Jump to content

Приказки от и за душата...


Recommended Posts

Чадър

 

 

Нека и тази история да започне с дъжд…както всяка тъжна история и моята започва така. Не валеше… когато е започнал животът ми не е валяло, или поне така си мисля…но дъждът …Сякаш през целият ми живот е валяло, сякаш всичко беше само дъжд.

 

Защо дъжд? Защото в дъжда има болка, защото в дъжда има сиво, защото дъждът идва, сякаш за да измие всяка болка, а носи още…още няколко пъти по толкова. А може би за това са виновни филмите. Винаги, когато има да се случи нещо тъжно или драматично кой знае защо започва да вали – дори и по небето да няма нито едно облаче - пак вали. Затова и моят живот е дъжд. Низ от болка и самота. Имаше моменти, в които се сливаха и тогава валеше най-много. Валеше и ме мокреше до кости. Минах мокра през целият си живот…

 

Животът ми бе дъжд. Бях мокра. Нямах нито една суха дреха, нито едно сухо място в себе си.

 

Чадър…отварях чадър и оставах суха…за малко, а дъждът се събираше върху чадъра…и тогава той натежаваше, чупеше се…и дъждът се изливаше върху ми. Всяка капка, която се бе събирала, докато държах чадъра…всяка.

 

Не знам в колко часът съм се родила. Не знам и защо. Казват, че Господ има мисия за всеки. Аз не знам своята. Завиждам на тези, които са намерили своята…аз все още търся.

 

Не помня много от детството си…казват, че съм била добро дете. Сигурно. Но помня първата си целувка…беше разочарование…както и по-голямата част от живота ми. Когато станах на 17 се опитах да отворя чадъра си, успях…за малко. От тогава съм го отваряла твърде малко пъти, а пороят който идваше ме мокреше и прогизваше дълго след това в костите ми. Беше ми студено. Студено ми е и до ден днешен. Вече не се опитвам да отварям чадъра си…

 

На двайсет и…няколко, не помня кога, спрях да вярвам в любовта. Спрях да вярвам, че да обичаш някого е достатъчно. Спрях да чакам „истинската” любов. Беше тъжно. Дъжд. Порой. Отново.

 

Спрях да вярвам в толкова много неща. Пораснах ли? Иска ми се пак да вярвам. Опитвам се да си намеря нещо, в което да се вкопча и в което да повярвам, но дъждът ми пречи да виждам напред. Не виждам нищо. Толкова е тъмно и мокро…и така студено…

 

Дали ще спре да вали? Вярвах, че ще спре, но това никога не се случи. Дали вярвам и сега? Мисля, че вярвам, чакам…да спре. Да намеря чадър, който няма да се огъне, който ще съумее да ме опази суха. Господи искам да вярвам.

 

Отворих нов чадър, без илюзии и мечти…но и той се огъна…отново съм мокра.

 

Животът ми е дъжд. Събух се…тичам мокра и боса през живота си…искам да спра. Изморих се.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Харесва ми, въпреки че тази творба е изпълнена с много тъга. Използвала си по-прост език и кратки изречения, може би и в това му е чара. Напомня ми малко на дневник... наистина ми беше много интересно да го прочета... надявах се да свърши по малко по-различен начин... а може би ще има и продължение с хубав завършек :) Благодаря, че сподели с нас!!!

P.S. Ако имаш други есета, стихотворения... ще се радвам да постнеш и тях :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен също ми хареса... Много добре е поднесено, но защо захващаш нова тема?! Мисля, че мястото му е точно за "звездите ми го говорят".... :) Поздравявам те за написаното! ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина е много хубаво. Опредлено ме докосна. Много добре е написано и много истински думи.

Браво, dostoevski a023.gif Ще се радвам да прочета още твой творби.

Пожелавам ти един ден дъжда да е такъв f030.gif

Винаги имай надежда и вярвай!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много мили думи, благодаря за което :rolleyes:

Относно самотата...тя се случва на всеки. При едни е повече, при други по-малко. Но в крайна сметка, както беше казал някой "Нищо прекалено хубаво или прекалено лошо не трае твърде дълго" . Аз гледам по-скоро философски на нещата - днес е така, а утре ... утре е съвсем различно. Това е просто едно от онези моментни състояния, които те хващат от време на време. И колкото и да е странно ( на фона на "Чадър") аз пиша предимно хумористични и сатирични неща. Макар че заради дипломната съм се поспряла.

А относно новата тема, то звездите отдавна вече не ми говорят, само някой и друг щъркел ме кълве от време на време по главата :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...