Jump to content

Коя книга чета/четох последно?


Recommended Posts

Намерих си ''Ело справедливия''книжка от детството на майка ми.Чете се на един дъх,зарежда те с положителната си енергия и въображение.впрочем,всички ''детски'' книги са такива-магически и в тях доброто побеждава независимо от всичко,имат поука и учат на нещо,било то и мъничко.

неслучайно,Ерих Кестнер е сред любимите ми автори,а да видиш нещо от български писател,което те зарежда по същия начин е още по-хубаво.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

n132032.jpg

Много интересна книга.. показва различията, във почти всеки аспект, между азиатската раса и нас.. Останах с доста противоречиво мнение след тази книга.. ама пък е голям кеф да знаеш, че може да си съжителстваме с азиатците, макар и доста трудния период на свикване!! :D

:asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В момента чета закона за движението по пътищата XD след това мисля да чета "Град от пепел" на Касандра Клеър

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

9789545287794.jpg

На някои неща се смях с глас. :)

На други се чудих как може да има такъв начин за манипулиране?! :blink:

Но като цяло повечето неща ми стояха леко далечни от реалността, въпреки че са се случвали, и пак не мога да повярвам... :wacko:

Определено се забавлявах, сигурно на други им се е ревало в тоя строй. :unsure:

Чудя се дали и доколко е било интересно да живееш в него?

Ама си струваше да хвърля поглед на това какво ги е мотивирало да продължават да се промъкват през мъглата...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Потъването на Япония"- Сакьо Комацу

 

Останах със смесени чувства от тази книга. На места беше прекалено научно написана, на места скучновата, на места трагична...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Марко Семов - “За Япония като за Япония”

 

 

Такъв смях му дръпнах, а аоще съм в начлото. Горещо я препоръчвам!

Олее, като си спомня как си я подавахме скришом :rolleyes:, че иначе :blink: и всичко ни се струваше като невероятна приказка.

Но мен лично доста ме стресира и натъжи. А после когато поотпуснаха цензурата и имаше второ издание, веднага се наредих на опашката и си я купих.

 

Чудя ти се кога успяваш :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък започнах тази и понеже утре ми се очертава път мисля да я преполовя.

65934z.jpg

Иначе първоначалните ми впечатления са добри. Този автор не се страхува да пише за табутата в обществото ни, каквато е и темата за сексуалността на хората.

Точно за това бих искала да цитирам посвещението:

 

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

29 май 2002 г., часове преди да завърша тази книга, отидох до пещерата в Лурд, Франция, за да напълня от намиращия се там извор няколко шишета с чудотворна вода. Докато минавах покрай катедралата, един мъж на около седемдесет години ми каза: „Знаете ли, че много приличате на Паулу Коелю?“ Отговорих му, че съм аз самият. Мъжът ме прегърна и ме запозна с жена си и внучката си. Заговори за въздействието, което моите книги са оказали върху живота му, завършвайки с думите: „Те ме карат да мечтая.“

 

Чувал съм това изречение безброй пъти и винаги ме е радвало. В онзи момент обаче много се изплаших, защото знаех, че в „Единайсет минути“ се разказва за деликатен, неудобен, шокиращ проблем. Отидох до извора, напълних шишетата, върнах се, попитах мъжа къде живее (в Северна Франция, близо до Белгия) и си записах името му.

 

Тази книга е посветена на теб, Морис Гравлин. Имам едно задължение към теб, жена ти, внучката ти, към мен самия: да говоря за това, което ме тревожи, а не за това, което всички биха искали да чуят. Някои книги ни карат да мечтаем, други ни връщат към действителността, но никоя от тях не бива да избягва най-важното за един автор: честността по отношение на темата, за която пише.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

n132032.jpg

Много интересна книга.. показва различията, във почти всеки аспект, между азиатската раса и нас.. Останах с доста противоречиво мнение след тази книга.. ама пък е голям кеф да знаеш, че може да си съжителстваме с азиатците, макар и доста трудния период на свикване!! :D

:asian:

Четох тази книга преди година или година и половина и много ми хареса,защото учи на старият начин на възпитаване на младите китайци и как този метод на учене се сблъсква с този от запада.

