Jump to content
lazeto

King of Baking, Kim Tak Goo (2010)

Recommended Posts

 

Отдавна не ме беше грабвал корейски сериал. Хареса ми. Хубава игра на актьорите. Честно казано не ми се натрапи клишираност на образи, поне не почувствах такава. Разказва се за хляба, за виното, за семейството, за родителите, за братя и сестри, за това какво добро и зло е способен да направи човек поради нуждата си от обич. Със сигурност ще уважавам още повече хляба който ядем.


Така си е. Подкрепям напълно. В това беше идеята на сериала най-вече. Надявам се повече хора да го разберат!
Както вече се убедих оризът си е доста по-популярен от хляба в Корея, но има едно "но" - тези интересни и по-различни по нашата общоприета визия хлебчета. Пробвах поне 3 вида, от които едното чудо беше някакви традиционни хлебчета на Кьонгджу с пълнеж. Оказаха се хем сладки, хем наистина много интересни и вкусни.
По начало от доста години много рядко хапвам нашенски хляб /предимно пълнозърнест/, но хлебчетата и тортичките в Корея са красиви на вид и хубави на вкус. И като си помисля, че това ми беше сериала, който току-що бях изгледала..
Много емоционален, но също и за емоционални хора!!
Колкото и да харесвам и Юджийн и Джу Уон, тази двойка наистина я свързвам само със сладки мисли - като тортичките и хлебчетата от сериалаwink.gif))

Edited by k1227

Share this post


Link to post
Share on other sites

Отдавна се бях наточила на този сериал и много се зарадвах, когато започна превода му. Благодарности на хората, които го осъществиха.
Неусетно за себе си, дори, явно съм станала твърде сантиментална, но сериалчето влезна директно в сърцето ми. Толкова много емоции скоро не бях изпитвала гледайки филм. Разбирам, че в Корея хляба не е на първо място по популярност, но ужасно много ми хареса цялата атмосфера на пекарната, състезанията и идеята, която носят. О, за приготвянето на хлебчетата нямам думи. Почти усещах миризмата на хляб в нас, припомних си детството с пресния ръчен хляб, който купувахме на село...
Всички сюжетни линии много ми харесаха - отношения деца-родители, приятелство, любов, братя и сестри. Най-интересни ми бяха братята.

Много ми хареса как бяха развили характера на Ма Джон - люшкането в крайностите, изкушенията, как търсеше единствено любов... И най-вече, че въпреки нещата през които мина, успя да победи себе си и да преоткрие любовта към брат си.


Музиката е страхотна, наистина.
Въобще, който не го е гледал, да отвори сърцето си и да се наслади на сериала.

Edited by k1227

Share this post


Link to post
Share on other sites

И на мен сериалът успя да ми влезе под кожата, както се казва. С голям кеф си ги изгледах всичките 30 серии и ми беше интересно до самият финал. Каста също ми допадна много, смятам че всички се справиха блестящо с ролите си. Единствено актьора в ролята на Ма Джон ми стоеше малко дървен на екрана. Но в един момент свикнах и с него.

Финалът ме остави с широка усмивка, хареса ми това, че накрая всичко завърши с хепи енд.

Много хубави идеи бяха заложени във сериала, всичко това беше допълнено и с прекрасен ОСТ. Лична оценка 10/10. Заслужава си отделените 30 часа сериалчето, препоръчвам. :yes: Благодарности към хората, които са се трудили по субтитрите. Свършили са прекрасна работа. :thanks: :thanks: :thanks:

