Офтопик форевър

[voileta]

Вместо виц: Как звучат литературните заглавия когато си гладен?

 

 

"100 години пастърма"
"Война и пир"

"Синовете на великата печка"
"Птиците увиват сърми"
"Мъжът и мусаката интимно"
"Старецът и мезето"
"Цялото гладно войнство"
"Мадам Боб Вари"
"Много шунка за нищо"
"10 малки крекерчета"
"За пръжките и хората"
"Магьосникът от магданОЗ"
"Повелителят на мусаките"
"Пипи дългото кебапче"
"Шницелът на Леонардо"
"Баскервилското вурстче"
"Малката дюнерпродавачка"
"Зелникът на Бриджит Джоунс"
"Брулени Кълнове"
"Патладжанско царство"
"До Чикаго за Кебап"

[kremenski]

Нацелих интересна статия за кулинарни падения. Това на първата снимка е интересно кулинарно ... решение. Обичам експериментите и мисля, че бих опитала този рамен-бургер с голямо любопитство

[thedemon1238]

Оф, преди малко ми се случи за пореден път нещо и трябва да го напиша някъде.  Не намерих тема за психични отклонения и странности, но знам че този форум е подходящ, защото се намират най-разнообразни и интересни индивиди и все някой ще ме разбере. Представете си следната ситуация.   Отивате да се видите с някакви хора, които не подържате връзка и да кажем не сте се виждали от 2-3-4 месеца (примерно).  Абсолютно винаги се започва със стандартното "Как си?" Това не ме дразни толкова и аз също го използвам за започване, а когато отговярям въртя отговорите  "Добре", "бил съм и по-добре", "бил съм и по-зле" и горе-долу. Обаче най-мразя още в началото някой да ме пита "Какво правиш напоследък?" или "Къде си бе + потупване по-рамото?" На второто винаги отговарям "Мии Тука съм", а първото "Мии обичайното, нищо особено"...  Много мразя да повтарям едни и същи неща, но просто не обичам да говоря за себе си. А и хората, които не ме познават добре, често изглеждат малко разочаровани, все едно не искам да си говоря с тях и бързам да прекъсна разговоря с някаква къса реплика.    Мисля че ако не е осъществяването на някаква мечта, дълго планирано пътуване, ново гадже, или реализирането на някаква работа която ти харесва... не си струва да се споменава така генерално и обобщаващо. (защото обикновено се очаква къс отговор)   Просто за четири месеца са се случили толкова много неща и без конкретна тема не върви да почна да разправям за всяко нещо. Хората са много разнообразни и не всеки ще се вълнува на "последните седмици слушам един страхотен албум" или "вчера си намерих една много рядка игра" или "преди 2 дни бях на еди кое си събитие" или "гледах този страхотен сериал" ... Те те питат и очакват отговор веднага. Нямаш време да мислиш кое от всичко което ти се е случило тия 4ри месеца заслужава да се спомене и то конкретно на тия хора/този човек.  Та въпроса ми е, само аз ли го имам тоя "проблем" и има ли някаква друга реплика от "Обичайното, нищо особено" за да ги въртя поне? Можете спокойно да ми се смеете.     

[Кева]

Ха, колега  . На въпроса как си - винаги отговарям с добре . Съответно никой не ми вярва и ме гледа подозрително, но подозрението бързо се изпарява, защото си прибягвам до моя трик. Хората ( голяма част от тях) обичат да говорят за себе си и след въпроса, а ти как си винаги ми дават сламка за още един въпрос, а след него е лесно - превръщам се в слушател и не ми се налага да говоря за изключително безинтересната ми и строго лична тема - мене  .

[mrnkaloto]

А аз не мисля, че този, който те е срещнал след 4 месеца живо се интересува от това какви глобални и не толкова неща са ти се случили и то в едно изречение. Пита ей така, колкото да заяви, че не те е забравил и каквото и да му отговориш надали ще го развълнува, така че подготви си една стъписваща реплика от сорта на "ей брат, верно скоро не сме се виждали, дай да пийнем по едно, имам да ти разказвам много неща" и ще видиш как веднага ще загуби интерес и ще намери оправдание, че няма време или ще си кажете как ще си звъннете скоро и това няма да се случи, защото просто вече не сте си близки и на една вълна.

