Jump to content
thedemon1238

Последният филм, който сте гледали...

Recommended Posts

Изневерих аз на Азия, отново и с удоволствие... но ако ви се гледа нещо мотивиращо и супер искрено, яко и изненадващо: дозо..

Руският "Я худею".

Я худею (2018) — КиноПоиск

 

  • Thanks 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, maira написа:

Изневерих аз на Азия, отново и с удоволствие... но ако ви се гледа нещо мотивиращо и супер искрено и яко: дозо..

Руският "Я худею".

Я худею (2018) — КиноПоиск

 

 

Изглежда збавен! Ще му "хвърля едно очо".

Edited by cucyta
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, maira написа:

Изневерих аз на Азия, отново и с удоволствие... но ако ви се гледа нещо мотивиращо и супер искрено, яко и изненадващо: дозо..

Руският "Я худею".

Я худею (2018) — КиноПоиск

 

Аз също изневерявам на Азия напоследък, но не съм попадала на нещо толкова готино. Благодаря maira  Уникално свеж филм! Не съм се смяла толкова отдавна! :D:D:D;):P 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Nija Assasin. Е такава дива тъпотия няма!

Някакви американски ченгета надушват уж несъществуващи нинджи, които подгонват мацката от полицията, защото е рабрала нещо и да не се разчуе уж, но излизат на тумба пред всички в града. "Нашият" човек е безобразно красив, трениран, страхотен, чак се самолекува, а в стравнение с него другите са леваци и направени от картон, падат като ги духнеш.

То не беше летене, левитиране, вътрешности, Хари Потър, Джеки Чан, Ромео трябва да умре, и какво ли още не.

 

Вече няма да гледам филми. И книги няма да чета! То не остана нищо свястно дае...

:mad2:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много симпатичен филм, нищо, че от трейлъра не си личи :). Приятно, с контекст ..........за сенките в сърцата и за правилният избор. Типично нешенско. Определено ми хареса :)

 

Колор, иска ми се да ти кажа, че обикновено след лоша серия на филми или книги , обикновено идва добра, но истината е, че след много слаби филми идва по един добър. При книгите може да се попадне на няколко последователни, но е с висока доза късмет

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
На 4.08.2018 г. at 12:00, Кева написа:

Колор, иска ми се да ти кажа, че обикновено след лоша серия на филми или книги , обикновено идва добра, но истината е, че след много слаби филми идва по един добър. При книгите може да се попадне на няколко последователни, но е с висока доза късмет

 

 

Не знам, да ти кажа. Мураками четох, започнах да си гриза ноктите от скука и го оставих. С някакви уж по- леки училищни филмчета започнах, те па там се избиват в тоалетните. Викам нещо класическо за бойни изкуства ще дръпна (освен филмите на Брус Лий, които съм изгледала до един и обожавам), те абсолютните дивотии се оказаха. От трийсет изгледани филма + сериали, 5 ми харесаха.

Аз ли съм с такъв късмет или кино индустрията им не е наред, не знам. Падат си повечето извратени по мое мнение, изучих им анатомията за втори път, гледайки какво изтича от тях.

 

Blade of the immortal  гледах, саундтракът е на Мияви. Прилично филмче, хареса ми като идея и история, но пак преобладават карантиите. Не знам дали разбирането им за добра продукция е такава, но за мен да си направиш острие от лъчевата кост докато още е в ръката ти, ми идва безвкусно.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз не се разбирах много с Мураками. Бях 50 на 50, но наскоро се появи неогва  книга, която изцяло ми допадна. Просто беше моята.

Мисля си, че няма как да не си намериш филм, особено японски. Там творят във всякакви жанрове. Не си попаднала на твоя. Дори култови  режисьори като Миике, имат своите човешки филми. Например от историческите му може да пробваш Харакири. От останалите - Хората птици от Китай или 4.6 милиарда години любов.

Share this post


Link to post
Share on other sites

При царя на гротеската Миике - всичко е честно и зависи много от жанра. Ако е ужас, то ще са черва, кървища на килограм, ако ще е насилие ще е брутално и безсмислено. Уважавам много Миике, най-вече защото експлоатира теми, които друг в Япония не закача, пълен е с препратки и послания, а и доста критика към японското общество.

