Jump to content

Коя книга чета/четох последно?


Recommended Posts

Преди 22 часа, cucyta написа:

Любимият ми автор на детски приказки:

881b2ee22dd11d61.JPG

Имам тази книга. И в нея я има приказката " Бялата мома".

И тази я имахме,  естестено,  ама и тя е навряна някъде ... кой я знае къде.  Заслужавам , Цуци,  да я грабнеш тази тухла и да ме почнеш по изкуфелника... :896767:, че да ми наместиш бръмбърите... По последни смътни спомени - с твърди корици, но доста спарцалосана частично , защото се беше разлепила.  Не се сещам почти нищо от съдържанието. Само за 2 -3 приказки - за огнивото, за някаква Гизела и за статуя на някакъв фонтан. До там. Ако/като я видя и сигурно ще си припомня още някоя. Може да не ми е направила впечатление там Бялата мома, просто защото вече съм я знаела от друго място.

---------------

ukio, ценно си е книжлето. Държала съм екземпляр в ръцете си и за това ме е яд, че не можах да го намеря до сега. Остава само едно мазе , в което и Индиана Джоунс би се затруднил да намери нещо. А и вероятността там да се е превърнала на гнила каша е много голяма, но дано не съм толкова лош пророк. 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми е ярък споменът за тази приказка. Като картина. Седи Юки в бедната колиба на дърваря и шие. С годините не остарява, а става все по-прекрасна, мълчалива и студена... Имам я тази книга на Николай Райнов - второ или трето издание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Специално си я набавих от книжарите на Славейков. Много хубави спомени имам с нея. Но още по- любим ми е другият такъв том с приказките на самия Николай Райнов. По мотиви от българския фолклор, 1001 нощ, европейски фолклор и т.н. и всичко това в интерпретация на човек с голямо въображение и талант на Разказвач.:wub:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, matrim, :kiss2:наистина ми е много ярък споменът от тази приказка. Може би, защото на фона на останалите категорични  завършеци и стандартни хепиендове, тя свършва някак " отворено", някак тъжно, мрачно. Дори злокобно, бих казала. Нещо необичайно за нашите възприятия.

Явно това е впечатлило и разтърсило тогава ранното ми детско съзнание.

-----------

Е, за тази вече наистина не се сещам, cucyta.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Същата като тази, но в нея има приказки за самодиви, за Кушкундалево тяхното село, за вампирова булка, разбира се тримата братя и златната ябълка, и ламята, и черния и белия овен, които те пренасят във вертикалните земи и много още... не бих могла всичко да изредя и разкажа. Ако можех сма бих писала приказки :D. А на корицата има една ламя в езеро и един юнак над нея. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ох, разговора за тази книга ми навя носталгия и си я изрових дори, че като намеря време ще си я препрочета.

Покрай разговора си спомних за една друга поредица, която за разлика от книгата на Райнов наскоро преиздадоха: Френски, Японски, Африкански и Индийски приказки. Общото-прекрасните илюстрации и невероятни спомени от миговете с Арджуна, Синята птица, Кагуя и тн. За разлика обаче от сборника, който беше с твърди корици и оцеля при многото премествания, те нямаха този късмет. Ся събирам пари да си ги възстановя от новото издание, все пак са не са една двеB)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И тези съм си ги набавила, а Френските са оцелели от детството. Да не забравяме "Дивите лебеди и други приказки"и "Снежанка и други приказки", с прекрасните илюстрации на Марайа. Втората книга смътно си спомням, че сме я имали, но не оцеля:(

А приказката за Урашима Таро я имам в отделна книжка, но на немски:D. Не, че си спомням нещо от този език, но илюстрациите са много хубави:D. Пък приказката и така си я знам :D. Зачекнахте ме на любима тема. Не само съм библиофил, но и си падам нещо колекционер :D.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ах, Марайя... По неговите илюстрации съм се учила да рисувам. А, бяхме млади! Така и не мога да възприема съвременните възгледи за илюстрациите. След като знам неговите, всичко ми изглежда грубо и недодялано.

