Death Is the Only Ending for the Villainess (2020)

[debil4e]

Off Topic

 

 

заглавие: Death Is the Only Ending for the Villainess, 악역의 엔딩은 죽음뿐, Villains Are Destined to Die, 恋爱手游的男主都很危险,恶役只有死亡结局, 悪役のエンディングは死のみ

тип: Manhwa

година: 2020г

статус: онгоинг

жанр: драма, фентъзи, исекай, романс, ривърс харем, по новела

автор: GWON Gyeoeul

арт: Suol

инфо: 

чети онлайн: 

чети онлайн на руски: 

резюме: Приказката за бедното сираче, което открива, че е богата наследница и един ден отново заема полагащото и се място е...ами приказка. Това нашата главна героиня разбира още в ранна възраст. Вярно, сираче е, вярно е и, че баща и е богат и след смърта на майка и я взема в дома си, но там и приликата с приказката свършва. Незаконна, нежелана, може да се каже мразена от заварените си братя и неглижирана от баща си, единствената и надежда е да я приемат в елитен университет намиращ се далеч от дома на баща и. Целта е постигната и така чаканото ново начало е налице, първи плахи стъпки в новата среда, опити да се впише и най-бързия начин да завърже разговор е за много популярна Otome Game. Разбира се, опитът е най-важен и тя бързо наваксва с играта, минава нормалното ниво и при опита си да види "изненадващия край", се оказва, че трябва да мине и трудното ниво, но от позицията на завистливата, лоша дъщеря и там удря на камък. Всеки избор, всеки ход който прави води до летален изход за персонажа и, и понеже умората си казва думата, а и както знаем утрото е по-мъдро от вечерта, тя си ляга само за да се събуди в играта и не като кой да е, а именно като лошата, Пенелопа Екхарт!

 

лично мнение: Когато го започнах очаквах да попадна точно на ривърс харем, но бях приятно изненадана. Изборите на героинята са хладнокръвни и пресметливи, защото целта и е не някой от персонажите да се влюби в нея, а да я харесат достатъчно за да не я убият и да мине последното ниво с надеждата това да я върне обратно в настоящето. Паралелите с нейното детство и това на героинята са неизбежни и тя ги използва за да продължи напред. Остава да разберем как авторката ще реши романтичния въпрос, защото...ами ако го прочетете ще разберете чуденката

Редактирано 23 Октомври, 2023 от debil4e

[debil4e]

Понеже направих темата след почивката, ще коментирам основно това, което излиза сега. Автора/та засега развива историята точно както обеща в края на първата част, а именно да обърне повече внимание на другите персонажи, а не само на семейството. Изборът на героинята да се фокусира  на Иклис(тоест роба) е абсолютно прагматичен, но най-вече логичен. Нейната цел не е любов в романтичния смисъл на думата, а привързаност/лоялност, приятелство ако щеш. От петте "цели" е достатъчно един да стигне 100%, за другите е достатъчно да са над нула. Така принца отпада, освен завършен садист-психопат е и бъдещия съпруг на истинската дъщеря, това че при всеки опит в играта да му повлияе я убиваше е просто дребно уточнение. "Братята" също са аут, защото така и не са я приели за част от семейството(причините не я интересуват),  и за нея е безмислено да си губи времето с тях. Магьосника е прекалено отвеян като персонаж и поне от нейна гледна точка също неподходящ. Остава Иклис, макар и не неин роб в нормалното ниво на играта(където главната е истинската), той е бил единственият, който не е отхвърлил напълно Пенелопа. Другото е известното сходство в съдбите им, и двамата са сираци, макар и по различни причини, вероятно и тя би завършила като нечия собственост ако Дукът не я беше прибрал, и двамата се борят да оцелеят... Логично се насочва към персонажа, с когото има най-общи черти и донякъде сходна цел. Малко ме издразни поведението и към него в определен момент, но после компенсира с прямотата си. Без украса, без подмазване, просто факти и го остави сам да избере. Да, тя няма властта да го направи рицар, дори не знам дали има власт да го освободи от робство, но му даде цел, която да преследва и в случая тя беше по-подходяща от напразна надежда и така никой от двамата не е сам.