Share this post


Link to post
Share on other sites

За всички, които обичат сериала :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Честно казано нагласата ми към този сериал беше че няма да издържа да отделя цели 30 часа и доста време го подминавах,но любопитството си каза думата:)реших да хвърля поглед само , и стана така че не мирясах докато не го изгледах.Представата ми че правенето на хляб е характерно за нас българите , а кореиците си нямат и представа от хляб тотално бе разбита:).Този сериал ме върна много години назад , напомни ми за истинския хляб които нашите баби и майки ежедневно правеха,за жалост в днешно време все по малко правим дом.хляб и се опасявам че днешното поколение с течение на времето ще забрави аромата му;). Странното бе че някои питки бяха досущ като нашите, сещам се за питките с ечемик и царевица в моето детство баба и маика често ги месеха и гледаики сериала тия дни бяхме само на дом.хляб а резултата - някое килце отгоре:28558: . Останах приятно изненадана сериала ми хареса-обстановка, герои,актьори, идеите за състезанията,всичко беше страхотно , вярно че на по младото поколение може и да не допадне но съвета ми е -даите му шанс кой знае може пък и да ви допадне :) Романтика има но в тая насока си мисля че можеше още , имаше какво още да се желае ама кореиска му работа :28558: именно затова му давам оценка 8/10.Допадна ми Так Ку и неговата вяра в добро,но любимец ми беше Ма Джон вярно че малко беше вдървен но ми харесваше да гледам как се разкъсваше от собствените си чувства,неговата нахаканост и борбата му за обич и внимание.Мацките бяха страхотни ,бащата също с една дума всяка игра бе страхотна и истинско удоволствие бе да гледам този сериал.Благодаря на всички работили върху този чудесен сериал:bow:.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Според мен за всичко, което се случи е виновен бащата-г-н Президентът на Косонг .Не можа ли да тропне с крак и да постави всички на място, вместо да стои като някоя бездушна статуя,да обикаля насам натам , без да влага чувства към нищо. Още от първата сцена с него и ми стана неприятен. Родило му се е дете, а той не благоволи дори да иде да го види, защото е момиче. А от там нататък жена му и секретаря си правеха каквото искат, а най-интересното е, че той е знаел затова и въпреки това си е мълчал и затварял очите. Пък накрая се престори 5-6 серии на болен за да разбере истината, много е жалък.Не ми хареса и това, че открито показваше по-големи симпатии към Так Ку .Сега незнам дали е защото виждаше в Так Ку интереса към правенето на хляб или защото в крайна сметка е знаел, че Ма Джон не му е син, но с Так Ку макар и за малко стана близък, а останалите въобще не го интересуваха. Аз сега като се замисля, че той с малката си дъщеря май даже и един разговор не проведоха в целия сериал .А пък с голямата все с работа бяха свързани.С него ми харесаха само сцените, когато каза на жена си, че одобрява Ма Джон и Ю Гьонг да са заедно, защото за пръв път е видял плам в очите му да иска нещо, после като говори с Ю Гьонг и й каза, че Ма Джон е самотен, а той самият не е добър в показването на чувства и когато каза на секретар Хан ,че ще защити синовете си от него. То пък накрая не ,че ги защити де и това не можа да стори като хората ,да не говорим, че дори на жена си едно "махай се" не каза.

 

Неговата майка-бабата, по-добре че умря, че ми беше по-противна и от сина й .Заслужаваше си такава смърт. Да обвиняваш някого, че не може да роди момче, отвратително е,за мен тя не е човек.Повече няма да я коментирам, не го заслужава. Само ще кажа, че аз ако бях на мястото на момичетата, никога не бих й проговорила, тя все едно не ги счита за хора тях.Пък въобще не ме интересува какво време е и че всички искат мъжки наследник.

 

Майката на момичетата и Ма Джон, въпреки, че направи много грешки, обсебена най-вече от алчност, не ми стана противна. По скоро я съжалявах. А и едва ли има жена, която ще е щастлива, че мъжът и има любовница, че и дете отгоре на всичко .А като се имаше в предвид как я мачкаше свекърва й да роди момче,нищо чудно че се вкопчи в сина си толкова.Но пък и всичките й опити да си изпълни желанието Ма Джон да вземе властта, бяха толкова жалки .Направо ми беше смешно това със секретар Хан ,колко пъти все искаха да премахнат Так Ку и все удряха на камък. Един пистолет ,един патрон и работата щеше да е свършена за секунди. Нейното наказание беше снаха й, а и това че накрая Ма Джон се обърна срещу нея и застана зад брат си.Самият секретар пък имаше се за Ал Капоне май, ама всичките му сметки все криви бяха .

