Jump to content
sinardin

Коя книга чета/четох последно?

Recommended Posts

Радвам се, че народа чете, както се вижда от тук. Аз съм фен на фентъзито, макар че напоследък нямам много време за четене /`ми то с това азитско кино... ама като/ако ми мине тая мания ще чета повече... може би... а може би - не :lol: /. Добре, че от дете имам вредния навик да чета в леглото преди сън. Та, сега препрочитам втори път първите четири книги от поредицата "Песен за огън и лед" на Дж. Мартин, защото видях, че е излязла най-сетне пета книга, а пък искам да "изям" новата в естествената й последователност, пък и харесвам много стила на автора. Само се чудя кога ли ще стане, че всяка е средно от 800 страници... Радвам се, че открих почитатели на сагата и тук. Като ги свърша, се каня пак да прочета първите три от "Наследството" на Кристофър Паолини, това талантливо хлапе, поради същата причина - трябва скоро да излезе и четвъртата част, ако не е вече излязла, отдавна не съм проверявала.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди няколко дни свърших „Бай Ганьо“. :lol: Сега съм на „Под игото“. Това е от задължителната литература. :rolleyes:

Видях, че има фенове на криминалните истории и в частност на Майкъл Конъли. „Отменена присъда“ и „Законът на Бош“ също са интересни и ги препоръчвам. ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Скоро не се бях отдавал на това удоволствие,но една книжка ми грабна вниманието в нета и реших да си я взема. Хареса ми. Беше си леко четиво,неангажиращо и интересно поне за човек ,който за първи път чете нещо подобно. А и автора е описал и малко от посещението си в България и в частност - София и Благоевград.

 

165732_b.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз отново съм с Майкъл Конъли, но този път с ...

 

 

7152.jpg

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък се хванах на това хоро за да си я припомня ---> fondation.jpg

 

По принцип винаги съм имал афинитет към фантастиката като жанр, а Азимов за мен е един от най-големите автори там дори с изключение на Толкин никой от останалите не може да му стъпи и на малкият пръст. Разни там прачети, куелюта, клифърд саймъци, хари потъровци и т.н. са вятър работа. Специално Фондацията е нещо невероятно..един доста комплексен и футористичен свят в предполагаемото далечно бъдеще с перфектно изпипани детайли. А последната част "Фондация и Земя" си е направо шедьовър. Една от мечтите ми е да видя филм по тези книги един ден ще стане нещо много голямо като Междузвездни войни или Властелина, но от друга страна има шанс и да се орезилят както стана с "Аз Роботът" дето онова недоразумение Уил Смит и некадърните сценаристи се изгавриха с една перфектна и безупречна история на Азимов. Добре че поне "200 годишният човек" с Робин Уилямс отсрами положението и е доказателство за това какво може да стане, когато книгите на Азимов видят екран. cigarl.gif

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Скитникът между звездите" на Джeк Лондон.

Доста е интересна и интригуваща. В нея един затворник осъден на доживотен затвор, а заради един хитрец от затворниците е несправедлило обвинен и му остават 2 седмици до обесването, си позволява да пътува м/у звездите, окован в усмирителната риза. Много силна книга, все още я чета. В тази книга се обяснява, че всички имаме души, които след смъртта ни не си отиват, а просто преминават в друго тяло. Душите са вечноста, енергията, която остава, когато земното ни тяло става твърде изхабено. Всички детайли са добре изпипани, нямам никакви критики.

В затвора е наистина тежно, но тази книга показва каква силна воля може да има един човек, който бива подлаган на какво ли не, с който се отнасят по абсурден начин и издържа за да се усмихне накрая. Изуми ме.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Последно четох Заветът Мефисто: Изкуплението на Аякс, но въпреки прекрасната корица, книжката е като цяло средна работа.

izkuplenieto-na-aiaks.jpg

В момента чета Градът и градът на Чайна Миевил, наистина странна, но в добрия смисъл :)

gradat-i-gradat.jpg

и Darker Still, викториански изказ, не толкова оригинална идея, но приятна и действена героиня :)

DARKER_STILL_front_cover.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Перла в мидата" от Алесандро д'Авения с оригинално заглавие "Cose che nessuno sa"(Нещата, които никой не знае).

166973z.jpg

В стила на автора има нещо по детски наивно и невероятно красиво. Книгите му не блестят с оригинални идеи, но са написани толкова чисто и невинно. :wub:

 

П.П. Razzormaw, пепел ти на устата! Колкото по-малко хубави книги филмират, толкова по-малко перфектни сценарии ще опропастят. И да не са посмели да пипат шедьоврите на Зелазни, че напълно ще откажа западното кино :no:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди седмица приключих " Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли.

 

kniga-%25D0%2594%25D0%25B0%2520%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25B8%25D0%25B5%25D1%2588%2520%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25BC%25D0%25B5%25D1%2585%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA.jpg

 

Много ми хареса!

