Jump to content
thedemon1238

Последният филм, който сте гледали...

Recommended Posts

А, мерси!   Харесах и ИРИС, и момъка, Но помня само двама- шестима корейци. Южнокорейци.  И Мин Хо.  Джун Ги/ ъфкорз/  .. и ....сега ми е най лесно да пусна търсачката...

Но ИНАЧЕ, ОТ ПРОСТА ПАМЕТ, не ми излизат имена в паметта. Може би се наситих от последните преводи и редакции са все корейски...

 Но мога да ти ги опиша. Онзи.. с тъжните очи. Обожавам го . А, да, и Рейн го познавам!, Онзи пич от  ... е Хьон Бин, дето сега е отслаблал и не ми се гледа, направо.

 Оня с тъжните очи е Джи Соп, сетих се . Докарах ги до шест. Толкоз, не че не харесвам другите.:-)) Напротив.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нищо не ми говореше заглавието - "Пътят на Халима", на всичкото отгоре Хърватска продукция и аз доволно си се мръщих, докато благоверния нагласяше уредбите. Ама ... страхотен филм! Очарована съм! Много, много близък до нашите нрави и същевременно - цяла друга вселена! Актьорската игра беше страхотна и аз май отдавна не бях се просълзявала на филми.

Препоръчвам!

П.С. Както се оказа впоследствие - критиката го е оценила много преди аз да попадна на него!

Share this post


Link to post
Share on other sites

От много време не бях "изневерявала" на азиатското, но днес така се получи , че случайно попаднах на започващ филм и се загледах. И не сгреших. Изгледах  "Интерстелър"  без да се усетя и бях изключително приятно изненадана. Освен жанра и кастинга , впечатление ми направиха идеите , които прокараха в лентата.  Към жанра на апокалиптичните фантастики би трябвало да се причисли , но са избягали успешно от образа на супергероя, който да спаси драматично света в последния момент.  Определено ми подейства различно разказа, вложени са свежи и оригинални идеи, а накрая носталгично ми направи препратка към едно любимо фантастично романче "Лунна дъга". 

Филмът е накичен  с доволно количества номинации и награди , което принципно не е голям критерий . Но си мисля , че тук са си на мястото.

 Ако не сте го гледали,  а сте  почитатели на фантастиката , предполагам , че ще ви хареса.

Share this post


Link to post
Share on other sites

X-Men: Apocalypse: след доста добрия за мен Days of future past очаквах тази нова част да е поне на нивото на предния, но се оказа доста...може би точната дума за мен е - равен.

Нищо необикновено, темпото беше нормално, развитието също, нямаше една сцена която да се извиси сред останалите, дори и тази с Бързака, онази от предния филм беше в пъти по-добре реализирана и отиграна. Главния злодей беше също равен, артикулацията му, маниерите - същите.

Явно и сценаристи и режисьор са решили да не правят нищо по-специално тук и са оставили нещата на течението, пък ще видим крайния резултат - подходили са малко мързеливо ми се струва и не са се опитали поне малко да надскочат постигнатото от предния филм в поредицата.

Не знам какво ще бъде евентуалното продължение, но се усеща как започват да изчерпват идеите и похватите - единствено се смях на камеото на Върколака и толкова. Всичко друго ми беше някак стерилно поднесено и без особени градации дори и на емоциите на главните участници.

5/10

Костенурките Нинджа 2 - малко по-добре от първия филм, но пак излишни 3D сцени навряни в лицето ми, въпреки това малко по-добре бяха структурирали сюжета и развитието му, а не разпокъсаната каша, която ми беше предложена в първия филм, този път Шрьодер/Шредър стоеше по-добре и като герой и като брънка в историята, а не швейцарското ножче на което го бяха направили предния път. Микеланджело е все така дразнещ, другите ми бяха малко безлични, но замазваха положението донякъде. Имаше леки моменти на смях, но нищо впечатляващо като обща визия и дори ефекти.

4/10

Денят на Бастилията - след като дъртия Лиъм Нийсън разнищи половин Париж, много други актьори реших да следват неговите стъпки в екшън насоката (накой по-добре, други направо зле), сега идва ред на Идрис Елба да покаже какво може в този вариант за агент на ЦРУ срещу терористи в сърцето на френската република баш на техния ден за независимост.

Някъде в кратинката се набърква и Роб Старк като джебчия с отлични способности и двамата неволно се обединяват срещу заплахата на терора. Като за екшън не беше лош, Идрис Елба показа доста добри умения пред камерата и си изпълни сцените с ръкопашни движения доста прилично, историята въпреки клишираността си беше поднесена доста динамично и не оставаше много скука по времетраенето. Накрая естествено добрите победиха, но не останах разочарован от видяното.

7/10

Final Fantasy XV: KIngsglaive - онзи ден го изгледах - визуално е нещо изключително, но ако бяха се постарали и сюжетно, не че беше слабо, но ми се струваше разпокъсан и неравен на доста места, докато напипа темпото и взе че свърши.

То е ясно, че са го направили като допълнение към играта, но можеха да отделят малко повече време и мисъл при съставянето на историята и основните положения в нея. На места ми изглеждаше претупан, според мен можеха още малко да разгърнат развитието на всичко и да направят по-добър филм. Онзи недолюбван от мнозина The Spirits Within (който аз намирам за много добър) показа интересен сюжет и по-добра съвкупност от отделни сцени, чиято кулминация беше и затрогваща и красиво направена.

