Jump to content

Офтопик форевър


Recommended Posts

Не се ядосвайте от такива неща :kiss2: , лично за мен истината е в толеранса. Човека е шарено клъбце от чувства, емоции и идеали. Има много плюсове и минуси и понякога плюса е минус и минуса - плюс. Да разбереш и да приемеш някого, нещо, от уважение - така се продължава напред и се постига градивност. Затова и съм си сложила моя подпис......

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като си говорим за отношения личност - личност и личност - социум, ето ви и поучителната приказка за Данкớ. Така навремето още от малки децата са се учили на житейските истини. Кога за последно сте чели приказки? ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааааа може би трябва да вметна нещо във връзка с горния пост -

аз съм човек, който вдига ръка против настоящия и съществуващите до

момента социуми, защото не са цивилизовани, не са човешки и не дават

по никакъв начин помощ за разцъфтяване на човечеството, те са бедствие,

те са едно твърде голямо престъпление и аз съм човек, който застава против цялото

ни минало, против цялата човешка история, защото историята е една голяма лъжа.

 

п.п. след малко ще прочета приказката на Горки, но никога не съм спирал да чета приказки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааааа може би трябва да вметна нещо във връзка с горния пост - аз съм човек, който вдига ръка против настоящия и съществуващите до момента социуми, защото не са цивилизовани, не са човешки и не дават по никакъв начин помощ за разцъфтяване на човечеството, те са бедствие, те са едно твърде голямо престъпление и аз съм човек, който застава против цялото ни минало, против цялата човешка история, защото историята е една голяма лъжа.

 

Дрън, дрън... Битието/социума/вселената/физиката/биологията/астрономията (и т.н.) въобще не се интересуват от това кой какво мисли, че е правилно. Както казват будистите "фактът, че нещо съществува, го превръща в правилно" - т.е. това, дали ни харесва нещо обозначава само нашето лично отношение към него, а не състоянието му. Фактът, че социума е в този вид е обективно настояще и е резултат от състоянието на всеки един от индивидите в него и взаимовръзката на въздествие м/у тях. За да си в хармония с битието следва да се научиш да приемаш това, което не можеш да управляваш. Простичко... Не можеш да живееш "против" - това ужасно изтощава и те превръща в аутсайдер, а хората сме "стадно животно". Да не говорим, че така никога не можеш да постигнеш щастие.

А това кое е лъжа и кое е истина... - ако твърдиш, че си всепознаваем (т.е., че можеш да разбереш абсолютно всичко, което е единственият критерии за обективност), тогава можеш да твърдиш, че познаваш истината. И тогава, значи си Бог... Ако приемеш, че си субективен и тогава...

Айде стига съм се забавлявала с филвософии в стил "първи курс ВУЗ в хуманитарна специалност"...

kando, сори слънце, ама ей ти го на "дзеня" в ход. tongue.gif

Фанете да четете малко социология и кибернетика като искате да "пипате" социума. wink.gif Успех!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Естествено, че няма да се интересуват, защото са науки, а не същества.

Твърде тясно гледище е да поставяш будизма, като схващане тип харесвам-нехаресвам.

Това, че социума е резултат на колективния ум, не го прави по-истинен и правилен

дори напротив, точно в този си вид социума е поробващ и отричащ индивида.

За да си в хармония с битието и небитието, следва да приемаш това, което Е,

а не което (не)можеш да управляваш. .... простичко наистина, но едно от най-трудните неща за осъзнаване.

 

Можеш да живееш против и това ти дава сила, защото онова, което идва от опита

те прави инсайдер в управлението на собствения ти живот, а не на онзи, който те принуждава масата.

И колкото и странно да ти звучи, всички мъдри хора по света са потвърдили, че точно така

ще се почувстваш щастлив, а в контекста както си я употребила "никога" е думата, която

Господ обича да слуша, когато иска да се смее.

 

Всеки човек е всепознаваем, стига да излезе от рамките на обективноста и субективноста - само тогава

може да прозре истинноста и лъжата.

И всичкото това е есенцията на дзеня - за него не ти трябва да четеш абсолютно нищичко.

 

п.п. охооооо даже сега прочетох приказката - много красива наистина, много и ти какво .....

искаш да стъпиш с крак върху моето сърце, страх ли те е какво, ах тиииииии :lol: предпазливо момиче :P ( ;

 

п.п. 2 виждаш ли даже коментара под приказката "тълпата е винаги неблагодарна" .... звездичке ненагледна. :wub:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Естествено, че няма да се интересуват, защото са науки, а не същества.

