sinardin Публикувано 11 Май, 2010 Share Публикувано 11 Май, 2010 Малко рисунки от моментите ми на вдъхновение. Кои по-хубави, кои по-лоши, кои по-азиатски, кои - не. Този леко корейски полъх ми дойде малко след "Гил Донг" и в началото на "Чумонг", та резултатът беше нещо средно между принц Чанг Хи и Сосоно. През повечето време съм на мнение, че е жена. Това е Юсариан Фуриел. По име е нещо средно между Орландо Фуриозо и Юсариан от "Meerkat Manor". По тяло и поза - Леголас. По лице - каквото успях да докарам. Благородник с пиратско потекло, трагичен герой на епичното многотомно фентъзи, за което ме вдъхнови "Властелинът..." и което не ми стигнаха силите дори да започна както трябва. Но пък герои си измислих бол. Някой ден ще ви запозная и с тях. EDIT: Онова горе го оправих на фотошопа, че нещо като се загледах не ми се видя добър начинът, по който е хванал лъка... Така е на оригиналната Тая е една самодива, леко кривоока, дето исках да си я оцветя дигитално, но открих, че Фотошопа не рисува сам и за да направя нещо сносно е за препоръчване да вложа средства в таблет, което пък отложих във времето и още си го отлагам. Та ми виси на харда сигурно години и още си е недооцветена. Част от рисунките си имат и скрита история... Тука принц Жар... и булка му: Тука малкия братъ на принцо (нинам що си е бръкнал в пазвата и ко търси там) + разни драсканичици... и некъви елфчета: Тука пак големия принц на по-малки години... и най-добрия му приятел: И за финал един заблуден самурай, който не е много наясно какво точно прави тук и срещу какво ще се бие, но важното е, че ще се бие... и една азиатска кака, да му прави компания: И една относително скорошна, отпреди 2-3 седмици рисунка. Опит от натура Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Just_Chris Отговорено 12 Май, 2010 Share Отговорено 12 Май, 2010 Браво, Сини страхотни са !!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
medine Отговорено 6 Юни, 2010 Share Отговорено 6 Юни, 2010 Просто нямам думи....ти рисуваш страхотно Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
valenceto_753 Отговорено 11 Юни, 2010 Share Отговорено 11 Юни, 2010 Картините ти са невероятни много са живи или дедазнам как да го определя много истински може би поздравявам те за тях много радват Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sinardin Отговорено 24 Юни, 2010 Автор Share Отговорено 24 Юни, 2010 Благодаря, благодаря. Малко работа в прогрес, поради липса на завършени нови неща. Тия мускетарчета от няколко месеца ме чакат и съм се нахъсала да ги завършвам скоро. И чак като ги качих в нета забелязах, че в опитите си да докарам отворените очи на единя (които още продължават), съм оставили криви двата чифта мигли дето се виждат на другия. Принципно са заедно на една рисунка, но по волята на съдбата ви се показват разделени. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sinardin Отговорено 29 Юни, 2010 Автор Share Отговорено 29 Юни, 2010 Мускетарите. Не бих казала, че няма какво да им се доизкусурява, но ми омръзнаха и едва ли скоро ще ги пипна пак. Та да си ги покажа. А това е от току-що надраскано, буквално за пет минути, плод на една шантава идея за история, която, ако не ме домързи (което е много вероятно), може и да разберете някой ден. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
zerentiq Отговорено 30 Август, 2010 Share Отговорено 30 Август, 2010 Харесват ми готини са само първия малко куца от към анатомия, но останалите са страхотни и ръцете ги правиш добре, което е супер. Най-ми харесаха момичето което е оцветено, принц Жар, брат му, фейчките много са сладки и интересни, самураят, и тази по натурата не е лоша. Не съм много сигурна, но на снимките изгледа, че работиш предимно със 2B, ако не греша, можеш да пробваш и по мек молив и да акцентираш върху някой места, но са ти страхотни продължавай във същия дух. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sinardin Отговорено 16 Ноември, 2010 Автор Share Отговорено 16 Ноември, 2010 В друга тема споделих, че четенето ми върви най-много докато съм на път. Е, творенето пък явно ми върви най-много във вечерите, в които трябва да се учи за изпити. Само че сега съм на вълна писане. Завъртя ми се снощи една история в главата. Преди да заспя нахвърлях само началото, но реших да го споделя с вас - къде за да си задоволя нуждата от изява, къде защото иначе сигурно няма да се хвана да пиша продължение. Забележка - историческа, митологична, географска и всякаква друга достоверност не търсете. Особено по-нататък. Невероятната Ми Сон Една сутрин, преди много, много лета и зими, далече на Изток, зад голямото Черно море и