Jump to content

Виц на деня


Recommended Posts

"Новата книга на Иво Сиромахов се казва "Знам какво написа вчера в туитър"."

Очаквай този анекдот в книгата на Любен Дилов - син.

 

-----------------------

- Ало! Аптеката ли е? Здравейте!
- Не, грешите. Това е офис.
- Не може да бъде! Набрах номера на аптеката.
- Донякъде сте прав. Тук е пълно с всякакви капути, но все пак е офис...

 

-----------------------------------

 

Чудя се как да обясня на чужденец, че "дреме ми" и "не ми дреме" означава едно и също нещо...

 

----------------------

 

Аз като искам да кажа нещо на съседите си го пиша като име на уайфая...

От вчера например мрежата се казва Daljite_pari_za_remont_na_pokriva...

 

------------------

 

- Гладен човек с пет букви?
- Веган.

 

---------------

 

Един не може да намери призванието си, друг голямата любов, трети себе си. А аз не мога да си намеря два еднакви чорапа.

 

------------------

Отец Кирил три години събираше дарения за нов параклис, но стигнаха само за ново Ауди.

Link to comment
Share on other sites

- Чух, че Гошо е получил инсулт?
- Да, парализирал се е.
- Целият ли?
- Левия крак и лявата ръка...
- А оная му работа?
- Успял е навреме да я преметне надясно.

***

Двама рибари излезли с лодка. Разразила се буря и ги отнесла в открито море. Вече на поредния ден без вода, както умирали от жажда, хванали в мрежите си бутилка, от която излязъл древен дух.
- Ще ви изпълня едно желание.
- Искам морето да е цялото от бира.
- Както заповядате. - отвърнал духът и изчезнал. Морската вода се превърнала в бира. Вторият рибар сграбчил ядосано първия за яката.
- Това добре го измисли, а сега къде ще пикаем, в лодката ли?!

Link to comment
Share on other sites

Художник рисува картина и я носи в галерия за продажба.
Галеристът го пита:
- Как се казва картината?
- "Във Враца"...
- Аха ... А, какви са тези голи тела?...
- Това са жена ми и комшията ...
- А Вие къде сте?
- Във Враца ...

Link to comment
Share on other sites

Една лична трагедия :

 

Почукване на райските порти.Чук-чук-чук..
Свети Петър отваря и гледа един жалък и тъжен човечец:
- Кой си ти синко?
-Ами аз съм футболист на ЦСКА..
-Ама как уцели вратата бе момче?!

 

-------------------------------------------------

Група танцьорки от Night Flight и Sin City излязоха на протест с искане да се върнат старите заплати на футболистите от Левски и ЦСКА

------------------------------------

Млад мъж поръчва годежен пръстен при бижутер и казва,
на пръстена да пише: 
- От Джон за Мери!
- Млади човече, послушайте стария мъж - нека пише само " От Джон"

...........................

Секретарката казва на шефа си:

- По телефона позвъни жена ви и помоли да и се обадите?
- Помоли? Това не е била жена ми...

Link to comment
Share on other sites

 


Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...

 



Плува си един пиратски кораб през океана и изведнъж отсреща се задава боен кораб. Юнгата тича при капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Донеси ми червената риза, ще се води битка.
Облякъл си червената риза и дал сигнал за абордаж. Превзели кораба. На следващият ден насреща им - още по-голям боен кораб. Юнгата пак тича при капитана:
- Капитане, оше по-голям кораб!
- Дай червената риза и пак ще се води битка.
Облякъл пак ризата и пак абордаж, и победа.
Юнгата не се сдържал и попитал:
- Капитане, тази червената риза, да не е вълшебна нещо?
- Не е вълшебна бе. Обличам си я, защото ако ме ранят няма да се вижда кръвта и така няма да се притеснява екипажа, и битката ще продължава.
На следващият ден насреща цяла флотилия.
Юнгата тича при капитана и носи червената риза направо.
-Капитане, цяла флотилия идва срещу нас. Бързо обличай червената риза и да се бием!
Погледнал капитана през мостика и казал:
- Тука юнга червената риза не върши работа. Бягай бързо в каютата ми и донеси кафявите гащи....