Твърде тясно гледище е да поставяш будизма, като схващане тип харесвам-нехаресвам.

Това, че социума е резултат на колективния ум, не го прави по-истинен и правилен

дори напротив, точно в този си вид социума е поробващ и отричащ индивида.

За да си в хармония с битието и небитието, следва да приемаш това, което Е,

а не което (не)можеш да управляваш. .... простичко наистина, но едно от най-трудните неща за осъзнаване.

 

Можеш да живееш против и това ти дава сила, защото онова, което идва от опита

те прави инсайдер в управлението на собствения ти живот, а не на онзи, който те принуждава масата.

И колкото и странно да ти звучи, всички мъдри хора по света са потвърдили, че точно така

ще се почувстваш щастлив, а в контекста както си я употребила "никога" е думата, която

Господ обича да слуша, когато иска да се смее.

 

Всеки човек е всепознаваем, стига да излезе от рамките на обективноста и субективноста - само тогава

може да прозре истинноста и лъжата.

И всичкото това е есенцията на дзеня - за него не ти трябва да четеш абсолютно нищичко.

 

п.п. охооооо даже сега прочетох приказката - много красива наистина, много и ти какво .....

искаш да стъпиш с крак върху моето сърце, страх ли те е какво, ах тиииииии laugh.gif предпазливо момиче tongue.gif ( ;

 

п.п. 2 виждаш ли даже коментара под приказката "тълпата е винаги неблагодарна" .... звездичке ненагледна. wub.gif

 

kando, слънце златно, ще си говорим пак след около дузина години. Тъй като аз не приемам, че съм всепознаваема, най-вероятно ще съм на мнение различно от сегашното си. По-хубаво ще е, да не захващаме темата кое е обективно и кое е субективно, че вече на толкоз пиене не нося... wink.gif Нашите сърца (що ли се сещам за един текст от песен на "Нова Генерация"...) винаги светят и всеки ден, всеки от нас е във всяка една от позициите в приказката - и на Данко, и на водените, и на настъпилия..., просто всеки ден се случват много приказки, не само една.

Всичко е истина. Всичко е правилно... (като казвам това, нямам пред вид осъзнатата лъжа, която се измисля от някого с някаква цел) Ако приемеш това, можеш да приемеш по-лесно околните. Ако приемеш околните ставаш съпричастен... и т.н. Но пък в края на краищата не случайно се говори за "Пътят на меча", "Пътят на ... майстора на кошници"... всеки има собствен Път - т.е. собствена истина. До тук разбрахме, че твоят и моят Път, поне в момента, минават през съвсем различни места... О.К. - твоят път минава през противостоенето, а не през приемането. Успех! Приемам, че това е правилно - за тебе. Може би ще успееш да направиш света малко по-добро място. Дори се опитах да ти дам жокер - кибернетика и социология. Това са много сложни и трудоемки занимания. Просто мисля, че с твоя избор, тези науки ще ти помогнат. За да промениш нещо, трябва да разбереш как работи. Ти си избрал да промениш света, като променяш социума. Аз съм избрала да променя света, като променя себе си. Да приемеш това, което Е, означава да управляваш себе си. Да не искаш да ми кажеш, че "аз"-ът не е част от битието, а е нещо извън него?

 

Ценя твоето сърце, както ценя и своето или на всеки един човек. Да страх ме е, че в ясно осъзната ми невъзможност за обективно осъзнаване и опознаване на света, може и да не видя къде стъпвам. А ти сигурен ли си, че не е по-доброто за хората да ги оставиш сами да се спасят?

Увереността на протестантските проповедници винаги ми се е струвала безкрайно плашеща - казваш, че само Бог е непогрешим, а отиваш при някого и казваш, че "едикойси" е единствения правилен път и друг такъв няма.

 

 

... този диалог почва да мирише на запалена камина бъчва червено вино и пълна маса с мезета (ку мой повечко синьо и българско бяло саламурено сирентце, бри, камамбер, кашкавалче... таквиз рабути i%20love%20this.gif) ... 28558.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скъпа - само не разбрах как отсъди, че ще променям/ спасявам света, теб, форума, социото,

който и/ или каквото и да е било из съществуванието.

