Офтопик форевър

[CToTaKa]

Еми през цялото време, с изключение на ваканциите, препоръчвам Студентски град във вечерно време .

[little_angel]

Според мен поне Александър Невски и Света Неделя ще са му интересни от църквите. Направо да обиколи целият център архитектурата на старите сгради си заслужава. Да се качи до Копитото и Златните мостове и може би Университетската Ботаническа Градина Боянския и Драгалевски манастир? хахах нз защо но аз се за църкви и манастири се сещам....Панчаревското езеро (ако ще ходи и малко извън София)

[tuci8710]

А манджите? Аз се сещам само за пицарии като О!Шипка

[little_angel]

ООооооооо тук вече си говорим :D УГО това ми е любимото място за ядене навън и има доста на центъра - на Витошка и отзад на плСлавейков

[katomova]

При такъв маршрут направо ме отказахте от родната ни столица Не се обиждайте Туци твоят човек на каква възраст е, кога идва в София? Да вземем ние да го разведем пиле? И да добавя - тези заведения за хранене са масови, но в никакъв случай не представят националната ни кухня. Отивайки например в Сеул, няма да ям пица в никакъв случай!!

[tuci8710]

Кате, ама аз нали казах, че искам помощ, щото това са единсствените места, където съм ходила.

За това ми кажете конкретни места, за да ги кажа на пича. Иначе той каза, че вече е в София по работа - до следващия вторник.

Ако на някой му се занимава уикенда с него бих могла да ви препратя координатите и да си се разберете.

Благодаря все пак за помощта.

[katomova]

Целия център си е заблежителност (прам-паметник Ал. Невски, църквата св. Неделя, зад БНБ има също една забележителност, чието име все забравям, Софийска градска художествена галерия, Национален исторически музей, Национален музей „Земята и хората“, Докторска градина, Паметник на Незнайния воин, Паметник на Васил Левски, Руски паметник, Цар Освободител (паметник), Боянска църква, Свети Георги (ротонда), Свети Йосиф (катедрала), Света Петка Самарджийска, Национален природонаучен музей при БАН, Национална художествена галерия, Национален археологически институт с музей, Борисова градина, Баня баши джамия, Жълти павета, Народен театър „Иван Вазов“, Национален стадион „Васил Левски“, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Петко Славейков (площад в София), Света София (София), Царски дворец (София), Централна минерална баня, Софийски римски амфитеатър, Софийска синагога) . Ако това обиколи ще е доволен За храна - заведението трябва да предлага традиционна българска кухня, може да опита бозата и баничката в комбинация, но го предупреди, че само на българите се харесва А, да и СУ си е забележителност. Рекотората и по-точно вътрешната част е от 19век още, самата градинка вътре също е много приятна.

[tuci8710]

Блаодаря Кате.

[kremenski]

Признавам, че отдавна не съм идвала в София. Зад църквата "Св.Седмочесленици" на "Шишман" имаше една пицария Mamma Mia. На ви пращам там. В същия двор имаше една винарска изба с консумация на място "ОТТО". Аз не бих пропуснала възможността да отида там. Има вина не само от цяла Бъргария, но и едва ли не от цял свят. Вината са наистина хубави. Освен томчето, от което можиш да си избереш бутилка, предлагат и няколко вида вино, от които можеш да си вземеш и по чаша. Не се забруждавай - това няма нищо общо с наливното вино по ресторантите - виното е НАИСТИНА добро. Менюто с храните не е особено богато, но всяко едно нещо в него е подбрано с идеята да бъде съчетано точно с вино. Може да са малко, но ястията са перфектни. Ако не са сменили готвача, заслужава същите адмирации като сомелиерката. Преживяването си струва - обстановка, обслужване, вино и кухня. Не е ефтино заведение, признавам. Това е което намерих като линк за него: http://www.takeatime.com/placeprofile.php?placeid=482

[tuci8710]

Кременски - благодаря и на теб. Ще препратя инфото до заинтересованото лице.