Великата китайска пустиня, в едно малко корейско село първите слънчеви лъчи погалиха лицето на спящата Ма Ми Сон. Момичето се сепна и рязко седна в леглото. Смътна тревога го изпълваше, но разумът му все още беше под влияние на съня и не можеше да разбере какво не е наред. Очите му разсеяно заблуждаха из стаята, докато не се спряха на овехтялото копринено чогори, разгънато върху единствената й здрава чхима. Някога носено от майка й, след това и от сестра й, чогорито беше скъп спомен от едни по-щастливи дни и единствената официална дреха на Ми Сон. Вярно, цветовете му бяха поизбелели и от протърканите гънки стърчеше по някой и друг конец, но внимателната му употреба щеше да го запази и за по-малките й сестри. Внезапно очите на момичето се напълниха със сълзи и отчаян хлип разтърси раменете му. Чогорито не се вадеше без специален повод и днес тя щеше да го носи на погребението на баща си. Двете й малки сестрички, които спяха в същото легло, усетиха движението й и се размърдаха. Ми Сон се опита да сподави плача си. Нямаше време за това. Повече от всяка друга сутрин сега най-важното бе да стане и да помогне на майка си. - Всичко е наред, спете още малко – каза тя на сестрите си, уви ги по-добре в завивката и трескаво започна да се облича. Разтрепераните й пръсти едва успяха да вържат панделката и тя изтича в другата стая както си беше боса, бързайки да сложи вода за кашата. Майка й седеше пред отворената врата и бавно се поклащаше напред-назад като в транс. Очите й гледаха втренчено в пространството навън и не виждаха нищо. В същата поза я беше оставила преди няколко часа Ми Сон. Ма Ре Ни не беше слаба жена. Несгодите никога не бяха успяли да я сломят, а Небесата знаят, че беше преживяла много. Но никога не бе оставала сама. Някога родителите й, а след това съпругът й винаги се бяха оказвали опора в трудните моменти. Сега тях ги нямаше. Сега него го нямаше, милият й Ма Хънг Бу. Ми Сон не смееше да заговори майка си. Тя се опита възможно най-безшумно да сложи закуската да се готви. Докато станеше храната, щеше да отиде да събуди децата и да ги облече, преди да са дошли съседите за траурната церемония. Милите хора бяха предложили всичко, което им беше по силите, за да помогнат на нещастното семейство. Докато си мислеше колко добри са те, Ми Сон се разсея, котлето с водата се изплъзна от ръцете й и шумно издрънча по пода. Тя ужасено погледна към майка си. Дали от внезапния шум, дали от нещо друго, жената изведнъж излезе от вцепенението си и се разшета из стаята. Взе котлето от ръцете на дъщеря си и я прати да вдигне малките, докато самата тя се погрижи за останалото. Ми Сон послушно хукна към другата стая. - И си сложи обувките! – Викна подире й майката. – Само това ни трябва сега – да вземеш да ми легнеш болна! Ми Сон леко се усмихна. Нещата не се бяха променили чак толкова. Мама все още си беше мама. Час по-късно траурната процесия потегли към реката. Като единствен и по-голям брат на покойния, водеше я чичото на Ми Сон – Ма Нол Бу. Момичето го ненавиждаше от цялото си сърце. Мразеше мазното му лице, по което се четеше измамна скръб. Мразеше поклащащата му се походка, а най-много от всичко мразеше тънката пръчка, която тлъстите му пръсти никога не изпускаха. С нея той много обичаше да пошляпва децата на по-нисшите нему, твърдейки, че така ги възпитава. Ако не били зоркият му поглед и свестните наставления, всичките те щели да станат крадци и мошеници. О, как мразеха всички малчугани тази пръчка. Споменът за нея не напускаше и вече поотрасналите младежи и една от мечтите им беше да я вземат и да я хвърлят в реката или да я изгорят ритуално в някоя по-затънтена полянка, но не би. Никой досега не беше успявал да я измъкне от ръцете на Нол Бу, а и каква ли полза? Просто щеше да си намери нова пръчка и да я ползва още по-яростно върху гърбовете им. Но Ми Сон и семейството й имаха още повече причини да го ненавиждат. Някога, преди около петнайсет години, преди още Ми Сон да бе родена, Нол Бу, брат му Хънг Бу, жените им и Ма Ри – по-голямата сестра на Ми Сон, заедно бяха живели в къщата на дядото на Ми Сон – стария Ма Кол Лю. След неговата смърт големият Нол Бу беше изхвърлил брат си и семейството му посред зима, без храна и подслон да се скитат на студа. Ми Сон много пъти беше слушала разкази за тези тежки дни. Въпреки трудностите семейството издържало и, както Хънг Бу често се шегуваше, дори било благословено с раждането на Ми Сон. Скоро Небесата решили да проявят справедливостта си. Щастието съвсем се усмихнало на бедните, а цялото богатство на жестокия Нол Бу изчезнало и той, жена му и новородената им дъщеричка останали на улицата