[Deninda]

Предварително се извинявам, ако вече някой от вас вече е открил преди мен това видео и е публикувано тук...

Мен много ме трогват подобни неща... Чудесни са, та и чак наш ресторант в Сеул... 

 

http://vbox7.com/play:1bcbe58338

[mi6lence]

Демоне,верно как си напоследък. Какво става с тебе. Аз предварително заявявам ,че съм добре  

Сериозно,не се впрягай в подобни неща. Мен онзи ден,един в магазина,докато си пиех трито в едно ,така ме потупа по гърба за това как съм ,че чак ми се разля кафето по обувките,идеше ми да го убия.

Та като те питат нещо стандартно следващият път просто си повтаряй на ум - ом,ом,ом,ом

[sonihrisi]

"Супер съм!" Така отговарям винаги на този любим за мен въпрос "Как си?" Като им кажа, че съм "супер", вярно че ме гледат странно няколко секунди, но после преминаваме по същество.

  А що се отнася до потупването по рамото - ненавиждам го, и прегръдките и мляскането по бузите, това ме кара да се гипсирам тотално. Мога да бъда прекрасен събеседник, да съм душата на компанията, ако щете, но само не ме пипайте и не ме целувайте.

  Имам един случай с потупване по гърба. Говорехме си група колеги, може и по работа да е било, а може и не, помня ли. Та тогава към нас се приближава един, колега, който беше на някакво обучение. Един такъв щастлив и вдъхновен, двуметров и около 120 кг. Та този колега, в пристъп на радост и вероятно нежност ме потупва по рамото /той много ми се радваше по принцип, защото отхвърлях често и неговата работа/ и аз просто паднах на земята от проявата му на нежност. Не му се разсърдих, защото той си е такъв спонтанен, но от тогава внимавам да не ме потупа някой, така приятелски по рамото.

[thedemon1238]

Хахаха, разсмяхте ме с тези потупвания по рамото Знам че въпроса ми беше малко на шега и "рискувам" някой който ме познава и го прочете следващия път да ме избъзика с този въпрос. Но сега като прочетох някои от отговорите мисля, че разбрах нещо което ми убягваше. Та, благодаря.  

[maira]

Хааа, и аз отговарях до скоро със супер/добре... и си имах и средна опция: "бива" за хора, които ще вземат да задават уточняващи въпроси (ами какво му е супер?) или да се жалват твърде много (дааа, някои са супер, а аз блабла бла), но сега имам и резервна техника, която ми се струва подходяща ако човека е ок. Дарю:

А именно, отговарям с очевидното - амиии отивам на работа/пазар/да взема някое дете/ на вино с приятели. Това е техника за отсрочване, която не изисква мисъл. Така човекът хем не се чувства посечен с кратък отговор и хем може да избере как да продължи при отворена врата - иска ли наистина да знае какво правя, иска ли да се виждаме и да си споделяме или бърза и не му е до срещи и уточнения и просто иска да е любезен и да покаже, че си спомня за мен с добро. И така му помагам ако всъщност не си спомня или не знае неща за мен в момента - щото аз често не знам и не помня неща за другите - и може да се закачи ако иска да говори (какво работиш сега? какво ще пазаруваш, колко е голямо детето, виждал ли си Генади и пр...)

[Кева]

А на любопитното човече в мен му е по-интересен извода, който е убягвал до сега. А моята техника е с цел да избягвам именно даването на инфо, което не искам или не смятам, че трябва. То вярно, че чувам куп ненужни неща - риска си е оправдан в очите ми. Имам си двама събеседници (дано не ми се налага да ги виждам скоро), които след като ме питат как съм, сами си отговарят и започват да ми разказват - в тоя монолог съм само декор, но ще се повторя риска си е оправдан. Техниката на Мрън ще я пробвам ( току виж сработи повече от моята)

[abador]

а аз отговарям " Тъпо , глупаво ми е , зле съм ..." и изпускам някои друга мълния ... като кажа ,че съм ок винаги ми се случва нещо лошо ... за това много съм зле

[thedemon1238]

