Jump to content

звездите ми го говорят


Recommended Posts

Весело посрещане на 2011г. Какво да ви пожелае!?

 

Нека покриват цветя пътищата ни, дори когата е най-люта зима.

Да събуждат очите ни най-топлите мелодии на живота.

Да изпаднем в най-сладката лудост от любов,

да плуваме в най-дълбокия й океан завинаги.

Да не се лутаме в лабиринта на съмненията,

а да посрещаме всеки ден все едно е последният.

 

 

 

Нека всеки ден от Новата година бъде празник, по- светъл от лъчите на Слънцето и по-ярък от най-пъстрата градина.

Да ни посрещат само успехи като полети, незнаещи граници, защото когато нямаме ограничения,

сме способни да покажем възможностите си.

Безброй усмивки да красят настроението ни и нито един черен облак, който да тежи в очите...

И защото сме хора и можем всичко, ако обичаме и бъдем обичани.

 

christmas2008.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обичах те само през зимата.

 

 

Беше известно време преди Коледа.

Есен. Нежен и топъл ден.

Слънцето, сякаш увяхнала детелина,

сгърчи се и тихо заплака в мен.

Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента,

мен ме разсича с ледена сабя вятърът,

става на камък под кожата ми кръвта

и като буря крещя, завита в облак.

И всичко, защото загубих се в една тъмна краска,

когато Небето се влюбва в Нощта.

Гледах как сянката на клоните земята драска,

а шумът заби се в слепоочието на Утринта.

Главоболие, да, от толкова опити

да бъдем други и да е друго време,

а помниш ли, повтарях ти сто пъти,

че любовта расте от прогнило семе.

После. Изредиха се всички празници.

Паднахме с теб в една влюбена приказка.

Небето ближеше тихичко раните си,

а виелицата се отказа май да го стряска...

 

Оттогава обичам само зимата,

когато бяхме единствено щастливи.

Искам пак студът да припалва душата,

а не във всички сезони да треперя без сили.

 

 

 

surova-zima-2010-02_02_2010_12_29_16_.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На баща ми

 

 

 

 

Навярно само аз в тебе светове виждам как се създават, как коленичил пак си недостижимо високо за другите,

как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат, и търсят причини да не приличат на нулите.

 

Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан, да няма сезон, който да скъсява дните

и дори трепереща от страх, от някъде прихванат, знам, че в тъмнината пак ще запалиш луните.

 

И пак ще виждам пътища, макар и без табели, ще знам, че всяка отбивка ще ме връща в дома,

когато пребита от дъждовните камъни ще съм отново дете, а ти най-бурната река.

 

Ей така, като нищо, ще ги отнесат водите ти всички болки и лудости, забили харпун в гърба ми,

ще се срещнем, обещай, там до вълните ти, ще ме прегърнеш и с теб ще обходим всички вселени.

 

 

И накрая обещай, че никога няма да свърши и безкраят ще е време ужасно кратко,

защото без тебе ще си забраня да чувствам радости, нали, кажи ми, че така ще бъде, татко?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

като кукла

 

 

не на мястото си се чувства столът забит в пясъка

дървеници изядоха на половина краката му

времето ражда ти с гротескна образност крясъка

на висящи с главата надолу представи

че небето е огледало и светлината му е твоята собственост

а през нощта нещо не ти ли се стори съмнително

когато облече те върху ръбестото си тяло тъмната действителност

 

нищо

затвори клепачи и нарисувай си големи очи

изпий дъното на сълзливата река и завържи ръкавите й на възли

може от утре друго да мисли

и да не шири пълноводието си по твоите бузи

 

между другото

 

между къдриците ти пружинира наболял въпросът

защо все чакат да видят гърба

и тогава да измислят своите истини

да натежат стоманените им остриета забили себе си

в изкопаното от силите ти дълбоко търпение

а иначе всичко сме си казали в очите и сме чисти...

