Mood Публикувано 9 Юни, 2010 Share Публикувано 9 Юни, 2010 Заглавие: Breath (숨, Soom) Режисьор: Kim Ki Duk Сценарист: Kim Ki Duk Страна: Южна Корея Година: 2007 Жанр: Драма Времетраене: 84 мин. Актьорски състав: Chang Chen - Jang Jin Park Ji Ah - Yeon Ha Jeong Woo - Yeon's husband Kang In Hyeong - Young prisoner Kim Ki Duk - Prison warden Бяла безнадеждност като Ин и Ян За 14-ия филм на корейския майстор Ким Ки Док, участвал в Кан’2007 и тръгнал си без награда, четох доста отзиви и повечето - не ласкави. Но тъй като след философската феерия ‛Пролет, лято, есен, зима... и пролет“ гледам да не го пропускам, отидох без колебание на първата прожекция на ‛Дихание“ в зала 1. Аскетична затворническа килия. Вътре са четирима. Смръщеният Джан Джин (хонконгският актьор Чан Чън, познат от „2046“ и „Ръката“ на Уон Карвай) чегърта с четка за зъби в бялата стена. Всички са в сини униформи, само неговият номер 5697 е върху червено парче плат. Плисва кръв. Изящната Йон (Дзиа, позната като Джи-а Парк от „Пролет...“) е мълчалива съпруга „на въженце“ в луксозно предградие на Сеул с хоби скулптура – вае от глина причудливи същества. Самият автор твърди: „Исках да изобразя диханието на тази жена и на мъжете, постоянните смени на вдишване и издишване, подобно на Ин и Ян, на нощта и деня.“ В мълчанието, в безнадеждността на привличането (като душевна профилактика и афродизиак), в нелепия триъгълник на жена между двама мъже, във вълшебната орнаменталност, в експлоатацията на GSM и затвора, филмът се приближава до любовната притча-road movie ‛Стик № 3“. От друга страна, в изключителната азиатска символика на годишните времена, философското им осмисляне, неземната красота на визията и участието на тръпно-меланхоличната Дзиа, се докосва до покъртителната притча ‛Пролет...“. От трета - през снимките, пърформънсите и технологичното охолство като заплаха за човешката индивидуалност напомня депресивно-изящната драма ‛Време“. И ‛Дихание“, подобно на много филми от Далечния Изток, интерпретира спонтанното бягство като сегмент от мистиката на делника - както си акуратен към рутината, изведнъж се оказваш натясно в собствената си кожа и се втурваш към необятността на незнанието. Но този филм сияйно помирява видимо и невидимо, любов и смърт... По необясним начин елегизмът на Ким Ки Док ме запраща към хладината на ‛2046“ на Уон Карвай. И не толкова заради мъжкарското присъствие на Чан Чън, колкото заради безнадеждността и фразата ‛Любовта се състои в това да уцелиш подходящия момент - не обектът е важен“. А иначе и двамата азиатски режисьори са доказани виртуози на пластичния филмов език и на породистата монтажна мелодика. Само че Ким Ки Док е може би по-универсален, по-краен, по-дълбок... За разлика от ‛хлабавия“ си филм ‛Самарянката“, където Европа е мечта за две момичета от Сеул, заради която проституират и дори се натъкват на смърт, в ‛Дихание“ той реализира геокултурния мост чрез... лекотата на френския шансон. Но преди този радикален жест ни е разказал универсална история за бяла безнадеждност. Tombe la neige само изстрелва филма към носталгичната бъдещност. Прочее, преди четири години в София гледахме трагикомичния френско-швейцарско-италианско-арменския филм ‛Водка лимон“, където арменци са витални каторжници на снега, а в камион звучи древния хит Tombe la neige с гласа на великия им сънародник Азнавур. Български субтитри: С български субтитри: С български и английски субтитри: С руски субтитри: Онлайн с руско озвучаване: 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mike Отговорено 10 Юни, 2010 Share Отговорено 10 Юни, 2010 Много силен и относително гледаем, като за батя ви Док. Любопитното за режисьорът е, че за първи път използва чуждестранен актьор за главна роля в своя продукция. Чан Чен се справя великолепно (само да му докопат ръчичките нещо тънко и остро и...), корейката обаче открадва цялото шоу. Да нямаш такава жена в къщата , че чисто пране няма да ти остане. Хрумването за стаята за посещения е невероятно. Истинска феерия от цветове и звуци, които издигат лентата до съвсем ново ниво. Опитайте се да познаете, кой е директора на затвора? И хайде, стига сте ми чели глупостите, ами бягайте да гледате филма, незабавно. Оценка: Ким Ги Док братче! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mackova Отговорено 10 Юни, 2010 Share Отговорено 10 Юни, 2010 Олее, този коментар ми се стори по-сложен и от самите филми. Може би това подробно съдържание трябва силно да се съкрати, филмът може да се намери в нета. Да се отметна тук, че още ме държи този филм. Все още не съм успяла да изгледам всичките му филми, но което вече е минало пред очите ми, ме изпълва с огромен респект към това, което е в главата му. Филмът е пълен с толкова много символика, че няма накъде. Направо не е за вярване как е развил цяла история върху едно единствено усещане, което главната героня е изпитала в детските си години -5 минутки без дъх някъде в небитието /в случая под водата/. Чувствайки се затворничка в собственото си семейство, тя отчаяно търси начин да изпита пак онова чувство на емоционален екстаз. Любовният роман започва с една оставена целувка на стъклото между тях. Човешкото дихание е животът, но то е невидимо, може само да се почувства. Това си е постоянната тема на Ким Ки-Дук -невидимите, но основополагащи важни неща от човешката реалност -любовта и смъртта и тяхното изражение в реалността. Филмът се гледа така -все едно някой е пръснал на масата пъзел и го подрежда пред теб, но до последно не можеш да видиш цялостната картинка, но и тогава не си сигурен в това,което виждаш Точно тази нееднозначност ми харесва в произведенията му. А кой е тайнственият наблюдател, тук за мен няма съмнение -самият Ким Ки-Дук. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
golev Отговорено 15 Юни, 2010 Share Отговорено 15 Юни, 2010 Филмът е блестящ, а коментарът към него тук -сама е произведение на изкуството! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ivana93 Отговорено 11 Декември, 2010 Share Отговорено 11 Декември, 2010 Този филм за мен си остава един от най-странните филми на Ким Ги Док. Но по-скоро бих казала, че не ми хареса. Някак си не успя да ме грабне въпреки, че началото беше доста добре измислено . Това между тях двамата ако беше замислено за истинска изпепеляваща любов - не можа да ме убеди Двата пъти когато изпусна бялата риза от балкона, забелязах нещо смешно... преди да я изхвърли в коша я изтупваше старателно с ръка Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
thedemon1238 Отговорено 11 Декември, 2010 Share Отговорено 11 Декември, 2010 Според мен не става въпрос за някаква изпепеляваща любов. Просто тя го правеше за да са квит с мъжа си. Да могат да продължат напред и да си гледат детето. Един вид баланс в отношенията. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
myzi4ka Отговорено 11 Декември, 2010 Share Отговорено 11 Декември, 2010 Филмът е блестящ, а коментарът към него тук -сам е произведение на изкуството! Абсолютно съгласна и за двете твърдения! Поздрави. А някой тук се опитва да играе ролята на провокатор, но няма лошо, провокацията е много ценно нещо. Тя е израз на интерес и амбиция. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lidia7 Отговорено 21 Март, 2011 Share Отговорено 21 Март, 2011 Още един хубав филм, понякога думите наистина са излишни, поредната класика! Силен момент във филма за мен - паралелната картина секса в килията и трите снежни човека. Както и ризите, първата захвърлена, а втората захвърлена, но все пак върната обратно и изпрана. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kando Отговорено 9 Юли, 2011 Share Отговорено 9 Юли, 2011 Нарочно първия ми пост във форума е към този филм - защо ....... От една страна "Breath" остава "филма в сянка" във творчеството на Ki-duk - за мен е необяснимо защо се е получило така, в повечето случаи зрителите сравняват всеки негов филм със "Пролет ..." и "Стик № 3" ,които са безспорни филми, но "Breath" изобщо не изостава и е точно същата крачка в страни.Лично според мен този филм е недооценен,но ..... може би заслужава точно това отношение ; ) От друга страна - егото ми мърка от удоволствие,като чета за неласкавите коментари към филма.Наистина много хора възприемат "Пролет ..." и "Стик № 3" безусловно, и само единици са останали възхитени и от "Breath" Може би "Стик № 3" е по-достъпен,по-земен,премахнато е всичко излишно,степента на опростяване е част от причудливото излъчване на този филм,докато "Breath" си е чиста абстракност,сюрреалистична естетика,без изводи,без послания,без поуки,в страни е дори от "изкуството заради самото изкуство". Ако приемем,че е трудно да се гледа,то още по-невъзможно е да се говори за този филм - естествено възниква въпроса защо пиша тогава аз,за какъв се мисля. Нищо повече от споделяне - това е отговора,толкова ме захласна,че не издържам и просто споделям,без да имам претенции за правилност. Да се разглежда "Breath" като любовна история е толкова валидно,колкото да се разглежда "Стик № 3" като филм за онеправданите жени - един вид феминистка история. Любовта във този филм е средство,не сюжет - смислите,символиките,интерпретациите остават на заден план.Няма нещо,което да се доказва,въпросите не съществуват, има само отговор,реакция-отклик,не стремеж към търсене,спонтанност не бягство.Едва ли скритоста е била цел на Ki-duk - ако има нещо,което е останало скрито за зрителя,то е по собствена вина "Breath" напротив не скрива,а предизвиква зрителя да се гмурне във дълбокото,самия филм е едно гмуркане,едно плуване дълбоко под повърхноста. Ето примерно редовно засичам коментари намекващи кой е директора на затвора - ще рече човек,че е било скрито,а при последната среща м/у двамата Ki-duk изключва монитора и напълно ясно се вижда отражението на лицето му в/у екрана,пак казвам няма нищо скрито,няма загадка,полюса е точно противоположен,а именно има една тотална според възможностите на киното,камерата,изкуството,режисьора откритост,една покана за чаена церемония,една разходка по плажа докато се сипе сняг. Качеството,усещането е нещо наистина рядко срещано (естествено според моя малък опит) в кино историята - няма и един слаб момент във този филм,няма един миг на колебание,нито една пролука на дуалност,толкова е цялостен,толкова е завършен,наистина оставаш без дъх,ако си позволиш да забравиш,ако спреш да следваш. Не бях чувал за твърдението на автора,цитирано в първия пост - още по време на филма се замислих,че ще има хора,за които намека на заглавието ще е недостатъчен.Какво е дихание - сега след изказването на Ki-duk става още по-ясно.Какво е дихание - знаем за вдишването и издишването,във всеки един миг може да ги видим,този процес сме го нарекли дишане,когато дишането изчезне се ражда диханието. Може би по-ясно ще е,ако се каже,че това не е филм за ин и ян,а за инян или янин,не за деня и ноща,а за денонощието - ден и нощ има тука на земята,на планетите,но във вселената,във съществуванието няма разделение м/у тях,няма изгрев и залез,там е постоянно денонощие,постоянно дихание.И този филм наистина "сияйно ги помирява" - красив израз,хареса ми,може би той казва всичко за филма. Филма е красота - изживяването на красота,прелестта на смърта и живота ....... преди години се изненадах,като разбрах,че индийците винаги са наричали живота лийла (забава),а смърта кал (време). Имат една поговорка "само възрастните играят,децата се забавляват" - през целия филм се наблюдава забава,може да се каже,че това е фабулата на филма,защото сама по себе си забавата е цел, а не средство за постигане на нещо друго..Не знаех,че песните са френски шансони - за тях е характерно силното лирично отклонение.