[speedy86]

Красота

[urawa_reds]

Нали?А то и моите 2 хъскита са едни големи и скубещи се през лятото....ох..

Споделям че градът,в който живея целият е потънал в дим ,защото в съседната провинция има пожари и вятърът довя целият пушък

п.с.Човекът е голямо чудовищееее...

[mike]

Чудомир

 

Критик

 

Трябва да е чист българин бай Тотьо Чушката, натурален, без никакъв примес. Иначе не може да бъде.

 

Започнахме ограда на читалищния двор. Солидна, здрава и модерна ограда от камък и желязо. Преди да започнем, разбира се, въпросът беше разискван в едно събрание на настоятелството, комисия от специалисти проучи подробностите, скици, проекти, инженери, архитекти и така нататък.

 

Съборихме стария полусрутен дъсчен стобор и почнахме да копаем основи малко по-навътре, според плана на улицата. Минава Тотьо Чушката, спира се при работниците и дума:

 

— Какво сте заровили като кокошки още в тъмно из градината бре?

 

— Ограда ще правим — обажда се майсторът, — нова ограда.

 

— Ха, туй беше кусурът! Чунким не можеше да постегнете старата за няколко години още.

 

— Не беше по план. Задължили ги. Кметът заповядал — обяснява майсторът.

 

— Ха, кметът! И те, настоятелите, завчас го послушали. Пусто дърво! Че какво представлява кметът от себе си? Кой го е турил на това място? — Народът, аз, ти, ний! Кметът бил заповядал. Гледай ти ум!

 

И като поема надолу към кафенето, продължава да мърмори:

 

— Карайте, карайте, ще видим де ще му излезе краят!

 

Към обед се връща обратно вкъщи.

 

— А защо толкова дълбоко копаете? Тунел ли ще пробивате, или мина сте открили?

 

— Търсим здрава земя за основите — пояснява майсторът.

 

— Търсете, търсете, знам ви аз. Усложнявайте работата, та повече да се въртите тука и по-скъпо да излезе. Нали има диванета да ви плащат — копайте!

 

За няколко дни работниците приготвиха изкопа, иззидаха до равнището на земята и почнаха да поставят гранитни блокове.

 

Задава се Чушката и отдалече още клати глава и опява без патрахил:

 

— Какви са тези камънаци бре, какво е това чудо? Кале ли ще правите, или едновремешна кула ще вдигате тук?

 

— Кога я свършим, ще видиш — отвръща пак майсторът и го изглежда сърдито.

 

— Аз ли! Няма да я погледна даже. Друга улица ще си избера и кракът ми оттук няма да стъпи. Какъв е този разфайлък бре? Какво е това пилеене на средства? Не можеше ли с малко какви да е камъни и малко кирпичи да се свърши цялата работа? Читалищна ограда ли е това, или манастирска?

 

Привършихме каменната зидария и донесоха желязната ограда. Оглежда я Тотьо Чушката, почуква я с бастуна си и пак ломоти:

 

— Хм, наредили едни голи железни пръти да стърчат като точилки нагоре. Че не можахте ей тук, на долния край или през средата, да извиете нещичко, да го изкривите като перце от опашката на юрдек, да ги поприхванете със скобички през средата, че да стане бабафинго и да заприлича на нещо? Простотия! Долна работа!

 

— Модата е такава сега — казва един от работниците.

 

— Де да видим на тая мода де ще й излезе краят! Де да видим!

 

Пробиха дупки върху камъка, изправиха оградата, затегнаха я, споиха я и една сутрин двама бояджии почнаха да я боядисват с миниум.

 

Задава се пак Тотьо Чушката, застава разкрачен на отсрещния тротоар и се провиква:

 

— Ха тъй сега! Ха така! Само червена боя липсваше, и тя довтаса. Ха така! Боядисвайте, вапцвайте с червено и железата, и камъните, и зданието, че и тръбите на печките даже. Нека разбере цял свят, че всички от настоятелството са комунисти. Плескайте, цапайте, фармасони с фармасони!