Еее чак пък винаги.  A иначе mrnkaloto и maira разнищиха цялото ми объркване. Направо професионална помощ. (Teach me masters! ) Понякога така ми щукват някакви просветления и си казвам "чакай бе, дали не бъркам нещо". Мен лично не ми пука за това малко неудобство, да повтарям едни и същи реплики всеки пък, като - "Еми обичайното", "Без промяна"... и т.н. Обаче по едно време си викам, абе като кажеш 5 или 10 пъти подред така, може би някой ще си каже "С тоя никога нищо не се случва" "все мълчи и нищо не казва" "реже ме с къси реплики"

 

keva под убягването имах предвид ... ми най-просто нещо. Когато не си се чувал с някой от няколко месеца, дори при наличието на интернет, определено причината е че сме просто познати и нито той, нито аз сме направили нещо да се видим.  Съответно няма начин да се обиждат и мога спокойно да си повтарям каквото ми скимне без притеснения.  Това е просто жест от уважение към даден човек, не че реално се интересува какво се случва с мен. Та следващият път като ми се случи, ще се опитам да му отговоря подобаващо.  С уважение за полученото внимание. 

 

Още една мистерия от живота разрешена от от мъдрото общество на ES

 

 

[Wong Fei Hung]

Честитя днешния празник на всички нежни цветя във форума - да сте живи и здрави, с усмивка да побеждавате всичко пред себе си и да бъдете онова равновесие в природата, което ние мъжете, често нарушаваме с понякога необмислени или безрасъдни постъпки!!!

 

И Наздраве!!!

[abador]

Добре де вие как бихте започнали разговор в дадената ситуация или по принцип ... аз мисля че е съвсем в реда на нещата да започнеш с тривиалните въпроси ...ако  не си любопитен и да не те интересува не би се видял с тези хора , аз лично съм така освен ако не ми е задължение или не ги срещна случайно .... но наистина е досадно понякога когато се срещнеш трима такива за един ден  , а на теб не ти се говори или по скоро не ти се обяснява едно и също .... за това като се прибра понякога след работа да не казвам и доста често , просто не ми се говори , а тогава трябва да дрънкам за деня ми най-много ...

[Кева]

Винаги съм завиждала на тайландската секция за темата „всичко тай на куп“ и честно казано и за това, че там си имат Magic.....знам, че няма как да премине на японския бряг, но за сметка на това следя как попълва съответната тема . Невероятна е, пълна с разнообразна информация, редовно и системно попълвана. Вече си имам подобна в японската секция.  Не искам да развалям новата й тема с глупости, а пък ми се иска да опищя света колко хубава и подредена, пълна с информация тема е направила Magic за самураите, та ще се възползвам тук да го направя

Magic искрено ти благодаря за труда, невероятна си , а темата ти е отново интересна, полезна и съм сигурна, че пак ще събуди нечие любопитство. Изобщо Magic за всичко което прави заслужава поклон

[speedy86]

Magic е машина!

[sonihrisi]

На 200 м. от дома ми има ресторант и в момента се вихри някаква дива циганска сватба. Музиката е оглушителна. Танцуват жени с рокли като торти и така блестят, че те заслепяват просто. Мъжете са с бели ризи и черни панталони, с остри лъскави обувки и златни часовници. Дошли са от всякъде - Германия, Франция, Холандия, Англия, Испания, Португалия, за да празнуват. Пред ресторанта е пълно с мерцедеси последен модел. Продължават да танцуват. Ще продължат докато се намеси полицията, а после ще има заря. Между другото всяка вечер имаме заря, защото всяка вечер има сватби. Няма никакъв шанс да се спи до полунощ.  Та в този ред на мисли, питам се, дали има цигани при нашите любимци корейци, японци, тайландци и други азиатци. Може би някой чел и знаещ ще отговори. Би било интересно.

[speedy86]

Категорично не. Но пък си имат филипинци, малайзийци и прочие и си ги обичат почти колкото ние нашите мургави братя. БТВ, чух за кореец, живеещ в БГ, който обяснил на друг кореец що е то циганин с думите: "Това са тукашните филипинци".

[Кева]

Не, че хлапето вдява или ще вдене, но искам да си го кажа  .............. Браво на Спиди, колко шапки ти свалих, не е истина и най-вече съвсем сериозно ще взема да ти направя фен клуб