В началото си помислих, че книгата е прекалено детска. Но в последствие се оказа, че съвсем не е така. Това е роман за пораснали деца. Историята е поднесена на много достъпен език и в прекрасен, семпъл стил, което допринася за пълното "потапяне" на читателя. "Да убиеш присмехулник" е книга, сякаш написана от деца за възрастни. В нея се смесват различни емоции и преживявания, най-вече за спираловидността на живота - толкова прост, но в същото време и толкова неразбран. Това е разказ за лошите, омърсени, различни, отчаяни души, бродещи сред нас. Разказ за жестокостта и омразата към различния. Това е книга за приятелството, за справедливостта, за сърцевината на човешките взаимоотношения и за това, колко различни можем да бъдем... Да си дете не е никак лесно, особено когато не разбираш, защо възрастните са толкова крайни и несправедливи. Но пък само едно дете може да види лъч светлина в една човешка трагедия.

 

Ако ви се иска да се върнете към детството и отминалите ваканции, към лудешките игри и дълги летни утринни - това е вашия роман. Прекрасен и щастлив, но донякъде и тъжен...Тъжен, защото си даваш сметка, че толерантността към различния все така не съществува... И те кара да си зададеш въпросът: "Защо едно дете може да приеме всичко, а възрастния не"?

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Физика на тъгата" от Георги Господинов.

Красиво тъжна книга, хареса ми как прави препратки към някакви реални факти от соц времето. И главния герой, който влиза в чужди истории и съпреживяването, което прави чувствайки ги. А усещането за автобиографичност някак те кара да асоцираш с прекия разказвач : ))) чудна : )

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наскоро прочетох тази прекрасна книга:

 

1602_stuklenite_knigi_na_kradcite_na_sunishta_booktraffic_bard.jpg

 

Не всичко хубаво свършва с прекрасните корица и заглавие. Към 700 страници,но се прочитат толкова лесно и неусетно. Романа грабва още от началото и до края си те държи в магията. Ако си падате по криминални романи ,този ще ви допадне много. А аз още не мога да забравя копринените гащички на госпожица Селесте :blush:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прехвърлих темичката набързо и се успокоих, че не съм само аз с колосалния проблем "корейските филмчета и сериали ми изяждат всичкото време" :D

И въпреки това - в момента Габриел Гарсия Маркес и "Сто години самота". Особена по рода си книга, доста отнесена от действителността и в същото време не ти се ще да я зарязваш без да достигнеш до края. А герои с едни и същи имена......... колкото искаш, баща, син, дядо, чичо, братовчед - всичките кръстени един на друг, губиш им края :D

Иначе препоръчвам Халед Хосейни и "Хиляди сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила". Малко товарещи книги, но изключително интересни. Представят живота и порядките в Афганистан. И с всеки прочетен ред от двете книги горещо благодаря, че не съм родена в онези географски ширини......... :(

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много ми хареса ! Една от най-странните книги, които съм чела, и принципно не съм почитателка на мистични елементи, но тук някак ги понесох ! Оригинална и много креативна : ) макар по на сърце да ми е " Танцувай, танцувай, танцувай", любим автор

kafka_on_the_shore.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз в момента съм на фаза "препрочитане на Панкеева" и имайки предвид, че женицата е написала 5-6 нови книги, откак съм чела предните пет, ще си имам неангажираща занимавка за месец-два:) Впрочем препоръчвам поне първите три книги на рускоезичните, най-малкото за обогатяване на жаргонния речник;)

 

От закупеното на хартия си заслужава да се спомене "Назад по линията" на Силвърбърг. Заслужаваше си отвсякъде, особено на фона на неизчерпаемото творчество на автора в стил "дай да се продава, че имам сметки да плащам":)

1355-250x250.jpg

 

На НАЙ-ТЪПАТА КНИГА, която съм чела напоследък, съм й направила от възмущение цяло ревю... От store.bg ми затриха съответния критичен коментар:/

 

И за да си оправя вкуса в устата след тъпотията, се върнах на Бюджолд с последната книжка от Вор-сагата, за която пък написах хубави неща:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

При толкова изгледани азиатски филми, сериали, повечето японски,

някак си ме върна на " Шогун"на Джеймс Клавел. Имах нужда да се потопя в атмосферата.

Чела съм го преди Н-години. И всичко останало на Клавел, което си е брилянтно.*

Все едно го чета за първи път. Филмът си е филм.. И него съм забравила вече.

Сега чета... и прочетеното има вече друг смисъл.

Бавно, всяка вечер, по малко. А се чете бързо, разкошно е написана. Както и повечето произведения на Клавел.

Повечето касаят Азия.

Т. нар. азиатска сага съдържа: / това е по време на действието /

 

-----------------------

*

1. Шогун

Shōgun, 1975

 

2. Тай-пан

Tai-Pan, 1966

 

3. Гай-джин

Gai-jin, 1993

 

4. Цар Плъх

King Rat, 1962

 

5. Търговска къща

Noble House, 1981

За всеки любител на четенето, препоръчвам горещо. Тези тухли се четат на един дъх.

Ако вече е писано, извинете.:-))

Share this post


Link to post
Share on other sites

books_63.jpg

 

 

 

TeddyAlex, много добър писател е Майкъл. Прочела съм и тази, която не е от най-добрите му книги, но определено си заслужава :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

NyXe, аз съм чела само 2 книги на Майкъл. Другата е „Отменена присъда“. И двете ми харесаха, но им обърках реда - първо прочетох „Отменена присъда“ и после „Бош“. :lol:

 

Сега чета „Приключенията на Оливър Туист“ :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...