Коя книга чета/четох последно?

[kiki_riki90]

В момента чета това. Не е зле, само трябва да се свикне със стила на писателя.

[黒胡麻]

последнo прочетена/в момента преполовена

 

[Sugar_Cube]

[anchikata]

Супер много техническа литература, но жинаги чета паралелно накоя от книгите на Тери Пратчет /изкючителен автор/. Всички от света на диска ги харесвам и препрочитам постоянно.

 

Джорч Оруел е несравним... чела съм няколко книги, но ми деиства депресиращо

[eternity]

Последно прочетена

 

 

Разкошна книжка, вампири, върколаци и извънестествена, устата и енергично размахваща слънчобран 'стара мома' в заплетена интрига на фона на викторианска стиймпънк атмосфера. Историята е разгърната с прекрасно чувство за хумор, има и любовна нишка, както и сладкодумен ексцентричен гей вампир Абсолютно съм очарована и нямам търпение да ми дойдат следващите 2 книги от същата авторка. Горещо препоръчвам на всички, които обичат подобни четива

 

В момента чета

 

 

да си призная, грабна ме корицата

[Kathie]

Много яка книга или по- точно да кажа помагало..

[annabel]

Аз съм на фентъзи вълна и сега съм подкарала поредицата - Реликвите на смъртните на Касандра Клеър та последната книга,която четох беше "Град от Пепел" ....пък после мисля да прочета Шогун на Джеймс Клавел ,че ми се струва интересна

[dorotence]

Аннабел,

почвай Клавел смело- досегът ми до азиатската култура започна с неговите романи - "Шогун", "Тай Пан", "Гай Джин", "Търговска къща" , "Цар плъх" и "Вихрушка" .

Определено на мен "Цар плъх" все още ми е в топ 10 .

[glorfindel133]

Хммм, в момента ако успея да си намеря малко свободно време се отстрелвам с "Нов живот" на Памук (това ми е първата негова книга, за сега ми харесва, има достатъчно храна за мозъка в страниците на книжката..първоначално ми беше малко странен стила, но след 15 страница вече се свиква), "Дао притчи" е другата книжка, която съм подхванала в момента (особено ме радва че са кратки (и това се гледа като ти стане особено недостатъчно 24 часовото денонощие) и наистина като всяка притча си имат поука, извод, който да си направиш).

[sonka88]

Днес прочетох и последната книга от "Дневниците на вампира". Понеже гледам сериала, реших да прочета и книгите. Винаги съм била на мнение, че книгите са по-добри от екранизациите. Досега само един филм по книга не ме е разочаровал. Но специално за тези дневници... Ами доста различно е. Само основната идея и имената са взети от тази книга. Напълно различни образи, ама наистина напълно различни. Така че, все дно са напълно отделни истории. Иначе книгите са добре - първите две. Другите са просто прекалено нереални и за вампирски истории, особено последната. А както завърши самата пета част, просто предполагам, че ще има още. Но не знам какво още свръхестествено може да се случи...

[desjer]

Най-накрая чета продължението на " Облак  Врабчета".

[Мейби]

Препрочитам "Петнайсетият камък от градината на "Рьоанджи" от Владимир Цветов.Много по-добра/според мен/ от всеизвестната "За Япония като за Япония"!

[figil]

Иххх Джеймс Клавел , чел съм му произведенията ,преди години но определено не ми допаднаха ,причините доста (независиму Тай-Пан е най-добрият му роман за мен ) .Предпоръчвам ви Ейджи Йошикава и произведението му ''Тайко'',след като го прочетох се влюбих в духът и културата на Япония ."Мусаши'' не е толкова главозамайваща ,но по -детайлна и философска .

Последно четох Волтер и по-специално'' Кандид'' ,доста ме впечатли ,преди него на Херман Хесе творбата ''Сидхарта''.

[Alfons]

Амм последно четох "Норвежка гора" на Мураками. Добра беше. Хареса ми. Добре разказва. Ще прочета и нещо друго от автора.

Каня се на още няколко творби на Мураками и някоя от тях ще е следващия ми избор.

В момента чета "Десктър:Острието на ножа" на Джеф Линдзи. Забавна е.Сатирична. В духа на самия сериал. Който напоследък единствен ме свързва с американските тв продукции.