 

Майката на Так Ку, хич не я съжалявам и нея. И тя имаше вина за случилите се неща, ама и ми беше безинтересна .Така и не се разбра къде е била през тези 14 години и откъде имаше толкова пари чак акции да купува. Обаче с президента уж любовници бяха, чак и за името на детето си говореха, пък се държаха като непознати.

 

Ку Ма Джон ,на мен ми беше любимецът. Сърдит ,разкъсван от завист и омраза. И единственото нещо ,което искаше е да получи одобрение от баща си-президентът. Затова на 12 год почна да прави хляб ,въпреки че не искаше. Затова и все искаше да победи Так Ку, но не успя .Някои от нещата, които направи си бяха доста подли обаче. Но и неговият живот не беше лек .Привидно имаше всичко, а всъщност нямаше нищо .Това което видя и научи като дете, съвсем съсипа живота му.Връзката му с Ю Гьонг ми допадна. Тя още като дете му каза какъв e, като порасна също не му мълчеше. Но той се влюби в нея, затова я искаше до себе си, а и тя беше единственият човек, който той по свой си начин защитаваше.Ю Гьонг също беше изстрадала много ,а убидите и униженията от г-жа президентшата и дойдоха в повече. Затова искаше да я постави на място или по-скоро на колене. И успя!!!!!!!! Хубавото е, че накрая Ма Джон я спря, защото това влияеше най-зле на нея. И така двамата получиха втори шанс -да намерят щастие.

 

И сега героят на сериала Ким Так Ку. Той ми хареса с това, че колкото и да е черен животът му, не се оставяше това да го смачка ,винаги продължаваше напред с чаровната си усмивка.И беше много добър човек. Въпреки спънките успя да стане добър пекар /или по-скоро хлебар/, хареса ми как се готвеше за състезанието, всичкия хляб, който изпече. Но най-любими моменти с него са ми като дойде в къщата и каза пред всички, че е син на президента и ,че е новият президент, също и когато помоли кака си за помощ в работата .Интересни ми бяха и отношенията му с Ма Джон . А с Шушулка си подхождаха, и тя е лудетина като него .

 

Каката на Ма Джон и Так Ку заслужаваше да заеме постта на президент. Много ми хареса накрая ,когато братчетата й я направиха такава и тя ги привика в кабинета си ,да им се кара. А и много готино се обличаше тя.

Останалите герои от пекарната Пал Канг също бяха интересни, всеки зае голяма роля в сериала, най вече учителя. Много поуки и истини каза той..

Много хубав хляб пекоха в този сериал. Особено формите. Да си оближеш пръстите просто.

 

Интересно ми е само, кога ли се развива действието на сериала ,нито един GSM не видях.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Отдавна не ме беше грабвал корейски сериал. Хареса ми. Хубава игра на актьорите. Честно казано не ми се натрапи клишираност на образи, поне не почувствах такава. Разказва се за хляба, за виното, за семейството, за родителите, за братя и сестри, за това какво добро и зло е способен да направи човек поради нуждата си от обич. Със сигурност ще уважавам още повече хляба който ядем.

 

Сериалът е много хубав,само главната дето изглежда доста по-възрастна сред тия млади момчета.Тя е 81,а те 87 и 86 набор.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Явно толкова съм била захласната по Юн Ши Юн, че съм забравила да споделя колко ми хареса сериала. :lol:

Напомни ми по нещо На изток от рая. Въпреки латиноелементите направо ме обсеби. Да не казвам, че ме преследваше перманентен глад и ми миришеше на току-що изпечен хляб :P