Под всепознаваем, влагам вечно променящ се, вечно движещ се - а не точка, от която насетне

знаеш всьо т.е. човека е твар, която е винаги опознаваща.

Обективното и субективното е игра, на която трудно се вържа - някак си не ми е интересна.

 

Но аз не съм нито в позицията на Данко, нито в глутницта вярващи, а да не говорим за оногова

що стъпва в/у нещо красиво - това, че съдбата може да ме изненада неприятно или социото да ме

остави без избор не е моето предпочитание.

Така както всичко е истина, така и всичко е илюзорно - така както всичко е правилно, така и правилно

няма, така както всичко е преходно, така и всичко е непреходно, всичкото може да получи човешкия фикс

на едното, но това неминуемо води и до противоположното.

Приемайки околните, ни най-малко не означава, че ставам съпричастен, ако под това влагаш заговорническия

смисъл на единното дело и скрития заговор.

 

И именно всеки има собствен път !!! - и допълнението е, че всеки нека следва пътя си, а не онзи извървян от другите,

защото чуждата истина, чуждото достижение, колкото и да следваш неговата пътека, те никога няма да станат твои.

 

Само човек, който може да приеме, може истински да се противопоставя - инак постъпките му, ще са пълни само със злоба

и най-вероятно лична угода т.е. ще става все по-непълноценен и вредящ, вместо да дари с усмивка този свят. И това ти личи дори на теб -

ти ПРИЕМАШ, че това е правилно за мен и също така разбираш, че пътищата ни минават през различни места .... в приемането

е противопоставянето и обратно, но при всички случаи ходят заедно хванати за ръце, за да се надмогне конфликта.

 

Азът е проявление (най-вероятно) на егото, така както битието е проявено небитие.

 

Да страх ме е, че в ясно осъзната ми невъзможност за обективно осъзнаване и опознаване на света, може и да не видя къде стъпвам.

И това е мъдрост - да ходиш по света внимателно, като през заледен поток, колебанието, като че ли на всяка крачка те дебне смърта.

 

Увереноста на всички проповедници отдавна не ме плаши - плашат ме постъпките им, защото ги виждам колко са погрешими.

 

п.п. мда масата е приятна, когато около нея има отношение, а не учение - какво по-велико от приятелството м/у човеците.

Моя път си е мой път и ако се срещна с друг пътуващ, е красиво и приятно когато седнем на сянка и си споделим водата, а на

сбогуване аз се покланям казвайки чистосърдечно - Благодаря сай !!! и за твоята светлина, звездице изкусителна. :rolleyes::bow:

 

п.п. 2 за жокера ще видим, щото ти ми тресна цели две огрооооооомни библиотеки, а аз ме мързи да чета.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скъпа - само не разбрах как отсъди, че ще променям/ спасявам света, теб, форума, социото,

който и/ или каквото и да е било из съществуванието.

... ... ... ... ... ...

п.п. 2 за жокера ще видим, щото ти ми тресна цели две огрооооооомни библиотеки, а аз ме мързи да чета.

 

Ами предположих, че след като си "човек, който вдига ръка против настоящия и съществуващите до момента социуми, защото не са цивилизовани, не са човешки и не дават по никакъв начин помощ за разцъфтяване на човечеството", значи имаш активна позиция към битието. За мен това означава да поемеш инициатива да направиш необходимото според възможностите си да промениш света. Иначе би трябвало да означава, че искаш някой друг, да го промени за теб, а не ми се струваш таквоз дечурлиго. wink.gif

 

Обичам и безкрайно уважавам мързела. Адмирирам честното отношение към него! up.gif Както обичам да казвам, ако вярваме на тезата от теорията на Дарвин за еволюционния произход на човека, ако маймуната не я е домързяло да обиколи цялата гора, че да си намери паднал плод или да се качи отгоре да си го откъсне, то нямало е да вземе пръта (камъка), че да си го обрули. wink.gif

 

Но аз не съм нито в позицията на Данко, нито в глутницта вярващи, а да не говорим за оногова що стъпва в/у нещо красиво - това, че съдбата може да ме изненада неприятно или социото да ме остави без избор не е моето предпочитание.

Туй значи ли, че смяташ, че напълно осъзнаваш всички следствия от действията си, погледнати от всеки възможен ъгъл? А колкото до избора... Винаги имаш избор. Макар по-често изборът да е от типа "да ме обесят или да ме заколят?" или от типа

сам сваляш гащите или стоиш гладен, жаден, а като ти свърши и енергията - събут...

 

 

Иначе те разбрах - трябвало е да обърна по-специално внимание да отлича думите "всепознаваем" и "всепознаващ"... нещо такова...

Съгласна: "всичко е истина" и "всичко е илюзорно" са двете страни на една и съща монета.

 

в приемането е противопоставянето и обратно, но при всички случаи ходят заедно хванати за ръце, за да се надмогне конфликта

Тъй, тъй... ин и ян, черно и бяло, меко и твърдо - тлябва ти най-малко общо кратно, за да свериш две категории. Не можеш да кажеш дали вятърът или Google са по-бвизко до 18.

 

Ох, че кеф cool.gif!!! Мерси за диалога! kisss.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поемането на инициатива, не винаги означава вмешателство - активноста на позицията

не винаги е някакво конкретно действие. Един писател забележи е преди всичко творец, а не

активен освободител или спасител - къде е чара на всеки род творчество. Чара е в наблюдаването

и последващото споделяне, което разглеждано в контекста на писане на книга е пак активно действие,

но с доста по-неопределена и извънрамкова позиция, която с абсолютно нищо не задължава читателя,

а същевременно самия читател чувства (според конкретния индивид разбира се) някакво обогатяване,

вижда нещо, което е зад думите, зад текста, нещо красиво и живящо, и това е мъдроста на твореца.

Няколко пъти съм си рамишлявал, колко по-достъпна би била една книга, ако се издава с почерка

на самия писател (стига да е писал на ръка естествено) - печатния език е малко студен, остава някаква

дистанцираност от онова което е чувствувал и виждал автора, разстояние, което би се стопило значително

(предполагам), ако се чете с личния почерк на писателя.

 

Самото заяваване на становището, че се противопоставям на всички реално несъществуващи граничности

дава някаква възможност за промяна в хората (и мен) , които съм усетил, че са хванали в даден миг един по-различен от

всички познати нему и мен проблясъци на свободата, и неведомото - асоциативното мислене в даден момент

стои пред нищото и не знае как да реагира, и за това се вкопчва в първото, което му е угодно и най-силно засадено в

конкретния човек и от това, аз разбирам нещо си за мен, както примерно, че в масовия случай, при това заявяване

хората си мислят, че тръгвам едва ли не на война, другия масов случай, че съм хванал гората. Какво ми подсказват

тези реакции - подсказва ми най-вече, че аз не говоря с човека, аз не говоря с теб, а с kremenski която е от еди къде си

учила еди какво си, родена еди кога си и т.н. Когато обаче човека ми се хване на провокациите, изведнъж той сам започва

да разбутва тези мъгли, а аз не правя нищо - ето ти вече разсейваш сама мъглата на езика, разбираш, че от форум с теснотата

на езиковото книжовно средство, ние не можем да се разберем толкова пълноценно, от там идва "масата и мезето" ...

нали това е просто пример, не ти казвам така е ето вече те познавам, дори напротив, казвам ти колко много не те познавам, но

допускам, че съм усетил дори през виртуалното пространство, една много ярка светлина в теб, усетих я още в поста, когато

вметна приказката за Данко с допълнението за отношението м/у човек и социум ...... и аз веднага сграбчих точно този миг и думи.

 

Ето и друг поглед относно въпроса за промяната и инициативноста - едно животно, което разглеждано от висотата на човешкия интелект

е примитивно, нали ....... една котка примерно. На тази котка е глупашко да се предписват човешки характеристики и не я давам като пример

за себе си, но погледни котката - какво прави тя, нищо нали, в смисъл нищо необичайно за една котка, яде, спи, играе, боричка се и прочие

котешки работи, които за нас хората са повечето неясни и неразбираеми, НО ..... за нас, за хората, за социума, а за човека стопанин на тази котка

дали е така. Котката му нищо не прави освен да си живее, но в стопанина дали не се променя нещо, нещо дълбоко в него, нещо което дори го обогатява

някакъв дар от котката, по котешки начин, дар който аз няма да вписвам в думи, защото не съм творец, ако бях писател щях да напиша книга, ако

бях режисьор щях да направя филм, но аз съм просто некъв прост човек и не мога да опиша този дар, но едно нещо знам - тази котка променя човека,

променя и света, и то към по-добро, защото дарът и е неизискващ нищо от човека, в нея няма споразумение, няма повик за съгласие, няма компромис,

има само присъствие, има живеене в нея, толкова примитивно и готино, че ти иде да се разтопиш от кеф.