[XDemonicAngelX]

В момента чета "Град от стъкло"

[sinardin]

Аз установих, че напоследък четенето най-много ми върви във влака и на село, където няма компютърни изкушения. Та така в последните месеци съм прочела:

 

1. Здрач, Новолуние, Затъмнение и Зазоряване - ейй, това беше още през ваканцията. Още си спомням тежката борба с първия том. Ако имах друго за четене можеше и да не го праборя. Честно, от толкова захаросани описания на главния и на целокупното вампирско племе толкова сладко ми стана, че направо ми приседна. Ама нямааах, та продължих и с другите томчета и ги лапвах за по ден. За мой късмет главния зачезна за цял том, а и по-нататък Майер беше посмекчила тоя момент с превъзнасянето. И по едно време така се увлякох, че на четвърти том цяла нощ не спах, само и само да разбера как ще свърши. И после ми се привиждаха вампири в двора. Ама не от добрите.

 

2. После се сетих колко много томове от световната класика, които още не съм прочела, има у нас и хванах "Човекът, който се смее" на Юго.

 

3. Стигнахме до момента, в който невинен разговор с колежки от университета ми припомни за онуй чудо, по което се бях вманиачила преди време, и чийто главен герой носи звучното име Хари Потър. Спорът беше дали наистина книгата би се харесала и на възрастен, та реших да се пробвам и да препрочета любимите си 2,3 и 4 том и да проверя дали ще ми се сторят толкова интересни, колкото и преди. Вярвам, че ако ги четях за първи път пак щяха да ми харесат и да ме увлекат.

 

4. И след сантименталното залитане по отдавна прочетени неща реших да продължа с класиката, като хванах "Жерминал" на Зола.

 

Много по-трудно ми е да пиша коментар за романи като "Човекът, който се смее" и "Жерминал", отколкото за развлекателни четива като другите. Затова и за тях ще съм доста по-пестелива. Всъщност май ще споделя само основното си усещане - живеем в проклет, скапан свят, който е бил такъв и преди 1 000, и преди 100 години и ще си бъде същият и след още толкова!!! Много хомофобно ми подействаха, особено "Жерминал". Или мое би просто спомените от него са по-пресни, все пак го четох преди няколко дни. А, да не забравя - и заради него не спах цяла нощ, за да разбера каква ще е съдбата на героите. И усещането беше почти като в някой от ония корейски сериали, в които в началото те обзема приповдигнато чувство и седиш събитията със затаен дъх, знаейки че колкото и да ти се иска няма как нещата да свършат добре, защото в живота не става така... И ме хвана яд, и ми се доплака. И надали усещането ще изчезне скоро.

 

А в момента чета "Мечта" пак на Зола. Подхванах го, защото е в един том с "Жерминал", но разликата между двата е от небето до земята. Може и хубава книга да е, даже сигурно, но в момента на фона на другата ми се вижда блудкава история за развлечение на невинни девойки и изморени домакини.

[katomova]

За мен Зола си остана тежък автор, автор от народа, пишещ за народа. Терез Ракен четох преди години, тегаво четиво. Сиви краски и много мъка. Определено си заслужава. Толкова реалистична обстановка пресъздаде, сякаш бях част от героите.

[desjer]

На мен любимият роман на Зола ми е "Нана".

[sinardin]

Аз свърших с "Мечта" и си запазвам мнението, че не е нещо особено, освен ако не се разглежда в паралел с остналите му творби може би. Знам ли. Сега съм решила да карам подред събраните му съчинения, та след някой и друг месец ще споделя мнение за любимо произведение.

 

Разбира се, не мога да не си разведря главицата с нещо по-лекичко, та реших да прочета книгата, по която е направено едно от любимите ми анимета - "Howl's moving castle" на Diana Wynne Jones. Всъщност "прочета" не е точната дума за първоначалната ми идея. Тя беше да си сваля аудиокнигата и да си я слушам докато пътувам по рейсове и трамваи, но уви се оказа, че наличната ми техника не е в състояние да се пребори с шума (мрън, мрън ). А и много се разсейвам и не мога да се съсредоточа върху историята така, та си минавам на хартиен носител. Не българския превод, а на английски, че да си поупражня езика. Освен това се оказа, че явно е поредица от книжки за странни замъци, та любовта ми към детски книжки в близко бъдеще ще бъде изцяло задоволена.

[eternity]

Давай отзиви за Howl, че аз лично на книги по филми хич не им вярвам, но така както я описваш, добре ми звучи

 

Иначе аз в момента чета Beautiful Darkness, която е втората част на Beautiful Creatures (Прелестни създания) на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл и Lament (Ридание) на Маги Стийвотър, която да си призная дотук ми е по-интересна от Тръпка, може би защото е по-загадъчна Класиката нещо не ми върви с обичайното ежедневие, за нея ми трябва повече време и спокойствие