Jump to content

Коя книга чета/четох последно?


Recommended Posts

11 hours ago, Ko_Erin said:

Сподели на приятелче, моля те...

Тц, тц... Тайна! :D Да цитирам хаджи Генчо от "Българи от старо време": "Не ща да ти кажа кой; аз обичам да помъча малко жените, за да се научат да търпят и да не разузнават за всичко. Всяка една жена трябва да знае малко, а да разбира много." :happy: Гледам иначе, че вие голямо писане сте му ударили. Няма лошо! Кръстникът и аз съм я чел сигурно поне 4-5 пъти от-до (и незнайно колко - любими пасажи от нея). Сицилианецът от Пузо също си струва...

 

1 hour ago, Ko_Erin said:

Това накратко е прекрасно определние каква е тази манипулативна техника и най-плашещото, според мен, в последаната година и половина яката ни я прилагат.

И как по-точно? Да не си и ти от анти-ваксърите, вярващите в конспирации - че чичо ви Бил Гейтс ще стерилизира света с ваксини за 10 Евро и ще чипира баба Стана с 5G-технология, понеже ужасно много се интересува от нейното ежедневие и благосъстояние? :rolleyes:

  • Haha 1
Link to comment
Share on other sites

Мислих да пасувам, но erutan с един единстевен пост ме провокира на поне 6 различни теми. Слава богу не всичките са сериозни.

Off Topic

Знанието е сила, приятельо и в тоя ред на мисли - само слабият мъж се страхува от знаеща жена :beer:.

Ако баха 4-5 пъти щях да си ги призная без свян, но аз съм психопат - над 50 са. Непреувеличавам , а крия реалната бройка. Имам си няколко мании и тази книга е една от тях. Друго на Пузо така и не харесах.  Съзнавам, че са малко хората, които смятат, че книгата е по-добра от филма и аз съм сред тях. Дори съм изпаднала в лека крайност ( филмат е нещо само за себе си и няма общо с книгата) :)

@erutan , не съм сигурна, че те разбрах . Подценяваш силата на пропагандата или напълно я отричаш ? Това вече е сериозна и дълбока тема.

20 век е дал много хляб за размисъл , уви човечеството не обича да мисли, а още по-малко да се вгледа в собствените си недостатъци. От друга страна литературата и киното са дали много стойностни неща посветени на тая тема. Цялото кралско войнство е книга, която препоръчвам горещо - изградена върху силата на популизма , тази книга е много повече от политически разказ. Да разлаем кучетата е уж комедия, но в него може да се види много от света в , който живеем. Мога да изброя редица антиутопии , като и един плашещо прозорлив философ, но един умопобъркан цитат ще е най-голямото доказателство за това в колко , да кажем манипулирана, ниско критична маса сме се превърнали : " Речта, музиката, феминистките акценти и кастингът с голямо етническо разнообразие разбиват клишетата на традиционните исторически сериали." Цитатът е от тук

 А голамата ми драма е, че книгите и филмите са все по-еднопаластови, но пък се намират хора, които продължават да умеят да пишат качествено. От съвремените автори успяха да ми легнат на сърце Зюсак / има градация  при този човек и то каква :wub: / и Бакман - лекичко и непретенциозно, но в никакъв случай повърхностно.

Off Topic

Човека все пак е посветил цяла книга на това, какво е да си фен на Ливърпул - тука вече преувеличавам :)

Опитах се отгоре отгоре и тънко да мина, дано тоя път ми се получи !

  • Thanks 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

22 hours ago, Кева said:

...с един единстевен пост ме провокира на поне 6 различни теми.

Спаднало ми е нивото напоследък, признавам. Преди само едно изречение ми беше достатъчно... -_-

 

П.С. Който умножава знание - той умножава печал. С годините осъзнах, че трепетът и тръпката в живота са до голяма степен плод на незнанието. Ако знаеш - няма да ти е интересно. А като не знаеш - въображението ти танцува. :beer: :click:

  • Haha 1
Link to comment
Share on other sites

Едва ли има някой, който да не обича тази книга. И ако не баше тя, със сигурност никое момиче нямаше да се казва Ния в днешно време. 