Тук филма свърши в нищото почти, закачен на рехави нишки свързващи го с играта, има потенциал, но не са успели да го разгърнат изцяло, може би ако не бяха се концентрирали върху него като допълнение към Final Fantasy XV, а като самостоятелен филм от вселената щеше да бъде по-добре според мен. Но пак казвам, визуално ми изтекоха очите, въпреки че, на места имаше и по-слаби като качество елементи, но много време е отишло към лицевите анимации на героите и тяхната детайлност.

Със смесени чувства подхождам, но то и амалгамата на екрана беше с нееднородно качество - жалко за пропиляната възможност това да бъде един наистина запомнящ се филм от вселената на поредицата.

6/10

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъкмо изгледах и аз Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows. Сигурно съм един от малкото, но според мен, всичко в първия филм стоеше по-добре. Самите костенурки имаха много повече персоналити в първия филм. Очаквах появата на Кранг, Бибоп и Рокстеди и, като че ли те бяха в светлината на прожекторите... но най-ми хареса Бакстър Стокман. Точно така си го представях, че ще изглежда и в реалния живот.  Шрьодер, Април, Сплинтър.. безлични. За Кейси направо да не почвам, че няма да свърша. Голямо разочарование от героя /и актьора/. Комедията им беше доста лейм тоя път, не се засмях дори веднъж...но пък се подсмихнах глупаво на Айс айс бейби-то и също в самия край като вървяха надписите на фона на (почти) оригиналната 80тарска тема, премесена с Нинджа рап на Ванила Айс. Ама толкова.

 

5/10

Share this post


Link to post
Share on other sites

Star Trek: Beyond - добре се получи като за трети филм от новата поредица за капитан Кърк, Спок и останалите участници в пътуванията на Ентърпрайс. Дори и след смяната на режисьора, не се получиха някакви кой знае какви стойностни разминавания за мен, като този път може би хумора беше малко повече, но все пак Саймън Пег е действал над сценария със съответната вещина за comic timing.

 Почти не разпознах Идрис Елба и София Бутела (Kingsman) в ролите им, но гримът им беше наистина на ниво и само след известно време взех да ги различавам на екрана. По-олекотен от сюжетни заигравания като че ли беше, следваше основната нишка на историята, като от време на време вкарваше намигвания към оригиналния cast на сериите и филмите, където Уилям Шатнър и Ленард Нимой бяха откривали нови цивилизации и места.

 Екшън сцените бяха добре направени и съответно реализирани, все пак Джъстин Лин има опит с Бързи и Яростни, добре че тук не се е поблазнил да направи същото само че в космоса. Имаше някакъв баланс във всичко, дори и повторението на песента на Beastie Boys (Sabotage) не ме извади извън филма, а беше приятно допълнение към сцената на която звучеше. Не знам дали ще има още един от поредицата, но е твърде вероятно, макар и може би с други актьори, като на първо четене това успях да видя и отбележа, ще го гледам скоро пак, може да ми се промени оценката.

8/10

Jack Reacher 2 - от първия не помнех почти нищо (незнайно защо), но се колебаех между продължението и "Ад" застанал пред киноафиша и не зная що за филм се е получил по 4-та книга на Дан Браун, но втория Джак Ричър ми хареса - беше обран откъм екшън, имаше го но не заемаше по-голямата част от случващото се на екрана и всичко беше завъртяно около основното трио във филма - Джак, Коби Смълдърс(има някакво възбуждащо букаке излъчване в тая мацка, ако и да имаше малки цици) и девойчето, което стана мишена на лошите. Като цяло историята се завъртя между Джак Ричър, обвинен несправедливо майор (Коби) и натопена за нещо, което служи за параван на друго и едно уплашено момиче, което твърди, че Джак е баща ѝ.

Пак имаме конспирация, пак двете контрастни страни, но тук Джак Ричър е посмекчил малко арогантното си излъчване от първия филм (припомних си го снощи) и представи един по-стегнат образ, който успя даже да разчупи бронята си и да се отдаде на малко по-сантиментални нотки. Но леката романтика не намали удоволствието от самия филм, който добре комбинираше екшън и съспенс + щипка драма в цялата смес, където беше видно как Том Круз се движи в свои води и дава на героя си плътност и достоверност.

Усетих няколко полъха от азиатското кино с тупалки (особено към The Raid & Flashpoint) в бойните сцени, което ми докара усмивка на лицето, имаше едно внимателно Bourne vibe, но без тресяща камера, но пък от друга страна тук имаше много повече смях (поне за мен) от предния филм - не говоря за чисто комедийни моменти, а такива които вмъкнати в контекста на дадена сцена или развитие бяга отиграни по един забавен начин, предаден не толкова чрез дума, колкото чрез лицево движение или поглед. Не съжалих за прекараното време в залата и се надявам да има и още един филм от тази поредица.

9/10

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пак "кръшнах" от далечно азиатските продукции.  :28558:

 

-  За този филм - " Далече от безумната тълпа"  - бях почти обещала на Ерутан  :icon_sunny:да го гледам. Благодаря! 

Ако ви се гледа сюжет, позициониран в епохата на Джейн Остиновите романи, но с една малко по-друга сетивност / все пак основата е на Томас Харди/ може да му посветите малко от времето си. 

