Jump to content

Любим мангака


Recommended Posts

Няма смисъл да обяснявам заглавието, само ще кажа, че сигурно тук ще се наложи да си повторя някои части от постове, няма как.

 

Ще започна с Миямото Кано - тя създава манги в шонен-ай/яои жанра, като обикновено мангите са повече за човешките взаимоотношения, за взаимоотношенията във връзките, както и доста често за несподелена любов. Понякога има фентъзи елементи - свръхестествени, пътувания във времето и т.н., но рядко, повечето ѝ истории се развиват в съвремието, а главните герои са обикновени хора. Любимите ми нейни манги са Nemureru Tsuki и Rules (това е всъщност доста дълга поредица от манги - Rules не е оригиналното й начало). А, да - Миямото рисува героите си много еднакво. За мен всички приличат на Ейтаро (герой от първата нейна манга, която прочетох) и дори и за мен е много трудно да разпознавам героите, особено когато ѝ скимне да им сменява прическите и да ис скъсява и удължава косите, защото "ѝ е писналода рисува героя си все по един и същи начин", както казва тя в един послеслов). Е, аз имам пристрастия, така че за мен този недостатък си има своя чар и най-вече ме забавлява.

 

Накамура Асумико - тя има много разпознаваем стил, не може да се сбърка. Въпреки че героите й са криви, раменете им са заоблеки така, че няма никаква връзка с нормалната човешка физика (а за краката да не говорим - тя не може да рисува крака, нито пръсти и в повечето случаи имам чувството, че се е отказала по средата и просто се надява феновете да й простят) - всичко това има свой чар и всъщност може да се получи много красиво като краен резултат, стига човек да свикне. Е, компенсирала е всичко това с историите си. Doukyuusei, манга, която много обичам, е може би най-нормалната й поредица, където нещата са замислени да вървят бавно, последователно и сладко (мисля, че на Накамура просто й е омръзнало от собствените ѝ шашми и е искала да нарисува нещо за прочистване на собственото си съзнание). Останалите й манги са общо-взето скандални, най-вече с неприемливи за обществото елементи. Чрез тях заплита както криминални истории, така и психологични - за човешкото съзнание и начина, по който то възприема света, за неговата промяна и трансформация, за осъзнаването ти като човек и личност и за това на какви постъпки си способен, когато си притиснат от силни стимули, желания, събития в живота. Последното, прочетено от мен, е Utsubora - прекалено интелигентно завъртяна история за моя мозък, уви, но е страхотна психологична мистерия с криминален елемент, намесени са книги, писатели...

 

Кюго - създава най-вече трагични истории, главните герои обикновено са загубили близък, имат травма от детството си... въобще, трябва човек да е подготвен. Никога не се знае каква гадория ще измисли да нанесе на героите си. Любимата ми нейна манга е Acid Town. И да, въпреки всичко си струва човек да се подложи на тези нерадостни събития в мангите ѝ, поне според мен.

 

Йонеда Ко - представете си как Atila прочита това име и очите на безсмъртния Тацу светват в червено. :D Бих убила за нейна манга на хартия и това ще е наследството ми. Макар че има много талантливи хора в Япония, понякога се чудя има ли по-талантлив от нея... И понеже, както вече сигурно казах на няколко места, няма да съм аз, ако не промуша Saezuru Tori wa Habatakanai в някое мнение (напирам като агитационна кампания на ГЕРБ), го промушвам, но няма да обеля дума, че поста ще остане само за нея.

 

Koogi - срам или не, не го пиша на български, защото след толкова време, все още нямам идея как се казва. Трябва да си изкупя някак греха. Това е авторката на Killing Stalking, засега няма друга, но според мен и този шедьовър ще й стигне, за да бъде призната. Ако за Япония тача толкова много Йонеда Ко, то за Корея правя същото с Koogi. Мангата ѝ не е романтична история - ако срещнете някакво изказване, което твърди обратното, значи човекът нищо не е разбрал от сюжета и смисъла му (очите на безсмъртния Тацу току-що светнаха в червено ::D :D). още повече, ако прави шип между главните герои. Общо взето, жената е стигнала дъното на човешката лудост и никой не ѝ е казал, че би следвало да спре, затова е продължила да копае надолу и е пробила още една-две граници, пък накрая човек се чуди има ли накъде повече, но... има. Винаги може да се очаква от нея да стигне по-далече, отколкото е допустимо. Аз не бих препоръчала тази история, предвид че след нея никога не си същия, затова имайте предвид, ако някой ви я пробутва (както я пробутаха на мен, обаче не очакваха реакцията ми).