личи си

не знаеш ама си кукла а не балерина

и пускат ти все една и съща музика в кутия

дърпат пръстите им конците а ти се покланяш

но вместо ръкопляскане

капe отгоре ти разтопена завеса

не си жива но и там остаряваш

 

2377.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нали

 

"няма го невъзможното в живота"-

нали това е мотото на "широките гащи"

вярваш че можеш всичко безнаказано

и че ти държиш небето да не падне в сажди

стига бе

някоя дяволия пак сигнализира в ума

когато палиш цигарата в устата на друг

иска ти се всъщност да е фитил... бум

нали ще му мине - нищо и никакъв труп

 

 

 

то защото приятелството стана друго

завърта се в главата пъклен план

как да напиеш приятел с вино

да резнеш джобовете му и после... срам

ама за този който те е порастил

а как ти се побира: "тези пак нямат бира"

е да ти имаш защото си крал

 

 

 

а не те ли давят нощем угризения

или пак намираш си отдушник -

един-два стола и в без това разклатена стена

да по-безболезнено е

за другите нека е с глава...

 

нали

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И така де, да не се надява човек, но и аз сътворих нещо любовно и позитивно. :)

Наистина се надявам да ви хареса, ако не, следващият път ще се постарая повечко. :)

 

 

Съжалявам

 

 

Върнах се. Посмях да превърна бягството

в обратно кротко ходене към скованите ти

рамена, питащи защо си тръгнах.

Уплаших се от крещящото "обичам те",

защото никога преди не бях го чувала.

...Но едва сега разбрах, че няма ги градините,

онези, които не умират през зимата,

които топят снежните човеци в сърцето ми

и ръцете ти, целуващи всяка ледена тръпка,

бродирала по цялото ми тяло страх...

Страх, който казва ми да те прегърна

и да оставя без дъх и тази нощ,

напукала по устните думите, а исках само да кажа,

че дори да има въздух и за двама ни, бих ти дала

всичкия.

А дали усещаш нощем как сънувам

все един и същи сън,

как дланите сграбчват ти лицето?

И... не мога, не мога да не те целуна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Oбесване

 

 

 

В сърцето ти огън горял ли е до взривяване

и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,

да освободиш сирената, имаща очи да хване

идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,

ако по чудо утре решат да се случат...

Или да застреля тази, дето под земята трудно диша,

да рикошира в небето и после се върне.

 

 

Сложно е. А аз въобще не исках много от тебе,

само пръстен блестящ да съм на ръката ти

и в юмручния бой с живота

безобразно да сменя чертите на тъгата.

А какво стана? За две секунди игра дъхът ми с твоя

и увлякъл се кракът ми да стигне слънцето,

всъщност взе, че ритна стола.

 

 

220x188.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снощи небето чух как изкрещя

и отчупи от окото си тежки сълзи,

пусна ги смело по стръмния склон

и обирайки по пътя всички игли,

минаха през мен със силата на слон.

...А онази пандела в тъмните ми коси,

замаскирала сериозността на мъката,

от уплаха се завърза на парещите ми очи

и мислеше- тъй като нищо не виждам,

няма въобще да усетя болката...

 

А ти?

 

Много бързо се скрий от дъжда,

преди да убие и тази усмивка,

разцепен е вече на две градът

от мълния с неясен произход.

А защо не успях да те науча

страха да затваряш на тъмно,

да ме милваш, когато плача,

щом в душата е сиво и стръмно.

И все пак..., утре е друго начало

в края на скучната пролет...

Макар от гърба острие да е стърчало,

те очаква най-красивият полет.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето задава се и един нов твой фен :) Определено сутринта когато реших да поразгледам някоя неотваряна от мен тема,останах безкрайно очарован от това ,което открих. Прекрасни произведения. Страхотен подбор на думи и много приятно комбиниране на същите. Приятно е усещането когато прочитам творенията ти и те се четат с една такава лекота ,с която рядко могат да се похвалят други подобен род произведения. А мрачната атмосфера ,която е обхванала повечето е нещо страхотно и точно по мой вкус. Продължавай в същият дух и нека вдъхновението ти да не секва никога :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разкрит си. Благодаря за думите и споделеното. :)

 

 

Разкаяние

 

 

Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото съм млада, не осъзнавам, че тъпча върху себе си, а за синините още е рано. Когато избият, заедно с болката, ще си търся захвърлените сили, за да подпират ръцете ми. Същите ръце, избягали от ласките на любимите хора и махащи за сбогом... Сега болят и търсят твоите. Прости! Сякаш не бяха мои, мечтаеха за върхове и се убодоха. Заспа младостта и остана им сила, колкото да молят за обич. Стана ми тежко и допълзях обратно при теб. Ще те разбера, ако изкрещиш, че съм жалка. Изхабих се, изпили ме животът отрано. Аз бях тази, която обеща да разсейва съня ти с нежна мелодия и да стопля с устни хладното утро, а избягах на празника ти... Не помня кога жарта ми се превърна в шепа пепел и подразни очите ми, разкъсах и нишката, оплела моста между душите ни...Парчетата му се разбиха в теб, а аз дори не усетих, че долях и преляха сълзи в очите ти. Как изрекох толкова безплътни обещания, че ще се върна, когато намеря себе си. Сега съм почти доволна от борбата и два пъти по-тъжна от преди, защото няма с кого да споделя зарята. Намразих се.

Върнах се по-ниска от тревата и разтуптях мислите ти. Щях да те пазя, а се оказах звяра, от когото трябва да бягаш. На сбогуване обещах да омагьосам вятъра да не докосва пулса ти и да те връща в началото. Забранявах на самотата да те дебне от тъмните ъгли... Нищо не изпълних, защото бях опиянена от себе си. Тук съм... Разкъсах прашната пелерина, покрила спомените ни. Тук съм, а се разминахме. Посрещна ме безчувствие в очите ти. Стресна ме каменното ти лице. Поздрави ме студено, тъй както на раздяла се сбогувах аз... Не заслужих нито една твоя усмивка.

Искам да изтрия лицето си, да не ти напомня колко съм подла.

Моля се да намериш ъгълче в сърцето си за мен, дори и безчувствено!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес нещо ме е ударило на чувства. :) Дано ви хареса. :)

 

 

 

Слънцето тук вече не грее

 

 

 

Нощта с хладни пръсти опипва земята

и без никой да усети кротко ляга,

там където по-рано цветя се смяха

и намачка ги дъхът й с целувки от скреж.

А душата ми няма земя и мрак не спи,

има гора от протегнати хиляди ръце,

а в юмруците им чадъри стърчат

и опитва се от плач да се опази, но...

Жена с печални очи ми предрече,

че дори в сърцето свобода да бие,

самотата винаги ще ражда тишина

и вместо реки да текат, балони летят...

бели, зелени, червени и в мен болка се пука

от умиление по земята...

над която силни гласове са кънтяли,

съдирайки небето и кръв са проляли,

за да поникне от нея Свободата, но боли...

боли, че Слънцето пропуска да изгрява

и нищо, и намек от това не ни е останал.

 

0VasnecovAM_Rodina1886GTG.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прощално писмо

 

 

 

Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно зная каква е цената на безразсъдството...Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо . Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, а сега мечтая да ви прегърна, но съм по-прозрачна и от сянка на дим. Обещах... Толкова са лесни думите. Заклех се, че ще ви пазя от страховете, а днес сте в черно и дерете земята да ме върне... Изгубих ума си в пукнатините на убеждението, че всичко свършва добре и винаги има утре, а след края изпитвам ужасяваща болка, от това, че дори и вятърът не може да изпие очите ви до дъно и тази картина, рисувана с хладната ми вече кръв, буди виковете ви. Аз няма какво да направя, защото нищо не виждам, а в главата ми е тъмно. Чувам само как разбива се светът в скалите и ронят се не сълзи, а тежки камъни, от онези, които тежат в душите ви. Няма как да отвържа от лицата ви изражението на ужаса, че вече небето няма да е същото и хубавите спомени няма да заклещват гърлото...А всеки път ще ранява мислите ви. Как да спра празникът да убива усмивките ви, затова, че ме няма в стаята, на празничната маса и в смисъла за слънчевото утре...Простете за живота, който обрекох да върви по релсите на лудостта и болката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.....................Изтече като пясък........................