 

Опасявам се, че ще прехвърля тук разговор от една друга тема от преди време, но...Да,съгласна съм, че персонажът на Гейбриъл Оук е почти съвършен, както казваш Ерутан-е.( не съм си забравила обещанието, ще стане в най-скоро време) . Дори твърде преекспонирано според мен. Може би, защото създателят му в случая е мъж. :rolleyes:.

Разбрах защо и от къде идваше твърдението на Кева :kissx: , че не му е достигала дързост. По принцип да - твърде дълго се " тутка" , докато ..."  доста добре хвърли сакчето на земята и свърши, каквото трябваше да свърши.  B)"... , но пък инъче краят нямаше отговаря на каноните на класическия хепи енд  :28558: .

Щото, ако питаш мен :896767: , аз на негово място нямаше да го хвърля, а щях да си продължа пътя.

Може би,точно защото създателят на главния женски образ е мъж,  :)  Батшеба Евърдийн  ми стоеше като неориентирана , въобразяваща си ,че знае какво иска, непостоянна и правеща точно това , което твърдеше , че няма да допусне да го прави.  

В следствие на което, " изпусна питомното и хукна да гони дивото" , като от чист каприз и лекомислие опропасти живота на един порядъчен и свестен мъж. Вероятно, в очите на мъжете , жените са такива ... Лошите момчета са най-привлекателни, кротките ги подминават / ако не ги подиграят или стъпчат/, а за истински стабилните и свестните се усещат, когато тръгнат да ги губят.

Хайде да не продължавам. Филмът ми хареса.

 

 

 -  И докато съм на романтична вълна, стана така , че си навих на ината да намеря и изгледам това леко неангажиращо филмче.  "Любов в ефир" .И не сгреших. Никакви изненади  в  сюжет и завръзка. На този тип филми , големият коз "за нещо по-така" е успешно организираното оригинално позициониране на историята и свежото й разгръщане в екранното време. Тук са се справили с тази задачка много сполучливо. Приятно направено, добре изиграно и с достатъчен % комедия. Че дори може да предизвика и някои размисли, какви сме всъщност и каква маска си надяваме за пред хората.

Идеален вариант за  емоционално "проветрение". Препоръчвам го, ако изпаднете в такова настроение.

 

-  Exposed (2016)  е кръстен на български "Разкрит" или "Дъщеря на бога"   . Може би щях да го подмина, ако но ме зачекна любопитството, как изглежда към днешна дата Кийану Рийвс, както и тага "мистерия", който се мъдри редом с "крими" и "драма".

Филмът определено е оригинален.

Като започнем от там, че е двуезичен, че разказва две успоредно и почти самостоятелно развиващи се истории - все едно два филма, обединени в един. И свършим с това, че в края прави недвусмислена сюжетна препратка към един страхотен корейски сериал. Няма да кажа кой, защото ще се изгуби тръпката. :na2:

Как бих могла да обрисувам връзката между сюжетите - като двама души, вървящи успоредно по двата тротоара на една улица, които на всеки ъгъл спират, поглеждат се, усмихнато си кимват и продължават напред. Едва в края, на последното кръстовище, минават по пешеходната пътека и си стискат на средата ръцете.

За мен, "крими" и "мистерия" са по-скоро като фон или фасада на всеки един от двата сюжета, и основната връзка е драмата. 

Може да изберете, за какво ще е интересно да се гледа филма - заради Кийану, заради "корейската връзка" или заради кримито... 

Каквато и да е причината, мисля, че ще има върху какво да се помисли след финалните надписи.

 

-  Последният филм е от снощи. Според мен е много силен, въздействащ и си заслужава. Още повече е по реална история, а когато има такъв анонс, някак си предполага едно по-друго възприемане на лентата. 

Коментарите за него варират между "скучен ,муден"  и "разтърсващ".  Аз бих казала, че има равномерно бавна скорост на развитие на действието. Изглежда бавен, докато не навлезеш в историята. След това, плавният разказ не тежи ,а е в тон с "безвремието",  което цари по едни земи "в края на географията".

 Дори самият сценарий е решен оригинално - уж си мислиш , че главната история е една, а накрая хоп - излиза, че основна, всъщност, е една от многото успоредни, които тихо мълком, някак си между другото , невздрачно си кретат от началото. 

Играта е покъртителна . Внушенията са много силни и  предлагат щедро много материал за размисъл.Дори можем да ги извадим от рамките на "истинската история", защото в един момент съдбата на някои от героите излиза от мащабите на "местното позициониране" и засяга съвсем глобални общочовешки ценности. 

Кулминацията на филма за мен дори е двойна - веднъж с "деус ех махина"-та  в сюжетния край и втория път , когато на екран е показана снимката на реалните личности, прототипи на екранните герои. 

Всъщност, вие ще решите, дали да му отделите 2 часа от времето си или да го подминете само заради факта, че е турски и заради което, очаквам да бъда подложена на публичен линч, но ще го понеса стоически, защото филмът си струва и мисля, че има тук хора, които ще го оценят въпреки националната му принадлежност. 

Казва се "Чудо"( 2015) и за проявилите интерес давам директен линк за гледане онлайн с БГ суб.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Фантастични животни и къде да ги намерим"   Страхотен е. Преди няколко дена го гледах на imax  и останах очарован. За два часа и нещо се откъснах от реалността и се потопих в приказната история на Дж.К.Ролинг. Препоръчвам го на всички ,които обичат приказните истории.

 

9b825a124b8279c6.jpg

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

-  За този филм - " Далече от безумната тълпа"  - бях почти обещала на Ерутан  :icon_sunny:да го гледам. Благодаря!