Музиката е забава със която може да се възпее дори усещането за смърт и френските шансони изключително добре балансират на границата м/у сериозноста на смърта и забавата на живота.Чрез умелото им вкарване във филма,чрез смесването на двета изкуства по този непринуден начин, режисьора е успял да сътвори и предаде,хуманноста и съществуването във екзистенциалната им цялост,по възможно най-безумния и симпатичен начин. п.п.и докато Йеон създава шоуто - Ki-duk танцува заедно със нея. .... и това е дзен. ; ) ........................................... "Breath" не отстъпва и на йота от най-добрите филми създадени във историята на киното (и които съм гледал естестествено) до днешна дата!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 14 Август, 2011 Share Отговорено 14 Август, 2011 Много ми хареса коментара ! как успя Кандо да види толкова неща ?!...блестящо е написано ...сюрреализъм ! Както върху платно на модерното изкуство всеки интерпретира различни свои видения .Това са неща които важат за абсолютно всички филми на този режисьор -има една красота и цялостност в тях... Никак не забелязах забавлението ,но може би го има . Някак си те грабва .Филмът ме остави без думи Имаше любов и смърт вплетени фатално ...на платното ,но лично аз не разбирах много добре героинята И да цитирам отново ,но друг съфорумник "надявам дълго още Ким Ки дук да не бъде освидетелстван в някоя лудница,за да продължи да ни радва с филмите си " Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Stanislavva Отговорено 14 Ноември, 2011 Share Отговорено 14 Ноември, 2011 Не мога да повярвам, че за този филм има толкова малко коментари !!! Моментално филмът се нареди на място номер 1 в моята класация. Харесах го повече от "Стик № 3 ", от " Лъкът" и общо взето от всичко което съм гледала на Ким Ки Дук. Останах без дъх не за 5 минути, а за цели 80 ! Този филм е вълшебство за него не трябва да се говори, а просто да се усети. Поклон пред този великан Ким Ки Дук и хиляди благодарности към всички, които са допринесли този филм да стигне до нас ! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
d3Mn Отговорено 4 Юни, 2012 Share Отговорено 4 Юни, 2012 "Breath" си е чиста абстракност,сюрреалистична естетика,без изводи,без послания,без поуки,в страни е дори от "изкуството заради самото изкуство". Любовта във този филм е средство,не сюжет - смислите,символиките,интерпретациите остават на заден план.Няма нещо,което да се доказва,въпросите не съществуват, има само отговор,реакция-отклик,не стремеж към търсене,спонтанност не бягство.Едва ли скритоста е била цел на Ki-duk - ако има нещо,което е останало скрито за зрителя,то е по собствена вина "Breath" напротив не скрива,а предизвиква зрителя да се гмурне във дълбокото,самия филм е едно гмуркане,едно плуване дълбоко под повърхноста. няма нищо скрито,няма загадка,полюса е точно противоположен,а именно има една тотална според възможностите на киното,камерата,изкуството,режисьора откритост,една покана за чаена церемония,една разходка по плажа докато се сипе сняг. Филма е красота - изживяването на красота,прелестта на смърта и живота ....... Благодаря ти, Кандо! ... и на Ким Ги Док! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NARCISSE Отговорено 17 Май, 2015 Share Отговорено 17 Май, 2015 Бях безмълвна по време на целия филм точно като героите. По време на действието нямаш и секунда да мислиш, анализираш, просто усещаш, поглъщаш това, което ти поднасят и после се опитваш да го смилаш. Някой спомена, че паралелната сексуална сцена на тази, на която съпругът и детето правят снежен човек е много силна, съгласна съм. Същото усещане ми остави и най-последната - на която той е в килията с другите съкилийници, струпани на купчина, задушават го на фона на стената, на която е нейното, издялкано, голо изображение от снимката , а тя, в колата, на път със семейството