Или тук сте толерантни спрямо ревящите от мъжки пол?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Може да ви се стори смешно, но първото нещо на което помня, че съм плакала бе на анимацията 'Бамби' и сцената когато ловец убива майката на Бамби. Не помня на колко точно години съм била, но направо бях травмирала останалите деца от групата.

 

 

'Слонът, моят приятел' някой спомена нагоре. Тогава също бях все още малък дечко и такъв рев му дръпнах. Оттогава мразя индийско кино.

 

 

Не знам що за човек трябва да си, за да търсиш съзнателно да гледаш нещо, което би те разплакало, защото за мен разплакването върви с разстройването и няколкодневна депресия след това, затова мн трудно мога да се накарам да гледам нещо, ако знам, че е тъжно и винаги търся комедиен елемент, за да го прокарам по-лесно. Освен това се набутвам в някакви екзистенциални размисли за живота и буквално след като завърша някой филм се усещам, че прихващам мисленето и държанието на някой от героите. Естествено щом е азиатско ще има и драма, знам си, но такава която ме докосва, а не такава, която ще ме смаже емоционално. Аз съм ревльо и, ако е имало драматичен момент нейде, съм ревала. Най-много съм се плакнала на 'Първата любов на милионера', просто главата ми не побираше как това, че обичаш може да те убива. Други заглавия са обичайните заподозрени 'Илджиме' и 'Кралят и клоунът', също добавям 'Градината'/всички си знаем коя сцена най-вече/ и 'Моето момиче'/когато ми разплакаха Джункито, не ги е срам/, останалите явно по-леко съм ги преживяла, щом не се сещам за конкретни заглавия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само и единствено на A Moment to Remember ,но за сметка на това стабилно си поревах.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма рев. Трогателни и дълбоко вълнуващи сериали и филми има, гледам ги по няколко пъти някои, държат ме дълго, но няма рев. Това дали не е някакъв неочакван страничен ефект?

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само на два филма и един сериал съм ревала солидно в живота си, а ми е нужно, щото в реала не мога и ми се трупа с години нежелан емоционален багаж. 

И не съм и очаквала, че ще се скъсам от рев на единствения турски филм, който съм гледала.

 

Issiz Adam 

Teenage Dirtbag

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, аз съм си ревлива. Не толкова в ежедневието си, но пък книги и филми са ме разревавали до хълцане и подуване на очите. Аз имам проблем да се смея когато гледам филм. А последно плаках на Code Blue 2 сезон. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Я, каква "мокра тема " имало ...

@seal_reinforce, искаш ли да плачеш и на друг турски филм?:ilovethis: Потърси " Любовта обича съвпаденията". 

Някой беше споменал "Титаник"... Такъв мокър спомен ми е оставил в съзнанието , че до живот ще го помня. А филмът не ща и да го погледна. Ама не щото съм се скъсала от рев  - такъв сериозен дерт имах и такава студена пот се лееше от мен в салона , че терзанията на Кейт и Лео ми бяха бял кахър . През зъби и полу на глас се молех " Потъни , бе , потъни най -накрая... , че да се свърши." 

Всъщност, персоналните ми преживявания  от тогава могат да послужат за приличен трагикомедиен сценарий , но това е друга тема.

Иначе и аз съм към отбора на ревлите . Екранното действие  може би по-лесно може да ме накара да си прочистя слъзните канали , отколкото да успее да ме разсмее. 

Вероятно първият ми ореван финал на филм е "Слонът, моя приятел" в много ранна детска възраст. И както се казва - от тогава насам , останалото е история...

 

  • Like 1
  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз никога не си простих, дето в невръстна детска възраст ми стана лошо и трееше да си тръгнем от киното, баш преди да почнат пикантериите в 'Завръщане в синята лагуна', оня, с Мила Йовович :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Корейците правят все по-малко такива сериали. 5-тия дори не можах да го догледам, защото беше наистина тежък. Ако решите да "разпускате" емоционално, препоръчвам.

 
  • Thanks 1
  • Haha 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стотаче, може би  под "разпускане" имаш пред вид емоционален мазохизъм...Нали?:896767: 

За Бали-то се прежалих , ама по-скоро на инат го издържах, че такъв тип отношение на корейското родителско тяло към отрочето /еле пък на мамата към сина си и евентуално неговата избранница / ми е свъхпотрисащо. Но е характерно за продукцията от онова време, така че или се избягваме с нея или карам на вентилатор, щото такива "Радини вълнения" и " Страдания на младия Вертер" поне за моите разбирания ми стоят като изсмукани от пръстите. Вярно ,  изглежда страшно драматично , а и  актьори , музика , обстановка и т.н успяват да те вкарат в емоцията , но по-скоро съм изнервена от прословутото уважително мълчание пред по- възрастния , дето си разиграва коня и се разпорежда с чуждия живот. Че и вярва в правото да го прави. Еле пък, нЕкое тридесет и кусур мамино синче, дето стои като изтукано и мълчаливо и сълзливо , гледа как мама му издевателства над уж лИбовта на живота му. Такива крошета ми се ще да раздавам през екрана , че ...:nunchako: Оп , пардон ...Тук ставаше дума за сълзи и сополи , а не за суров съдизъм. Сори!;):P

