Jump to content

Коя книга чета/четох последно?


Recommended Posts

След препоръката на mackova прочетох "Кака Понсуни" и наистина книга е простичка, но увлекателна и се чете на един дъх. Дори би излязъл чудесен филм от нея. :rolleyes:

 

А сега ще почна последната ми книга на Харуки Маруками "Танцувай, танцувай, танцувай".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами тия дни прочетох една книга,която ми беше препоръчана от една позната. Макар че не съм фен на политическите трилъри,я послушах и определено не съжалих и за момент ,че си купих тази книга.Определено я препоръчвам на феновете на този жанр. А пък сега си закупих и книгата "РАЗДВОЕНИЕ" и смятам тия дни да и се насладя на макс :)

644159_b.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Последните две книги, които прочетох си ме впечатлиха. Разбира се, Чарлс Буковски ме шокира в началото, но после, после всичко си дойде на мястото. За Камю, какво да Ви говоря - класик. Уникален роман.

272.200.jpgkriminale_Bukowski.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само да доизчета една книга на шибания Стивън Кинг и сигурно ще си дам поне 2 месеца почивка -

след това може би ще подхвана една от двете на Рушди, които от край време стоят на полицата,

но не знам до там да стигна ще го мисля.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само да доизчета една книга на шибания Стивън Кинг и сигурно ще си дам поне 2 месеца почивка -

след това може би ще подхвана една от двете на Рушди, които от край време стоят на полицата,

но не знам до там да стигна ще го мисля.

Хахаха - що така за бате Кинг :) Аз съм чел няколко негови книги,гледам да не му ставам преголям фен и не съм тръгнал в никакъв случай да прочитам всяко негово произведение,но определено човека си е талант. Едно съм забелязал,всяка негова книга тръгва много мудно и трудно .До около 40-50 страница съм почти винаги на ръба да се откажа,даже едната я бях зарязал за 2 месеца,нооооо след като преминеш невидимата граница и изведнъж попадаш в неговият свят откъдето няма измъкване и така до последните надписи на последната страница. Точният пример за това е " Романът на Лизи" 50 страници 2 месеца,останалата част от около 350 май ,беше за една нощ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прочетох "Последната империя" на Брандън Сандърсън и съм очарована. Беше ми много интересно, изчетох я леко, на един дъх и при първа възможност ще отдам нужното внимание и на втората книга.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Онзи ден довърших:

8bf04948dbee9d1a22b2059de178052c.jpg

След тази книга ми мина желанието да посетя Япония.

 

 

Хм и аз четох "Просто Япония", но явно за разлика от теб на мен ми действа по-различен начин - желанието ми да посетя тази страна става по-силно, може точно заради това, че хората там, културата и всичко останало много се различават от нашите. Ще коментирам пак като се варна от там през Октомври :D Иначе последно прочетох на Мураками "Страната на чудесата за непукисти - и Краят на света". Доста интересна книжка :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хахаха - що така за бате Кинг :) Аз съм чел няколко негови книги,гледам да не му ставам преголям фен и не съм тръгнал в никакъв случай да прочитам всяко негово произведение,но определено човека си е талант.

Що ли - щото е копеле, но със сърце. Преди около 7-8 години спрях една негова книга, защото не

беше дописана и от тогава спрях да го чета. Скоро разбрах, че е готова и я подхванах пак - и

по-дяволите, книгата изобщо не е от най-добрите му, но има толкова човечност в нея, че ми бръкна

не знам къде, а скапаната книга хич не е малка.

 

п.п. изкарах я преди десетина дена и изобщо ... чете ми се нещо, ако ще да е само, за да се разсея

от нея, но ... как да почна друго, като само тя ми е в главата.

 

п.п.2 не и аз не съм фен на Кинг, но това е гениален творец !!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Любов по време на цъфтежа", автор Лиан Хърн, издателство "Труд" - мен лично ме зариби много. Към момента е оставена за доизчитане - тази книга просто си заслужава спокойствие и не напрегнатност.

"Няма значение", автор Иво Сиромахов - е на моменти съм се смяла с глас!

За такива като мен склонни към крайност /от година и половина, клоня към фентъзи/ - "Първият гроб отдясно", автор Даринда Джоунс /предупреждавам, трилогия е! /Един Господ знае, кога ще се появи на българския пазар 2-ра //08.2011г.на американски пазар// и 3-та част //02.2012г.на американски пазар//. Ама такава забавна и интересна книга! Прочетох я, докато не приключи, т.е. няма спане до края!

Към-то момента съм на " Лявата ръка на Бога", автор Пол Хофман, цитат: " Името му е Кейл. Казаха му, че е способен да унищожи света. Може и да го стори." - Не мога да спра, а трябва да спя, по дяволите взе ми съня!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С тези сериалии филми не ми остава време за книжки. Но все пак успях да прочета две :)

Първата е по-леко четиво или поне автора така е написал книгата,че се чете с изключителна лекота и докато се усетиш вече си е свършил:

1925.1000.jpg

 

Втората книга беше доста по сериозна и определено доста по-голяма закачка със сетивата. Определено книга,която си заслужава. А краят е толкова неочакван,все едно да чуеш мишка да мяука.

27140501.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

harem-kolin-falkonyr.jpgРоманът е на Кoлин Фaлкoнъp и е бетселър в Гepмaния, Фpaнция, Румъния, Гъpция, Слoвaкия и СAЩ.