 

Добре че беше по-горния пост да надникна от интерес в темата. Въобще не съм разбрал кога си го публикувала това вчера... :blink:

Първо. Радвам се, че филма ти е харесал. Мен лично ме привлече с атмосферата, която създаде. Реално погледнато е много добре полирана продукция - от сцените, през декорите и чак до музиката. Рядко последните години виждам толкова качествени неща в романтичния жанр и нямаше как това заглавие да ми убегне. (Макар че погледът ми вече далеч не е така зорък и всеобхватен както беше навремето. :no: ) За самите герои си направила много добри заключения. Съгласен съм с почти всичко. Батшеба е действително незряла и непознаваща себе си (един вид люшка се наляво-надясно). От там идва и заигравката с името на Оук ("дъб" от англ.) и метафората, че той й дава опора/стабилност в живота. Не съм съгласен само, че тя е "виновна" за "опропастяването живота на един порядъчен и свестен мъж". Много мъже са страдали(т) заради жени, но за мен вината си е в самите тях. Човек трябва да може да преценява дадена ситуация и реалистично да я оценява. А и честно казано, ако един мъж се остави една жена да го върти на малкия си пръст и да му променя "вселената", то той си заслужава всичко. За финала на филма... Нямаше как да е друг. :P  Ако беше постъпил както ти казваш, филмът щеше да има горчив привкус. Освен това самият образ на Гейбриъл щеше да стане нелогичен. Смисъл - беше с нея през всичките й връзки и си тръгва, когато тя вече е свободна!? Не се връзва някак, нали... :lol:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

О, Мишленце, този филм отдавна е набелязан за гледане! Още ,от както му мернах трейлърите в сурат тефтеря :28558: . Въпреки това, ти благодаря за препоръката - друго си е мнение от първа ръка. :up:

 

Да, Ерутан, наистина ми хареса. Както каза - майсторска, филигамна работа е филмът. Колкото до това ...

.... Не съм съгласен само, че тя е "виновна" за "опропастяването живота на един порядъчен и свестен мъж". Много мъже са страдали(т) заради жени, но за мен вината си е в самите тях. Човек трябва да може да преценява дадена ситуация и реалистично да я оценява. ...

 

Ами, опасявам се, че аз недоизясних за кого иде реч. Имах пред вид собственика на съседното имение, Уйлям Болдууд. С действията  на Батшеба спрямо него не съм съгласна категорично. Още първата й "заигравка " с картичката беше нелепа. После, въпреки, че отхвърли предложението му, продължи да кокетничи. За мен, реално погледнато, го полъга човека, т.е. предизвика чувства и лекинко ги подклаждаше. И щом се намеси емоция, разумът доста често отстъпва, колкото здравомислещ мъж и джентълмен да си, нали?

И в края на краищата, убийството на уж удавеният й, но "възкръснал" съпруг,  би могло да се изтълкува дори двуяко... "Престъпление от страст" ли беше , както определиха присъстващите, или го направи първосигнално -за да я защити (пред вид ситуацията)? 

 А за мащаба на надеждите , които беше "отгледал"  се видя по всички предварителни приготовления , които беше стъкмил за очакваната бъдеща мисис Болдууд. Жал да ти стане, като гледаш този "материализиран"  копнеж. 

Но, пък , ако той не беше паднал жертва на нейната незрялост,  нямаше да й дойде акъла в главата... Нали?

За мистър Оук  и дума на въпреки не мога да кажа - такВиз мъже и в Червената книга май ги няма ... :28558:

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

О, не. Разбрах те правилно още в първия ти пост, че става дума за Болдууд. Абсолютно вярно е, че тя се държа твърде фриволно (друга дума ми беше на акъла, но моралният ми глас надделя :lol: ) с него и че го водеше като куче на каишка. Но пак казвам... Колкото тя е виновна, толкова и той. Аз лично като гледах филма да ти призная, дори не ми стана жал за него. (През цялото време се опитваше да "купи" чувства, които очевадно ги нямаше.) Имай предвид, че той вътрешно осъзнаваше, че не може да се мери с Оук (припомни си разговора между двамата, където му каза, че му е благодарен). Самото убийство се случи чак след това и за мен беше плод на неговата собствена(!) привързаност към Батшеба. Така че не успях да му съчувствам много-много. По-скоро беше олицетворение на "разума", в противовес на "чувството"/"страстта" предадени чрез образа на сержанта.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, може да съм малко по-жалостива...  :896767: 

Явно, съм по-склонна да оневиня него, дори че се опитваше да си "купи" едни (първоначално фалшиви натрапено-предложени) чувствата, отколкото нея, че го подведе за наличието на такива и захранваше заблудата ,че може изведнъж ей-тъй да се зародят. 

 

А и както каза, той беше достатъчно разумен да види и осъзнае , че не може по нищо друго да се мери с потенциалния си съперник (дето мълчи и си трае и нищо не прави), освен си имАнето  си... Пък, нали са казали хората - на война и в лИбовта,  всички средства са позволени ... Това в кръга на шегата, разбира се. :)

 Не знам, дали си го забелязал, но точно при уж най-разумните индивиди, обикновенно се случват най-големите изцепки и щуротии в емоционален план. 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Подли сте  :na2: , но пък аз съм нагла и нахална  :28558: .