Edited by bond
Link to comment
Share on other sites

В момента чета две съвсем различни и като жанр и като тематика книги,

но и двете много ми харесват.

 

Първата книга е "Боян Мага - синът на Симеон" на Павлина Павлова.

Разказва се за третия син на цар Симеон Велики, Венеамин който приема името

Боян Мага и става един от основните ключови фигури в разпространението

на богомилството из цяла Европа. Като се абстрахирам от изключително малоумната

корица, романа е написан интересно и увлекателно. Авторката твърди, че

е правила много сериозни проувания върху тезите, които развива в него.

За някои от тях има историческа достоверност, за други все още се спори.

Интересен ми е такъв вид четиво, защото по мое време в училище това което

учихме за богомилите беше, че е ерес, която за малко да съсипе българската държава

и че нейн основоположник е поп Богомил и дотам. Е оказва се пълна глупост, това с което тогава са ни пълнили

главите. Четейки този роман попаднах и на трудовете на проф. Дамян Попхристов и интервютата на доц. Веселина Вачкова.

Излизат много интересни неща за онези бурни години, склонна съм да вярвам че много от нещата изложени в книгата са истина.

 

spacer.png

 

 

Втората книга е сборник от избрани интервюта на професор Иво Христов.

Следя от много дълги години изявите на професора, напълно споделям идейте и вижданията му за България и света като цяло.

Изключителен ерудит и будител. Това е един от малкото останали интелектуалци-мохикани в България.

В книгата са включени едни от най-интересните му интервюта при Стойчо Керев, от Свободата да бъдеш, както и актуалните му

геополитически анализи относно америка, Китай и Европа.

 

spacer.png

 

 

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Купих си и двете книги от намаленията на Сиела, но чак сега им дойде реда да се прочетат :lol2:.

Харесвам Бакман и Увето и Бабата ми бяха интересни за четене.

Има малко по-особен, за моя вкус стил на писане, да не говорим че скандинавския манталитет

с мъжете домакини и силните жени ми идва ту мач, но и двете книги ми ги препоръчаха и затова реших да си ги взема.

Все още съм на първата - Бьорнстад.

Бени се превърна в мой абсолютен любимец. Другите образи са ми малко ту любов, ту хейт.

Тъжно е какво се случва с малките градчета.... тази тяхна съдба я има по цял свят.

От друга страна ми е интересно как реагират хората на едно тежко престъпление и какъв компромис

биха направили със съвестта си в името на по-голямата цел.

Но, както винаги Бакман никога не те оставя току така. Винаги има чуденки и дълбоки теми за размисъл.

 

spacer.png

 

п.с. някои от вас чел си е Дюн и ако да има ли някакво мнение за книгите.

В голяма чуденка съм за тях дали да си ги купувам, защото първо че са бая пари, второ че са си и доста обемни.

Запалих се покрай трейлъра на новия прочит на Дюн на Дени Вилньов с Тимоти Шаламе и Зендая и сега събирам мнения за книгите.

 

 

 

  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

преди 28 минути, Ko_Erin написа:

 

п.с. някои от вас чел си е Дюн и ако да има ли някакво мнение за книгите.

В голяма чуденка съм за тях дали да си ги купувам, защото първо че са бая пари, второ че са си и доста обемни.

Запалих се покрай трейлъра на новия прочит на Дюн на Дени Вилньов с Тимоти Шаламе и Зендая и сега събирам мнения за книгите.

 

 

 

Четох "Дюн" като дете и после няколко дни бях в потрес как се пилее водата на нашата планета :lol: Но ми останаха и други, по-гениални прозрения.

Чети ги, няма да съжаляваш. Макар че продълженията са една идея по-изчанчени, отколкото ми се искаше.

  • Thanks 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Чета едни прехвалени на Ники Френч за психотерапевта Фрида Клайн. Общо са 7, за всеки ден от седмицата, но последната май я няма на български. Не са лоши, но малко са прекалили с хвалбите.

