lidia7 Отговорено 30 Март, 2011 Share Отговорено 30 Март, 2011 Snow Queen A Love to Kill Cain and Abel I'm sorry I love you East Of Eden Bad Guy Chuno What Happened in Bali Сега за тези поне се сещам от корейските сериали, но има и още, които могат да ти скъсат сърцето! A love Daisy More than Blue Това са от филмите, тези 3 са ми останали най-вече в съзнанието! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
yoana Отговорено 4 Април, 2011 Share Отговорено 4 Април, 2011 Не знам защо,но аз само на азиатски филми и сериали мога да се разплача ,разбира се има и малки изключения,но те са толкова малки, че дори не ги помня Драмата на която плаках най-много обаче беше A love to kill,а и как няма да се разчувстваш като гледаш Рейн Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Koizora Отговорено 5 Април, 2011 Share Отговорено 5 Април, 2011 Tree of Heaven Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kapris Отговорено 7 Май, 2011 Share Отговорено 7 Май, 2011 И аз си рева на почти всеки, но тези трите не ми излизат от главата и щом се сетя за тях, пак рева: "Sorry, I love you", "Sad love story" и "Mars"! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 8 Май, 2011 Share Отговорено 8 Май, 2011 Не точно плакал,но опредeлено с леко насълзени очи останах след финалните надписи на :"" What hapenned in Bali"" ,,, ""The Devil"" Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
KiaraTiara Отговорено 8 Май, 2011 Share Отговорено 8 Май, 2011 Мен може да ме питате за "Филмите в които НЕ сте плакали". Мисля, че отговорът ще бъде - НУЛА. Аз съм на мнение, че ако човек не се засмее искрено и не се пролее поне една сълза в някой филм, то този филм не би бил паметен. Е, а може просто аз да съм великата ревла Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kiddo Отговорено 14 Юли, 2011 Share Отговорено 14 Юли, 2011 Абе ревали сте... Някои били мазохисти... Аз определено ви бия по мазохизъм, било то и неумишлено. Изгледайте в един ден: "I Give My First Love To You", "Koizora" & "Yuuki" и ще видите що е то мазохизъм. Аз така направих... Не знаех, че и японците са садистични идиоти, които обичат да си трепят главните. Мислих, че са по-човечни. За "Koizora" бях чувала, ама английското заглавие ме заблуди. А и резюмето беше едно такова залъгващо. За другите 2 също предполагах, че ще са с хепи енд. И затова като си лягах, бях като светофар в очите (и на крачка от решението да скоча от 6-я етаж)... А иначе на Ikigami и Byakkotai пророних по няколко сълзички... Колкото до сериалите... "На изток от рая" - там като започнах от началото, че не се спрях 2 седмици, след като свърших с драмата. "Pride" ме пречупи няколко пъти (Не ги е срам и хокеистите...) "Zettai Kareshi" - убийте ме, но не мога да обясня как се разплаках за роботчо... Нямам си и представа даже. "MARS" - то толкова мрачно, че почти невъзможно да не се трогнеш. И понеже съм завършен мазохист, изгледах и "Koizora" сериала... И там не пропуснах да ревна... Май са тези. Не знам защо, но Snow Queen & Първата любов на Бини... Не ме трогнаха. Но пък си поплаках С Бини в Градината... 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pressiee Отговорено 21 Юли, 2011 Share Отговорено 21 Юли, 2011 1. A Millionaire's First Love... 2. The Last Song... 3.City Hunter и Boys before Flowers от щастие 4. You're beautiful... имаше няколко реплики, на които умрях да се смея Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
bobimkd Отговорено 13 Август, 2011 Share Отговорено 13 Август, 2011 1. The classic 2. Windstruck 3. Daisy (не толку на филмот колку по 2-3 недели кога го видов клипот од саундтракот на Youtube 4. Il Mare (малку...) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kandala Отговорено 22 Септември, 2011 Share Отговорено 22 Септември, 2011 Рядко плача на филми. Както някой бе казал по-горе и аз си ги подбирам макар, че понякога ща не ща гледам заради актьорите. Ама не обичам добрите да умират и това си е... Ето Гил Дон още чака да го догледам и е в голяма борба с Гънчото заради когото го свалих, но още чака момента. Винаги съм успявала някак да почуствам болката на героя, но все пак да не се разрева. С възрастта обаче явно ставам сантиментална. Та филма е Secret Garden - когато сладура писа писмото и реши да се жертва, много тъжен и красив момент от филма - успя да ме разплаче. Другият филм, който ме е разплаквал е "Изборът на Софи" - ужасен избор, нали? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kiddo Отговорено 22 Септември, 2011 Share Отговорено 22 Септември, 2011 Винаги съм успявала някак да почуствам болката на героя, но все пак да не се разрева. С възрастта обаче явно ставам сантиментална. Та филма е Secret Garden - когато сладура писа писмото и реши да се жертва, много тъжен и красив момент от филма - успя да ме разплаче. Спокойно, там много хора са ревали и се води "Плаках с Бини" 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Akasha Отговорено 26 Октомври, 2011 Share Отговорено 26 Октомври, 2011 Повечето, в които има нещо по-депресиращо, ама най-големия рев го ударих на Koizora (сериала) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