 

 

След толкова много японски недоразумения от женски пол съм склонна да защитавам Батшеба със зъби и нокти. Докато гледах филма я преживях като смело, жезнерадстно, умно момиче, което , обаче няма достатъчно опит и все още погрешно преценява околните, а и самата себе си. Добре де, малко горделива идваше на моменти, но от друга страна не й липсваше смелост и дързост. Малко детински, самозалъгвайки се, за да забрави единият ( или по-скоро да не признае пред себе си, че Оук я вълнува) пренасочи вниманието си към - строгия, несериозен  и на пръв поглед недостъпен Болдууд. За това има вина , но подобни грешки хората често правим без дори да си даваме сметка и не мога да я осъждам. Липсата на угризения е пробойната в характера й - не знам дали Харди в романа я е лишил от тях, а може и да смята, че жените ( било то и позитивните му образи) са способни да изпитват вина, когато флиртуват и подвеждат мъжете.

Отхвърли две от три предложения, най-вече заради калпавоста им , което аз го преживях като плюс. Нашият човек започна предложението си с "Имам 100 акра и 200 овце" - мисля, че в тоя момент престана да го слуша, а той продължи да и разяснява какво й предлага - пиано, деца, материално осигуряване, а на финала най-важните неща за едно семейство - обич, преданост, уважение..........Звучеше си като сделка и точно за това му отказа.

Второто предложение на Болдууд : " ще имаш пиано.........." - тя вече ги имаше повечето от нещата, дето така самоотвержено й се предлагаха. Няма как да не се зачуди човек, какво общо има всичко това с брака и любовта - то си е само допълнение към същественото.

Предложението, което прие, за момент й замая главата, но войника винаги започваше с нея, за нея - говореше пламенно със страст и "любов". В бъртвежите му ставаше дума за тях двамата, което отговаряше на романтичните представи, който е подхранвала в себе си и заради, който отхвърли Гейбриъл . Човек на двайсе лесно би могъл да попадне в подобен капан от самозалъгване и нереалистични представи. Спирам да адвокатсвам на девойчето.

Харди ми е трън в очите в цялата тази история, не мога да му простя кофата помия, която изля върху героите си.

​Болдууд - достоен съперник на Гейбриъл - мил, внимателен, стеснителен, но отдаден и благороден. Имаше си твърде много достойнства, че така да го съсипе. Съгласна съм с Аша, че той уби мъжът й, за да я защити, но този човек в никакъв случай не заслужаваше такъв край. Вярно така отстрани себе си и съпругът от пътя на младите за да се обичат и да са щастливи - ама.......

Заради Фани бих го застреляла. Живота е гаден - знаем си го, ама чак толкова гаден не е.

Франк, пък е онзи противоречив образ с алтернативното развитие, което ми е трудно да възприема като идея, но явно англичаните много си ги обичат подобни типажи. Потенциален мухльо , който лесно може да се тласне по-нанадолнището, но , ако е с правилната жена от него може да излезе един читав мъж. Ако Фани, не беше объркала църквата, то той щеше да се грижи за нея, да не се увлича по-хазарт, да бъде любящ съпруг и прочие. До силна жена, обаче се превръща в безотговорен , алчен, неблагодарен , измамник и всичките му слабости надделяват  до пълно заличаване на качествата. При Джон Голсуърти - дълго медитирах върху Вал Форсайт и трансформацията му. Как пък така едно неопитно момиче, може да го превърне в мъж за пример. Сам да се бори и надмогва недостатъците си - любов, любов, ама чак пък толкова.

Напъвам се, но освен при англичаните не се сещам другаде да експлоатират подобни типажи.

 Гейбриъл - почти идеален беше тоя човек, но и малко пън. На три пъти имаше възможност да обърне събитията, но я пропусна. Не прояви дързост, не каза правилните думи, а накрая хвърли сака след подканяне " питай ме, та питай ме ".

Логичният край, за който бих гласувала и бих оправдала е - той все пак да си тръгне."Да, обичам те , явно и ти ме обичаш, но вече е твърде късно и е време да продължим напред". Вярно след това Харди ще се сдобие с вечна анатема, но ми се струва най-справедливият изход. Те двамата с обърканите им взаимоотношения в крайна сметка са виновни за опропастяването на един достоен мъж. Няма как да няма вина, угризения, съжаление........

 

 

А сега по-темата. Последният филм, който гледах на скоро беше The Whole Truth. 

https://www.youtube.com/watch?v=6eUOJ-GYZSo

Честно казано ми е трудно да дам каквато и да е било оценка - някъде в безразличното поле ми е. Обичам много главният актьор - слабост ми е и се радвам да го гледам. Не разпознах Рене - чудех се, ако е  тя,какво й се е случило ? Повечето актьори ми стояха твърде безлично, бездушно и слабо. Самата история, не ме отегчи, не ме изненада, не ме подразни  - изгледах го, но някак помежду другото . Не мога да го похваля, но не мога и да го оплюя . Не е пример за добро независимо кино, но не е и зле. С думи прости - едно такова никакво ми беше докато гледах и така си остана и накрая  :28558:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кева  :kissy:  :up:  за съдържанието на спойлера. А пък аз тъкмо дадох карт бланж на Спиди  в другата тема да почва коментарите...Пак  я оплесках ..Тюх.. :slap:

Това - Рене? Мили, Боже!!!!  Да не е жертва на несполучливо тунинговане? :cry: Не съм гледала филма, но според анонса, някаква многократно предъвквана криминално сюжетна врътка ми се види... Може и да греша.