 

Ha Il-Kwon - той си е цяло съкровище и скача по жанровете както си иска. Негови са Annarasumanara и God of Bath - едната е социална драма с типичното корейско дълбаене в гадните части на човешкото съзнание, другата е изключително яка комедия за един тип, който търка гърбове в обществена баня и някой му е казал, че има изключителен талант за това, а пък той просто иска да си намери свестна работа и да се махне от търкалника. Какво ги обединява? Общо взето авторът има едно послание, което развива чрез различни похвати през всички чаптъри - то е социално ангажирано и положително, както и вдъхновяващо. Невинаги е ясно какво е от самото начало, но постепенно се избистря. От него съм научила много мъдрости, както и да звучи това и да - търкача на кир в обществената корейска баня може да научи на много един човек! :D 

 

Засега - толкоз... чудех се аз защо ли никой не иска да чете мангите ми, като му ги препоръчвам, а сега като си гледам поста - аз сама не бих ги прочела от толкова натякване за гадните страни на сюжетите. :D 

ПП: Обожавам снимките, с които се подвизават мангаките в онлайн пространството. Имат страшно готини идеи за себеизразяване. :D 

 

Edited by Atila
  • Like 1
  • Thanks 1
Link to post
Share on other sites

Ти си такова свежо попълнение във форума. Намерих трима човека, които оказват голяма подкрепа на безпътната ми душа относно тууните, които чета. С мангите, уви, не можах да свикна. Не мога да приема черно-бялата им стилистика, нито начинът за четене. Както каза, ако твърде много си приличат героите, аз не ги разпознавам. По принцип имам проблем с разпознаването чертите на лицето. Така че, ако няма цвят и разлика в детайлите-загубена съм. Но зачетох мангата, която е препоръчана в друга тема-'Takane & Hana'. На 10-ти чап съм и се чете леко. Смея да кажа, че начинът по който е написано резюмето, ме изкуши да чета. Моя милост е горд собственик на 1-вото томче на 'Джунджоу романтика' и е на японски. Японски все така не знам. Това е любимият ми епизод от анимето, но да го притежавам на хартия е различно. Много по-ценно ми е. Имена на мангаки също не знам, но сред любимите ми анимета по манги са: 'Нана', 'Прокълнатият иконом', 'Скип бит'. Ще погледна поне две от препоръчаните от теб неща. Също съм на линия за дискусия, независимо, дали тук в темата или на лично. Не знам, дали е подходящо още в първото си мнение да препоръчвам точно този БЛ, но '10 cou**' остави в мен дълбоки впечатления. Признавам, че смът сцените ми идваха доста в повече, но историята ми хареса много как е построена. ОКР и микробофобията често вървят заедно и не е лесно човек да им се наложи. Има моменти, в които успяваш и в които те вземат надмощие. Та тези детайли, както и връзката на двамата главни бяха много добре представени, затова е едно от любимите ми заглавия като плот. Също началото довело до травмата беше добре подплатено. Не умея добре да поднасям силните страни на заглавията о.О

 

 

  • Like 1
Link to post
Share on other sites

Благодаря! :happy: И аз си падам по webtoons, май трябва някоя по-обща темичка и за тях. ^_^ 

Преди 4 часа, voileta написа:

Но зачетох мангата, която е препоръчана в друга тема-'Takane & Hana'.

Йей! Радвам се, че си подхванала Такане, дано продължи да ти е приятно, аз съм по-напред с историята и мога да потвърдя, че и нататък се чете много леко. 

 

Преди 4 часа, voileta написа:

1-вото томче на 'Джунджоу романтика' и е на японски

Аз също имам някои томчета на японски, не на Джунджо, но също така не знам езика - радват ме обаче, на хартия наистина си е по-различно. Аз чета онлайн най-вече, но някои заглавия нарочно си ги купувам на хартия, именно заради това. Колкото до самото Джунджо - анимето го изгледах с голямо удоволствие, големи сладури са. :)

Много ще се радвам да си говорим, благодаря ти за коментара! ^_^ Доста добре представяш заглавията, вдъхнови ме да подхвана отново Ten Count - чела съм я отдавна, беше ми една от първите яои манги от такив тип и може би затова не успях да я оценя, а всъщност съм виждала много положителни коментари за нея. Може би сега ще я видя по по-различен начин. ^_^

  • Like 1
Link to post
Share on other sites

 

Харесва ми как си описала особеностите на стила на всеки автор.

 

Да, много леко и приятно си достигнах до 20-ти чап. Допада ми, че когато някой от героите е в по-младша възраст, сюжетът е лишен от пошлост. Без от това да губят взаимоотношенията на героите.

