Jump to content

Кое корейско ви вълнува най-много?


Recommended Posts

 

Добавям също, че искам да видя и да се науча да играя прословутата "Go".

2443227874_b2a86a83fa.jpg

 

 

А точно тази игра едно време се чудих как се казва и като видех филм с нея ....наричах я "играта с бобчетата". :D А може ли някой да ми обясни каква е тяхната мания, като някой спечели удря другия или в лицето или някъде другаде. :lol: За сергийките, то и тук си ги имаме такива, само че различни откъм визия естествено, са кварталните кръчми говоря :lol2: , е естествено менюто е по-различно.Иска ми се да опитам прословутото им кимчи и оризовата питка, соджуто също.А това със боцването на пръста при болка в стомаха, наистина ми идва малко в повече, но явно помага. :lol: Иначе за караокето всеки път ме разбиват...явно това е постоянното им развеселение, сякаш повече ходят на караоки отколкото на дискотека примерно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

дупките по улиците и изобщо по пътищата ги има само в България или ако ги има на друго място то те са в доста по-малък размер, така че не само можем да искаме корейските пътища а изобщо всичи европейски... :huh:

 

Зная добре какви са пътищата в другите страни, но там, в Корея, заедно със сградите все едно е един голям макет, толкова чисто, ново и лъскаво. В Европа старите сгради са красиви, но не ми изглеждат като на макет.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Казармата. Много ми е интересна цялата идея с военната служба, задължеията, как го възприемат, условията.

 

Традиционните облекла, влиянието им от и за Япония, отношението към чужденците, що аеджеба не знаят английски, образпвателната им система.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хиххи много яка тема.Ами откъде да почна...искам да има нещо като заведение където да се провевждат всички тяхни игри като тая Go...много ми е интересна,да има караоке отделно до него още едно заведения,корейки да ми готвят от тея рибени кексчета....ммммм.Искам да има и няколко къщи тип ханок,незнам много ме кефят.Друго за момента не се сещам :blink::rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ма то, заедно с караокетата, са си японски ве о.О

Играта е широко разпространена в Корея. Дори се организират турнири, на което корейските представители доста често са победитeли.

Ето и инфо за историята на играта:ТУК и за корейския бадук Тук

 

И за да не се отклоня съществено от темата ще кажа, че ще ми бъде изключително интересно да видя как гримират и обличат Кисенг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

на мен много ми допада модата.Бих искала и при нас да има такива сладки дрешки.Друго...може би,че хората там са много чесни не като при нас.Например имаш сергийка някаде на улицата и отидеш някаде и веднага някой ще си открадне нещо.Докато при тях не е така :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво ми харесва ли? Ами направо съм влюбена в тази страна. И все пак най-много ми допадат натуралните им отношения. Заради тези отношения гледам по часове драмите им и им завиждам, като същевременно си мечтая и аз да живея сред такива хора. Защо там всичко е истинско а?!? Защо приятелството е приятелство, любовта е любов - мечтана, сънувана,уважавана и най-важното заявена открито. Тя не е нещо от което се срамуват и не признават, както при нас. Защо боготворят родителите си, хората които са ти дали живот на белия свят? Защо при проблем сядат и пият соджу , гледайки очите на някой приятел,докато на душата не и олекне и решението си дойде само?Защо чистотата на жената е благородна цел на всички? Защо забавлението е издигнато в култ? Нима това не е начина да се живее на сто процента, да го чувстваш този живот?! Защо всичко е подчинено предварително на някакъв ред и базисно начало( обичаи, вярвания,ритуали).? Често още от малка си мечтая за бъдещето и често четях книгите на Иван Ефремов - фантаста ,с неговата "Мъглявината Андромеда" - това за мен бе рая и всичко което биха могли да постигнат хората. И сега какво, познайте? Всеки ден гледам и не вярвам на очите и ушите си. Тези драми и филми, хората в тях са рая. Не ги издигам в култ, но срещу всеки минус в човешки отношения, който съм видяла в драмите им се противопоставя огромен, прекрасен, логичен, очакван плюс. Нима това не е хармонията? Нека не се заблуждаваме, настрани от всичко материално, за това си мечтаем всички. Това е щастието и хармонията... Влюбена съм в езика им, в звученето на думите им, в обръщенията им, в поклоните за уважение, в това как завиват шал около врата на близкия човек за да не настине, в това как не забравят историята си, раните си. Човек без памет е като камък на дъното на ручей, който овално е оформян от течащата вода в продължение на години, без никакво участие от негова страна. Корейското е кътчето в което се гушвам за да намеря себе си, защото и аз съм подобна. Благодаря Ви, от все сърце , че Ви има и вас от Еастерн Спирит, за да го докосвам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Корея си е страхотна почти във всяко отношение( няма да споменавам негативните страни, тъй като темата е за какво ни вълнува в положителен аспект).. На първо място ми е соджуто- умирам си да го опитам, и говоря за истинското, идващо направо от някоя улична кръчмичка( от тези с найлонче покрити) в Корея. Също така храната..разбира се без някои гадории, които даже за гледане не стават. :D Много бих се радвала и на караоке бар, където да можеш на воля да си пееш фалшиво.. Като цяло харесвам модата, музиката, технологийте там.. Но освен това харесвам и отношението на корейците към живота.. Винаги усмихнати, независимо от положението.. Винаги готови да свършат каквото и да било, и колкото повече, толкова по- добре.. за любезността им няма да обсъждам, защото не зная доколко е истинска(само по сериалите съм я виждала).. Харесвам и езика им..(въпреки че се чудя защо ли?) ... Мога да изброя поне още 100 неща, които харесвам.. все пак какво да се очаква от заклет фен на азиатците.. :lol::D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