 

 

 

Един мъж хиляди товари между два бряга пренесе,

а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.

Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,

кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.

 

 

Като бясно куче с остър вик дереше небесата,

и търсеше луната с най-нежната кожа и най-мекия глас,

ровеха ръцете му на разярени вулкани в гърлата,

строши дори с пети всеки камък на земята и всеки неин пласт.

 

 

Забрави собственото си име, а нейното насън крещеше.

Как се възпитава безмозъчната болка да не припарва,

щом душата му с куки в четирите посоки теглеше,

в очакване някой закъсняла утеха да подхвърли... тепърва.

 

 

Небето със светкавица изражението му по стените отпечата,

а една свещ по кожата му восъчно говори и плаче,

нейният лик с тихи очи от пламъците на птица прилича

и провесила криле, между пръстите му като пясък изтече.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Времето лекува (дали?!)

 

 

 

млада жена с жълти обувки на токчета

бързо върви

ще се обърне ли назад

нижат се сухи листа на дъха ù

връзват гердани

ще я умори ли тежестта им преди да се върне

 

 

млада жена с жълти обувки на токчета

бавно пристъпва

между локви от лед

зимата прави ù сметанови торти

и облиза от мислите си греховете

защо да се връща

 

 

млада жена с жълти обувки на токчета

в ръката си нож държи

и реже жегата под дрехите си

но не вали

някой я чака в дома ù

но тя отказа натам да върви

 

 

млада жена с жълти обувки на токчета

три сезона в чантата си скри

гримирайки сега пролетта с аромати

този дето чакаше я

времето го уби

точно преди тя да влезе в дома си

 

 

4478.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Представление

 

 

Любовта беше непринудена, беше лудост,

скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.

Като преляла чаша кафе и оставила не капки,

а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,

сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат.

 

Късно е до безнадеждност, а започна представлението,

костюмирано, с лъскави обувки, с бляскави витрини,

от които с алчни очи гледат скъпоценни пръстени

и букети от съвършено подкастрени, като игли, рози,

но няма място за изтъркани предложения. Няма.

A и правостоящите ни освиркаха за това,

че не виждат да сме истински. Да си тръгваме...

За по-лесно с ескалатора и всеки да хваща етажа си,

където няма нужда от бърз поглед назад през рамото,

където спомените не въртят тайно стрелките обратно,

а вятърът не вдига косите ми към лъчите на Слънцето,

за да запалят в теб нетърпелива усмивка. Не.

 

Няма и целувка, пришпорена от плясъка на крилете на бели гълъби,

а самотно кръжи бенгалски огън в очите и наздравици вдигат сълзи.

И се питам, защо се усъмниха, че не сме били истински? Защо?

 

 

d7646f1840.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Далече

 

 

 

Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен

под ореха, оронен от дъждовете есенни,

да затисне гласът ти тежката рана,

да ме спасиш с ръце от бездънната яма.

Разкажи, майко, разкажи, не щади ме,

за нощите тъмни, не мълчи, а прости ми.

Тук спомени дебнат, като хищни призраци,

съскат и хапят, откакто минах граница.

И Слънце не грее, от сив дим е небето,

целогодишно върлуват болки, знам им лицето.

Но намирам понякога спасение живо

в картини от люляци, полюлели се диво

от гласа на вятъра, сменил покоя им с ритъм,

потанцувал в мен, а после отлитнал.

 

 

 

Така редят се мъчни години с охота

на чужда земя да подреждам живота

от непасналите части на огромния пъзел,

вързал ръцете ми на корабен възел.

Тук не мога да дишам, да ям, да се моля,

отсечена е главата на силната воля.

И Зимата не е нашата, а всесезонно се влачи,

настроила струните на душата вечно да плачат.

Повярвай ми, майко, тук трудно вирея,

пълноводни реки по бузите ми се леят.

Детето в мен иска още с теб да лудее,

надалече е тясно и не ми се живее.

Затова ела, утеши ме, изпей ми тиха песен

под ореха, оронен от дъждовете есенни.

 

 

 

 

lz0fh4tc1tskpj86hqab.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...