А събитиятa, oпиcaни в "Xapeм", ca peaлни фaкти oт иcтopиятa нa Отoмaнcкaтa импepия.Xapeмът e нa Сюлeймaн Beликoлeпни, cултaн нa Оcмaнcкaтa импepия oт 1520 дo 1566 г. Toй пpecтъпвa тpaдициятa и издигa poбинятa Aлeкcaндpa или Aнacтacия Лиcoвcкa, извecтнa кaтo Рoкcoлaнa или Xуpeм нa виcoкo пoлoжeниe, дopи я пpaви cвoя eдинcтвeнa cъпpугa. Любoв и oмpaзa, лъжa и иcтинa, чecт и интpиги, пpeдaтeлcтвa и eкзeкуции, мъcт и вeличиe. Bcичкo витae в xapeмa, къдeтo биткaтa зa нaдмoщиe и влacт e бeзмилocтнa. Сpeд poбинитe e и вeнeциaнкaтa блaгopoдничкa Джулия, кoятo cpeщa пъpвaтa cи любoв мaвъpa Aбac – глaвeн eвнуx.Причината да прочета тази книга е тур.сериал,,Великоплепният век''-отнесъл много критики в съседна Турция,това е единствения тур. сериал които с нетърпение го очаквам и следя.Сериала е добър,да не говорим за костюмите и бижутата на актьорите,но самата книга за мен си е класика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След Китайските символи прочетох (по-точно препрочетох) няколко книги, докато се друсах из рейсовете до село:

 

Midnight by Dean Koontz - преди години я бях чел и си спомнях части от нея, сега на второ четене ми се стори добра в първата си половина, после към края изпростя и имаше толкова смачкан край и изсмукано от пръстите обяснение, че ми се приплака :) Теглих една майна и преминах нататък...

 

False Memory by Dean Koontz - тук всичко беше по-добре изградено и разкривано, и героите и действието и главния лош - идеята с хайкуто беше приятно реализирана и май трябва да намеря отнякъде Манджурския Кандидат, за да видя там за какво иде реч - ако някой я е чел, ще се радвам на отзиви :)

 

Angels & Demons by Dan Brown - или както е известна по нашите ширини "Шестото клеймо", екранизираната втора книга, която всъщност се явява първа в трилогията за Робърт Лангдън, вървеше с добро темпо, без някакви крайни залитания, имаше добро познаване на материята от автора, подробни описания на повечето важни обекти из обиколката, но имаше и някои доста провлачени неща, но през цялото време докато я четох за първи път ми се струваше, че е писана да бъде екранизирана...

 

И сега започвам Dark rivers of the heart by Dean Koontz - никакви спомени нямам за тази книга от първо четене, така че ще дам повече впечатления като я привърша - някъде май бях чел, че това била една от най-добрите книги на автора, но щще видим :)

 

Поздрави и бъдете здрави!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Портрет на Шункин" от Джуничиро Танидзаки... от библеотеката на бащата, защото изданието е от преди да се родя. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Dark rivers of the heart - добре беше, имаше достатъчно интересно повествование и хубаво описани ситуации, за да не приспят интереса ми дори и към средата. Нямаше излишни разтягания и впускания в напълно ненужни обяснения, а конспиративните теории и завоалираните критики на автора към неподходящите тактики на ФБР и гравитиращите около него организации без имена.

 

Icebound - тъпичък уж трилър за убиец сред полярна експедиция и дилеми на руски подводничари - добре, че беше кратък и не се тормозих с него повече от необходимото. Слабо г-н Дийн Кунц, доста слабо.

 

Life Expectancy - малко по-добър опит за неведомите пътища на съдбата, живота и необичайните съвпадения, които могат да призлязат от уж обикновени ситуации. Написан беше с доста голяма доза хумор и един особен уют, който ми допадна, но пак не беше нещо абсолютно запомнящо се :)

 

From the corner of his eye - квантова механика и психопат, свръхнадарени деца и доста колоритни образи се преплитаха в тази история, която ми беше малко странна на първо четене, но след втория опит започна да ми харесва повече от обикновенното. Добър опит.

 

One door away from heaven - много разтеглена и много затормозяваща - даже методите на утилитарната биоетика не успяха да предизвикат някакъв по-особен интерес, поради факта, че в първите 200 страници не се случваше нищо съществено - то бива пролог към сърцевината на книгата, ама това ми дойде в повече - после имаше малко моменти на по-интензивни действия и после пак заби в скуката - с мъка я довърших и това беше една от най-тегавите книги, четени напоследък...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз току що довърших един Танидзаки - The Secret History of The Lord of Musashi. Arrowroot. Всъщност са по-скоро роман + повест. Харесаха ми, особено Arrowroot. Танидзаки разказва от първо лице как отива в Нара, за да събере материал за нов роман. Заинтригуван е от малко известната историята на Южния императорски двор - клон от императорското семейство, който претендира за трона и няколко десетилетия се бунтува от двореца си построен в труднодостъпна долина. Писателят е запленено от романтичната история и се опитва да издири реликви от онова време, но постепено интересът му се измества към съдбата на бившия му състудент Танака, който го развежда из околността. Докато пътуват Танака му разказва как е открил семейството на майка си, продадена като дете в Киото и починала, когато той е бил още малък.

 

От Панаира си купих много хубаво издавие на 1Q84 на Мураками, но се чудя кога ли ще ми остане време...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...