dostoevski Публикувано 31 Май, 2010 Share Публикувано 31 Май, 2010 Чадър Нека и тази история да започне с дъжд…както всяка тъжна история и моята започва така. Не валеше… когато е започнал животът ми не е валяло, или поне така си мисля…но дъждът …Сякаш през целият ми живот е валяло, сякаш всичко беше само дъжд. Защо дъжд? Защото в дъжда има болка, защото в дъжда има сиво, защото дъждът идва, сякаш за да измие всяка болка, а носи още…още няколко пъти по толкова. А може би за това са виновни филмите. Винаги, когато има да се случи нещо тъжно или драматично кой знае защо започва да вали – дори и по небето да няма нито едно облаче - пак вали. Затова и моят живот е дъжд. Низ от болка и самота. Имаше моменти, в които се сливаха и тогава валеше най-много. Валеше и ме мокреше до кости. Минах мокра през целият си живот… Животът ми бе дъжд. Бях мокра. Нямах нито една суха дреха, нито едно сухо място в себе си. Чадър…отварях чадър и оставах суха…за малко, а дъждът се събираше върху чадъра…и тогава той натежаваше, чупеше се…и дъждът се изливаше върху ми. Всяка капка, която се бе събирала, докато държах чадъра…всяка. Не знам в колко часът съм се родила. Не знам и защо. Казват, че Господ има мисия за всеки. Аз не знам своята. Завиждам на тези, които са намерили своята…аз все още търся. Не помня много от детството си…казват, че съм била добро дете. Сигурно. Но помня първата си целувка…беше разочарование…както и по-голямата част от живота ми. Когато станах на 17 се опитах да отворя чадъра си, успях…за малко. От тогава съм го отваряла твърде малко пъти, а пороят който идваше ме мокреше и прогизваше дълго след това в костите ми. Беше ми студено. Студено ми е и до ден днешен. Вече не се опитвам да отварям чадъра си… На двайсет и…няколко, не помня кога, спрях да вярвам в любовта. Спрях да вярвам, че да обичаш някого е достатъчно. Спрях да чакам „истинската” любов. Беше тъжно. Дъжд. Порой. Отново. Спрях да вярвам в толкова много неща. Пораснах ли? Иска ми се пак да вярвам. Опитвам се да си намеря нещо, в което да се вкопча и в което да повярвам, но дъждът ми пречи да виждам напред. Не виждам нищо. Толкова е тъмно и мокро…и така студено… Дали ще спре да вали? Вярвах, че ще спре, но това никога не се случи. Дали вярвам и сега? Мисля, че вярвам, чакам…да спре. Да намеря чадър, който няма да се огъне, който ще съумее да ме опази суха. Господи искам да вярвам. Отворих нов чадър, без илюзии и мечти…но и той се огъна…отново съм мокра. Животът ми е дъжд. Събух се…тичам мокра и боса през живота си…искам да спра. Изморих се. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
hisi-chan Отговорено 31 Май, 2010 Share Отговорено 31 Май, 2010 Харесва ми, въпреки че тази творба е изпълнена с много тъга. Използвала си по-прост език и кратки изречения, може би и в това му е чара. Напомня ми малко на дневник... наистина ми беше много интересно да го прочета... надявах се да свърши по малко по-различен начин... а може би ще има и продължение с хубав завършек Благодаря, че сподели с нас!!! P.S. Ако имаш други есета, стихотворения... ще се радвам да постнеш и тях Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
stelito Отговорено 31 Май, 2010 Share Отговорено 31 Май, 2010 На мен също ми хареса... Много добре е поднесено, но защо захващаш нова тема?! Мисля, че мястото му е точно за "звездите ми го говорят".... Поздравявам те за написаното! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Blue_Moon Отговорено 31 Май, 2010 Share Отговорено 31 Май, 2010 Наистина е много хубаво. Опредлено ме докосна. Много добре е написано и много истински думи. Браво, dostoevski Ще се радвам да прочета още твой творби. Пожелавам ти един ден дъжда да е такъв Винаги имай надежда и вярвай! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
dostoevski Отговорено 31 Май, 2010 Автор Share Отговорено 31 Май, 2010 Много мили думи, благодаря за което Относно самотата...тя се случва на всеки. При едни е повече, при други по-малко. Но в крайна сметка, както беше казал някой "Нищо прекалено хубаво или прекалено лошо не трае твърде дълго" . Аз гледам по-скоро философски на нещата - днес е така, а утре ... утре е съвсем различно. Това е просто едно от онези моментни състояния, които те хващат от време на време. И колкото и да е странно ( на фона на "Чадър") аз пиша предимно хумористични и сатирични неща. Макар че заради дипломната съм се поспряла. А относно новата тема, то звездите отдавна вече не ми говорят, само някой и друг щъркел ме кълве от време на време по главата Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.