Jump to content

Tsuki no Koibito / Moon Lovers (2010)


Recommended Posts

Аз съм доволна от края!!!Моят любим образ спечели битката :lol:

 

 

Рен, никой друг не би го разбрал освен Маеми.Той беше затворен човек, но с голям потенциал като дизайнер.Последната идея със столчетата които ставаха на пейка, на пръв поглед постно, но ми хареса, че той си припомни от къде е тръгнал.Маеми му помагаше постоянно и сякаш го моделираше..накара го да запомни имената на работниците си.Кога преди е правил някакво усилие към подчинените си.И сякаш още повече се приземи на земята. А за това, че избира най-малкото зло от 3те мадами - на мен не ми подейства така.Следях всяка тяхна закачка, за това че е стара, белия косъм как го отскубна :lol: ...имах чувството, че със всяка приближаваща стъпка я пробва как ще реагира.Най-много те си пасваха според мен.Освен това на мен ми писнаха захаросаните, та чак карамелизирани финали и това е малко реален завършък.Страшно се и кефих на музиката, която допринасяше още повече.

 

 

 

Преди си мислех, че 8 серии са му малко, но след дългия хубав финал поне за мен отново да кажа ...съм предостатъчно доволна :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Свърших го, и след странното обвзело ме чувство в средата на сериала, краят ме довърши.... :blink:

Ужасен сюжет, странен, донагласяван явно и по-време на снимките, и заради феновете на Рен и Маеми, и заради ниският рейтинг.

Направо се зачудих дали КимуТаку е чел сцеарият преди това целия, както и да е, той се справи и с тази роля – “луната”, в която разбрахме,

че всички жени са влюбени.

Ха, сценариста не случайно е избрал Кимура, но какво се опитва да ни убеждава нас, ние си знаем, че всяка жена щом го види и се докосне

до него, го заобичва :lol: !

Та по същество, имаше добри попадения точно в избора на мацките и начина по който всяка обичаше Рен.Може би, това най-си заслужаваше

в целия сериал, освен убийсвеният вид, стил на Рен (Lexus-а му), и разбира се харизмата на Кимура, която си я носи и с която всяка роля, прави СВОЯ.

Мацките ми допадаха, но честно май исках Рен да остане сам в този сериал, но осъзнал какво е имал, какво е пропуснал, и какво иска занапред.

Или разбра нуждата от промяна.....и прие реалността???

Все пак “луната” e хубаво да е тайнсвена и недостижима за “пипане” от ничия ръка, но да бъде "достижима" и близка за всяко око....

Две думи за това какво избра...

 

Xiu Mei беше доброто, невинното момиче, което будеше кръвта му, но което виждаше в него принца, способен да сбъдне всяка нейна мечта.

Тя се надяваше, че страстта по между им ще го промени, но не беше истинска, не беше постоянно зад него, искаше много, а даваше почти нищо...

за човек с объркана природа, като Рен.

Yuzuki беше сладкото момиче, нахаканата моделка, напориста и своенравна, но приятна, заради топлите чувства и детската си любов, която изпитваше

и която беше готова да преодолее, но да е близо до Рен...

Maemi спечели сърцето му, всъщност тя винаги го е имала, заради постоянството си, подкрепата и вярното рамо, заради директната критика или

милата дума, заради комфорта в нейната компания.

И дали заради страха, че няварно ще загуби най-верния си човек, Ренски мируваше около нея, или заради признатите й чувства, той реши да се

разкрие ..и да избере стабилността в любовта.

Кazami, направо не беше нужен като образ накрая, въпреки че действията му тръгнаха в по-положителна посока.Ролята на Шота беше малко глуповата

и ме е яд, че някак подцениха актьорските му качества.Поне двамата с Кимура в тандем ми радваха очетата :P .

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе, сериалът е точно като песента от ОСТ-а Moon lovers (сциклих много яко на нея) - силно начало, не успява да се развие и да има истинска кулминация, и само някакви вопли и стонове :D Сериал eye candy просто.

 

Впрочем линкът за саундтрака от темата тук н еми работеше, така че предлагам и един алтернативен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През цялото време докато гледах последният епизод, нещо ме беше стиснало за гърлото. Аха..... на няколко места да се разрева. Просто не проумявам, как е възможно при толкова недомислен сценарий Кимура да направи такава игра. С Маеми бяха страхотна екранна двойка. Вярно, че е великолепен в драматичен образ ,но ми се иска вече да го гледам в роля където се усмихва повече.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Плюс - всички играха добре, дори манекенката, макар и на моменти да беше малко неумела. Кимура - железен, Маеми беше сякаш най-плътния образ от всички, китайката - много фееричен и чист образ, богаташката също се справи отлично с порастването си като жена, Мацуда - напълно и изцяло се възползва от опита си като Акияма плюс още по-голяма самоувереност, да не говорим, че ме смая с китайския си.

Минус - голяма гавра със сценария и диалозите. Направо ми стана жал за добрата игра. Особено за тази на Кимура, нелогичен ми се стори на моменти неговия герой - как уж се влюби, пък не съвсем, то любов ли беше всъщност или просто залитане...