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не става дума за никакъв вид мазохизъм. Имах предвид разпускане, свързано с темата, на насъбрани негативни емоции. С други думи - много често от "разплакването" "олеква". Тези сериали са доста "силни" и водят до различни чувства у зрителя. Странно, Бали е далеч от семеен сериал, където по принцип отделят по 20% от епизод на родителите. Действието е насочено главно върху отношенията между 4-мата главни герои. Интересно, че точно родителите са ти взели вниманието, но пък тези отношения са много характерни за корейците, особено за богатите. Разделението на "класи", подклаждано от силата на общественото мнение, е много характерно за корейците. Тоест нарочат ли жената, че е бедна или "разкрепостена", чакай да видиш как ще я приемат в богато семейство. Същото важи и за мъж. Бях чел някъде, че дъщеря на един от собствениците на корейска корпорация се е самоубила, защото баща и не и давал да бъде с мъж, който обичала. Поне сериалът е породил някакви емоции и в теб, въпреки че по-скоро на инат "си го издържала". Да беше раздала крошетата, за да "разпуснеш" малко :rofl:. "Match Point" предизвика подобна реакция и при мен, но въпреки това после осъзнах, че е доста добър филм, въпреки че ми идваше да "раздавам крошета" след края. То такива филми се помнят. Ако гледаме филм или сериал само за да отбиваме времето с красиви картинки и не запомняща се сладникавост, то по-добре да си намерим по-интересно занимание. Ако на някой му се "раздават крошета"

 

  • Like 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Стотака! Много точно мнение. За мен една от най-добрите мелодрами е "49 дни"...

  • Like 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя само много на кратичко да обясня някои персонални подробности относно Бали- то, че хич не обичам да има недоизяснени неща. Нямам нищо против взаимоотношенията на четиримата главни, които ги приравних грубо към нашенската приказка "да /не/ обичаш на инат" . Не ми се коментира  за тях. Обаче, това ми беше първата среща с тези по- харт  отношения родители -деца. Първото / фръцкането на мамата в  Тайната градина /, някак го преглътнах и не го броя,  но  тук просто ме втрещиха как кинта и петдесет чичка, налага току двуметровия си дангалак за щяло и нещяло...  И он стои, трепери и гък не казва. Отношението на мамата е друга бира... Жените винаги можем да сме по- гадни... Да не досаждам... 

Та , колкото и абсурдно да звучи , тези емоции ми бяха по- силни от чувствата на главните. Като цяло, по моите разбирания,  драмата при тях  ми стоеше изкуствено създадена. За себе си виждах прости и ясни решения на проблемите, щото не си падам по недомлъвки. Въпрос на вкус и виждане.  Приключвам темата , да не разводнявам повече.

Прав си  Стотаче, от разплакването наистина олеква. За целта просто трябва да ви съвпаднат "емоционалните честоти" с дадения филм/ сериал/ или най -общо ...даденото нещо. Иначе казано,  трябва да успее да ти бръкне в душата. И най- вече , ти да му го позволиш.

В този ред на мисли си спомням първото ми гледане на "Камий Клодел" . Не знам каква муха ме беше ухапала, но без никаква логическа за мен причина се скъсах от рев в киното. Защо, и до сега не мога да си го обясня. Вярно е - излязох от салона на тогавашното кино "Изток" като  пречистена. Причислих го към списъка на "топ- филмите ми"  и направих фаталната грешка да реша да го гледам втори път.  Меко казано пукнах от скука. Направо се чудих , какво толкова се е случило , че съм го приела толкова навътре.  И го отписах... Та, мисълта ми е , че дали ще ревнеш или ще пухтиш от скука е съвкупност от много фактори и дребнички детайли, които в един момент вземат превес и си казват думата. 

И пак в този ред на мисли...трудно се сещам скоро да съм прочиствала слъзните канали за нещо ... Май, в края на 15 серия на  "Последния" , но не беше нещо кой- знае какво.  

Но, пък , още не мога да забравя силната емоция / със спонтанно сълзоотделяне/ от преди няколко години, когато гледах 15 минутната презентация/филмче/ на Истанбул на 4D на върха на небостъргача Сапфир. Усещането , че си разтворен във въздуха, че си безплътен и летиш , носен устремно от вятъра е неописуемо / и много добре пресъздадено чрез технологиите/. Буквално се бях задъхала от вълнение ...пък сълзите сами си течаха ...Сякаш наистина вятъра бе е брулил часове. Та така ... 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

"49 дни" е по-лек от повечето, които изброих, но и там имаше отделни сцени. Примерно тази

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз съм от говедата дето рядко плачат. По принцип имам в предвид. В живота си съм ревала едва броени пъти /например когато родих/. Такъв си ми е характера просто. Затова филм трудно ще ме разплаче, освен ако не е с някаква епична тема. Помня, че като гледах един документален филм за нацистките лагери и мъченията много ревах, но както казах реването не ми е присъщо на характера. Като цяло трудно се просълзявам. Дори когато повода е ревлив, аз съм сдържана, пестя си емоциите. И родителите ми са такива, семейна черта е. Това не значи, че не мога да се разчувствам или пък да се разстроя, мога - просто не ми потичат сълзите.....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Между другото за всички дето са гледали "Queen Seon Deok" и са фенове на Kim Nam Gil

  • Like 3
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...