Jump to content

Коя книга чета/четох последно?


Recommended Posts

Радвам се, че народа чете, както се вижда от тук. Аз съм фен на фентъзито, макар че напоследък нямам много време за четене /`ми то с това азитско кино... ама като/ако ми мине тая мания ще чета повече... може би... а може би - не :lol: /. Добре, че от дете имам вредния навик да чета в леглото преди сън. Та, сега препрочитам втори път първите четири книги от поредицата "Песен за огън и лед" на Дж. Мартин, защото видях, че е излязла най-сетне пета книга, а пък искам да "изям" новата в естествената й последователност, пък и харесвам много стила на автора. Само се чудя кога ли ще стане, че всяка е средно от 800 страници... Радвам се, че открих почитатели на сагата и тук. Като ги свърша, се каня пак да прочета първите три от "Наследството" на Кристофър Паолини, това талантливо хлапе, поради същата причина - трябва скоро да излезе и четвъртата част, ако не е вече излязла, отдавна не съм проверявала.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди няколко дни свърших „Бай Ганьо“. :lol: Сега съм на „Под игото“. Това е от задължителната литература. :rolleyes:

Видях, че има фенове на криминалните истории и в частност на Майкъл Конъли. „Отменена присъда“ и „Законът на Бош“ също са интересни и ги препоръчвам. ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скоро не се бях отдавал на това удоволствие,но една книжка ми грабна вниманието в нета и реших да си я взема. Хареса ми. Беше си леко четиво,неангажиращо и интересно поне за човек ,който за първи път чете нещо подобно. А и автора е описал и малко от посещението си в България и в частност - София и Благоевград.

 

165732_b.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък се хванах на това хоро за да си я припомня ---> fondation.jpg

 

По принцип винаги съм имал афинитет към фантастиката като жанр, а Азимов за мен е един от най-големите автори там дори с изключение на Толкин никой от останалите не може да му стъпи и на малкият пръст. Разни там прачети, куелюта, клифърд саймъци, хари потъровци и т.н. са вятър работа. Специално Фондацията е нещо невероятно..един доста комплексен и футористичен свят в предполагаемото далечно бъдеще с перфектно изпипани детайли. А последната част "Фондация и Земя" си е направо шедьовър. Една от мечтите ми е да видя филм по тези книги един ден ще стане нещо много голямо като Междузвездни войни или Властелина, но от друга страна има шанс и да се орезилят както стана с "Аз Роботът" дето онова недоразумение Уил Смит и некадърните сценаристи се изгавриха с една перфектна и безупречна история на Азимов. Добре че поне "200 годишният човек" с Робин Уилямс отсрами положението и е доказателство за това какво може да стане, когато книгите на Азимов видят екран. cigarl.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Скитникът между звездите" на Джeк Лондон.

Доста е интересна и интригуваща. В нея един затворник осъден на доживотен затвор, а заради един хитрец от затворниците е несправедлило обвинен и му остават 2 седмици до обесването, си позволява да пътува м/у звездите, окован в усмирителната риза. Много силна книга, все още я чета. В тази книга се обяснява, че всички имаме души, които след смъртта ни не си отиват, а просто преминават в друго тяло. Душите са вечноста, енергията, която остава, когато земното ни тяло става твърде изхабено. Всички детайли са добре изпипани, нямам никакви критики.

В затвора е наистина тежно, но тази книга показва каква силна воля може да има един човек, който бива подлаган на какво ли не, с който се отнасят по абсурден начин и издържа за да се усмихне накрая. Изуми ме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Последно четох Заветът Мефисто: Изкуплението на Аякс, но въпреки прекрасната корица, книжката е като цяло средна работа.

izkuplenieto-na-aiaks.jpg

В момента чета Градът и градът на Чайна Миевил, наистина странна, но в добрия смисъл :)

gradat-i-gradat.jpg

и Darker Still, викториански изказ, не толкова оригинална идея, но приятна и действена героиня :)

DARKER_STILL_front_cover.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Перла в мидата" от Алесандро д'Авения с оригинално заглавие "Cose che nessuno sa"(Нещата, които никой не знае).

166973z.jpg

В стила на автора има нещо по детски наивно и невероятно красиво. Книгите му не блестят с оригинални идеи, но са написани толкова чисто и невинно. :wub:

 

П.П. Razzormaw, пепел ти на устата! Колкото по-малко хубави книги филмират, толкова по-малко перфектни сценарии ще опропастят. И да не са посмели да пипат шедьоврите на Зелазни, че напълно ще откажа западното кино :no:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди седмица приключих " Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли.

 

kniga-%25D0%2594%25D0%25B0%2520%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25B8%25D0%25B5%25D1%2588%2520%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25BC%25D0%25B5%25D1%2585%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA.jpg

 

Много ми хареса!