 

Моя дар към света е да оставя своята усмивка под насълзени очи и нека това да бъде детско, нека дори бъда дечурлиго, защото кой, ако не детето дарява

с най-големия дар един човек, никога не съм имал притеснения, че ще ме сравнят с дете, това даже е твърде голяма класификация за мен, трудно ми е да я

приема, защото далеч не се чувствам толкова необременен, едно дете е в пъти по-мъдро и невинно от мен, ако съм постигнал неговата висота, то аз ще се усмихна,

но все пак самомнението си не съм надскочил, и оставям една врата, че има още много път да измина, докато стана дете и в очите ми ще има И тъга.

Не винаги е нужно да правиш нещо, за да се противопоставиш и отречеш оковите, не винаги е така - в пасивноста се крие смирението, а не в активноста.

 

Действията от постъпките ми - ако ги осъзнавах, може би нямаше да водя диалог с теб не мислиш ли. Действията от собствените постъпки се осъзнават само по един начин

според мен и това е, като си носиш сам последствията и резултатите от тези постъпки т.е. да бъдеш отговорен сам за себе си и пред никой друг на този свят.

Можеш да се грижиш за всички само с това, като си носиш отговорноста на решенията, действията и постъпките - когато човек осъзнае това, тогава той започва

да ходи по този свят, като през заледен поток, внимателно и предпазливо, оглеждайки се за признаците и реакциите на другите около него и не само, на всичко

около него.

Инак за избора - така погледнат, мисля, че сме на една вълна т.е. имаш избор ма с чатала на шията.

 

Ин-ян, черно-бяло и т.н. да общо кратно може да се свери, като застанеш на едната или другата страна, тази промяна ту в ляво, ту в дясно можеш да я правиш цял

живот, а можеш и да избереш да спреш за момент, тогава имаш също толкова голям шанс, да видиш монетата в нейната цялостност, да видиш че черно-бяло са цветове и

далеч не са единствени, можеш да видиш, че меко-твърдо са различни състояния, и също не са единствени и нещо много, много в повече, а именно, тогава може би

ще разбера, че избора на едното или другото, е действително само въпрос на вкус и нито йота значимост в повече, избирам черното защото по ми харесва и възхитата

идва не от това, че е черно и е противоположно на бялото, а защото можеш да го сравниш безпристрастно и неосъждащо с всички останали цветове.

 

п.п. айдаааа пак са раздрънках :lol2: - е нема сега да го трия, то така пишеш, пишеш и в даден момент, се забравяш, карай, нанайната му, не е с нищо по-истинно от това, което ти ми сподели.

И да не ти се вярва допускам, че е една голяма самоизмама, илюзия без стойност, безсмислена дори - ама нали е офтопик тема, измъквам се оправдателно с това, нали :unsure::blush:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уууу! Толкоз голяма информация поемам само с индивидуална резолюция от шефа... стар човек съм вече tongue.gif

 

... ... ... ще го чета на части следващите 2 седмици ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уууу! Толкоз голяма информация поемам само с индивидуална резолюция от шефа... стар човек съм вече tongue.gif

 

... ... ... ще го чета на части следващите 2 седмици ;)

Щом те отблъсква, ето го в едно изречение, отговора на въпроса за активната позиция:

Избрал съм, но не искам.

 

п.п. целия пост е разтегляне на този локум - нито искам, нито изисквам, нито о(т)съждам, а дори напротив,

внимавам някой да не направи моя избор, без да е наясно какъв е той, защото е правилен, но за мен.

 

п.п. 2 ако имаш нужда от повече време да си починеш от колкото да се измориш, тогава да вече си стара -

ала нещо ..... позволи ми да се усъмня в това :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Избрал съм, но не искам.

 

............. нито искам, нито изисквам, нито о(т)съждам, а дори напротив,

внимавам някой да не направи моя избор, без да е наясно какъв е той, защото е правилен, но за мен.

 

Еее, а после питаш защо съм те избрала в приятелската си листа. :yes::D

 

А за "социума"- как ми се иска да се скрия в гори тилилейски от пустия му социум. За целта си имам едно любимо четиво на Верещагин, казва се "Освобождение". Човекът си е написал как да игнорираш "социума" и как да се измъкнеш, ама аз все нещо не успявам да му изпълня предписанията напълно.

