kitket Отговорено 24 Юли, 2012 Share Отговорено 24 Юли, 2012 Радвам се, че народа чете, както се вижда от тук. Аз съм фен на фентъзито, макар че напоследък нямам много време за четене /`ми то с това азитско кино... ама като/ако ми мине тая мания ще чета повече... може би... а може би - не /. Добре, че от дете имам вредния навик да чета в леглото преди сън. Та, сега препрочитам втори път първите четири книги от поредицата "Песен за огън и лед" на Дж. Мартин, защото видях, че е излязла най-сетне пета книга, а пък искам да "изям" новата в естествената й последователност, пък и харесвам много стила на автора. Само се чудя кога ли ще стане, че всяка е средно от 800 страници... Радвам се, че открих почитатели на сагата и тук. Като ги свърша, се каня пак да прочета първите три от "Наследството" на Кристофър Паолини, това талантливо хлапе, поради същата причина - трябва скоро да излезе и четвъртата част, ако не е вече излязла, отдавна не съм проверявала. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Bonnie Bennett Отговорено 25 Юли, 2012 Share Отговорено 25 Юли, 2012 Преди няколко дни свърших „Бай Ганьо“. Сега съм на „Под игото“. Това е от задължителната литература. Видях, че има фенове на криминалните истории и в частност на Майкъл Конъли. „Отменена присъда“ и „Законът на Бош“ също са интересни и ги препоръчвам. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 31 Юли, 2012 Share Отговорено 31 Юли, 2012 Скоро не се бях отдавал на това удоволствие,но една книжка ми грабна вниманието в нета и реших да си я взема. Хареса ми. Беше си леко четиво,неангажиращо и интересно поне за човек ,който за първи път чете нещо подобно. А и автора е описал и малко от посещението си в България и в частност - София и Благоевград. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NyXe Отговорено 31 Юли, 2012 Share Отговорено 31 Юли, 2012 Аз отново съм с Майкъл Конъли, но този път с ... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Dark_Angel Отговорено 7 Август, 2012 Share Отговорено 7 Август, 2012 Последно прочетох ето тази малка книжка. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 7 Август, 2012 Share Отговорено 7 Август, 2012 Аз пък се хванах на това хоро за да си я припомня ---> По принцип винаги съм имал афинитет към фантастиката като жанр, а Азимов за мен е един от най-големите автори там дори с изключение на Толкин никой от останалите не може да му стъпи и на малкият пръст. Разни там прачети, куелюта, клифърд саймъци, хари потъровци и т.н. са вятър работа. Специално Фондацията е нещо невероятно..един доста комплексен и футористичен свят в предполагаемото далечно бъдеще с перфектно изпипани детайли. А последната част "Фондация и Земя" си е направо шедьовър. Една от мечтите ми е да видя филм по тези книги един ден ще стане нещо много голямо като Междузвездни войни или Властелина, но от друга страна има шанс и да се орезилят както стана с "Аз Роботът" дето онова недоразумение Уил Смит и некадърните сценаристи се изгавриха с една перфектна и безупречна история на Азимов. Добре че поне "200 годишният човек" с Робин Уилямс отсрами положението и е доказателство за това какво може да стане, когато книгите на Азимов видят екран. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Lover. Отговорено 10 Август, 2012 Share Отговорено 10 Август, 2012 "Скитникът между звездите" на Джeк Лондон. Доста е интересна и интригуваща. В нея един затворник осъден на доживотен затвор, а заради един хитрец от затворниците е несправедлило обвинен и му остават 2 седмици до обесването, си позволява да пътува м/у звездите, окован в усмирителната риза. Много силна книга, все още я чета. В тази книга се обяснява, че всички имаме души, които след смъртта ни не си отиват, а просто преминават в друго тяло. Душите са вечноста, енергията, която остава, когато земното ни тяло става твърде изхабено. Всички детайли са добре изпипани, нямам никакви критики. В затвора е наистина тежно, но тази книга показва каква силна воля може да има един човек, който бива подлаган на какво ли не, с който се отнасят по абсурден начин и издържа за да се усмихне накрая. Изуми ме. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