4.6 милиарда години любов си остава най-добрият арт филм, който съм гледала, филмът заради, който ще уважавам Миике до гроб, но не бих го препоръчала на никой ! С кръговрат отвори и с кръговрат затвори филма - перфектна рамка. Векове наред си затваряме очите. Правили сме го и ще продължаваме да го правим. Това е филма, който ме накара да се размечтая за биологични оръжия и изобщо не е случайно. Вярно, аз съм си виновна взех, че проверих това, което заподозрях и седмици ме държа.

Усетиш ли нишката полинезиици, ритуални танци ,татуировки, две деца, ритуал за мъжественост и насилие - седмици ще те втриса.

Колор, не постъпваш честно - маркирай всичко, което не ти е харесало в темите, може да предпазиш някой от загуба на време :). Истината, че киното е в криза - трудно се намира свестен филм (без значение от географската ширина ).

П.П. Аз мога да се похваля, а и се похвалих от последните филми дето гледах. Не съм уау, но пък ми харесаха :) .

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ок, ще дам филм, който ми е харесал - Kiseki, филм с деца, но не е за деца. Ако се заблудиш, че е направен за деца, няма да сгрееш каква е идеята зад него.

 

И нямам против кървищата, просто като си пусна нещо от рода на трилърите, не ща да гледам ужаси, а като си пусна ужаси - да гледам бози. Не държа да са уау, просто да има замисъл зад тях, нещо повече от страхотна физика и ефекти.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Без да искам, попаднах в Замунда на това малко бижу от Финландия.

 

  • Like 1
  • Thanks 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

On Body and Soul - 2017, определено доста ексцентричен филм, хареса ми много, от любимите филми, където не пестят ирония  и душата е на показ

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

През 2003г. го гледах но сега ми се видя още по-велик!Истински ШЕДЬОВЪР!

0988c4609dc4e540.jpg

  • Like 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наскоро гледах още един филм, който миналата година също се състезаваше за Златната палма, заедно с "Изгаряне" и "Джебчии" -  руският "Лето". Той показва живота на легендарния изпълнител Виктор Цой - началото на кариерата му. Лентата е направена много креативно, с изключителни заигравки по отношение на визията, при все че тя през почти цялото време е монохромна. Атмосферата на времето е уловена и предадена отлично. История, поднесена като меланхолично-носталгичен мюзикъл с много песни, което прави действието живо и динамично. Не знам, доколко всичко е исторически обективно. Според мен, лената е създадена основно за западната публика, понеже прави сериозен реверанс към известни западни изпълнители от миналото. Обаче най-много съм впечатлена от корейския актьор Тео Ю, който изпълнява ролята на Виктор Цой, макар да няма физическа прилика с него и реална дълбочина във всички образи. Феноменална игра от негова страна, със страхотно присъствие и произношение, на което и самите руснаци могат да завидят. Той дори не е учил езика, както сам казва, но истината е, че го говори с невероятна лекота и финес.

В този филм всичко е честно и откровено. Дали наистина Майк Науменко е бил такъв, какъвто е пресъздаден на екрана? Това се казва Човек! Малко се съмнявам, понеже големите артисти би трябвало да са по-различни в  живота, но така представени нещата, много ми допадат. Иска ми се действително да са се случили по този начин, при все че е малко вероятно. Авторската волност очевидно е достигнала големи висоти, но с тази заразителна музика, човек просто изоставя останалите недостатъци. За мен е важно, че все пак съществува светлина и оптимизъм. Настроението и музиката са най-големите плюсове тук.

iphone360_1009413.jpg

Вторият е Белканто. Създаден по действителни събития, които повечето от нас сигурно помнят. Главните роли в него се изпълняват от Кен Уатанабе и Джулиан Мур, но тук преоткривам още един японски актьор, който скоро не се беше мяркал на екрана - Рьо Касе. Изненадващо, на него се беше паднала ролята на преводач, с която той се справи чудесно.

pic12431.gif

И двата филма са качени в Замунда.

 

Голямата новина е, че носителят на Златната палма от миналата година - "Джебчии", ще бъде прожектиран на София филм фест през март. Българската публика ще има възможност да го гледа, преди излизането на ДВД-то.