А сега се чудя защо го пиша това, по-нагоре и някой друг се чудеше същото....... и... пак се набутах в "социума", хаха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А за "социума"- как ми се иска да се скрия в гори тилилейски от пустия му социум. За целта си имам едно любимо четиво на Верещагин, казва се "Освобождение". Човекът си е написал как да игнорираш "социума" и как да се измъкнеш, ама аз все нещо не успявам да го направя напълно.

А те този човек не съм го и чувал - 99% е сигурно, че ще му фърля един макар и бърз да е поглед.

 

Но виждаш ли явно несъзнателно от моя страна е имало защо да те питам - моя ритник по задниците на

всички социуми е внимателно преценен и както сам споменах по-горе, някои асоциират това ми разбиране с "хващане на гората".

Типични примери има колкото си искате - манастири, пещерняци, аскети, сектанти и прочие. Но в гората аз обичам да ида на разходка

за да се потопя по-отблизо в прелестите на природата, така както обичам да съм сред хората, защото там па има едни прелести от

друг предимно женски характер. Като хвана гората и какво - ще избягам от социото ли ... трънки, та самия факт, че се крия таме не е ли показател за

зависимоста ми от социото. Другия вариянт да хукна да побеждавам и водя войни, мисля че няма и нужда да го обяснявам.

 

Социума лично по мое виждане е невъзможно да се игнорира - то зависи как го е обяснил човека де, защото самата дума е условна.

Хватката за мен е, да не се отъждествявам с него, в привързаноста е проблема, а не самия социум - замисляли ли сте, защо е това непрестанно

преследване на пари. Може да изброим хиляди фактори, но зад всички тях, в дъното се крие ... нещо? ..... - можем да го наречем примерно "глад", страхотен "глад",

в чиято природа е невъзможноста да бъде задоволен, трупаме и трупаме, и аз открито съм питал бизнесмени, които са доста над средния стандарт в България - До кога?

и те ме гледат изумено, питал съм и крайно бедни хора, и те ме гледат изумено. Никой не може да ми отговори къде е границата, има ли лимит, кога ще бъде

задоволен най-накрая този "глад" ? Не ви ли изглежда малко странна тази ненаситност - сякаш се бяга от нещо?

Е на примерно има един филм за Иван Грозни - казва се Царь, един от най-добрите филми, които съм гледал, филм на който доста от най-добрите филми на Азия

не могат дори да му дишат прахта. Понеже сте фенове на азиатското кино и няма да го гледате, ще ви кажа края на филма ....... айде все пак ще ползвам спойлер

 

в края на филма царя остава сам - след всичкото задоволяване на този глад, след всичките парадокси в него и непримиримост, най-накрая той остава сам и пита "къде е моя народ, къде са всички" и така свършва филма

 

 

И понеже да не ставам пак твърде многословен и да се получи протяжен пост, ще ви споделя едно от стъпалата - защо никой не може да ми отговори ли,

защо филма свършва така ...... защото никой не си е задавал този въпрос реално и ОСЪЗНАТО (е не никой, но в масовия случай). Това е един от крайно

неудобните въпроси, защото социото е против него - отговора на този и подобни въпроси/ размишления е прът в колелото на социумите, самото отправяне на въпроса,

самото право да поразмишляваш в/у него е опасен за социума. Всеки човек има изконното, рожденно право да бъде свободен .... включително и да си постави той сам пред него

тези и ред други въпроси, а това право сме научени, че го нямаме, научени сме, че първо трябва да прочетем една камара книги или да повярваме на някаква религия, или да сме

завършили някаква наука, за да си позволим това право ..... Е ето ви тогава една още по-дива провокация - знанията са плява, стойноста и значимоста им се определя от именно играта на обществата

на социото, игра, която е фалшива и винаги ще се върти в порочен кръг. Факт е, че знанията са неистински, дали си професор, милиардер, просяк, учител или ученик, преди всичко останало

преди всички -изми, -ции и знания ти си човек и това е истинско. Човекът е корена, даже не корена той е семенцето, костилката и само той може да израстне дърво, и не гората го прави такъв, а САМ ; )

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами според мен има още поне 2000 не регистрирани,ако трябва да съдя по мен- шарих тук(и в стария форум) най-малко 1 год.преди да направя нещата легални :lol: Интересно ми е колко ли са в действителност феновете в БГ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Guest
Темата е заключена и Вие нямате право да коментирате в нея.
×
×
  • Създай нов...