Финалът беше доста захаросан, но и той ми хареса. И останах изненадана от любовната развръзка.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Невероятен сериал! Много добра актьорска игра..... грабна ме от 1-ва серия и не ме пусна докато не свърши..... Искаше ми се нещо по-топло като за край... но и този си беше хубав :) Препоръчвам го горещо на всички ;) Ким Так Ку просто нямаше равен с усмивката си и тези очи, изпълнени с блясък :wub: :wub: :wub:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наистина сериала си го бива и е много интересен.След първата серия ти се иска и следваща и следваща.Гледай те го ! :up::yes::inlove:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, чесно казано не си падам по мелодраматичните ексцесии, но филмът ме държа до края. Беше ми интересно през цялото време и гадаех какво ще се случи, въпреки че някои неща си бяха предизвестени, все пак си е корейски сериал. Неприятно ми беше преекспонирането на образите. Непрестанно люшкане от много добро към много зло. Двамата главни злодеи бяха големи гадове и перфекто пресъздадени, само като се появяха и ми идеше да ги удрям, блъскам, мачкам, исках да им причиня всичко гадно на света. :unsure: Добрите си бяха супер захаросани на моменти и често придаваха на филма излъчване на сапунка. Особено монолозите им, брррр. Юн Ши Юн тук по-детски ми изглеждаше, но пак си се справи чудесно момчето, много си е талантливо. Много бой изяде и много рев изрева. Баща му докрая почни си остана антипатичен за мен. Особено в началото - затворен, егоистичен и безчувствен, само една майка му беше на устата. Такива като него /пък и като нея - дъртата вещица/ дето много се оправдават, че работят денонощно и че всички трябва да им съчувстват и да им благодарят за това, какво ли ще говорят ако медалът се завърти и поемат всичко останало в семейството, включително и децата? Много дразнещи постъпки имаше тоя наборсученяк, но най-тъпото, за което недоумявах беше как може

 

като разбра, че синът му и майка му отчаяно се търсят, толкова пъти след това да се вижда с тях и да не им каже, че вече могат да се срещнат. Кой би постъпил така, дори и за корейски сериал е непростимо.

Освен това неприятно се впечатлих от факта, че всички през целия филм обвиняваха кого ли не за проблемите, породени от съществуването на незаконното дете и майка му, само не и главния виновник - бащата. Сякаш да прелъстиш прислужницата и да й направиш дете е най-нормалното нещо на света!

 

А за главната кучка ще кажа само - който много проси, после не мож` да си го носи.

Всички в "Пал Бонг" много ми допаднаха, особено шефа - какво излъчване само! И атмосферата беше изключително топла и приятелска, сцените там ми бяха най-приятни.

Любимци като двойка ми бяха

 

не Так Ку и Шушулката, които си бяха безполови и постни като постен руски борш, а Ма Джон и Ю Гьонг. Беше интересно да се наблюдава развитието на отношенията между тези неудовлетворени и емоционално ограбени хора, как преследвайки отмъщението накрая стигнаха до любовта.

 

Както и да е, с толкоз оцет и толкоз захар се получи един добър /ако си обръгнал на корейско/ шербет. Благодаря за субтитрите, които ми позволиха да му се насладя! Не ми дотежаха многото серии и накрая останах с усмивка на устата и удовлетворение в душата. :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прекрасен сериал! Плаках и се смях с Так Гу от самото начало до края през всичко което премина. Ши Юн, Юджийн и Джу Уон много добър каст - и тримата си изиграха ролите перфектно. Естествено благодарности за субтитрите и препоръчвам за гледане с две ръце.

Share this post


Link to post
Share on other sites

На някой направи ли му впечетление как в началото на 21 серия,

майката на Так Ку попита баща му "добре ли е Так Ку" и той и каза "справя се", и как нямаше никаква реакция от нейна страна да е щаслива да чуе, че синът и е жив, като в предните серии тя го търсеше. После в средата на същата серия и казват, че Так Ку е жив и тя почва да плаче от радост.