Link to comment
Share on other sites

@diant прехвърлих си го във вечени фаворити :)! Много як виц :)  :)

 

 

Всяка филия хляб е трагична история за ечемик, който е могъл да стане бира, но не е...

 

----------------------

 

Някъде в северозападна Япония...

 

- Ико Шиямас?!
- Мусакаши Идеш!
- Мусакани Мисаидеши ....
- Амишими Идешоная Акота Накарам!

 

----------------

 

Най-разпространеният израз използван от жените след "истинският мъж", е словосъчетанието "е длъжен" ...

 

-----------------------

Новоизлюпена съпруга звъни на майка си:
- Мамо, на моя не му хареса бобът, който му сготвих. Каква беше рецептата?
- Измиваш боба, вариш го...
- Аааа, вариш го...

Link to comment
Share on other sites

Хааа, Майра, бутна ме от стола, направо.

 От днес се казвам Мусакани Мисаядеши. :28558:

Звучат като актьорски състав, последната, може спокойно да остане:

Амишими Идешоная.

Link to comment
Share on other sites

Млад свещеник отива на закуска. Среща една монахиня и казва:
- Добро утро, сестро.
- Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му тя.
Свещеникът се учудва, но отминава. След малко среща един монах и му казва:
- Добро утро, брате.
- Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му той.
Свещеникът съвсем се обърква, но продължава. След малко среща друг свещеник и му казва:
- Добро утро, отче.
- Станал си от погрешната страна на леглото!
Нашият свещеник е съвсем объркан, но продължава към трапезарията. Среща го владиката и му казва:
- Отче...
- Не съм станал от погрешната страна на леглото! - прекъсва го нашият.
- Какво говориш, отче! - учудва се владиката.
- Извинявай, дядо владика! Какво искаше да ми кажеш?
- Само исках да те попитам защо си с обувките на сестра Ана.

Link to comment
Share on other sites

Между приятелки:
- Как върви връзката ти с Пешо?
- А, караме се за дреболии. Аз искам да караме меденият си месец на Канарските острови, а той не иска да се жени...

-------------------------------------------------------------------------------

Между мъже:

- Открили са продукт, който понижава сексуалните желания на мъжа.
- Какво ново има в това? Аз съм женен за такъв продукт вече 30 години...

-----------------------------------------------------------------------

Всеки път, когато реша да бъда себе си, се сещам, че ме спира само едно нещо - Наказателният кодекс.

Link to comment
Share on other sites

Седели в един бар англичанина, французина и перничанина и си хвалели жените.
Англичанинът:
- Моята прекрасна лейди, когато язди, краката и опират в земята. Не, че язди пони, а въпрос на дълги крака!
Французинът:
- Моята мадам, когато се разхождаме и обгърна кръста и с ръка, със същата ръка си оправям токата на колана. Не, че ръката ми е дълга, а въпрос на тънка талия!
Перничанинът:
- Аз пък сутрин като стана, преди да отида на работа шляпвам моята Мара по задника. Когато се върна, задника и още се тресе. Не, че има голям задник - въпрос на работно време!  :28558:
 

Link to comment
Share on other sites

Майка взема шестгодишната си дъщеря от кабинета на стоматолога:
- Хайде, тръгваме си вече. Какво ще кажеш на чичкото?
Момиченцето (през сълзи):
- Педераст!

----------------

 

Женското "не ти се сърдя" е като лекарското "няма да боли" - Паулу Коелю

.....................................

 

Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка.

 

Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече:

 

„Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.”

