Jump to content

Raizo Ichikawa VIII (Райзо Ичикава)


Alabala

Recommended Posts

spacer.png

 

Той е толкова възхитителен със своята грациозност,

че приживе е наричан „геният, който мисли с тялото си“.

 

Ichikawa Raizō VIII (八代目 市川 雷蔵, Hachidaime Ichikawa Raizō, August 29, 1931 – July 17, 1969)

 

Райзо Ичикава е роден на 29 август 1931 г. в Киото, Япония като Акио Камезаки. На 6 месеца е осиновен от чичо си Казо Такеучи (кабуки актьорът Куданджи Ичикава III) като Йошио Такеучи. Започва кариерата си в кабуки през 1946 г. като Енцо Ичикава II. През 1951 г. повторно e осиновен от Шозо Ата (актьор Джукай Ичикава III) като Йошия Ата и променя сценичното си име на Райзо Ичикава VIII.

Въпреки, че Куданджи не обучава Райзо да стане кабуки актьор  в детството му, през 1946 г. Райзо напуска гимназията, за да продължи актьорската кариера. Дебютира в кабуки на 15-годишна възраст. Работи усилено и през 1949 г. сформира учебна група с двама колеги кабуки актьори, наречена „Цукушиаки“. Тъй като неговият осиновител има член на семейството си, участващ в политиката в Киото, той е смятан за човек, който не е роден в света на кабуки и не може да бъде обучен и доразвит в него. Същото важи и за Райзо и това забавя по-нататъшното му желание да работи като актьор.

През същата година талантите на Ичикава не остават незабелязани, но той трябва да намери алтернативен начин да се адаптира в света на актьорството. През 1950 г. се среща с Ичикава Джукай III, кабуки актьор, който става президент на гилдията на актьорите Кансай Кабуки, а през следващата година осиновява младия Ичикава и му дава името - Райзо. От този момент кариерата на Райзо започва да се развива. През 1954 г. започва да работи за студио Daiei.

Имайки предвид ситуацията преди да започне да работи за Daiei, той напуска кабуки театъра  и се фокусира основно върху филмите "Jidaigeki". Неговият старт е доста скромен - дебютира в The Great White Tiger Platoon (1954). Печели слава с Taira Clan Saga (1955), в която изиграва Taira no Kiyomori и това е първото му сътрудничество с режисьора Кенджи Мизогучи, с когото в последствие често работи. По това време Райзо се утвърждава като един от най-фокусираните и трудолюбиви актьори.

През 1958 г. Райзо затвърждава таланта си и се издига до статут на високопоставен актьор, като играе главна роля в Conflagration (1958) (известен като "Enjo"), в който се появява с Тацуя Накадай и е режисиран от Кон Ичикава (няма връзка). Тази роля се превръща в една от най-запомнящите се в кариерата на Райзo. За изпълнението си в Enjo, той получава наградата Kinema Junpo за най-добра мъжка главна роля и наградата Blue Ribbon за най-добър изпълнител в главна роля. Следващите два големи проекта са поредиците от филми "Нинджа" (1962 - 1966) (Shinobi no mono), където играе Ишикава Гоемон и другата - "Sleepy eyes of Death" (Nemuri Kyoshio) (1963 - 1969), в която играе Немури Кьоширо, самотен, но нихилистичен, скитащ ронин, известен със своята смъртоносна техника на меча "The Full Moon Cut". Може би ролята на Кьоширо, е тази, с която Райзо е най-силно асоцииран. В тези филми (и много други) той често работи с актьори като Шинтаро Кацу,  Томисабуро Вакаяма, Шигеру Амачи, Шихо Фуджимура и Наоко Кубо.

През 1968 г. кариерата му е изправена пред изненадващ спад, когато е диагностициран с рак на ректума. Той е приет в болница два пъти и  претърпява операции. Въпреки лошото си възстановяване, той обсъжда бъдещите си проекти и продължава да се бори до самия край. Умира на 17 юли 1968 г. от рак на черния дроб на 37-годишна възраст и е погребан в храма Икегами Хонмон-джи в отделението Ота в Токио на 23 юли.

 

Други негови известни роли са във филмите: An Osaka Story (1967), The Demon Crusader (1957), The Loyal 47 Ronin (1958), Jirocho Fuji (1959), Samurai Vendetta (1959), The Demon of Mount Oe (1960), Satan's Sword  2 (1960), The Gambler's Code (1961), An Actor's Revenge (1963), Young Boss Takeshi (1965), Nakano Spy School (1966), The Betrayal (1966), Lone Wolf Isazo (1968) и последната му роля в Bakuto Ichidai Chimatsuri Fudo (1969).

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шиноби но моно беше прожектиран преди няколко години по време на една панорама на японското кино в НАТФИЗ. Тогава много се впечатлих от лентата и й направих тема. Според мен е била много добра за времето, в което е правена, а щом продължава да вълнува, значи притежава нещо далеч по-дълбоко и стойностно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Винаги съм смятала, че сценичните артисти, особено тези от традиционния японски театър, стават и много добри филмови такива. Сега също има подобни примери - Ебизо Ичикава, Айноске Катаока, Мансай Номура и др.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...