В началото си помислих, че книгата е прекалено детска. Но в последствие се оказа, че съвсем не е така. Това е роман за пораснали деца. Историята е поднесена на много достъпен език и в прекрасен, семпъл стил, което допринася за пълното "потапяне" на читателя. "Да убиеш присмехулник" е книга, сякаш написана от деца за възрастни. В нея се смесват различни емоции и преживявания, най-вече за спираловидността на живота - толкова прост, но в същото време и толкова неразбран. Това е разказ за лошите, омърсени, различни, отчаяни души, бродещи сред нас. Разказ за жестокостта и омразата към различния. Това е книга за приятелството, за справедливостта, за сърцевината на човешките взаимоотношения и за това, колко различни можем да бъдем... Да си дете не е никак лесно, особено когато не разбираш, защо възрастните са толкова крайни и несправедливи. Но пък само едно дете може да види лъч светлина в една човешка трагедия.

 

Ако ви се иска да се върнете към детството и отминалите ваканции, към лудешките игри и дълги летни утринни - това е вашия роман. Прекрасен и щастлив, но донякъде и тъжен...Тъжен, защото си даваш сметка, че толерантността към различния все така не съществува... И те кара да си зададеш въпросът: "Защо едно дете може да приеме всичко, а възрастния не"?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Физика на тъгата" от Георги Господинов.

Красиво тъжна книга, хареса ми как прави препратки към някакви реални факти от соц времето. И главния герой, който влиза в чужди истории и съпреживяването, което прави чувствайки ги. А усещането за автобиографичност някак те кара да асоцираш с прекия разказвач : ))) чудна : )

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наскоро прочетох тази прекрасна книга:

 

1602_stuklenite_knigi_na_kradcite_na_sunishta_booktraffic_bard.jpg

 

Не всичко хубаво свършва с прекрасните корица и заглавие. Към 700 страници,но се прочитат толкова лесно и неусетно. Романа грабва още от началото и до края си те държи в магията. Ако си падате по криминални романи ,този ще ви допадне много. А аз още не мога да забравя копринените гащички на госпожица Селесте :blush:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прехвърлих темичката набързо и се успокоих, че не съм само аз с колосалния проблем "корейските филмчета и сериали ми изяждат всичкото време" :D

И въпреки това - в момента Габриел Гарсия Маркес и "Сто години самота". Особена по рода си книга, доста отнесена от действителността и в същото време не ти се ще да я зарязваш без да достигнеш до края. А герои с едни и същи имена......... колкото искаш, баща, син, дядо, чичо, братовчед - всичките кръстени един на друг, губиш им края :D

Иначе препоръчвам Халед Хосейни и "Хиляди сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила". Малко товарещи книги, но изключително интересни. Представят живота и порядките в Афганистан. И с всеки прочетен ред от двете книги горещо благодаря, че не съм родена в онези географски ширини......... :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми хареса ! Една от най-странните книги, които съм чела, и принципно не съм почитателка на мистични елементи, но тук някак ги понесох ! Оригинална и много креативна : ) макар по на сърце да ми е " Танцувай, танцувай, танцувай", любим автор

kafka_on_the_shore.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз в момента съм на фаза "препрочитане на Панкеева" и имайки предвид, че женицата е написала 5-6 нови книги, откак съм чела предните пет, ще си имам неангажираща занимавка за месец-два:) Впрочем препоръчвам поне първите три книги на рускоезичните, най-малкото за обогатяване на жаргонния речник;)

 

От закупеното на хартия си заслужава да се спомене "Назад по линията" на Силвърбърг. Заслужаваше си отвсякъде, особено на фона на неизчерпаемото творчество на автора в стил "дай да се продава, че имам сметки да плащам":)

1355-250x250.jpg

 

На НАЙ-ТЪПАТА КНИГА, която съм чела напоследък, съм й направила от възмущение цяло ревю... От store.bg ми затриха съответния критичен коментар:/

 

И за да си оправя вкуса в устата след тъпотията, се върнах на Бюджолд с последната книжка от Вор-сагата, за която пък написах хубави неща:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При толкова изгледани азиатски филми, сериали, повечето японски,

някак си ме върна на " Шогун"на Джеймс Клавел. Имах нужда да се потопя в атмосферата.

Чела съм го преди Н-години. И всичко останало на Клавел, което си е брилянтно.*

Все едно го чета за първи път. Филмът си е филм.. И него съм забравила вече.

Сега чета... и прочетеното има вече друг смисъл.

Бавно, всяка вечер, по малко. А се чете бързо, разкошно е написана. Както и повечето произведения на Клавел.

Повечето касаят Азия.

Т. нар. азиатска сага съдържа: / това е по време на действието /

 

-----------------------

*

1. Шогун

Shōgun, 1975

 

2. Тай-пан

Tai-Pan, 1966

 

3. Гай-джин

Gai-jin, 1993

 

4. Цар Плъх

King Rat, 1962

 

5. Търговска къща

Noble House, 1981

За всеки любител на четенето, препоръчвам горещо. Тези тухли се четат на един дъх.

Ако вече е писано, извинете.:-))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

books_63.jpg

 

 

 

TeddyAlex, много добър писател е Майкъл. Прочела съм и тази, която не е от най-добрите му книги, но определено си заслужава :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

NyXe, аз съм чела само 2 книги на Майкъл. Другата е „Отменена присъда“. И двете ми харесаха, но им обърках реда - първо прочетох „Отменена присъда“ и после „Бош“. :lol:

 

Сега чета „Приключенията на Оливър Туист“ :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...