Jump to content

Recommended Posts

spacer.png


Заглавие: Lovers Vanished / The Day Before / Stormy Night / Изчезващите любовници

 

Държава: Южна Корея
Премиера: 1 април 2010
Жанр: Драма, Романс
Времетраене: 106 мин.

В главните роли:

Kim Nam Gil

Hwang Wooseu Hye

Jeong Yun Min

 

Резюме:

Су Ин (Ким Нам Гил) е талантлив готвач, който е несправедливо обвинен в убийството на жена си. Осъден е и получава доживотна присъда. Докато е в затвора, Су Ин разбира, че може да се измъкне, ако се зарази със СПИН. Това е единственият му шанс. Той се инжектира с кръвта на ХИВ-позитивния Санг Бьонг. Санг Бьонг има молба към него и тя е да посети кафенето "Лут". Вече на свобода, той се изправя срещу свещеника, който е имал любовна връзка с жена му и след това я е убил. Той си признава за убийството, но се самоубива. Су Ин е загубил всякаква надежда да изчисти името си и дори няма къде да отиде. Тогава решава да посети кафене "Лут". Там среща Мия, красива жена, магьосница, която също носи тежки психически белези от миналото. Мия решава да наеме Су Ин като готвач. Двамата се сближават и скоро любовта идва...

:essub:


С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ
С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2
С БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ
С РУСКИ СУБТИТРИ

Лично мнение:

В случая съм пристрастна, тъй като Ким Нам Гил ми е любимец, но филмът наистина е много хубав.
Докъде би стигнал човек за свободата си и за любовта? И каква e ценатa, която трябва да плати? Заслужава си.smile.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах филма във викито, защото много го чаках и не съжалих, а и корейците са класици в мелодрамичния жанр.

Аз знам, че животът си е драма, но когато кореец режисьор поставя историята и движи камерата, някак го и вярвам.

Да отбележа, че в случаят, този режисьор е работил и с Ким Ки-док и мрачни мисли дълго ме налягаха преди да го изгледам....но си струва.

Първо, заглавията са чудесни и мисля, че не случайно са така подбрани, първото - объркващо, но точно...като самата история, както и останалите две подшушват малко за сюжета, и това много ми хареса...

Харесаха ми цветовете, тъмните картини, подвластни на настроението на героите, харесаха ми детайлите около историята и самите героите.

Техните "умения", изборът им в живота и истината за живота им...всичко приемаш с такава лекота..

Не знам дали заради "магията", която ми създаваше ефекта, че са хора, които могат да контролират живота си..който, всъщност

са почти изгубили, но филма ми въздействаше магично и мистично, дори любовта им стана...такава...невидима...

Добър филм, искаше ми се още от Нам-гил ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен също ми допадна, дори това, че действието се точеше бавно на моменти, си имаше и добри страни, даващи ни възможност да се замислим за действията на героите и какви жертви са склонни да направят за свободата си, за любовта си...

и как животът ги очуква и им върви все наобратно...

Червена точка бих сложила. ;)

 

 

(Шефе, самосезирай се и мушни една при емотиконките ;))

 

 

Субките качвам още сега на сайта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вече пети път започвам коментара си, но незнам какво да напиша затова изтривам всичко и се отказвам. Думите не ми стигат да изразя това, което филма ме накара да почувствам. Харесаха ми тягостната обстановка, бавното действие, сцените без думи, морето, разбиващите се вълни, планината, малкото добре изглеждащо заведение, спретнатия хотел.. Су Ин и Мия бяха много интересни персонажи. И двамата бяха преминали през много препятствия, но накрая се откриха и допълниха взаимно. Като цяло филма показа как човешкия живот може да се преобърне изведнъж, без да си очаквал, без да имаш вина за това. Оставаш опустошен, страдащ, но някъде вътре в себе си намираш сили да продължиш напред и да търсиш справедливот, макар и закотвен в болезненото минало. И двамата намериха покоя си, когато останаха заедно и изоставиха всичко назад. Относно червената точка - този момент беше прекрасен и пресъздаден по много красив начин. Поне аз видях мъката и болката в очите им, в действията им. И след това края.. Незнам какво да кажа за края. Остави ме посредата, очаквах да се случи нещо, а те просто изчезнаха в магията си.

Определено филма много ми хареса. Имаше малко от заряда на филмите на Ким Ки Дук, които винаги са ми били странни и затова ги избягвам. Добре, че този не беше негов, в противен случай никога нямаше да го гледам. Заглавията също са интересни и загадъчни, а постерите говорят сами за себе си..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам просто какъв коментар да напиша..

Историята на двамата главни герои наистина е много различна от това, което сме свикнали да гледаме, всъщност точно това най-много ми хареса. Главната актриса досега не бях я гледала.. Много съм впечатлена.

 

Много красива сексуална сцена в края, рядко за корейски филм..