 

Обожавам да чета за човешките взаимоотношения и това, което води хората. Ако има комедия, романтика, съспенс или драма-добре дошло. Обичам да намирам границите си на поносимост и да ги преодолявам в течение на времето. Стига да има някаква логика в сюжета. Не бих се втурнала да чета нещо, ако е едностранно развито.

 

И точно тук видях заглавието 'Killing stalking'. От доста време ми е в списъка, но не мога да го намеря за четене и да съдържа всички чапове. Погледнах линка, който си дала, но ще помоля да ми разясниш, защото не знам как да си заредя чаповете. Не съм много на ти с онлайн нещата. Може би преди това трябва задължително да се регистрирам? Доста се наспойлих относно темата. Не съм попадала на по-брутално нещо към момента. В техния случай подобен род връзка е използвана точно в смисъл на отклонение и привързване тип Столкхолм доколкото разбрах. Винаги приветствам БЛ тематиката с отворени обятия, но тук определено не е използвано в аспекта на бойс лов. И това е доста добро решение на автора. Когато открих това заглавие, се чудех що за човек е способен да го измисли. Начинът, по който работи въображението на този автор и как навързва кое откъде идва. Наслагването на пластовете е достойно за възхищение. Трябваха ми месеци преди да реша, че искам да прочета това. И все така искам да го прочета. Когато чета нещо подобно, мисълта ми тече в две насоки. Огромна доза съчувствие към жертвите и опит да си обясня кое е довело до това. Едната част от мен взема емоционалната страна, а другата се опитва да си обясни техническата част. 

 

'Джунджо романтика' за мен е класика в жанра си. Има всичко от-до. Прекрасен арт, разнообразен плот, романтика, страст, комедия/хилила съм се с глас, без глас, до сълзи и хълцукане/. Построяването е многопластово и никой сезон не е по-слаб от другия. Бащата на Акихико и взаимоотношенията с другия му син са епични. Щом след като съм го гледала преди години и още го помня ясно, значи наистина ме е хванало. Беше въпрос на чест да си поръчам мангата.

 

Ако подхванеш заглавието наново, дръж в течение. Ще ми е интересно да разбера, ще има ли промяна от предишното ти четене. Рядко успявам да убедя другите и да успея да им предам ясно позицията си, та съм изненадана, че ти успяваш да разкодираш написаното от мен. Сюжетът го свързвам лично със себе си, така че гледам на истиността на детайлите и ме радва, че са подбрани така грижливо. Вероятно авторът също има опит с темата ОКР. Затова и чувствам заглавието близко и буди привързаност. 

 

Винаги съм насреща за дискусии. Мненията ти са заредени с много положителна енергия :icon_sunny:

  • Like 1
Link to post
Share on other sites

Ще се радвам да споделиш още впечатления за Такане и Хана! ❤ Оказа се, че съм на 27-ми чаптър, значи сме почти на едно (купувам си ги на хартия и тези чаптъри са в 5-и том, което изглежда напред в историята, но явно...). Иначе да, това им е много хубава страна на шоуджотата. :) Щом Такане ти е приятно, може да погледнеш и Living-Room Matsunaga-san - не че имат кой знае колко общо помежду си, но също се чете леко и героите са сладури.

 

Линкът към MAL е само с информация за мангата, а самата нея можеш да четеш например от този сайт или оттук (пише онгоинг, но всъщност са качили всички чаптъри). За самата манга - по-брутално нещо не знам дали има. Не е точно Стокхолмси синдром, но главният герой страда от психично разстройство (не помня вече как се наричаше, но мисля, че се споменава в самата манга, така че по-добре да не те обърквам тук) - те и двамата всъщност са психично болни и се нуждаят от лечение, и най-вече нямат романтична връзка (да не говорим, че единият си е хетеро, но пък другият не е, откъдето идва и яои сетинга) - много се радвам, че го възприемаш от тази страна и сме на едно мнение, защото аз много се нервирам, когато слагат цветя и рози около тях, все едно омаловажават всичко, което авторката се е опитала да каже и да покаже. :D Иначе тя наистина е сложила много пластове и разкрива неща в историята постепенно, така че да се получат наслагванията в точния момент. В първата част има много гнусотии, да си предупредена - по-нататък се залага най-вече на психологичните аспекти и това какво е довело героите до тяхното състояние. В историята има също така много малки детайли, които бяха останали незабелязани от мен, докато самата авторка не ги посочи в една бележка след финалния чаптър - бях в шок как е била способна да планира всичко, наистина. Шедьовър е тази история.