----

пп 2 - по първа точка се разбрахме  :kissy:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 Не знам, дали си го забелязал, но точно при уж най-разумните индивиди, обикновенно се случват най-големите изцепки и щуротии в емоционален план. 

 

Здравей! Виждам, че без да искам съм подпалил фитил и искра за нови дискусии и разговори, но какво да се прави. :beer:

Аз отговорих, понеже прочетох в най-първия ти коментар от по-горе, че си се обръщаш лично към мен. Да си призная леко ми е некмфортно, че правя толкова постове за толкова кратко време. Винаги съм се стремял да бъда по-скоро човек, който с "малко" казва "много", но напоследък нещо не ми се отдава май...

Леко недоразумение има относно Болдууд. В горния си пост имах предвид, че той олицетворява "разума", но от НЕЙНА гледна точка - финансова стабилност и соц. положение. Аз лично не го намирам за разумен, а напротив - остави се чувството да го води и да провали живота му.

Сержантът е ясен като образ. От всички кандидати той беше най-чувственият, най-отдаденият на страстта. С това и спечели надпреварата за ръката й. То и в живота е така... Ако се ослушваш много-много някой по-нахален и отракан ще те изпревари и ще открадне "хубавата ябълка", дето знаете принципно кой я яде. :rolleyes:

Както вече на няколко пъти споменах за мен Оук е почти перфектен като образ. В началото й предложи всичко, което има и е, но начинът, по който го направи, беше посредствен (макар и искрен). Може би това беше единствената му "грешка"... Както Кева е споменала в поста си самата му реч беше леко лишена от емоция и агресия. Ако още тогава на място беше "хвърлил торбата" ( :D ) мисля, че въобще нямаше да имаме филм. Но иначе след този момент не мога да открия слаби действия от негова страна. Имайки предвид, че буквално остана без нищо, до края запази достойнството си и я накара тя да моли него, а не обратното. По този начин действително й показа, че греши в тази си реплика: "If I ever were to marry, I'd want somebody to tame me and you'd never be able to do it. You'd grow to despise me."

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Айде, с чиста съвест да врътна и аз един спойлер:

 

 

 

Болдууд беше изключително читав, но емоционално силно неуверен мъж. От самото начало беше искрен, отдаден (дори прекалено), благороден и деликатен. Основната му грешка? Така и не проумя, че тя е силна и самостоятелна и имаше нужда от човек до себе си, на когото да е равностойна, а не красив придатък. (Впрочем тя самата не знаеше какво иска, докато не видя, че винаги го е имала и може да остане без него. Но за това след малко.) Човекът се отнесе в самозалъгването си. Виждаше не реалната жена пред себе си, а някакъв блян и в името на тази мечта допусна твърде много да го разиграват. Разбирам го, тъжно ми е за него, но уви, от самото начало нямаше шанс. Тъжно е, когато великолепни хора се подценяват и провалят сами себе си.

 

Съпругът-трофей. За мен не е алтернативен, а класически червей. Изобщо не смятам, че с Фани щеше да е друг тип човек. За мен основната му движеща сила беше много извратена горделивост, която по дефолт се изключва с любовта. Дори да беше наранен от неосъществената си сватба, поне за мен щеше да е по-лесно да го реабилитирам, ако беше се позаинтересувал какво точно е станало, вместо да се фръцне и да си вдигне чукалата. Поне за мен първата реакция би била да проверя защо не се е явила - все пак може да е я болна, я да я е прегазил кон, да е счупила крак или какво ли още не. Могъл е да ѝ направи дете, но не и да провери дали е жива и здрава? Пък после, ако има защо, да се цупи на воля. Отделно сватба, колкото да си намериш спонсор; презрително отношение към собствената ти жена, която се и бъхти да те издържа; поведението, след като срещна "любимата"...  В моите очи има само едно или две по-ниски стъпала в стълбицата, прокопана под дъното. Свестен наранен мъж би се хванал да си изгради нормален живот и да свърши нещо градивно. Както впрочем направи Оук. Господин старшината ме отблъсна още в началото, но най-силно с цирка, с който я ухажваше - идеята да застрашиш с каквото и да било уж любимата жена, колкото и самоуверен фукльо да си, е абсолютно неприемлива. Още не мога да повярвам, че тя му се върза.

 

Самата Бетшиба ми е доста полярен образ. Колкото съм в състояние да разбера и приема стремежа за свобода и самостоятелност и нежеланието да бъде част от холната гарнитура, толкова по-малко мога да приема подигравката с очевидно искрените чувства на околните. До последно не разбрах дали просто не осъзнаваше какво причинява на хората около себе си или умишлено флиртуваше толкова подло. И май клоня към второто. Извинете, но ако наистина липсата на желание за брак се свежда до изброените в началото причини, би могла да ги изяви гласно, пък кой разбрал - разбрал. От там нататък си гледай имението и точка. Но не, по ирония и тя сама се подведе в един илюзорен и безумен за мен брак. Е, искаше адреналин и си го намери. Не мога да я съжалявам и още по-малко да я разбера. Постъпи твърде повърхностно, направо идиотски. Ще ми се да отрека виждането на Харди за женския пол, но познавам същата такава Бетшиба от плът и кръв. Умна, амбициозна, свястна във всичко останало и тотален емоционален инвалид, способен на толкова малоумни решения, че година по-късно още не мога да ги проумея. Честно казано, накрая ми стана криво за Оук, че се затри с т'ва чудо. Поне уж се осъзна накрая. Уж.