 

Няма да го препоръчвам на никого.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приключвайки с гледането на сериала реших,че има достатъчно разнородни мнения и няма да пиша.Но ето че вече втори ден го "превъртам"през мислите си,опитвайки се да уловя посланието,което иска режисьора да ни предаде!Но нещо не ми се получава!Не стигам до края на прокраднала се идея в мислите ми...Опитвам се да рзабера какво ми дава този сериал.

Не можах да разбера и героя на Рен!Показа силен характер в началото и в един момент,попадайки лъч лунна светлина/Мей/ върху него и като че ли се предаде!...И веднага мислите ми се обръщат в друга посока-наистина ли се предаде или този момент му е помогнал да се осъзнае и върне към същността си!

Друго -дали пък това не е идеята на режисьора-да накара зрителя да не може да стигне до точен отговор/както се получи при мен/.

Би могло да се приеме за слаба режисура от една страна,гледайки по-повърхностно! От друга страна - ето, мен ме накара да се лутам около образа на Рен!...Резултат на много добра режисура....може би!

Естествено за всичко това е причина Рен/перфектен е тук Кимура/...останалите перонажи,които "пърхаха"около него бяха прекалено еднопосочни!

Та ...така.Интересно сериалче/зависи от гледната точка и моментна настройка/.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал има възможно най-добрият подбран саундтрак! Сериалът страшно ми хареса.

Колкото до историята...

 

Кимура - както винаги си беше идеален. Героят му, както каза майка му е предпоследната серия "живееше само в компанията на гордостта си". Хареса ми това как показаха, че всичко изградено от теб толкова дълго време може да ти се изплъзне за нула време. Шинохара Рьоко ми е любимка отдавна, що се отнася до героинята й... Маеми сама си се тровеше, заради добротата си и приятелството й със Сю Мей, но в крайна сметка беше доста симпатична като характер. Сю Мей беше героинята, която внасяше чистотата и непринудеността. От това с водния бегач и семейството и особено отношението на кредиторите към тях и мизерията, в която живееха нямаше кой да не се трогне! Много бях доволна, че покрай нея можех да гледам и Абе Цуйоши. Китагава Кейко досега я бях гледала само в ролята на доброто и наивно момиче, но тук в по-различно амплоа също се справи на ниво. Мацуда Шота беше неотразим. А онези дружки на Маеми ми бяха супер забавни.

 

Съжалявам за дългия коментар, но така се поувличам... :D

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сериалът беше интересен ,образът на Kimura Takuya as Hazuki Rensuke ...

]беше много реялен (особено първите няколко епизода) ,впоследствие започна деградация на личността ,връщайки го на равнището на болшинството .Визирам това,че контролираше чувствата си и беше насочил всичко в преследване на своите цели ,подведен от отношението на околните му( които го упрекваха в студенина,безкруполност,егоизъм,на кръстопът пред своите приоритети) ,той реши да се променя и остави чуствата да го контролират.Това беше и крахът му,на професионално равнище ,както и хаос в личен план.Изборът му на Маеми ,беше опит за завръщане към предишното му Аз(предпочитайки познатото и сигорното Маеми,пред ''вълните'' на болка и шастие Сю Мей,той показа своят страх пред емоционалната си страна).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сериалът ми хареса! Няма смисъл да коментирам Кимура Такуя... той е вълшебник. От най-неприятния герой, може да направи любимец на зрителя. Много неприятно първо впечатление за Рен. Историята в сериала - една по японски реалистично разказана история. От скромните ми наблюдения - японецът е практичен човек. Рен е артистичен, своенравен, горд, романтичен, мечтател. Но преди всичко той е японец. Според мен, това определи избора му :) На мен краят много ми хареса, удовлетвори ме:) Препоръчвам ви го!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лелеее как можах да забравя за Кимура :( .

Бях позанемарила японското напоследък и какъв пропуск само.

Да има си слаби места но определно Кимура си беше отново на ниво.

 

За финала да си кажа честно не съм сигурна и до сега с коя от трите исках да остане защото те по различен начин го обичаха и допринесоха за развитието на характера. А и на мен всяка от тях ми стана доста симпатична.

.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А според мен сериалът е слаб, и не можа да го спаси нито Такуя, нито Шинохара, нито никой. Дори не можах да разбера какво искаше да покаже. Може би колко е трудно да управляваш голяма компания и колко си сам на върха и че идва момент, в който се сриваш или имаш нужда от презареждане. За мацките какво да кажа: то бива толкова умни, способни, хубавици, че и разбиращи.... тъй ли други мъже нямаше освен Кимура. И макар че всички изиграха добре ролите си, не усетих магията, не усетих драмата в ситуациите, в изборите, които всеки направи. Но въпреки всичко пак си оставам заклет фен на Кимура :wub:

Искам да благодаря за прекрасните субтитри, които спомогнаха да догледам сериала.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отдавна гледах този сериал, но все още се връщам към него в мислите си.