 

За Джунджо съм се чудела на авторката как умее хем да вкара всичко, което феновете искат да видят, хем да не превръща историята си изцяло във фенсървиз. Гледала съм с кеф както него, така и Sekaiichi Hatsukoi и ми е трудно да реша кое харесвам повече. Обаче обожавам Hybrid Child - както мангата, така и анимето. Много силно ме хвана тази история. Аз съм доста емоционална към всичко, което харесвам, а тук има доста драма, изплакала съм си очите... Не знам как така става, че все препоръчвам някакви неща, на които съм си изстрадала душата?!?! (о.О) Вярно е, че драмите хващат по-силно от комедиите, защото страданието се задържа за по-дълго и все пак...

 

Ще докладвам, когато го започна. :) Предполагам, че ще го видя доста по-различно, все пак като за първа яои манга от този тип ме стресна повече, отколкото сега би ме, това със сигурност. За детайлите няма как да съм сигурна, но щом казваш, че са добре представени, значи имам надежден източник на информация.

 

Благодаря, твоите също. :) Нямам много хора, с които мога да си говоря за аниме и манга така задълбочено и всеки нов човек ме радва изключително. :) 

 

 

  • Like 1
Link to post
Share on other sites
Той винаги има свой си начин да прави нещата и тръгва с рогата напред. Но всъщност под тази привидна самоувереност умее да оцени и нейната гледна точка. Просто трябва време и много дискутиране на висок глас/дракане. А тя е способна да го разгадае и да удари право в десятката в тълкуването си. Невинаги мога да намеря точните думи, с които да опиша кое и защо ми допада. Харесвам динамиката. 'Дръпни-пусни' взаимодействията. Комедийното. Ти ще кажеш, дали съм успяла да уловя правилно детайлите. Досега са ми интересни само те двамата от сюжета, което означава, че вероятно ще остана само до 20-ти чап. Съжалявам, че няма да съм ти компания и занапред. Хубавото е, че това заглавие е проводник към четенето на манги занапред. Все още плахо пристъпям, но е напредък. И е благодарение на теб, за което благодаря :thanks:
 
'Killing stalking' вероятно е наред в списъка ми сега. Вероятно ще пиша на лично, ако не си против. Така ще можем да си дискутираме по-детайлно. Ще ми се да не препускам през този проект и ще ми е интересно да има с кого да го обсъждам. Ако успея да преодолея първата му част. Сериозно си събирам силите, хах.
 
***
Сега дочетох наизлязлите по 'Twittering Birds Never Fly' и е
Off Topic
много, много добре пипнато. Дори не се подразних като разбрах, че още е незавършено. Артът е красота. Скиците са изящни и скулпторирани. Всички герои са навързани един с друг по интересен способ. Всеки обича някого като идеал, но и живее практично живота си. Героите са с толкова пластове, че мисля че засега са едва загатнати.
 
Хората постоянно те съдят защо си странен или особен. Защо не се държиш като останалите? Нима можеш да им обясниш: 'здравей, бях насилван от ранни години и затова сега се самоунищожавам'. Ще искат ли да разберат или да те изслушат? Не, много малък процент от тях и още по-малък ще могат после да те приемат, без да те съдят повече и без да им тежи. А и не е първата тема, която подхващаш при запознанство.
 
Много харесвам как са развити двамата приятели от училище и също хората, с които се пресякоха пътищата им после. Рядко успявам да харесам как са изградени всички персонажи, но тук харесвам и Якудза типажижите като начин на изграждане. Имена, когато чета почти не запомням.
 
Хората трябва да разберат, че всеки е малко или много счупен. И че тези, които не го показват и лицемерничат, нямат правото да сочат останалите с пръст. Трябва да се научат или да те приемат с неразкритата ти болка или да имат куража и търпението да те изслушат и разберат, когато им я разкриеш. Историята си струва. Всеки изпитваше вина в живота си. Непоносима вина.
 
Има една сцена, която ми направи силно впечатление. Тя е, че Яширо не успя да се наслади на щастието си. Докосна го едва лъч щастие и после бурята го връхлетя. Беше брутално жестоко от страна на абтора. Мен си ме жегна стабилно. Това е да не знаеш как да си щастлив, да не можеш да задържиш щастието в себе си, да се страхуваш, че твоята несигурност ще нарани околните. Дори не мога да намеря точните думи, с които да го опиша. Подобни хора не могат да разберат кога са щастливи, защото щастието винаги веднага им бива отнето. Много силен момент. Също и много красив език на тялото. Разнообразие също не липсва тук откъм сюжет. 
 