си, заедно с мъжа си пееше зимната песен. Тези песни за мен бяха много символични, особено последната, тя беше крайна точка, завършваща кръга и едновременно постоянна и начална. Всичко започва зимно време, тя е задушена, безтегловна (в отрицателен смисъл), завързана към живота, детето, мъжа си. Преживява пролетта, лятото и есента с Джан Джин и отново е зима - времето да завърши цикъла, да се върне, където е била и да започне отначало. Много красиво беше представено времето, като едно непрестанно променящо се и в същото време като несъществуваща величина, която е просто едно състояние, не се движи, не прави нищо, просто си стои и съществува, затова можем да го манипулираме, пресъздаваме както си искаме и т.н. Първи филм на Ким Ки-Дук за мен, предполагам по-мек в сравнение с останалите му, имайки предвид славата, която му се носи, но ме завладя и провокира, затова ще гледам и другите му. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 21 Февруари, 2016 Share Отговорено 21 Февруари, 2016 Аз съм на същото мнение като Нарцисче, зимната песен в края на филма, беше началото на връщането на героинята в монотоността и застиването, от което избяга, но твърде за кратко. Първото ми гледане на Дихание мога да кажа, че беше откриване на нов свят за мен, няма реплики, главната героиня се движи като в транс, отворените чехли с токчета, с които излиза от къщи, бялата риза, затвора, нейния личен затвор в къщи, тъгата и. Такива визуални рисунки, които ти влизат право в мозъка и на фона на цялата тишина и тъга те поглъща тази тяхна незнайна и много различна любов с очи, особено Джан Джин е страшно експресивен, какъв поглед има. Даже в началото при второто и посещение в затвора ми се видя малко нелепо, казвам си, това не и отива, защо го прави, но после намерих смисъл в действията и, кръговрата на сезоните ми се видя добър избор да преоткриеш себе си. Освен откровенията, които тя каза и преживя беше красиво как си спомня за себе през всеки нов сезон и наистина беше различна и нова и себе си преди всичко.При първото ми гледане на филма наистина ми се стори като едно дихание филма, чийто апотеоз беше последната им среща, любовната история ме завладя тогава.Сега след втория път, в който преживявам историята повече ми се набива безнадежността и обречеността на двамата главни герои, безкрайно тъжни и самотни, всеки застинал в своя затвор, повече силни моменти от това почувствах, а любовта премина на втори план, тя не се открояваше толкова силно. Този път забелязах него като едно ранено животно и нея, която със сетни сили се добра до най-тъжния и окаян човек в Корея, който всички обсъждат, за да споделят заедно тъгата и самотата си. Щом вече си опрял глава до дъното значи знае какво е да си там, ще ме разбере, значи трябва да ида при него, да го намеря, това си помисля тя. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Urban Отговорено 14 Юни, 2016 Share Отговорено 14 Юни, 2016 Блестящ финал - семейство щастливи мазохисти в двора на затвора, страдащ гей убиец и щастлив мъртвец - и всичко това трябва да се счита като ''мисията изпълнена''. Идеята с този "дъх" ми беше много тъпа и скучна, останалата част от филма ми хареса. С дъх, без дъх все тая, имаше динамика, свързана не с това прочуто ''дихание''... Този пич в главна роля супер не ме изкефи, за разлика от влюбеното му съкилинийче. Според мен - ТОЙ ОСТАНА НАЙ - ПРЕЦАКАНИЯТ и отнесе много шитня . Останалите персонажи си постигнаха хепи енда, кой каквото поиска си го извоюва, а този миличкия така и не успя...Еми, кат не е учил ''интериор и вътрешно оформление'', така става При Ким Ки ДУк - знаеш, сядаш да гледаш нещо абстрактно и всевъзможно...Някой филми определено ме впечатляват, други направо ме дразнят яко. Този филм е хубав, различен, но чак някакво произведение на изкуството, не видях и не усетих... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.