Харесва ми идеята за творчеството, и как героя на Кимура - Рен, се връща към изначалната идея за създаването на "Риголит".

 

 

Той не е просто президент на тази компания. Някакво поставено лице, което да управлява. Той е нейният създател. Човекът, който с двете си ръце е започнал да прави мебели за хората. С разрастването на компанията той се изгубва в мечтите си да превземе "Светът със своите мебели", затова се налага да го приземят. Имено това е идеята на сериала - връщане съм началото, към хората. Самият Рен след като изгубва компанията си сам признава, че е забравил да общува с хората.

 

 

Японците имат една поговорка "Падни седем пъти, стани осем."

 

Мисля, че именно това е идеята на сериала - показва как да намерим сили като паднем да се изправим, дори и засрамени. И че когато обичаме нещо много силно ( като да правим мебели, например), ще намерм сили да продължим. Хареса ми контраста с "Риголит" и заседанията им на крак, и ателието на Маеми и нейното екипче. Хареса ми дори идеята с четирите монети, и какво разнообразие от идеи може да се вазпроизведе, в зависимост от това кой го гледа и с какви очи :). Само едно нещо ми беше трудно да разбера, и то е това сляпо привличане на Рен към китайката, но това си го обяснявам с емоциите на влюбването :)

 

 

Като гледам мненията отгоре, е ясно, че това не е сериал за широката публика, но за мен посланията в него са много силни.

Този сериал ми е един от любимите. И със сигурност за това допренася и уникалността на Кимура.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах го преди около месец и все още не мога да се оттърся напълно.

За мен е много добър. Най-доброто от японските сериали, които съм започвала!

Страхотна игра на първо място. Хареса ми и краят. Не мисля, че можеше да има по-завършен финал от този. Не споделям мнението, че главният Ренске просто се е примирил със съдбата си и е избрал най-малко или най-поносимото "зло" от трите. Не знам дали така ми се струва :) , но нямаше и минута от целия сериал, в която да са Ренске и Маеми и да не усещаш лекотата, спокойствието, равновесието в отношенията им. Че какво по-важно и хубаво от това, да имаш до себе си точно такъв човек?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Споделям повечето мнения преди мен, че сериалът започна изключително силно, първа серия направо ме омагьоса, но после не знам защо така се получи,

 

беше ясно, че Хазуки ще завърши с Маеми, но ме беше яд, че тя го разбираше толкова добре, във всяка ситуация само по погледа му се ориентираше какво се случва, примерно когато го видя как гледа рекламата с китайката по тв и го изгони от къщата си, само и само да му помогне да е с жената, която обича. А той глупендерът нищо не вдяваше през цялото време, дори Казами я разбираше по-добре <_< Затова и не я заслужаваше накрая. А краят наистина стоеше зашит с бели конци, как от нищото Хазуки реши, че ще е с нея, изобщо не стана ясно. Той от 15 години е гледал на нея като бивша съученичка, изобщо не е разбрал, че го харесва и уж е влюбен в китайката, пък после..... С китайката поне любовната история беше логична от запознанството им нататък, можеше да се види как се влюбва в нея и щеше да е логично да си завърши с нея, което ми напомня, че изобщо не развиха онова с 4-те монети. Някъде в първа или втора серия се видя, че Маеми знае отговора, но нямаше възможност да му го каже и така и докрая не се разбра на какво й е приличало на нея, дали това със сърцето, което служителите й знаеха?

 

Като цяло много ме е яд за потенциала на този сериал, а те така да го претупат :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Историата наистина имаше голям потенциал. Можеше много да се дълбае и да, наистина сякаш някак отгоре й минаха. Донякъде оправдавам поведението на Хазуки към Маеми. Това е от оня вид връзки, в които не е нужно да обясняваш и да доказваш какво значи другият за теб. Той/тя е до теб и от това по-ясно няма накъде. Оправдавам главният и заради това, че вперил поглед напред - в идеите си тези до него, най-близките остават назаден план. Не казвам, че е правилно, но е разбираемо. А Маеми, така добре разбираща го, следеше всеки негов поглед, разбираше го сякаш и докато го гледаше в гръб.

Не бих казала, че краят беше претупан. За мен беше като нормално стечение на нещата след преминал опустошетелен ураган. Тогава Хазуки се отърси и пробуди.

Любовта с китайката не мога да нарека силна. Да, беше емоция, но от самото начало не приличаше на емоция, която може да прерастне в нещо дълбоко, дълго, вечно.

Най-красивото във филма за мен бяха погледите, малкото думи и жестове между Маеми и Хадзуки, които обаче бяха всичко!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен сериал с много послания. Уникални актьори и актриси. А Кимура, мисля си, че ако вземе и прочете телефонен указател пак ще го гледам от началото до края. :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хареса ми сериала. Рен малко ми беше трудно да го следя. По-скоро не го разбрах, но

пък накрая всичко си дойде на мястото. Краят напълно оправда очакванията ми. Маеми най-добре стоеше до Рен.

:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...