така, както някога били по тяхна вина Хънг Бу и семейството му. В този миг, вместо да се радва за въздадената справедливост, Хънг Бу се смилил над брат си и прибрал тримата нещастници в дома си. Но сторената добрина му изиграла лоша шега. Хитрият Нол Бу го измамил и му откраднал всичките пари. След този обрат Хънг Бу изпаднал в дълбоко униние. Вече целувал по-малко сочните устни на жена си и повече студеното гърло на бутилката със соджу. Нощем, вместо да почива в топлото легло, пропилявал последните си монети в залози на хуатху. Денем работел като вол, но все още успявал да изкара прехраната на семейството си. Усилията обаче бързо отнели живота му. - Рекох му аз да не се трепе толкова, ама не ме послуша и ей го на докъде се докара, бедния нещастник. Тц, тц, тц… - зацъка с език Ма Ри На, лелята на Ми Сон, и с добре трениран жест развя пред лицето си огромното си ветрило от пера на китайски паун. - Тъй, тъй, точно тъй му го рече, мамо, ама кой да те послуша. Тц, тц, тц… - закима в тон с нея дъщеря й, малката Ри На. После и тя, по подобие на родителката си, развя своето ветрило, като без да иска се перна по носа с него. - Брат ми винаги е бил упорит и горделив човек – заклати глава Нол Бу. – Вместо да приема помощта ни, все искаше сам да се справя. Никога няма да забравя как като се спомина татко взе жена си и детенцето и ги поведе навън в студа. Толкова го умолявах да останат, а той не та не. Две големи сълзи се изтърколиха по бузите на Нол Бу. Ми Сон потръпна от гняв и сви юмруци. Малко й оставаше да се нахвърли върху чичо си пред всички. Майка й усети това и нежно хвана ръцете й. Не му беше времето за разправии. Нека говори каквото си ще, казваха очите й. Ми Сон въздъхна и послушно сведе глава. Успокояваше я единствено мисълта, че повечето хора в селото бяха наясно що за стока е Ма Нол Бу и каквото и да приказваше, това нямаше да оцапа и с най-малкото петънце паметта на баща й. Очаквайте продължение... Всякакви прилики с действителнилица и събития са... Е, вие сте мойто вдъхновение. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yongi Отговорено 16 Ноември, 2010 Share Отговорено 16 Ноември, 2010 Браво, Сини..............не съм знаел, че си такъв талант и на перо, и на рисуване. Сега попадам тук Тази историйка нещо ми прилича на продължение на една приказка ........пресъзданена и като сценка :) (там на едни корейски дни) Получава се страхотно .............. ще чакам с нетърпение продължението. Имам само една молба ........ако може гледай перото да не шари във вечерите преди изпити . п.п:За рисуването се присъединявам към: Просто нямам думи....ти рисуваш страхотно Картините ти са невероятни много са живи или дедазнам как да го определя много истински може би поздравявам те за тях много радват Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
thedemon1238 Отговорено 16 Ноември, 2010 Share Отговорено 16 Ноември, 2010 Радвам се, че не си ме послушала, за дългите описателни изречения и продължаваш да ги правиш. Тук по някаква причина, страшно много ми харесаха. Това разказче определено е sinardin-стил, от началото до края. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
myzi4ka Отговорено 16 Ноември, 2010 Share Отговорено 16 Ноември, 2010 Wow ... страхотни неща! Определено имаш заложби и за рисуването, и за писането. Поздравявам те. Когато ти кацне това птиченце - вдъхновението, го изпозвай на максимум. Благородно ти завиждам, защото и аз рисувам, но нямам усет за пространственост или "3D" както е популярно сега да се нарича. Много тъжа от този факт, но всичко е даденост. Продължавай историята за Мо На непременно и ни запознавай с нея, мен лично ще ми е много интересно. Това ми напомня една моя неосъществена идея - да си напишем тук във форума наша история- драма , като някой я започне и който желае я допълва със свои "редове ". Но това е друга идея, а сега "микрофона е твой" и ти се справяш чудесно с творчеството. Още веднъж те поздравявам и се абонирам за темата. =) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
sonka88 Отговорено 18 Ноември, 2010 Share Отговорено 18 Ноември, 2010 Сини, определено съм впечатлена, не подозирах за възможностите ти като писател! Поздравявам те и чакам с нетърпение продължението на продължението на тази история, чийто оригинал някои лица въобще не са чували, разказвали или пресъздавали myzi4ka:Когато ти кацне това птиченце.... И кое ще да е това птиченце? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Rinaldo Отговорено 9 Февруари, 2011 Share Отговорено 9 Февруари, 2011 браво, харесаха ми рисунките и коментарите ти по тях Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.