bg_easternspirit Honjitsu mo Hare. Ijo Nashi (2009)

[ukio]

Изгориха си спомените. Не че ще ги забравят. Просто да минат през огън.

Няма вече такива истории, които да ни хващат за гърлото.

И артистите са други. Като гледам кльощавия Теппей Коике до великани като Хидеаки Ито и Кенджи Сакагучи, направо не е за вярване. И Коюки до тях.

Джо е друга вселена.

 

[bealonenomore]

Боже, такива хора като главния наистина ли още съществуват?!  От тази гледна точка сериалът ми беше мнооого нереалистичен, но пък сладурски със сигурност. И хората от острова – създават впечатление, че са абсолютно незабалежими, неотличаващи се с нищо, без някаква особена живинка около тях, но малките разказани истории те карат да ги разбираш малко повече, а защо не и да ги харесваш. 

 

Чудесен образ беше Мицуо, много му се радвах на тая лудетина. Хлапетата също ми допаднаха, особено Сейта и братчетата Ичиро и Джиро. Учителката ми беше по-скоро дразнеща, но пък много по-логичен образ, отколкото идеалиста полицай, той все едно от Южния кръст беше паднал  

 

Не е от сериалите, от които не мога да се отлепя и нямам търпение да пусна следващия епизод, но пък ми донесе друг тип наслада, така че не съжалявам за отделеното време.

 

Благодаря за субтитрите!

[ukio]

Права си. Може би вече не съществуват такива хора или са останали единици на някой запустял остров. В нашата реалност е трудно да повярваме, че може да ги има наистина. В Япония особено. Там нещата не са много по-различи. Но са ни необходими, определено. На тях също са необходими, за да балансират нещата в природата. 

Препоръчвам да видиш Кенджи Сакагучи в още една въздействаща роля - Searching for My Polestar. И там играе вдъхновяващо.