Последната книга която четох секазва ''Вълшебницата'' и е от автора Майкъл Скот.Четивото е от поредицата книги посветени на алхимикът Никола Фламел(за който все още не е известно дали е жив,защото неговият саркофаг бил празен когато го отворили за проучване) и го препоръчвам на днешната младеж,защото те учи кое е право и кое не,дава ти знания за митологията, легендите и исторически събития и още много.Аз очаквам с нетърпение следващата книга ''Некромантът''...лол:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздрави в съботното утро от мен!

 

Пътят - Кормак Маккарти

За книгата...Впечатленията ми са събрани във войнишко канче, в което ври пакетче чай, използвано за стотен път. Апокалиптичното описание на земята, останала с малкото си обитатели и бащината обич на фона на пълната безнадеждност ... Описание - катарзис! Всеки, който прочете романа, може и да бъде прочистен от хленча на консуматорството, от тихата мъка на отминаващите времена до достигането на някакъв отговор - защо Светът ни е такъв какъвто е!

Преводачът е страхотен!Това дава още веднъж възможност да оцениш истински качествата на една книга. Напомня ми, че преводът е мисия!Не си купих книгата заради наградата "Пулицър", а заради надеждата в един много по-страшен свят от нашия.Изглежда още нищо не сме видели...

Кой е добър, кой е лош?!Кое е правилно, кое е неправилно?!"Всеки от тях беше целият свят за другия."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Туп"-Т. Прачет

Слава богу, този път преводът е добър/пак е предишната преводачка/. Чувството му за хумор всеки път успява да ме разведри и ми помага да гледам на "ежедневието" от смешната страна ;) .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Туп"-Т. Прачет

Слава богу, този път преводът е добър/пак е предишната преводачка/. Чувството му за хумор всеки път успява да ме разведри и ми помага да гледам на "ежедневието" от смешната страна ;) .

 

 

Един от любимите ми автори, напълно съм съгласна за чувството за хумор, направо ми оправя оправя настроението колкото и да ми е кофти денят.

 

Вчера завърших : book%20375.jpg

 

"Изглеждаше толкова лесна задача...В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край. Поне досега беше така..."

 

Много ми хареса, всъщност няма такова нещо на Пратчет за което да каже "не ми хареса". Пък как съм стояла на някое заведение с книжката в ръка и едвам съм се сдържала да не избухна в смях. О не още утре отивам да се зарядя с нещо друго на Тери Пратчет!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Щом успяваш да си сдържиш смеха-значи имаш мнооого здрави нерви-аз обикновено избухвам в хил и ме гледат странно, но не ми пука. Вещици в чужбина ми е една от любимите с още някои други. Днес си попълних колекцията с още 3 дето ги нямах/изръсих се 35лв,но после можеше и да не ги намеря/. Утре ги започвам-The science of Discworld III"Darwin's watch; Unseen Academicals; The dark side of the sun. :) :) :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Покрай бурния театрален живот във Варна, се натъкнах на книгите на Ерик-Еманюел Шмит. Бях на моноспектакъл на Мариус Донкин по неговата книга "Господин Ибрахим и цветята на корана", а след това "случайно" се натъкнах на втората книжка от поредицата му Кръговратът на незримото - "Оскар и розовата дама"

 

Не знам дали трябва да опитвам да правя разбор на усешанията, които събудиха у мен двете книжлета. Да, те буквално са книжлета от по 100 странички. На тях виждаш едно момче, което се опитва да се "издигне" до висотите на бащиното си одобрение. След това виждаш радостта на същото това дете, което изоставено от родителите си, намира местенце в сърцето на един "арабин"... Някъде между редовете на книжката за розовата дама, ще разберете, че диалогът е между "Дядо Боже" и едно умиращо дете. Някой ще каже, не искам да се натоварвам, ще избързам и в отговор ще споделя това: "Физическата болка може да я изтърпим, а духовната болка я избираме..."

 

Книга-докосване. Не се отказвайте да прочетете диалога между едно умиращо дете и дядо Боже. Вижте смелостта там, където всички мълчат и свеждат поглед.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...