Мия /дори името й подхожва/ е една много самотна и много чувствителна жена, но външно съумяла да опази неизменната си усмивка и позитивно излъчване, на пук на всички гадости, които й се случват..

Мисля си, че намери точно типа мъж, който й подхожда. Другата нейна половина. И каква странна ирония на съдбата.. Дори самото им запознанството една магия, странно.. И над него тягостно витае духът на една жестока болест.. Разтресена съм. И всъщност, ако трябва да бъда честна, почти не можах да се разплача, толкова бях замаяна от това тяхно сходство и привличане. Сякаш имаше истинска магия помежду им.. Да се скриеш в кутията, да изчезнеш, да крещиш от мъката вътре в теб, и да искаш да да избягаш от грозната реалност, да се освободиш.. Точната дума за тези двама любовници е наистина "изгубени".. Двете врати една до друга, морето и вятъра, дъжда, дори красиво приготвените и подредени ястия, като прпоизведения на изкуството, все символ на нещо толкова рядко, далечно и истинско..

И краят, с това магическо изчезване и листата /ако не се лъжа това бяха листа/, които започнаха да се сипят от небето, ами нямам много подходящи думи да изразя чувството.. Препоръчвам филма! Но все пак всеки трябва да си прецени дали харесва такъв тип филми. Аз лично ги обичам, защото винаги ме карат да се замислям и да си задавам въпроси за всичко заобикалящо и за най-важните неща в живота.. Определено ще си го гледам пак. Ким Нам Гил много добре се вмъкна в кожата на този толкова особен герой, а актрисата е много различна от почти всички корейки, които съм гледала, просто прекрасна.. магьосника също е един интересен персонаж, и сляпата старица също. Музиката не е нещо запомнящо се, но идеално си подхождаше с настроенията на главните герои..

 

Едно видео, с хубави сцени от филма..

 

 

Специални благодарности на преводачите! Страхотни сте, момичета!!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен този филм много ми хареса

От магическото заглавие на филма до последния момент усещах мистерия, загадка, тъга........

Имаше доста трудни моменти в които просто исках да се откажа, но магическите персонажи във филма направо те заковават на място

Интересна гледна точка на създателите му, мисля , че само чудо може да помогне на героите в сложният им живот и в любовта

Благодаря на преводачите

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен филма не ми хареса кой знае колко ... .

Като че ли му липсваше развръзка, пък и действието се развиваше някак си мудно. Може би сюжета не беше особено интересен и увлекателен ...

 

В интерес на истината не очаквах да има hаppy end, мислех че по традиция ще бъде лош края

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не успях да го почувствам добре този филм, някак си ми остана далечен и несъпреживян. Връзката между двамата не ми беше убедителна, може би защото останаха недоразвити като персонажи. Магът ми беше най-интересен.

Финалът обаче много ми хареса.

 

Ама за каква червена точка говорите по-горе, не знаех, че за голо рамо се полага :) . Да не сме гледали различни неща?

 

Но като цяло намирам за похвално усилието на режисьора да заснеме арт филм, защото корейските режисьори (освен Ким Ги-док и Хонг Сан-су) като че ли трудно се решават да правят кино извън мейнстрийма (съжалявам за ужасната чуждица, но нямаме подходяща българска дума за целта). И тъй като му е един от първите филми, надявам се да се развива успешно в тази посока (Cho Chang-ho се казва, впрочем, аз ли недовиждам или го няма в кредитите, а все пак и той е важен, нали така?)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много тежък филм. :( Осъдени души още отначалото. Много бавно се развиваше действието. За мен, не финалната сцена ми се видя най-тежка, а преди нея

когато се награбиха и се разплакаха, защото скоро всичко щеше да свърши за тях

, но да и края беше хубав. Мога да кажа, че филма не е за всеки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В началото викам ок тва си е драма нормално е... но по едно време...е няма ли свършване тоя филм.Някъде поеждудругото взех да се чудя дали изобщо смисъл има...като свърши бях най щастливия човек на земята.Това не е въздействащ филм.Няма никаква цел,само някакви събития едно след друго,а... и красиви актьори.Жалко за актьорите филма според мен не струва

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В началото викам ок тва си е драма нормално е... но по едно време...е няма ли свършване тоя филм.Някъде поеждудругото взех да се чудя дали изобщо смисъл има...като свърши бях най щастливия човек на земята.Това не е въздействащ филм.Няма никаква цел,само някакви събития едно след друго,а... и красиви актьори.Жалко за актьорите филма според мен не струва

 

Аз ти се извинявам най-искренно, че не ти дадох да превърташ като го гледахме :D И завиждах на Славито, че спа. Иначе.... Добре и аз не схванах смисъла на филма, ако има такъв. :unsure: Аз и без това съм трудна за грабване относно драми, но тази ми падна в очите най-много.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз ти се извинявам най-искренно, че не ти дадох да превърташ като го гледахме :D И завиждах на Славито, че спа. Иначе.... Добре и аз не схванах смисъла на филма, ако има такъв. :unsure: Аз и без това съм трудна за грабване относно драми, но тази ми падна в очите най-много.