Дано не обидя някой с това си изказване, ама , на ... открийте разликите.../ новата корица ми изглежда като другарска среща на  герои на Дисни/

7236.jpg          pic_316x.jpg

------------------

Е те за тези красоти говорите в горните постове: 

-------------------

Малей , Цуци, щом библиофил си падаш... сред  книгите  в къщи ще се чувстваш като Шлиман сред руините на Троя... От пуста доверчивост тати даде някому един сборен учебник от по- миналия век -188..и някоя година беше. Имаше части с френски, география , литература и благонравие...И така и няма да си каже , кой го е взел, камоли да го върне.

 И други подобни се мотат... някъде... Аз си измъкнах старите приказки - книжки от 30-40 години на миналия век. Изнамерих си и "Стас и Нели "  от 46 г в превод на Ана Подвързачова.  Не съм сигурна, дали е от  първото издание. Не можах да намеря инфо.

И едни тънички романчета -приложения към някакви едновремешни журнали. Малко наивни / за нашите разбирания/ фантастични истории на Емил Коралов.  

 

А тези приказки помниш ли ги? Както и самостоятелните книжки. За всяка приказка по една. И тези илюстрации ми харесваха.

 

4123.250.jpg

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оооо, " Неродена мома", навремето не ми я върнаха и после трябваше да я търся да си я купя. Все пак Ран Босилек е роден в моя роден град Габрово. Как да не го чета. Първо баба ми четеше всички приказки, а после сама препрочитах всичко което ми попаднеше. И бях близка с всички библиотекарки в училище, градската библиотека и работата на майка ми. Даже навремето по пионерска линия трябваше да отработим 14 дни някъде и познай къде го правех аз:D

Моята сестра преди време ми отправи предизвикателство да споделя любимите си 10 книги с думите:" предизвиквам човека, който дори и на гости чете" :D Така, че у вас ще се чувствам като в моя личен рай :D.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А що се отнася до " Снежанка и други приказки" става въпрос за по--старо издание от показаното по-горе, с твърди корици и нарисувани джуджетата от приказката за Снежанка, но вече е трудно да я намериш :(. Направо невъзможно. И ме е яд, че точно аз съм причината да я нямаме у дома, защото я бях надраскала по бебешки с химикал и не знам какво е станало с нея:(.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Неродена мома" върви в комплект с "Незнаен юнак". Имам в насипно състояние първото издание на "Момата". Невероятен печат. Илюстрациите са отпечатани отделно и прикрепени като в албум с репродукции

295322.jpg.

П.П. Пристрастеността ни към приказките обяснява защо харесваме азиатското кино.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аsha, имам ги всичките. Приказките са били винаги моя свят. Обичам да ги чета, да ги разказвам, да ги живея. Помните ли илюстрациите на Вадим Лазаркевич - Работна мецана, Сватбата на Червенушко, Гъбарко. Бяха толкова ярки, като живи, едни такива, които те караха да се чувстваш като участник в тях. Много се радвам, че тук има хора, които  споделят моята любов към приказката и добрите илюстрации.

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

 

Гледа — извряла чорбата,

гладни заспали децата…

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Японски, индийски.... приказки са преиздадени в момента. Виждам ги от няколко години на Панаира на книгата. Жалко, че не преиздават по същия начин и останалите книжки. Новите, които излизат, рядко са толкова добре илюстрирани. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всичките на Патриша Корнуел от поредицата за Кей Скарпета. Тоя път, по реда на излизането им, имало смисъл в тая работа :896767:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В момента чета, ей тази Дневник от панелните блокове – Никола Крумов.

dnevnik-ot-panelnite-blokove.jpg

 

Хумористична е и ме разтоварва доста.

Ето откъс от нея:

Off Topic

"Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница.

 

Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина.

 

Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам.

 

Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят.

 

Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло.

 

С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов.

 

Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух.

 

Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200-грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно "мауу”, оттегляйки се за миене.

Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си.

 

Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината.

 

Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта.

 

В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.

 

От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам..."

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Крумов кърти, и двете му ги имам. Ся март ще излезе третата, дано да има повече неща от името на Ивелина :896767: 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...