hisi-chan Публикувано 31 Май, 2010 Share Публикувано 31 Май, 2010 НЕВИДИМОТО ЦАРСТВО Първа глава Надежда за живот Усетих как няма да успея да изплувам на повърхността и изгубих съзнание. Когато се събудих се оказах на една голяма зелена поляна. Станах, поогледах се малко, но не видях никого. След секунда някой ме потупа по дясното рамо. Обърнах се и кой да видя.... някакво същество седи точно пред мен и ме гледа със сините си широко отворени очи. То беше не много високо, червено, топчесто и рошаво. Носеше огромна шарена шапка. Сякаш беше излязло от някой цирк. На тениската му беше написано нещо, но буквите ми бяха непознати. Тогава си помислих, че сънувам и не след дълго ще се събудя, но когато това червено, рошево и топчесто създание проговори реших, че съня ми скоро е започнал... но дали беше така.... Неспокойно, то бръкна в чантичката, която носише на гърба си, извади от там едни слънчеви очила...естествено необикновени както и всичко останало около мен и каза: - Здравей! Аз съм Доффус. Сигурно се питаш къде се намираш? Не можах да реагирам бързо и то продължи да говори... - Е, ти се намираш във Флъфиландия... не прави такива физиономии... знам, че не си чувал за тази страна, както и би трябвало да е. До сега никой човек не е стъпвал на нашата земя. Ти си изключение... нямаше как да те оставя да се удавиш... времето ми изтичаше и трябваше да се върна тук. Бяха ме пратили при вас – хората , за да намеря един велик магьосник, който живее в дълбоката и изоставена отдавна от всички живи същества гора – Лакаринда. Оказа се, че е умрял наскоро и единственият роднина, който му е останал това си ти! - Аз?! Но как?! Аз дори не знам да имаме магьосници в семейството... а и съществуват ли изобщо? Това е просто сън... и аз ей сега ще се събудя! - Да, точно ти – Далоян! - Но... ти, ти... но, ти от къде знаеш името ми?! - Много, много отдавна, когато бях в къщата на твоя дядо – Толас... да, да точно така същият, магьосника... той ми разказа за теб, гордееше се с теб независимо, че не те беше виждал от раждането ти. - Но защо? - Още преди да навършиш три годинки, майка ти те отведе в големият град. Там вие заживяхте като едно нормално човешко семейство... но ето, че това не беше за дълго. Сега аз и моята страна се нуждаем от помоща ти. Втора глава Невидимото царство Настъпи мълчание. Аз стоях неподвижно, втренчил погледа си в някаква точка, опитвайки се да проумея всичко това, което ми се беше случило в последните няколко часа. Всъщност гледах необятно красивата планина Каф, в която може би се криеха какви ли не същества.Доффус съвсем наобратно продължаваше да бъде неспокоен и сякаш някаква параноя го беше обхванала, та се озърташе непрестанно. Рошльото свали отново раничката от гърба си и извади от нея някакъв медальон, на който беше изобразен един лъв и буквата „Т”. Той се доближи до мен и каза: -Този медальон принадлежеше на твоя дядо. Талос ми го даде при последната ни среща.Вероятно е усетил, че го грози опасност и реши да ми го повери да го пазя, докато не те намеря.Сега той е твой.Пази го добре, защото от него зависи не една съдба... Доффус сложи медаьона в ръката ми и я стисна. - Но, Доффус... Как бих могъл да съм ви полезен – на теб и на твоята страна, та аз даже не съм магьосник, а и не вярвам в такива неща?! -Не, Далоян, сега няма нужда от повече приказки. А и съвсем скоро ще повярваш. Сега е време да тръгваме! Понечих да питам „на къде?”, но червеното топчесто създание вече беше ме хванало за ръка, и без да разбера как, за няколко секунди бяхме се оказали във въздуха, летейки в неизвестна за мен посока. Мислите не ме оставяха намира. В главата ми се въртяха какви ли не въпроси, а отговори нямаше. Вече не знаех кое е реалност и кое не. Чувствах се безпомощен, уморен и гладен. Искаше ми се да се прибера у дома и всичко да бъде по-старому. Сетих се как до вчера се оплаквах от ежедневието, а днес като че ли преживяванията ми дойдоха в повече.Толкова бях объркан, че височината, на която се бяхме издигнали не ми правише впечатление.Нямаше никакво място за страх... обърнах се назад и забелязах колко много сме се отдалечили от зелената поляна. Търсех да видя нещо познато, но не виждах нищо такова. Не след дълго на хоризонта се показа един огромен каменен замък. Личеше си, че в това селище се е състояла жестока битка, но какво по-точно се беше случило не знаех. Доффус не беше продумал и думичка през целия ни път, но след миг, когато аз почувствах земята под крака си, той ми съобщи: -Е, Далоян, пристигнахме. Това е Великото Невидимо царство. Тази вечер ще останем тук, а утре... следва продължение... ^_^ by hisi-chan Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Alfons Отговорено 31 Май, 2010 Share Отговорено 31 Май, 2010 Чакам продължение На мен лично ми хареса. ПП.Това ме подсети,че и аз имам две непоказвани глави на едно непоказвано фентъзи.Което започнах преди 3-4 години. Някъде там го и спрях. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
dostoevski Отговорено 31 Май, 2010 Share Отговорено 31 Май, 2010 "Невидимото царство" започва много хубаво и със сигурност ще чакам продължението. Много обичам фентъзи и със сигурност ще те изтормозя за продължението , за което се извинявам предварително. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
hisi-chan Отговорено 31 Май, 2010 Автор Share Отговорено 31 Май, 2010 Благодаряяяя Alfons, чакам да постнеш твоето фентъзи... не се скатавай А колкото до моето... и то е писано отдавна и все нямам време да го продължа Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.