amazonka Отговорено 26 Декември, 2011 Share Отговорено 26 Декември, 2011 Плакала съм на много драми. Има една обаче,която се е заклещила в съзнанието ми и то защото е единствената,на която наистина плаках от мъка и в същото време съм се смяла до сълзи.Това е Lie to me.Момента в парка,когато тя плачеше,че цветчетата вече ги няма-ето момента, който ме разрева здравата. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ForEverRain Отговорено 27 Декември, 2011 Share Отговорено 27 Декември, 2011 Плакла съм, ще плача и сега, ако се сетя пак. В обратно-хронологически ред: The postman in the mountain: защо толкова много сълзи пеолях на този красив филм, и аз не мога да си обясня, но така ме отведе в далечното ми минало и живота на село, истинските хора и малките неща от живора, че просто нямаше как! Postman to heaven ( много пощальони, много нещо): там от красотата само можеш да се разплачеш, и нищо друго... The three extremes: от пълен ужас- нек'в ужас, нек'в ад е там... Sang Doo, let's go to scool: абсолютно неочакван край на уж някаква си ученическа драма.Плаках двойно, заради Би. A love to kill: там направо умрях! Дали ще забравя някога заскреженото лице на Рейн и Ши Мин А, не знам! Но това не беше драма, беше чудо! Boys over Flowers:щом Джан Ди започне да плаче, и аз с нея! Family Outing ep.22 : от смях!!!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 27 Декември, 2011 Share Отговорено 27 Декември, 2011 Crybabies! Няма лошо човек да се вживява в историята самият аз се опитвам да го правя за да ми е интересно, но винаги ме човърка мисълта, че героите са пред камера и всичко дето гледам не се случва в действителност и доста трудно ми се случва дадена случка в филм и сериал да ме развълнува. Според това дали актьорите играят добре ми внушават някакви радостни или тъжни чувства докато гледам ама чак пък сълзи...все пак е хубаво, че толкова се вживявате в действието и имате силна емпатия (преживяване на чужди емоции) това допринася за повече удоволствие докато гледаш някаква история от екрана. Тва ми напомня навремето като излъчваха Титаник и се говореше колко драматичен бил края и как хора масово леели сълзи на него...е гледах го и аз тогава бях малък обаче освен злорадство и задоволство как мазника Леонардо Ди Каприо потъва в океана и разочарование от небивала простотия как изкуфялата бабичка изхвърли огромен скъпоценен камък във водата друго не почувствах. Е поне мога да кажа, че актьорите и режисьорите в корейските и японски продукции са на много по високо ниво от хиливудските недоразумения затова и докато ги гледам позабравям за камерите и това, че да речем умрелите драматично герой/героиня се "прераждат" в други филми/сериали. А Снежната кралица е безспорно един такъв сериал, но когато го приключих (преди това бях заклеймил и зарязал Хонг Гил Донг) само ме амбицира да търся роли на Сунг Ю Ри дето доживява надписите ей така за ранообразие и преглеждайки екранните й партньори за наличие на хонг-гил-донговци(корейските леонардо-ди-каприовци) дето развалят цялостни впечатления от драмите. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Monica Отговорено 25 Февруари, 2012 Share Отговорено 25 Февруари, 2012 A millionaire's first love, An Empress and the Warriors, I give my first love to you, Shinobi..и още доста други .. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Neotrazima Отговорено 26 Февруари, 2012 Share Отговорено 26 Февруари, 2012 Филмът, който наистина ме развълнува и просълзи е A Moment to Remember, никога няма да го забравя. От сериалите road number one Също така и любимият от най-любимите сериали Emperor of the sea. Момента, когата пирата беше отвлякъл госпожицата на бойното поле и я заставяше да се омъжи за него, също така самият край на сериала. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Jan Di Отговорено 17 Юни, 2012 Share Отговорено 17 Юни, 2012 За филми сега не се сещам, но най-прясно ми е вчерашното плакане на 49 days - 18, 19 и 20 серия... Голям рев беше Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sneki3 Отговорено 23 Юли, 2012 Share Отговорено 23 Юли, 2012 По-лесно ми е да кажа на кой филм не съм плакала Ако трбва да ги подредя някак : 1.Снежната кралица 2.Emperor of the sea 3.Crossing 4.A moment to remember Дори на Мy girl си поплаках особено към края. 5.Първата любов на милионера и т.н и т.н Като цяло установих, че съм една голяма ревла Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
thedemon1238 Отговорено 26 Юли, 2012 Share Отговорено 26 Юли, 2012 Не точно плакал,но опредeлено с леко насълзени очи останах след финалните надписи на :"" What hapenned in Bali"" ,,, ""The Devil"" Ти пък защо си плакал на "Бали"? Аз крещях "Да, да, точно така, браво!" Финалът беше невероятна награда за всички, които изтърпяха 20-те епизода. Просто епично! Чувствах невероятна наслада и задоволство. Иначе аз определено не мога да си спомня броя и имената на такива филми. Това е все едно да те питат колко бири си изпил тази година. Че брои ли ги някой? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.