Jump to content

The Phone of The Wind (2020)


lazeto
 Share

Recommended Posts

9MffJGB9QmEFqnqwTPPchClK7n2.jpg

Off Topic

ox4fBlCZPA9CWPnp1frch9Srio9.jpg

 

The Phone of The Wind (風の電話) 
Страна: Япония
Също така известен като: Kaze no Denwa
Премиера: 24 Януари 2020
Времетраене: 139 мин.
Жанр: Мелодрама
Режисьор: Nobuhiro Suwa
Субтитри: Английски вградени

:imdb:

 

Участват:
Serena Motola като Haru
Hidetoshi Nishijima като Morio
Tomokazu Miura като Kohei
Makiko Watanabe като Hiroko

 

Резюме: Haru (Serena Motola) решава да се върне в родният си град Хирошима, за да посети " Wind's Telephone ", бяла кабина с черен телефон вътре, разположен в голяма градина. Този телефон не е свързан с никоя от мрежите и хората идват тук, за да говорят с тези, които са вече починали или липсват. Така по време на пътуването си Haru среща различни хора…
(Филмът е направен по истинска история. През 2011 г. Itaru Sasaki поставя бяла телефонна кабина в градина и постави в кабината черен телефон, който не е свързан с никакви мрежи. Той прави това, защото иска да говори с покойният си братовчед, който умира през 2010 г. Черният телефон и кабина стават известни под името "Kaze no Denwa" ("Телефон на вятъра"). След земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 г. хиляди хора отиват там, за да скърбят за починалите.)
 

 

Свали с вградени английски субтитри :click: :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

  • Like 4
  • Thanks 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Този филм беше в една он секциите на Берлинале през фивруари. Имам големи очаквания. Нишиджима прави само силни роли напоследък.

  • Like 2
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Четях няколко мнения на хора които са го гледали и за тях филма е бил невероятен, така че сигурни си заслужава гледането...:D

  • Like 3
Link to comment
Share on other sites

Наистина е невероятен! 

Топ 10 за 2020!

Покъртителен филм. Това се дължи не само на тежката и тъжна история, но и на автентичните актьорски изпълнения. Момичето в главната роля изнесе филма на раменете си. За пръв път я виждам, но беше толкова убедителна и истинска, сякаш целият този ужас наистина й се беше случило. Подкрепата на останалите големи беше безценна. Още с появата на първото лице, изиграни безупречно от Томоказу Миура. Скоро не го бях виждала на екран, но колко силен и полезен е този човек! Великолепен!

Мирай Ямамото беше вторият ангел-помощник, а Нишиджима и малкото момче затвориха кръга. Всички се появиха като брънка в една циклична верига, за да променят мисленето на главната героиня. 

Това е филм-пътуване - точният жанр за японците. В него те плуват в свои води. Там е силата им. Всичко, което правят в тази сфера, е безкрайно въздействащо, а в този случай- и магическо-реалистично. И тази магия на финала сякаш беше точно на място за завършване на историята. 

Филмът е правен по действителен случай от времето на цунамито и показва, че дори днес последствията от него още не са отминали. Съдбите на хората, останали без надежда и подкрепа продължават да вълнува японските режисьори.

Гледайте! Тъжен, но и много топъл филм е това.

  • Like 3
Link to comment
Share on other sites

Не знам, дали някой е забелязал, но тъкмо попаднах на една нова книга, издадена у нас - Споделено с вятъра. Историята е почти идентична с показаното в този филм. Чета много добри отзиви.

Предполагам, че и двете истории са вдъхновена от реалността, понеже тук пише, че наистина съществува такава телефонна кабина в Япония.

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Да ударя силно едно рамо и аз на този филм. Добър филм. Силен филм. За пътя няма да повтарям ukio. Добавям път да се срещнеш с болката си, да си  я изживееш и да се вземеш в ръце. И това от съвсем млад човек -тинейджър.

Spoiler

Близо 2 часа гледах сравнително стойко. Бавно и постъпателно вървеше пътя на екрана и имах време да "преглъщам" емоциите, които възникваха непрекъснато. Но когато Харука слезе на паркинга в родния си град и се срещна с майката на своята приятелка, с която се оказа че заедно са се опитвали да бягат и да се спасяват, се наложи да спра картината. Ясно защо, вече не виждах. От там нататък вече "мокро" до самия финал.

Всички срещи имаха своя смисъл и роля. Бяха интересно подбрани. Nobuhiro Suwa ме озадачи на 2 пъти:

1. Това цялото нещо с "кебаб".

2. Сцената с полето с жълтите цъфнали цветя, Харука върви там, носеше намерената детска шапка и я хвърли по едно време. Текст сцената нямаше.

Много съм доволна от филма. Заслужаваше си напълно отделените  над 2 часа. Нямам забележки.

Видях че не съм гледала до сега друго от Nobuhiro Suwa. Серена Мотола във филма ми изглеждаше познато. После проверих, но освен в един сериал май другаде не ми е попадала на екрана до сега а и във въпросния сериал е била е един епизод та не я помня от там. Явно ми напомня на някой друг. Екстра подбрана за ролята и също така екстра се справи. Браво.

Въобще голямо браво на Nobuhiro Suwa за този филм.

Съвсем скоро гледах и телевизионния филм "Пеперончино". Та така. По темата.

 

ukio  , сега прочетох за „Споделено с вятъра“  много интересно звучи. Пак път на тази дама.

Ще прегледам и другите филми за които пише към края в статията за домашно.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Непременно ги виж! 

Правят си японците често филми на тази тема. Бих казала, че за тях това е темата на десетилетието. Важна е. Не я забравят. 

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...