 

Гейб Оук! Великолепен! Явно с Erutan ни се покриват идеалите за мъжки образи. Не можах да му намеря и един кусур. От самото начало тръгна ва банк - това имам, това съм - всичко е твое. Ако му беше обяснила какво я притеснява, съвсем лесно би могъл да разсее страховете ѝ и да се разберат. Но не би. Когато получи (много тъп и почти подигравателен) отказ съвсем мъжки се взе в ръце и си гледаше живота. Огромния удар от загубата на цялото му имущество понесе достойно и се зае веднага да гради живота си по какъвто начин можа. Впечатли ме поведението му при пожара - от една страна благородно, защото файда надали щеше да има, от друга страна умно - веднага разбра как да ограничи щетите; също и смело - винаги има риск; освен това беше роден лидер - не налагащ се и досаден, а даващ личен пример и умело организиращ лутащите се. Разбирам и подкрепям това, че не се намеси в решенията ѝ. Това би било противно на характера му: 1) уважаваше я достатъчно, за да зачете избора ѝ, ако и да беше идиотски; 2) уважаваше себе си, за да не се превръща в подлога и парцал, замитащ всяка глупост, която тя ще надроби. Нещо, което колегата му Болдууд не проумя като концепция. Като умен и благороден мъж, Гейб бе длъжен да я предупреди, но повече намеса от негова страна би била натрапчива, пък и нямаше да доведе до нужния катарзис. Особено много ми хареса това, че от една страна изчака тя да поумнее достатъчно, за да може да взима правилни решения за в бъдеще, а от друга - подкрепи я и беше до нея по време на този тежък процес. И най-много харесах, че бе достатъчно силен да си тръгне, осъзнавайки, че е направил всичко възможно за нея, така че вече е свободен да се погрижи за себе си и своите мечти - независимо дали включват нея или не. 

 

 

 

В заключение - благодаря за препоръчания филм. Доста емоции смених, но си заслужаваше всяка минута :)

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кой подпали  фитилЯ, Ерутане, може да се "поспори", щото ,май, аз   :896767:  "дръпнах Дявола за опашката", като адресирах коментара поименно. Оп , пардон - пониково.

Ама ... тъй ми се видя редно и логично, понеже ти промотира филма и похвали въпросния персонаж в Другата тема, та така... :rolleyes:

Ти, пък, за късмет ( или -не  :28558: ) го видя и най-културно отговори. И айде , отиде коня в рЯката и стана конушмака ... 

Но какво да се прави - изкуството  хората сБира.  :beer:

Спиди  :icon_sunny:  :yes:  :yes:

-------------

И да не обърнем темата на чат - един от горната групата последно гледани филми е "Животът на Пи", който умишлено премълчах, защото още го "смилам".

Хващам се напоследък, че понякога спец. ефектите ми идват в повечко.

До книгата не съм стигнала още , но зад маската на въпросния , така наречен "магически реализъм",  има едни доста по-други послания. Общо взето : "Совите не са това, което са " . 

Още ми рови мозъка, което ще рече, че ми е направил впечатление.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще изляза от духа на последните мнения в темата, но не мога да премълча радостта си от едно попадение от тази вечер - Lo chiamavano Jeeg Robot, малко италианско бижу :) Без малко да го пропусна, защото синопсисът ми се стори клиширан, но високата оценка в ИМДБ ми хвана погледа и реших да му дам шанс. Не съжалявам ни най-малко! Страхотна гротеска, прекрасно изопачаване на изтъркания шаблон, убийствен хумор, безумни образи и дори лек полъх японско ;) В момента, в който видях главния лиричен герой да пуши, да яде кремче и да гледа порно едновременно, разбрах, че този е от "моите" филми :) На фона на цялата антигероичност успяха да вложат в картината и сантименталност, и романтика, което си беше като виртуозно миксиране на самолетна катастрофа с класически балет  :28558:

 

Lo-chiamavano-Jeeg-Robot.jpg

 

Съветвам обаче всеки, който реши да го гледа, да не чете синопсиса изобщо ;) Приятелят ми се натресе неподготвен да гледа и му завидях, че дори самият жанр се оказа изненада за него :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно огромно разочарование - руската "Училка" (2015). Оказа се римейк на френски филм от 2008 г. По-добре да си бяха спестили труда да го римейкват. Ще си пльосна и тук коментара, който оставих в рутракер:

 

Рядко бездарно заснет филм, и то с продължителност два часа. Многозначителните паузи и погледи и всевъзможните провлачвания бяха сипани с кофа. Всички "ученици" до един играеха отвратително - и тъй като подобни съвпадения са голяма рядкост, най-вероятно за лошата актьорска игра следва да виним режисьора, който неизвестно защо е накарал всички да играят дебили на ръба на истерията. Прехвърлянето на пистолета из класа беше абсолютно нелепо - особено когато изскочи онова ревливо девойче с писъка "Ах, ти можеш да удариш жена и не вярваш в любовта!", ми се прищя да си изхвърля лаптопа през прозореца :D Сценарият - пълен кошмар, поучителна приказка за умствено изостанали на предучилищна възраст.

 

Не съм гледала френския филм, който са копирали. Но на тема деца и учители има друг филм от 2008 г. - "Die Welle" - който ми хареса. По-добре гледайте него, а не тази тъпня, IMHO.