 

Изсъхна основната червена боя, минаха бояджиите два пъти с тъмнозелена и Чушката малко поомекна.

 

Пригласихме всичко, почисти се отвън, направиха тротоара, трепна оная ми ти ограда, проста и хубава — да й се ненагледаш.

 

Само Чушката все още мръщи вежди, сумти и търси какво да не хареса.

 

— Е, кажи де, кажи си сега думата — закачам го аз. — Докато я правехме, туй не харесваш, онуй не харесваш — кажи сега пред архитекта какво още не ти е по угодата.

 

Той пухти, почуква с бастуна си на едно място и мълчи.

 

— Хайде де, кажи нещо за боята поне.

 

— Градината, градината поразихте. Я вижте на какво е заприличала — сякаш фугасни гранати са падали из нея.

 

— Е, не можеше другояче. Копаха хората, пръст изхвърляха, тъпкаха, но и нея ще уредим. Тук край оградата трева ще посеем, чимшир ще наредим, борчета, брезички и като посеем цветята, не можеш каза думица вече.

 

— Ще видим — упорства Чушката, — ще видим на какво ще заприлича. — И като помълча малко, пак измисли нещо: — Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови.

 

— И него ще изкърпим и ще го боядисаме — отвърнах аз, като мислех, че вече съм го обезоръжил. До есен и него ще направим като ново.

 

— Аха, харчете, пилейте! И баба знае тъй. Нали не излиза от вашите джобове, нали с нашите левчета, дето ви ги даваме всеки месец, се разпореждате, може и главите си да боядисате, ама да знаете, че сметка се държи. Нека дойде годишното събрание да ви прегледаме тефтерите, че тогава ще видим! Тогава ще си поприказваме и ще видим кой е кум и кой сват!

 

И като плю на тротоара, забърза нервно към чаршията.

 

Гледам дръгливия му гръб и си мисля: съвсем чистокръвен българин трябва да е този Тотьо Чушката — все мърмори, все критикува, все не харесва и никой с нищо не може да му угоди.

 

Край

[ireto_rs]

Искам да се оплача от последната страница с писания... първо темата за оплакваня е човек да си каже мъката и никой да не му отговаря, поне не тук/ползвайте ЛС/... най малкото пък нападателен тон е допустим в тази тема...

А що се отнася до Чудомир... на него пък най-малко му е мястото тук... освен ако Чудомир не иска да се оплаче от форума, хората в него или субтитрите... ако иска да си прояви талантите някъде има поне 10-тина теми... искам малко модераторска намеса ако темата продължи в този дух... предпочитам да я няма от колкото да и се загуби смисъла.

[little_angel]

 

От много време не бях си взимала и това ме уби когато видях да пише korean ramen припаднах и има и с вкус на кимчи но понеже не обичам зеле реших да не рискувам

[mike]

Напротив, мястото на Чудомир е точно тук. Това е моят начин да се оплача, че няма вече автори като него в нашата татковина. Това е моят начин да се оплача, че 80 години след написването - българите сме си все същите. Ако някой се е припознал вътре, или счита, че тези два разказа са насочени срещу него, това си е негов личен проблем.

 

Когато е видно, че в темата пишат админи и модератори (следователно е следят), не е ли малко тъпо да искаш да се модерира темата, само щото нещо ти е криво?

[sinardin]

Красота

 

Честно казано вече чак свят ми се завива от толкова обработка на Фотошоп. То бива драматични небеса, бива, ама чак пък толкова...

[sinardin]

Оплаквам се, че не съм телепат и не можах да позная от какво точно се оплака Майк, пускайки разказите без да си изплаква в прав текст мъката.

 

Като цяло ирето е права, темата не е за дискусии, а взе да се заформя такава.

[speedy86]

Пиле, аз доколкото разбрах си говорим за графичен дизайн.

[speedy86]

Аз, БТВ, моя предния коментар го пуснах със съвсем друг смисъл и по друг повод. Оплаквам се, че ме намесвате там, дето не съм се вряла. :lol: