bg_easternspirit Drive My Car (2021)

[ukio]

Личи си, че не си по театъра. Значи и разказа да не ти препоръчвам.

Добре е да има различни мнения. Не е лесно да се екранизират литературни произведения. Това е един опит, в който някои може да открият нещо интересно, експериментаторско, а други просто да заспят.

Аз самата не съм изцяло доволна.

За мен нелогичната част дойде накрая с появата на полицая, който отведе от сцената героя с най-голям потенциал.

[dido100]

Преди 2 часа, ukio написа:

Личи си, че не си по театъра. Значи и разказа да не ти препоръчвам.

Добре е да има различни мнения. Не е лесно да се екранизират литературни произведения. Това е един опит, в който някои може да открият нещо интересно, експериментаторско, а други просто да заспят.

Аз самата не съм изцяло доволна.

За мен нелогичната част дойде накрая с появата на полицая, който отведе от сцената героя с най-голям потенциал.

Всъщност харесвам театъра, но останах озадачен от трупа, която говори на три различни езика плюс език на жестовете (и то корейски). Каква публика ще гледа това и какво ще разбере? По-скоро не харесвам Мураками.

Редактирано 22 Февруари, 2022 от dido100

[ukio]

Мултикултурната интертекстуална публика.

Съгласна съм с тази гледна точка. Разказите на Мураками рядко са ми допадали. Обаче като идея режисьорското решение да вмъкне театър като използва и други препратки към творчеството на писателя, е добро. Да не говорим да визията и изпълненията.

Все пак, режисьорът е възпитаник на Кийоши Куросава. Понаучил е нещо от него. Най-малкото - да събира на едно място различни жанрове и стилове.

[fractal]

На 22.02.2022 г. at 17:25, dido100 написа:

Започнах да го гледам. По средата заспах. Сигурно е много хубав филм.

Една по-различна шехеразада във филма, но все пак може и да приспива

[loyola]

Честит "Оскар" за "Best International Feature Film". Филмът имаше и номинация за "Best Picture", "Best Director" и "Best Adapted Screenplay".

[Yamashita]

Изгледан и от мен...не ми се искаше героите да бъдат толкова безплътни, сякаш е мярка в японското кино, живеят,  но не съвсем, с тях се случва нещо, но е извън тях.

Обичам филми, в които героите са там и сега, тези не бяха. Живееха в миналото си, само финала загатна, че всичко е свършило.

Добре, че беше корейската актриса в театралната постановка да ги върне към света, че много тъга, много нещо.

Съпругата Ото и драмата на съпруга главен герой  ми беше много протяжна, те двамата така се разминаваха, а той стоически преживя всичко отново и отново и стана прекалено изживяването. Театралната постановка понареди тезите, но и тя беше трудна за възприемане.

Изключително дълъг филм, красив и дълъг, и стоически.

Явно не ми е бил ден за ровене в дълбините на човешката психика.

Пътуването с колата беше хубав символ,  Saab-а, който пътува, и  животът продължава..

Редактирано 10 Април, 2022 от Yamashita

[ftisland]

Видях реклама на филмът по тв каналът Cinemania. Скоро ще излъчват премиерата на филмът.

[ukio]

В духа на поста на Ямашита ще кажа, че наистина има красота в този филм, въпреки продължителността и някои други слабости. Има си го японското аваре и недоизказаното, и безсловесната меланхолия. 

А героят на Масаки беше живецът в цялата история. Затова толкова съжалих, че с лека ръка го пропиляха. 

За мен театралната част беше много силна и ме подтиква да издиря и гледам Вуйчо Ваньо.

Май мярнах на Оскарите актьорте, които направо липсваха в Кан.

[Yamashita]

И аз да си кажа Укио в твоя ред на мисли, героят на Масаки искаше да се потопи в неприятности, това мисля аз за него, изплува от миналото на тези двамата, продължи разказа и после се самоуби, макар и не буквално, но даде повод да бъде заличен.

Явно много неща са ми направили впечатление в тази импресия, сега ми изплуват. Сложен пъзел.

Аз винаги се хващам за искрицата надежда, за мен Героят с главно Г беше главният герой, стоицизма му, за него сякаш се уловиха всички, той ги издърпа, докосна, макар и мега безплътен да беше, живеещ със спомена за жена си, с която се разминаваха силно. И търси в себе си, търси човека грешката си, а такава нямаше, не знам защо дълба толкова много, не беше той, а Тя с изгубената същност.

Така ги усетих аз нещата, просто споделям. Всеки има свое усещане, особено в такава ноар история.

Редактирано 13 Април, 2022 от Yamashita

[ukio]

Така погледнато - да. Обаче, ако сценарият беше написал друго след сцената в храстите... Дойде ми прекалено.

Иначе беше пълна противоположност на главния герой. Затова изпъкваха и двамата.

[inhmn]

Монологът на глухонямата корейска Соня на края беше обещание на изтерзаните герои за омиротворяващ край или както се казва в Псалтира: които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

Не харесвам Куросава или Мураками заради "чуждиците", но тука с Чехов се получи добре. 

[ukio]

БНТ 1 ще излъчи този филм утре от 23.25 часа.

[manniwelle]

Твърде фестивален ми се видя. Театрален. Многомногомногопластов. Изисква особена кондиция и контекст. Чехов е тегав за поставяне, тук симбиозата е станала доста добре. Огромен плюс- идеята за мултиезичието (включително безсловесно). Но, предполагам, за някаква част от хората, това ще е като насилие над сетивата им (да гледат играта ли, да слушат емоцията в езика ли, или да четат буквичките, прожектирани над сцената). Минус- по-скоро дълготрайността му (не се усеща, но имаше засилени откъм време сцени, а и предсказуемости). Хубав.

[ukio]

Определено си е фестивален. 

Онази вечер започнах да го гледам по БНТ и не усетих, кога мина времето. Гледаем е, въпреки пластовете.

Мисля, че японците напоследък постигат удивителни резултати в театъра.  Видно е, колко умело адаптират чужди пиеси в своя свят и своята култура. Разбира се, за това помага и тяхната настройка. Те са театрален народ. Театърът винаги е бил специфична културна особеност за тях. Благодаряние на него и изразните му средства се развива и киното им. Много дълбока е тази връзка и смятам,че в бъдеще само могат да надграждат в тази посока. Например усъвършенстване на киното с помощта и на независимия театър.

[ukio]

Япония с много силни заявки на Венецианския кинофестивал!
След новината, че новия филм на Шиния Цукамото е включен в секция Хоризонти, ето че и Рюсуке Хамагучи се завръща на фестивалния подиум с инди филм, разискващ актуални и наболели теми за съвременното общество. Evil Does Not Exist ще се бори за наградата Златен лъв.
Успех!

[ukio]

Прескоференцията на филма на Хамагучи. Започва на 53:20. Довел е със себе си една малка фея на фестивала (главната героиня на филма  - и той открива нови таланти!). Много е доволен, че е тук, понеже през 2020 г не е успял да дойде с Кийоши Куросава. Той беше сценарист на Съпругата на шпионина.

Стискам му палци наистина да се връща към инди истории, свързани с природата! Това, което стои в същността на японския дух и традиции. Кам казва, че след големия успех с предходните филми е искал да релаксира с нещо различно и спокойно. Вчера филмът беше на 4о място в класацията на критиката във Венеция.

[ukio]

Честито на Хамагучи!
Спечели Голямата награда на журито във Венеция!