eternity Отговорено 10 Август, 2012 Share Отговорено 10 Август, 2012 Последно четох Заветът Мефисто: Изкуплението на Аякс, но въпреки прекрасната корица, книжката е като цяло средна работа. В момента чета Градът и градът на Чайна Миевил, наистина странна, но в добрия смисъл и Darker Still, викториански изказ, не толкова оригинална идея, но приятна и действена героиня Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
KazeShini Отговорено 3 Септември, 2012 Share Отговорено 3 Септември, 2012 "Перла в мидата" от Алесандро д'Авения с оригинално заглавие "Cose che nessuno sa"(Нещата, които никой не знае). В стила на автора има нещо по детски наивно и невероятно красиво. Книгите му не блестят с оригинални идеи, но са написани толкова чисто и невинно. П.П. Razzormaw, пепел ти на устата! Колкото по-малко хубави книги филмират, толкова по-малко перфектни сценарии ще опропастят. И да не са посмели да пипат шедьоврите на Зелазни, че напълно ще откажа западното кино Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
blonde Отговорено 4 Септември, 2012 Share Отговорено 4 Септември, 2012 Преди седмица приключих " Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли. Много ми хареса! В началото си помислих, че книгата е прекалено детска. Но в последствие се оказа, че съвсем не е така. Това е роман за пораснали деца. Историята е поднесена на много достъпен език и в прекрасен, семпъл стил, което допринася за пълното "потапяне" на читателя. "Да убиеш присмехулник" е книга, сякаш написана от деца за възрастни. В нея се смесват различни емоции и преживявания, най-вече за спираловидността на живота - толкова прост, но в същото време и толкова неразбран. Това е разказ за лошите, омърсени, различни, отчаяни души, бродещи сред нас. Разказ за жестокостта и омразата към различния. Това е книга за приятелството, за справедливостта, за сърцевината на човешките взаимоотношения и за това, колко различни можем да бъдем... Да си дете не е никак лесно, особено когато не разбираш, защо възрастните са толкова крайни и несправедливи. Но пък само едно дете може да види лъч светлина в една човешка трагедия. Ако ви се иска да се върнете към детството и отминалите ваканции, към лудешките игри и дълги летни утринни - това е вашия роман. Прекрасен и щастлив, но донякъде и тъжен...Тъжен, защото си даваш сметка, че толерантността към различния все така не съществува... И те кара да си зададеш въпросът: "Защо едно дете може да приеме всичко, а възрастния не"? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ulichen'fener Отговорено 7 Септември, 2012 Share Отговорено 7 Септември, 2012 "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Красиво тъжна книга, хареса ми как прави препратки към някакви реални факти от соц времето. И главния герой, който влиза в чужди истории и съпреживяването, което прави чувствайки ги. А усещането за автобиографичност някак те кара да асоцираш с прекия разказвач : ))) чудна : ) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mi6lence Отговорено 13 Септември, 2012 Share Отговорено 13 Септември, 2012 Наскоро прочетох тази прекрасна книга: Не всичко хубаво свършва с прекрасните корица и заглавие. Към 700 страници,но се прочитат толкова лесно и неусетно. Романа грабва още от началото и до края си те държи в магията. Ако си падате по криминални романи ,този ще ви допадне много. А аз още не мога да забравя копринените гащички на госпожица Селесте Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