  • Like 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето на това попаднах тези дни - тв филм с участието на Хидетоши Нишиджима, разискващ темата за изкуствения интелект.

 

А това е един от най-награждаваните японски филми за миналата година. Не само в страната получи специални отличия, но и на международни фестивали успя да вземе призове за най-добър филм (кинофестивалите в Остин и Фантаспорто), както и тези на публиката (Oslo, MOTELx).

Изненадващо беше да науча, че филм за зомбита, на дебютант режисьор, печели такова голямо признание, не само на специални форуми, но и в самата Япония. Жанрът, който е отбелязан, е зомком (зомби комедия). Въпреки че не съм фен на зомбитата, харесвам комедиите и затова реших, че трябва да му дам шанс. Оказа се, че лентата е урок по заснемане на нискобюджетна продукция. Заглавието струва само 27000 долара. С толкова средства, какво ли биха направили холивудските режисьори?! Нищо. Същото си мислех, докато гледах първия половин час на този филм. Каква бъркотия са сътворили тук?! На всичко отгоре, няма никакъв смисъл и визия. Ако зрителят успее да превъзмогне първите 30 мин. на историята, със сигурност ще остане приятно изненадан от останалата част. Всъщност, оказва се че това не е филм за зомбита, а много сериозен социален коментар за ефектите и дефектите във филмопроизводството. Показва нагледно, стъпка по стъпка процеса по заснемане на една непретенциозна зомби продукция. Това е желанието на големите шефове, когато се  свързват със скромен режисьор и му предлагат да направи нещо, което не е правено до този момент - снимане на филм в един единствен кадър, който да продължи 30 минути. Уловката е, че целият процес ще се предава в реално време по телевизията.

Дотук добре. Само че, какво се случва зад кулисите и как на практика може да се сътвори подобен "киношедьовър", когато съдбата е решила да ти попречи с всички сили?

Тогава, какво правиш? Импровизираш с наличните средства и идеи. Нищо, че това може коренно да промени целия сценарий. Филм трябва да има, тъй като в него са вложени времето и усилията на много хора.

Лентата повдига множество въпроси. Показва ни, какво се случва "зад кулисите", прави ни свидетели на всяка стъпка от снимачния процес: егоистични актьори, стресирани помощници, които трябва да сътворяват чудеса от нищото, за да поддържат действието на екрана, творчески личности, жертващи собствените си идеи, за да угодят на неразбиращи ръководители, интересуващи се единствено от печалбата.

Оказва се, че първоначалният зомби филм, всъщност е една сцена, изпълнена с изобретателни трикове и забавни импровизации. Всички те са открити, искрени и реалистични, но само ако зрителят ги види от друга гледна точка - зад снимачната площадка. Ето как една инди продукция, без голям бюджет, може да бъде смешна и умна едновременно. Не е лесно да се прави кино, особено такова за зомбита.

Лентата напомня малко на Welcome Back Mr Mcdonald на Коки Митани. 

images?q=tbn:ANd9GcQYwcTuQtLe0p_1V3yz6ng

 

И за капак - един американски сериал, който ми беше подсказан от Ошина. Казва се Произход и само 2 серии от него са качени в ютюб.

Какво ме привлече към иначе добрата идея, но слабата реализация, заемала от какви ли не кинотворби - от Матрицата до Смъртоносен хоризонт.

Нашият човек в цялата история се нарича Сен Мицуджи и се подвизава в една от главните роли. Този младеж, полуяпонец, полуавстралиец, е бил модел, докато не са го взели да дебютира тук. Има излъчването на Ике от Spyair.

Чудя се, какво ли ще стане с него, ако го надушат японски режисьори? Той определено има визия, излъчване и смея да кажа - талант, които биха го превърнали в отличен актьор, стига наистина да му се даде възможност за развитие. Подобно на Дийн Фуджиока, например. Като се замисля, той може да тръгне по стъпките на много японски модели, които доказаха, че имат потенциал да се развият като сериозни актьори. Някои вече печелят големи признания в тази сфера.

Ето само няколко примера: Масахиро Хигашиде, Кентаро Сакагучи, Рьо Нарита, Кайто Йошимура, Шухей Уесуги и Рьо Касе.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...