 

file_2_5.jpg

  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

Споделям мнението си за книга, купена с големи очаквания.

Знам, че и тук е коментирана и ако не се лъжа някой от форума имаше участие в пускането и на бг пазара.

Моля, не приемайте мнението ми като обида или заяждане, уважавам много труда и отдадеността ви, просто пиша това което аз мисля.

За мен тази книга е едно голяма разочарование. Дори нямам обяснение защо е световен бестселър? Отгоре на кое?

Скучна, мудна, с нула развитие на действието. Главната героиня е 36 годишна девствена жена, отдадена на това да работи в комбини.

Образа и е изграден изключително еднопластово. Не виждам нищо в него, което да я прави смела, да се противопостави на

нормите и очакванията на обществото. Нямаше е вътрешната борба, осъзнаването на това, че си част от огромната матрица.

Напротив, на нея и харесваше да бъде една малка незначителна брънчица от голяма верига магазини.

Живееше, хранеше се, поддържаше се в приличен вид само, за да може да отиде на работа.

Не я интересуваха любов, приятели, семейство, каквито и да било отношения – само да работи и това е.

Търтея, който прибра идеално се вписваше в клиширания образ на вечния мързелив неудачник,

за когото е по-удобно да се оплаква и да не върши нищо, за да подобри съдбата си.

Вместо това се съгласи да живее във ваната на една жена, която сам наричаше повредена стока.

Тя от своя страна, сакън да не заглуши нещо звука на любимия и комбини се пренесе да спи в гардероба си

и трепетно очакваше следващия ден, за да отиде на работа.  Изобщо нямаше катарсизи, събуждане на съзнанието,

разбиране безмислеността на цялата работа. Ще завърша с пасажи от самата книга:

- "Вече не знаех по какъв стандарт да движа тялото си. Досега то беше принадлежало на комбини дори когато не бях на работа. Спането,

поддържането на добра физическа форма и питателната храна представляваха част от задълженията ми. Трябваше да бъда здрава, за да мога да се трудя".

- "Сега разбирам. Аз съм на първо място служител в комбини и едва после човек....... всички клетки в тялото ми съществуват, за да служа на комбини".

 

spacer.png

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

От много време се каня да напиша мнението си за две книги за Япония,

но все не стигах до това. Явно днес музата ме осени:lol2: и ще си дам моя дан за тези две "произведения".

Подтикната от големия хайп и защото ми се четеше нещо за Япония

реших да си взема книгите на Юлиана Антонова-Мурата.

Дамата е българка женена за японец, има син от първия си мъж отново японец,

внуче и дълги години живот в страната на изгряващото слънце.

Логично, заради цялото това представяне и биография, предположих че

няма начин книгите и да не са един извор на коректна, интересна и точна информация

за Япония, нравите и обичайте там и други любопитни и нямащи къде човек

да прочете и узнае за Япония неща. Какво беше разочарованието ми, когато прочетох тези

две "книги". Съжалявам, но за мен това са си тип фейсбук статуси от Япония, написани на изключително повърхностно ниво.

Нищо, ама нищо не ме вдъхнови от прочетеното. Къси и изпразнени откъм съдържание фрази.

Безмислен хайп, на сякаш току що стъпил в Япония турист, без никаква логика и повествование.

Съдържанието е плоско, едноизмерно, скучно и отегчително. Едвам, едвам ги прочетох книгите.

Реших, че проблема е само в моя телевизор и се порових по-надълбоко за Мурата.

Изгледах интервюта на авторката, с надеждата книгите да започнат да ми харесват.

Уви, още повече ми се затвърди негативното мнение, да не говорим че и самата Юлиана

не ми направи добро впечатление. В държанието си по интервютата

ми се видя леко надменна, с беден речник, горда че японците са много пред българите,

но напълно неспособна да се обоснове и да обясни защо.

За пореден път се убеждавам, че само Братислав Иванов си заслужава да се чете,

ако искаш наистина да научиш нещо повече за японците и да вникнеш отвъд света

на вечните поклони, свенливите усмивки и неразбираемите за нас ритуали.