много готина тема, изчетох я с интерес - по - късно ще се разпиша и аз, но първо трябва да направя мега големия офф, за който се надявам да ме извините..

Та искам да попитам за споменатия на предните стр. корейски ресторант дали съществува все още (тъй като гледах разни теми от 2006, питах и в няколко форума, но така и не получих информация)..

Вие сте последната ми надежда, а утре заминавам за София :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз искам няколко неща ....за които им завижда (бяла завист)

1. Искам тяхната образователна система, харесва ми и изглежда супер дисциплинираща, а тя сама по себе си е основата на общественото възпитание.

2. Искам повече уважение, толерантност и себераздаване в името на общата кауза - с две думи да се научим че не сме само ние в тази държава

3. Казармата

4. Управлението на страната

И редица други неща, но тези са ни животоспасяващи за момента :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Усмивката, уважението към хората, работата- всичко. Начина на живот, музиката не като тука чалгия до дупка и хайде готови сме!

Технологиите, само йм се назландисвам от далеко!

Образование, здраво и хубаво!

Не знам как се нарича, но когато влезеш в болницата тука, гледат да източат касата и хайде, бият ти камшика, ама там на дали е така!

Не знам дали нещо от това е възможно да се случи,ама силно се надявам....

Ама малко е светлината в тунела !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз имах възможността в България да се докосна до традиционната корейска култура. Преди няколко години имаше концерт с традиционни корейски танци и музика, основно изпълнена на тяхните барабани. Усещането беше уникално, особено на това от постигането на музика само чрез ритъм, което за мене си беше неочаквано, но много въздействащо. Публиката, макар и корейска на 50%, но също така и българска, беше очарована до предел от представлението. Дано да има още такива у нас. :)

 

Другото, което съм имала възможност да видя, е премиерата на една традиционна оперета "Пролет и отново пролет", която беше изиграна на корейски,

но ни беше и преведена на български на PowerPoint, така че разбрахме изцяло идеята й - нищо не може да спре любовта, както и разцъфващата пролет.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

хмм знам ли..

 

1. искам да усетя вкуса на лютото най-вече... ама тяхното люто :D... мм от това тяхно кино кухнята им все повече почва да ме впечатлява.. затова бих искала поне един стойностен корейски ресторант в България( и един да е,пак е добре дошло) .. но поне готвачите им да са корейци (това си е друго вече)...

2.искам да видя техните малки будки ,в които сядаш с приятел и си казваш мъката..

3.това което съм забелязала както и другите е уважението към възрастните.. или най-вече към родителите...нещо което при нас отдааавна не се забелязва..днес никой не отдава голямо значение на думата родител... за тях родител е този който трябва ти дава да ядеш и да задоволява твоите нужди... просто да ти създава удобството...всички ние само черпим а нищо не даваме,замисляме се прекалено късно,когато вече не са до нас,жалко е,че чак тогава си даваме сметка.... ама как им завиждам на тея хора... ех може би и ние ако бяхме така възпитавани,някой друг ще да си каже и аз искам да съм като тях...както и да е,оплеснах се малко :D

4. винаги съм се чудела на тая тяхна смелост.. някак си в сравнение с тях ние сме толкова срамежливи... и на някои моменти често съм се запитвала ще имам ли смелост да го направя/кажа ако съм на тяхно място ;d... хич не им пука на хората.. казват си всичко направо.. шапка им свалям за това.. възхищавам им се на тая смелост дето я имат ,а ние я нямаме никаква..

5.стила им на обличане

6. и аз бих добавила казармата

7. все повече се пристрастявам към езика им..пък и вече съм си казала че като завърша отивам там да им опитам кимчито :lol:

8. с две ръце съм и аз за образов. им система

9.развитието на тяхната икономика

10. 1000-то пъти покланяне за благодаря,извинение и така... отново възпитанието.. дори и да бутнеш някого му се кланяш 5 пъти.. боже какво говорим ако се замислим ние по колко пъти казваме извинявай или благодаря на някого..

11. много ми харесват къщите им (не си спомням точното им име) традционните..

12.красотата на пролетта... това което ми прави най-голямо впечатление ..