Много странно, чуде се дали аз нещо не разбрах или има някаква грешка от страна на сценаристите

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не е грешка в сценария, Майката не искаше да покаже на президента, че знае за изчезването му. Просто си го изпитваше, а може би и провокираше. Поне така мисля аз.

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен пък сериала ми стана интересен след 7ма серия. Ноо после става все по-интересно и по-интересно, няма отлепяне - наиситна ти влиза под кожата, срасваш се с героите.

Пекарната на учителя създва такъв уют, че ти се иска и ти да си там и да живееш в "кумуната на пекарите".

Докато гледах си мислех, че наиситна човек трябва да има отношение, към това което прави, за се получава. Да не ходи на работа само заради парите, или защото така трябва. когато промениш отношението си към Живота и той що промени отношението си към Теб.

И въпреки,че героите малко преиграваха пък ми беше интересно, самата история е интересна, уюта на пекарната, печенето на хляба, отношението към хляба и работата на майстора-занаятчия.

Прекрасен сериал!

Share this post


Link to post
Share on other sites

С две думи: невероятен сериал !!! Наистина и аз не бях попадала скоро на толкова завладяващ корейски сериал,а от две години гледам само това....Прекрасни актьори,прекрасен ОST (някои от песничките вече са ми любими) :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз се присъединявам към всички добри отзиви! Сериалът е едно от бижутата, които никой не бива да изпуска. Изключително смислен, вълнуващ, интересен и няма да те остави да мирнеш 30 часа. Забелязвам, че всички ги е гонел гладът, докато са го гледали :D Хаха, да определено е така, даже започнах да си купувам хлебчета и да си ги ям ей така без нищо друго, направо си е мания. Освен това още повече заобичах Юн Ши Юн, за мен той е един невероятен актъор. Справя се отлично с ролята си и е наистина страхотен. Но и като цяло актъорите в целият сериал се справиха блестящо. Нямаше моменти, в които да ми се струва фалшиво или нещо подобно. Всеки си играе героят невероятно и оставя едно такова чувство у зрителя, сякаш това е история по действителен случай, ако ли не истинската история на актъорите :D Определено си заслужава всяка една минута, начинът по който са предали чувствата, посланията и самият разказ за борбата на едно чисто и искрено сърце - всичко това е невероятно! Който не го е гледал все още - препоръчвам му да си преглътне предрасъдъците и да му даде шанс, няма да остане разочарован!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко в повече ми дойде драмата, имаше малко неясноти и недоизмислици 

как точно 12 години оцеля това 12 годишно дете, къде яде, къде спа и т.н

 

но едно е факт, че поддържаха интригата до последно и не се загуби интереса, нито се разводниха сериите. Слагам оценка 5/10.

Share this post


Link to post
Share on other sites

имам въпрос, понеже гледахме у дома 2 серии, но мелодрамата ни дойде в повече към момента.., кога малките порастват, в коя серия и в коя се преминава към *хляба*, щото честно казано в тези първи две серии единствено хлебчетата с червен боб на витрината бяха вкусноизглеждащи.., във фабриката с онези найлонови пликчета нищо не ми се видя вкусно

 

та се чудя дали скоро ще се премине към кухнята, дали ще можем да го *завъртим* филма, много ми се гледаше готварски филм

Share this post


Link to post
Share on other sites

@Aretka, да не те подведа, но мисля, че след 6-та серия дават главните герои вече пораснали?

Леле, колко ти завиждам, че ще го гледаш. Ние у дома сме върли фенове на Так Ку. Много, много обичаме това сериалче. Когато го гледахме се събирахме цялото семейство, всички плачехме и се смеехме с героите, някои от нас дори опитаха да месят и май им се получи. Няма да забравя как стояхме до някое си време с децата, за да догледаме последната серия и  да си легнем удовлетворени, че лошите получават справедливо наказание. Семеен филм, топъл някак... Успя да даде на всеки от нас по някаква емоция и хубав спомен. 

Надявам се и при вас да се получи! :)

  • Thanks 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...