Jump to content

Recommended Posts

2o6KQwSTA2DEHJIdboWbtDAIRlQ.jpg

 

Off Topic

gMakw4AKnxT46u86PSLIpyItliG.jpg1rKAtswgdQPQHbQfTrwC4XHglJc.jpg

 

Voice of Silence (소리도 없이)
Страна: Южна Корея
Също така известен като: Sorido Eobsi
Премиера: 15 октомври 2020
Времетраене: 98 мин.
Жанр: Криминална драма
Режисьор: Hong Ui Jung
Субтитри: Английски

:imdb:

 

Участват:
Yoo Ah In като Tae In
Yoo Jae Myung като Chang Bok
Moon Seung A като Cho Hee
Shin Tae Yang като poultry farm kid

 

Резюме: Те Ин (Yoo Ah In) и Чанг Бок (Yoo Jae Myung) работят за престъпни организации. Тяхната работа е да почистват бъркотията, оставена от престъпниците. Те изпълняват работата си усърдно и професионално. Докато не получават особена мисия да се грижат за 11-годишно отвлечено момиче…
 

:essub:

 

Свали с български субтитри :subs: :click: :click:

Онлайн с български субтитри :subs: :click:

Свали с български и английски субтитри :click:

Онлайн с английски субтитри :click:

Онлайн с руско озвучаване :click:

  • Like 1
  • Thanks 2
Link to comment
Share on other sites

Много ми хареса! Макар все още да не мога да си отговоря защо. Предполагам, че героите ми влязоха под кожата и им симпатизирах през цялото време – въпреки ужасната работа, която вършеха; въпреки мизерията, в която живееха;, въпреки нелепите и абсурдни ситуации, в които се озоваха по неволя; въпреки недоразказаните истории на част от тях и въпреки края, в който нямаше завършек.

 

Много бих се радвала да има други мнения – не е задължително да са положителни – които да ми помогнат да си обясня защо на мен ми хареса :) 

  • Like 6
Link to comment
Share on other sites

Честно казано.. И на мен ми хареса. И то много. И аз като bealonenomore не мога да си отговоря точно защо, но ще се опитам да синтезирам някои от нещата, които ми направиха впечатление. 

Според мен се обърна внимание на един важен момент, а именно, че добри хора могат да извършват не толкова добри действия. 

Умело се показа, че доста често границата между доброто и злото е размита. Показа се човешката страна на всяко едно действие. 

Въпреки че двамата главни герои бяха съучастници в тежки престъпления, добронамереността им беше видна от начина, по който заравяха труповете - дори и в този момент, сякаш от съжаление или чувство за вина заради работата, която вършеха, се стараеха по свой начин да почетат убитите, правейки някакъв вид погребение, както и когато се опитаха да помогнат на отвлеченото момиче, пак по свой начин. Тук важи, че всеки прави това, което може. Видно начина на живот на Те Ин и Чанг Бок, едва ли са имали друг пример и друга възможност, макар това е спорно.

Загатна се нещо за отношенията между Те Ин и Чо Хи. Сигурна съм, че някои зрители ще ги оприличат на Стокхолмски синдром, но според мен не беше точно това. По-скоро се разкри силата на личността на невръстната Чо Хи, която виждайки сестрата на Те Ин, откри пред себе си възможност, като впоследствие почувства някаква сигурност именно с тези хора. Направи се съпоставка с Те Ин, който я спаси, и баща ѝ, който явно не намери за нужно да помогне на собствената си дъщеря, което от своя страна за пореден път ни показа психологията на корейското общество и ни подготви са една от финалните сцени, когато Чо Хи беше посрещната от семейството си. 

Играта на Ю А Ин беше повече от великолепна - изражение, стойка, движения. Той говореше невербално, направо крещеше, раздирайки тишината. 

Следва да се обърне внимание и на заглавието, което напълно кореспондираше с размитите линии. 

Много ми харесаха местата, на които някои от сцените бяха заснети - зелените поля, залезите, луната. 

Имаше нещо в този филм. За някои от персонажите не може съвсем точно да се определи кои са злодеите и кои са жертвите - жертви на обстоятелствата, на живота, на изборите, взети в резултат на наличните възможности. Психологически и човешки. Кара те да се замислиш. Напомня, че всеки има история, което разбира се не е основание за неотговорност. 

  • Like 4
Link to comment
Share on other sites

На 17.01.2021 г. at 13:14, Koizora написа:

Много ми харесаха местата, на които някои от сцените бяха заснети - зелените поля, залезите, луната. 

 

И на мен :) Към тях ще добавя и две сцени, които страшно ме впечатлиха и които още са ми пред очите:

Off Topic

Когато изнесоха един от труповете и пред момиченцето имаше капки кръв, а Те Ин се опита да ги замаже с крак, за да не ги гледа тя. И когато същите тези капки кръв по-късно във филма момиченцето използваше, за да нарисува цветя.

 

  • Like 2
Link to comment
Share on other sites

Преди 3 часа, bealonenomore написа:

 

И на мен :) Към тях ще добавя и две сцени, които страшно ме впечатлиха и които още са ми пред очите:

  Покажи скритото съдържание

Когато изнесоха един от труповете и пред момиченцето имаше капки кръв, а Те Ин се опита да ги замаже с крак, за да не ги гледа тя. И когато същите тези капки кръв по-късно във филма момиченцето използваше, за да нарисува цветя.

 

О, да и на мен тези сцени ми направиха голямо впечатление. А Ю А Ин толкова ми хареса, че го намерих в инстаграм и писах коментар под една от снимките на филма. Фенщина :D 

  • Like 2
Link to comment
Share on other sites

Много ми хареса този филм. Върна ми напоследък силно поразклатената вяра, 

че корейците все още са способни да правят добри и качествени филми.

За играта на Ю А Ин, каквото и да напиша ще е малко. Всяка фибра на тялото му,

всеки поглед, жест, издаваха душевната борба и емоционално състояние на героя му.

Не случайно взе и награда, такова майсторско изпълнение няма начин да не бъде оценено.

Сюжета сам по себе си не предлага нищо толкова различно или невиждано, но тандема 2-ма възрастни

с все още непокварени души въпреки работата, която вършат и децата беше затрогващ.

Пасторалните гледки, небето оцветено във всички нюанси на розово-лилавото и развиващите се на този

фон отношения между геройте, беше много добре изграден. Накрая почуствах цялата болка, самота и отчаяние

на главния герой, нямаше нужда от думи и словоизлияния каква покруса и разочарование изпита.

Учудващо за мен филма няма толкова гледания, което е жалко, защото е един от много добре направените и хубави корейски

филми от последните години. Препоръчвам го с две ръце.

Edited by Ko_Erin
  • Like 4
Link to comment
Share on other sites

Невероятен филм, от първата до последната секунда
 Ю А Ин - обичам го този човек всички му роли, който съм гледала. ТОЙ е създаден да бъде актьор,толкова добра игра, все едно е излязал на разходка в парка истинско удоволствие е да гледам този човек. :thanks:

  • Like 3
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Прекрасен филм! Чак сега стигнах до него. И съжалих, че все го оставях за следващия път ...

Толкова деликатно намятани теми, елегантни контрасти и картинни отговори на незададени въпроси - наистина ужасно ми хареса.
На въпреки на жанра, бих нарекла този филм кино-поема.
Корейско независимо кино - ДА. Режисьор жена - ДА. Желая ѝ успех в бъдещите ѝ проекти.
 

БЛАГОДАРНОСТИ НА ЕКИПА ЗА ПОДБОР, ПРЕВОД И СУБТИТРИ :bow::yes::thanks:

  • Like 3
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...