изобщо аз лично тези хора ги поставям на пиедестал... за мен това е народа който си заслужава да бъде за пример (лично мнение) не съм обръщала внимание на другите народи но за мен това са хората на които бих искала поне малко да подражаваме..още много неща дори и незначителни са ме впечатлили и искам да видя тук но за мен това е моя топ 12 :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нещата, които ми се иска да видя тук:

1. Отношението между хората. Имам усещането, че хората там са по-искрени в отношенията си. Някак по-непринудени и естествени.

2. Уважението към по-големите, но не чак в такава степен, както е при тях, понеже уважението не е липса на лично мнение, а напротив.

3. Храната - задължително, в това число и сергийките им.

4. Образователната им система. Забелязвам, че там много се набляга на образованието, което адски много ме радва. А и самите им училища са много красиви и до колкото виждам с много хубави бази. Нашите (повечето) са адски потискащи и еднотипни.

5. Библиотеките (макар, че това го има и на други места по света). Но както се споменаваше в някой преден пост - и на мен ми се иска като ида в библиотеката да виждам млади хора.

6. Иска ми се да кажа "модата", но като че ли не е точно това, а по-скоро фактът, че всеки се облича както си иска и на никого не му прави впечатление. Като цяло ми харесва склонността им да експериментират в това отношение. И шапките - щях да ги забравя. Носят едни големи плетени шапки, в които съм влюбена.

7. Сауните. Онези големи общи стаи, в които ходят по всяко време на денонощието. Но не искам да ям варени яйца там ( в сауната).

8. Фактът, че изключително много уважават и пазят културата си, че спазват традициите си и се гордеят с тях като същевременно това не им пречи да са отворени към новото.

И куп други неща, които не мога да изразя, а само да почувствам :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вълнува ме най-вече отношението и уважението към по-възрастните, майката и жената.. И тази естетичност и усет към красивото.

Също толерантността, възпитанието, образованието, позитивното мислене, чистота.. нямам намерение да повтярям предните постове. Това си е до култура на една нация, а ние просто я нямаме, или поне в момента е на страшно ниско ниво.

Относно казармата съм твърдо ПРОТИВ! Имаше я.. Добре, че я премахнаха.

Кой каквото иска да си мисли, но на моменти Корея ми напомня България по едно друго време, преди 20 и няколко години.. и дори като ги гледам, започва да ме гони някаква неистова носталгия.

Едва ли ще ми се случи да видя вече някой млад човек да поздрави или отстъпи място на по-възрастен или бременна жена в автобуса.. или на опашка на обществено място. И от това ми става още по-тъжно.

Да не говорим за култа към книгите и културата..

Само негативизъм и намусени физиономии навсякъде. По-умните, скромни и старателни (точно личностите, които трябва да са уважавани и почитани и съответно от тях да се учат другите), са някак избутани настрани,

класифицирани в графата "будали", а на почит са подлизурковците, подмазвачите и тарикатите.

Всъщност от самото начало бях най-много впечатлена точно от умението на корейците за работа в екип и от колективното им мислене. Той и господина го каза на Есенните дни на Корея - Тийм билдинг програмите, караокето и напиването след тежка работна седмица.. Всичко е за сближаване и сплотяване. Представете си да ни закарат на Тийм билдинг "Бране на ябълки" .. То ще има протести, викове и крясъци.. А на мен това ми напомни точно ученическите и студентските бригади едно време. Беше толкова хубаво..

Дори носенето на гръб на любима, колега, приятел или роднина.. При тях това ми изглежда толкова просто, с желание и най-вече от сърце..

Докато при нас всяка крачка или действие е от интерес и сякаш всеки очаква да му се върне.

И тази наша всеобщата компетентност и това, че не притежаваме умението дори да изслушваме човека до себе си. Едва ли някога ще се промени, ако самите ние не го поискаме..

Соджу може да се намери вече по нашите магазини, оризови сладки и люто можем да си приготвим и сами.. Само че ДРУГОТО,.. МИСЛЕНЕТО най-вече, няма как да се изкриви в друга посока.. така че остава само да се ВЪЗХИЩАВАМЕ и да си МЕЧТАЕМ.

И това не е малко.. на този етап..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Правя едно проучване и ме интересуват мненията на всички, които биха се отзовали.

 

Какво от културата на Корея бихте искали да видите тук в България?

Кое ви впечатлява, кое ви вълнува, кое ви е станало любимо, какво бихте посетили с голямо удоволствие... Отворена анкета, в която вие давате отговорите :).

/ изключвам концертите на известни корейски изпълнители, там е ясно :)/

Благодаря на всички, които ще се включат!

 

Традиционните им дрехи( кимона правилно ли е да се нарекат?) и разбира се бих опитал кухнята им(за моя жалост разбрах ,че е доста пикантна ).

 

п.с Посещение :бих отишъл на места свързани с ранната им история ,т.е до обединиението.Доста малко се е запазило от онези времена ,а и доста голям дял от тях е в С.Корея .Затова и Корейският полуостров ще ми е една от послдните дестинации в Азия които бих посетил.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...