Съжалявам, но това ми е искреното мнение, ако някой от вас е фен на книгите на

Мурата поздравления, но те определено не са моята чаша чай;).

 

spacer.png

 

spacer.png

  • Thanks 2
  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

1 hour ago, bealonenomore said:

Аз се спрях "навреме" – прочетох само първата. Мнението ми е същото, не е моето четиво, изобщо не ме вдъхнови.

Ха-ха ти пак добре си се усетила. Аз стабиларката се набутах с пари и загуба на време, ама карай.

Гледам дамата верно се е взела за творец, вече трета "книга" произвела, дет се вика на печелившите честито.

На останалите късмет;).

Сега чета две книги на китайска тематика и са в пъти по-добри. Като ги приключа ще пиша отзиви.

Link to comment
Share on other sites

Цитат

Подтикната от големия хайп и защото ми се четеше нещо за Япония

реших да си взема книгите на Юлиана Антонова-Мурата.

Подариха ги на моя близка и пробвах първата, но това нещо е нечитаемо. Всичко горе посочено си помислих и аз... Даже ги запомних с това, че май за пръв път пробвам да чета книга, написана в стил рекламна листовка. Иначе са симпатично оформени, използвали са качествена хартия...

  • Haha 1
Link to comment
Share on other sites

Преди две години участвах онлайн в литературен клуб в Йокохама. Възрастна дама ми е приятелка от този град и тя ме включи в обсъждането на "Бушидо" на английски. В този литературен клуб участват само знаещи английски японци и японки и обсъждат книги от световната класика. Доколкото "Бушидо" оригинално е написана на английски, не се учудвам, че беше изучена и обсъдена задълбочено от кора до кора. От тези хора и от тази книга научих много за начина, по който мислят японците. Препоръчвам.

picture_196-650x1000.jpg

  • Like 1
  • Thanks 1
  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Временно изоставих азиатското, първо заради пресищане и второ,

защото авторката, за която искам да пиша така ме заплени с

историите си, че нямах търпение да прочета още и още от нея.

 

spacer.png

Първия роман е  "Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Много рядко се е случвало книга така да ме развълнува

и да ми докара безсънни нощи, обилно поляти с огромно количество сълзи

и носни кърпички. Романа започва съвсем обикновено и стандартно, но развиващата се

след това история с двамата главни герой веднага те грабва и не те пуска дъх да си поемеш

до самия край. Последните 20-тина страници лично на мен ми бяха много тежки и трудни за четене.

Голям рев, голяма драма и съпреживяване съдбите на геройте. Романа има и много хубави поуки,

главната от който е: "живей, просто живей". В книгата е засегнат и въпроса са тъй нареченото

асистирано самоубийство и правото на човек сам да избере края си, независимо от желанието на близките си хора.

Макар че има доста тъга, за мен това си е роман на надеждата и съдбовните познанства на човек,

който в един момент го оформят и правят една нова и по-добра негова версия.

 

 

Втория роман отново е на същата авторка - "Момичето, което бях".

В книгата се разказват две паралелни истории. Едната по време на Втората Световна война,

другата в наши дни. И двете героини са по своему са силни жени, принудени от обстоятелствата да се справят

сами с редица проблеми в един недружелюбен и суров свят. Историята по време на войната е покъртителна и от гледна

точка на всекидневната борба на хората да оцелеят, да издържат, да не предадат не само на врага, но и на глада и отчаянието.

Винаги, когато чета за войната настръхвам и се възхищавам по проявения тогава кураж и стоицизъм на хората. Романа е също толкова

хубав и добре написан като горния и ако имате възможност, прочетете го.

spacer.png

 

 

Третия роман, отново е на същата авторка и ми е любимия. Роман за втория шанс, за това да не губим

оптимизма и вярата си в доброто. Роман за това да се изгубиш и да се намериш отново в очите на любимия.

Да вярваш и да се бориш за бъдещето си, да си накъсметиш късмета, да не се отказваш и да вярваш докрай.

Двама души се намират и се спасяват един друг, по най-хубавия възможен начин за Един+един:).

spacer.png

 

 

  • Thanks 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...