MissIss Отговорено 27 Януари, 2013 Share Отговорено 27 Януари, 2013 Прехвърлих темичката набързо и се успокоих, че не съм само аз с колосалния проблем "корейските филмчета и сериали ми изяждат всичкото време" И въпреки това - в момента Габриел Гарсия Маркес и "Сто години самота". Особена по рода си книга, доста отнесена от действителността и в същото време не ти се ще да я зарязваш без да достигнеш до края. А герои с едни и същи имена......... колкото искаш, баща, син, дядо, чичо, братовчед - всичките кръстени един на друг, губиш им края Иначе препоръчвам Халед Хосейни и "Хиляди сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила". Малко товарещи книги, но изключително интересни. Представят живота и порядките в Афганистан. И с всеки прочетен ред от двете книги горещо благодаря, че не съм родена в онези географски ширини......... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ulichen'fener Отговорено 28 Януари, 2013 Share Отговорено 28 Януари, 2013 Много ми хареса ! Една от най-странните книги, които съм чела, и принципно не съм почитателка на мистични елементи, но тук някак ги понесох ! Оригинална и много креативна : ) макар по на сърце да ми е " Танцувай, танцувай, танцувай", любим автор Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kcekce Отговорено 29 Януари, 2013 Share Отговорено 29 Януари, 2013 Аз в момента съм на фаза "препрочитане на Панкеева" и имайки предвид, че женицата е написала 5-6 нови книги, откак съм чела предните пет, ще си имам неангажираща занимавка за месец-два Впрочем препоръчвам поне първите три книги на рускоезичните, най-малкото за обогатяване на жаргонния речник От закупеното на хартия си заслужава да се спомене "Назад по линията" на Силвърбърг. Заслужаваше си отвсякъде, особено на фона на неизчерпаемото творчество на автора в стил "дай да се продава, че имам сметки да плащам" На НАЙ-ТЪПАТА КНИГА, която съм чела напоследък, съм й направила от възмущение цяло ревю... От store.bg ми затриха съответния критичен коментар:/ И за да си оправя вкуса в устата след тъпотията, се върнах на Бюджолд с последната книжка от Вор-сагата, за която пък написах хубави неща Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
naia Отговорено 29 Януари, 2013 Share Отговорено 29 Януари, 2013 При толкова изгледани азиатски филми, сериали, повечето японски, някак си ме върна на " Шогун"на Джеймс Клавел. Имах нужда да се потопя в атмосферата. Чела съм го преди Н-години. И всичко останало на Клавел, което си е брилянтно.* Все едно го чета за първи път. Филмът си е филм.. И него съм забравила вече. Сега чета... и прочетеното има вече друг смисъл. Бавно, всяка вечер, по малко. А се чете бързо, разкошно е написана. Както и повечето произведения на Клавел. Повечето касаят Азия. Т. нар. азиатска сага съдържа: / това е по време на действието / ----------------------- * 1. Шогун Shōgun, 1975 2. Тай-пан Tai-Pan, 1966 3. Гай-джин Gai-jin, 1993 4. Цар Плъх King Rat, 1962 5. Търговска къща Noble House, 1981 За всеки любител на четенето, препоръчвам горещо. Тези тухли се четат на един дъх. Ако вече е писано, извинете.:-)) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
TeddyAlex Отговорено 18 Февруари, 2013 Share Отговорено 18 Февруари, 2013 Последно Майкъл Конъли Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kcekce Отговорено 25 Февруари, 2013 Share Отговорено 25 Февруари, 2013 "Книга на черепите", Силвърбърг. Страхотно произведение, изобщо не се връзвайте на тъпото заглавие Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NyXe Отговорено 25 Февруари, 2013 Share Отговорено 25 Февруари, 2013 TeddyAlex, много добър писател е Майкъл. Прочела съм и тази, която не е от най-добрите му книги, но определено си заслужава Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
TeddyAlex Отговорено 25 Февруари, 2013 Share Отговорено 25 Февруари, 2013 NyXe, аз съм чела само 2 книги на Майкъл. Другата е „Отменена присъда“. И двете ми харесаха, но им обърках реда - първо прочетох „Отменена присъда“ и после „Бош“. Сега чета „Приключенията на Оливър Туист“ Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.