Интересно ще ми е да видя как ще са се променили през тези 4 години и по-скоро бодигардът. Ще ми се да имах самоконтрола, който показва в момента. А още по-чудно ми е какво мисли бившия му шеф. Все така не знам, дали би го допуснал отново до себе си, след като спомените от детството му нахлуха точно тогава. Дали мисли, че това ще се повтори или напротив, вече го е преодолял. Тук авторът ни остави на принципа 'малкото е повече' и това е много добър подход. Въобще начинът, по който движи историята е брилянтен. Ще ми се да можех по-образно да успея да предам впечатленията си, но засега толкова мога.

 

 
***
 
'Sekaiichi Hatsukoi' не отстъпва и на йота от Джунджо. Абсолютно прекрасни. 
 
'Hybrid Child' - убедена съм, че съм го гледала и знам, че ми е харесало, но паметта ми е абсолютно бяло петно относно детайлите. Не мога да напиша и ред. Помня или много ясно, или много мъгляво, независимо, дали ми е харесало или не. Драмата е много по-приковаваща отколкото всеки друг жанр, защото събужда симпатия, припознаване.
 
'Докладвай' само, ако имаш времето и желанието. Прекалено съм ентусиазирана и не смогвам да се удържа докато пиша. Извинявам се, ако е прозвучало прекалено настървено :blush:
  • Like 1
Link to post
Share on other sites
Posted (edited)

На мен също са ми интересни само Такане и Хана, даже съученика на главната героиня (който работи в едно заведение) леко ме дразни, понеже подозирам, че е възможно да се заформи любовен триъгълник, а аз правя всичко възможно да избягвам истории с такива (не се получава, те сякаш са навсякъде). Вярно, че подобно нещо би имало шанс да развие историята, но такъв подход ми е вече много изтъркан, ще ми се авторите да измислят други начини, а не само да се уповават на ревността като двигател. Е, засега няма явни признаци за подобна опасност, може и да се размине. Радвам се, че все пак пробва Такане, дано ти харесат и други подобни манги и те увлече. :D Колкото до улавянето - да, успяла си, аз все се чудя как е най-добре да се опишат взаимоотношенията им. Най-много ме радва, че Такане си има и сериозна, "пораснала" страна и може да я покаже. Също ми харесва и как представят връзката им - все пак подобна възрастова разлика обикновено не се приема добре от обществото, но тук авторката успява да го прокара леко и в същото време стои като въпрос, пред който двамата герои трябва да се изправят и вероятно това ще е най-ключовото за развитието на връзката им. 

 

Ооо, събирай ги, нямам нищо против да дискутираме и на лично. :)

 

Много ме развълнува, като каза, че си настигнала Саезуру! И според мен Яширо има още много какво да покаже, а също и Доумеки, предвид че двамата се промениха много в хода на историята. Много ме хвана с това изречение - 

Преди 18 часа, voileta написа:
Хората трябва да разберат, че всеки е малко или много счупен.

На същото мнение съм, всеки има свои страдания и травми, дори и тези, които изглеждат щастливи и успешни в очите на другите. Жалко и несправедливо е, че всеки има нещо счупено в себе си, което не се знае дали може да бъде излекувано... Според мен именно това е едно от основните неща в историята - дали Яширо ще успее да затвори тези рани, дали изобщо човек е способен на това и най-вече дали сам ще си го позволи. Изглежда, че когато страдаш прекалено много, сам отблъскваш щастие именно от страх да не дойде нова вълна на страдание. Оттам вероятно идва и мазохизма като негова черта - защитна реакция. Мен много ме наранява именно това, че Яширо отблъсква всички от себе си и то нарочно, че не си позволява да си дава шансове. Това само засилва идеята колко страшно нещо е травмата.

Освен това обожавам как много от героите са трудни за обичане и харесване - това ги прави много по-реални като персонажи. При Доумеки е по-различно, но пък той израсна, даже плашещо много и изведнъж, за мен Яширо не се е променил чак толкова много, но вече нямам идея какво да очаквам от Доумеки. Усещанията ми в момента са, че той е страшно ядосан, но го показва по негов си начин. И то защото най-вероятно се чувства несправедливо отблъснат, което не е лъжа.

Ще се радвам да си коментираме нови чаптъри, ако смяташ да го следиш - кофти е обаче, че излизат страшно бавно, това е проклятието на онгоинг мангите. :(

Това мисля, че не се нуждае от спойлер, но и да се, съм от телефон и нещо не мога да намеря функцията... Кофти.

А, не, аз много обичам да докладвам впечатленията си. :D

Edited by Atila
Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...