 

Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

 

1908184_10153454021761840_32403879876212

Link to comment
Share on other sites

Научно е доказано, че в бирата се съдържа витамина В.
Като изпиеш 1-на бира, това е витамин - В1.
Като изпиеш 2 бири, това е витамин - В2.
6 бири - В6.
12 бири - В12.
След изпиване на каса бира получаваме В комплекс.

Link to comment
Share on other sites

В софийското метро една жена без да иска докоснала члена на един мъж.
- Извинете ме!
- А, не! Аз съм шахматист. Пипнеш ли играеш................................................................

-----------

Умира български политик. Пред портите на Рая го посреща Св. Петър:

- Вие сте известна личност и наш дълг е да ви дадем избор къде да останете - в Рая, или в Ада! За тази цел, ще прекарате по един ден и на двете места и сам ще изберете след това!
Отиват в Ада, влиза и гледа: огромно голф-игрище, всичките му стари приятели политици облечени в красиви костюми, маси с хайвер и шампанско, Дяволът - страшен пич, само майтапи ръси - абе, Рай!
Минал денят, политикът предоволен! Дошло време да иде в Рая! Там красота, спокойствие, мили хора, скачаш от облаче на облаче, свириш на арфа....
И там изкарал добре, но в Ада му било по-забавно и предпочел да остане там!
Влиза наново в Ада и гледа: пуста земя, покрита с боклуци, смрад, отврат, приятелите му в дрипи, дяволът ги юрка, оня - изумен!
- Абе, Дяволе, вчера тука беше супер...голф, хайвер, шампанско...кво стана?
- Аааа, това вчера беше предизборната кампания.......днес вече си гласувал!

Link to comment
Share on other sites

Този виц го знам в друг вариант - относно докторантските студенти, които избират да се отдадат на академията в ада, докато всичко изглежда прекрасно и интелектуално, а после се превръща в професори с овехтяли дрехи и мизерия. Преди това не са се съгласили да започнат докторантурата;)

Link to comment
Share on other sites



 

За безработицата
Събрали се на голям световен симпозиум по генно инженерство. Първи се изказал американецът:
- Наш голям строителен инженер бе затрупан от срутен мост и остана само ръката му. От нея взехме ДНК, създадохме човек десет пъти по-кадърен и десет души останаха без работа.
Станал японецът:
- След аварията във Фукушима загина наш голям машинен инженер. Остана само един пръст от ръката му. Създадохме нов, 100 пъти по-кадърен и сто души останаха без работа.
Станал българинът:
- Това е нищо. Ние уловихме една флатуленция (=пръдня), трансформирахме я в анус, направихме аналното отвърстие за премиер и милион и половина души останаха без работа...

 

:282: :282: :282:
 

Link to comment
Share on other sites

Добре, че мартеница е в женски род… странно ще е всеки да ти казва:
– Дай да ти го сложа…

 

***

 

Вървял си Иисус Христос и срещнал един възрастен мъж, който плачел горчиво.

- Какво има, човече, какво те мъчи?

- Изгубих сина си и сигурно няма да го видя повече. - изхлипал човекът.

- Той някакви отличителни белези има ли?

- Ами има пирони по ръцете и краката...

- Татко?!?!!

- ПИНОКИО?!?!

 

***

 

Срещат се двама съученици вече студенти. Единият пита другия какво учи и той му отговаря:
– Логика, психология и философия…
– Че то каква е разликата?!
– Ей сега ще ти обясня. Значи срещаш двама човека – един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Мръсният…
– Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал! Това е психология. Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Чистият!
– Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен! Това е логика. Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Че е*а ли му майката!
– А! Ето това е вече философия…

 

***

 

– Що ми викаш Ева бе!!!? Аз съм Станка!
– Щото си ми първата, мила.
– Ти кат си ми 206-ия, аз Пежо ли да ти викам?!!

Link to comment
Share on other sites

Guest
This topic is now closed to further replies.
 Share

×
×
  • Create New...