Много се извинявам, че се намесвам.., но това въобще не е филм за групово гледане, нито за масова публика.. пише и го и по-горе в коментарите.

Така не може да се усети нито замисъла, нито идеята, нито актьорската игра, нито дори цветовете, а този филм според мен е един от най-въздействайщите в това отношение. Синьото, сивото и черното преобладават, естествено.., а и природните картини са в унисон с тематиката на филма.. и музиката също..

Лична препоръка: За хора, които обичат тъжни филми и книги и с афинитет към по-различното..и по-дълбокото.. от тези, дето те карат да се размислиш..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много се извинявам, че се намесвам.., но това въобще не е филм за групово гледане, нито за масова публика

 

Напълно съм съгласна! Това е филм, за който трябва да сте подходящо настроени и е препоръчително да сте сами, защото е по-особен и всеки го възприема по различен начин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При мен това групово/самостоятелно гледане няма голямо значение. И 20 пъти да гледам един филм мнението ми няма да се промени много, а и не беше като да не спирахме да коментираме, по скоро се борехме сами със себе си с това да не заспим. :unsure: Беше си се едно си си сам.

А колкото до цветовете - еми да четох коментари преди това, обърнах им внимание, но не ми въздействаха по никакъв начин.

Според мен този филм е за тези, които могат да намерят под вола теле.

 

А и това си е мое лично мнение, ще съм доволна да няма повече "намесвания" ^^ Плюс това филма не е за всеки, казвам си личното мнение, понеже може да има някой и друг коравосърдечен идиот като мен да не го хареса :rolleyes: (не се обиждайте)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Засягайте се по малко ако искате да не сте интриганти - това си е лично мнение ,нали няма да се намесите :)

 

пп:това ми е последното мнение в тази тема..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен филма не ми хареса,много бавно развитие на моменти,харесаха ми само тамните картини и цветове вав филма .Финала ми хареса защото не го рабрах много много,но като цяло според мен филма е тежак и не е за всеки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз честно казано,не знам какво да пиша за този филм.Нямам думи...историята е прекрасна,имам в предвид ,че е разказана много изразително от страна не само на актьорите ,но и от страна на режисьор/оператор.Имаше много силни моменти от тази гледна точка.

Ким Нам Гил няма какво да коментирам,обожавам го и той общо взето е виновника да гледам филма,затова си знаех,че ще ми допадне.Страхотен актьор е,изигра си ролята перфектно.Но самия той има едно много мъжествено меланхолично излъчване,което го прави перфектен за ролята.М това отношение малко ми напоня на Со Джи Соп,но си имам повече симпатии към първия :thahzi:

Главната актира /не й знам името/ също се справи добре.Изразяваше добре чувставата на героинята си и не можех да остана недоволна от нея в отва отношение.

Двамата бяха много добра двойка.

.хареса ми сцената,в която и двамата припаднаха,реших,че умрели и бях напът да се разплача,но уви не беше това :lol: Хареса ми ,че имаше и секс сцена ,то просто трябваше *все пак Ким Нам Гил във филм без секс е като Азия без ориз :lol: *

 

Края беше съвършен !!! Толкова красиво нещо във филм отдавна не бях виждала,останах с отворена уста и въобще преднамерения отворен края беше перфектен за филма.Все пак имаме заглавие "Изчезващите любовници" ,така че си беше съвсем на място подобен род завършек....

Абе 10 от 10 :h:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отдавна го изгледах, но съм забравила да коментирам. Не че сега мога да кажа кой знае какво, защото ме остави без думи... Един от любимите ми филми.

Вярно, малко бавно действие, но който иска нещо по-бързо, да си пусне екшън. Това е филм за душата. Две осъдени души... И закъсняла любов. Много им повярвах. Нам Гил май тук го гледах за първи път и ми хареса.

Мрачни и едновременно топли картини. Чудесна операторска работа! Изобщо много красиво! И въздействащо!

А финалът беше великолепен! Спестиха ни всички неприятни неща и ни оставиха само красотата!

Благодаря за субтитрите!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина красив филм. Склонна съм да простя бавното развитие на събитията, ако ми хареса атмосферата на филма, а в това отношение режисьорът се е справил блестящо. Мен лично ме държеше в напрежение, защото не знаех какво да очаквам и филмът успяваше да ме изненада с посоката, в която поемаше. А и това, че много неща оставаха недоизказани, допълнително караше въображението ми да работи. Не знам дали бих го гледала втори път, сигурно няма да има същото въздействие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...