 

P.S.: Впрочем, героинята Алла Николаевна въпреки 40-годишния си опит е отвратителен педагог:

 

1. Не можа да поднесе предмета си интересно (именно интересно, а не достъпно - не можа да размърда мозъчетата на учениците) - вместо това крачеше достолепно из класната стая и диктуваше сухи факти и дати;

2. Не можа да проведе дори една оживена дискусия на тема история с учениците, въпреки че те повдигаха въпроси и бяха готови да спорят с нея - вместо това ги наричаше илитерати, не-личности и по-обидни думи;

3. Избухна в искрена омраза към децата - по нейни думи "още несформирани личности" - злобно ги заплашваше с оръжие, казваше им, че няма да ѝ е жал за тях, ако умрат! Плаче си за диагноза.;

4. Дори и под дулото на пистолета не провокира учениците да мислят и да дискутират, а ги накара тъпо да назубрят материала;

5. Не представи никакви реални доводи в подкрепа на авторитета си, никакви лични постижения - вместо това се хвалеше с покойния си дядо и с това, че е "преживяла 90-те".

 

Да се представи тази героиня като образцов педагог, заслужил да му окачат портрет на стената, е пълен нонсенс.

 

***

 

Ще добавя и виртуозната критика на друг потребител на рутракер (accidentalist), но предупреждавам, че на места е с лексика 18 + :)

 

О, это мощнейший психотриллер по глубоко русскому и крайне психопатичному, истероидному канону. Это жир. Это надо видеть всем.
 
Несчастная затюканная учительница, такие же дети, и вот урок истории идёт впервые как надо, как ей давно хотелось, то есть, чтобы дети понимали, чтобы дети духовно развивались - это ей удаётся благодаря попавшему ей в руки пистолету. Пистолет переходит затем от одного ученика к другому как микрофон. Цепь катарсисов. Русское кино всё более психопатично. То, что всё происходит, и так прекрасно, благодаря пистолету, это даже как-то и незаметно на фоне проникновенных речей и красоты разворачивающейся психодрамы по канону советских фильмов о школе, в которых дети толкали пламенные речи о морали и судьбе человечества. А тут оно уже не работает без пистолета. Пистолету все рады. Это и психопатично: для пробуждения требуется насилие.
 
Фильм смотрится на одном дыхании, правда, со смехом: половину времени охреневшая тётка с экрана, потрясая пистолетом у лица зрителей, костерит их, материт, учит жить, называет ничтожествами, прощает, наказывает. Прямо всё про школу, как я написал по вчерашней моей записи про неизбежный садомазохизм в школе. Они там все потом впадают в общий коллапс, никто уже не боится, не хочет выходить из класса, хотя все хотели выйти, все читают стихи уже добровольно и рассказывают об истории России друг другу, сказав спецназу по телефону "Да не мешайте вы нам, у нас урок".
 
От таких фильмов и с таких учительских монологов по десять минут о том, как жить надо, да с плевками в лицо, да с пощёчинами, да ещё стихи под пистолетом читают, да потом череда прощений, мммммм, кончать полагается как от садомазовидео. Какой психнёй страшной всё же набивали и набивают в России мозги. Катарсическая хтонь, канон в этом фильме: под прицелом всем стало хорошо, даже уходить не хочется.
 
А террористом для спецназа оказывается случайно, но совсем неслучайно очередной ребёнок, к которому переходит пистолет. Пистолет-то переходит к нему случайно, а вот назначен он режиссёром в террористы неслучайно: он единственный, кто хотел выйти из класса, и он индивидуалист, жирный, женственный, отвратительный, противопоставил себя коллективу, хотел застрелить учительницу и давил на неё, чтобы она отдала ключ, открыла дверь, а она не отдавала под дулом пистолета, не открывала дверь, он портил праздник, когда уже все плакали в слезах умиления, обнимая друг друга и прозрев. Совершенно гнилой человек изображён. А ведь обычно одиночка-герой был нарисован лермонтовски прекрасно у нас в искусстве. Но потом прозревает, просветляется и он.
 
Главный спаситель, спецназовец, ворвавшись в класс, оказывается бывшим учеником Анны Николавны, на его вопрос, что произошло, умирающая от сердечного приступа (от восторга он наступил, от катарсиса или от напряжения?.. - ведь она всё же четыре часа отказывалась открыть дверь и выпустить детей, что тоже проходит для зрителя незаметно, её такая цепкая извращённая благонамеренность, что именно она держала всех в жути четыре часа, пока все отбирали друг у друга пистолет и с ним толкали речи у доски) с блаженной улыбкой старая пизда отвечает, что "хороший урок истории здесь прошёл, что же ещё".
 
А финал фильма такой, будто дети её убили, своей чёрствостью, а не она им мозги ебла четыре часа, и вот, их надо наказать. Ну конечно же. И спецназ орёт на них, даёт им тычки и так далее вместо эвакуации, горячего чая и психологической помощи. Я фшоки от этого кина... Любимая учительница полковника умирает у него на руках. Последние слова: домашнее задание на завтра.
 
Конец совсем катастрофа и отрыв башки, называется "всё под мою ответственность": командир спецназа прячет пистолет, приказывает всем молчать о том, что произошло, грубо выпихивает всех из класса, оставшись один на один с криминально энергичным лидером класса, у кого и был изначально пистолет, и они философствуют ещё, полковник наставляет парня, как управлять массами, короче, урок истории удался.
 
А, ну и последнее: снято кинокомпанией Главного Бесогона всея Руси.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...