lukreciana Публикувано 17 Юли, 2020 Share Публикувано 17 Юли, 2020 Театър / Theater / Gekijo / 劇場 Жанр: драма, романтика Начало: 17.04.2020 год. Продължителност: 136 мин. По новелата "Gekijo" от Naoki Matayoshi Субтитри: Английски В главните роли: Ямазаки Кенто, Мацуока Маю, Асака Кодай и др. Описание: Нагата е сценарист и режисьор в театрална компании.Работата му не е получила положителни отзиви, продажбите на билети са ниски, а собствената му трупа не се отнася с него твърде добре. Нагата се чувства самотен, докато един ден не среща на улицата Саки . Тя носи същите като неговите маратонки . Нагата разговаря с нея. Саки е студентка и мечтае да стане актриса. Запознават се и се влюбват. Свали с английски субтитри Онлайн с английски субтитри Онлайн с руски субтитри 1 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Шоши-сан Отговорено 29 Юли, 2020 Share Отговорено 29 Юли, 2020 Психологическа драма. Търсенето на една творческа личност/писателска по-точно на своето място под сегашното слънце. Така да го кажа. Не съм голям фен принципно на такива филми, филми за тази сфера- кино и театър. За мен към край се повдигна малко нивото та му писах една единица повече, образно казано. Можело е малко все пак да се намали времетраенето. По едно време от средата до преди края взех леко да редактирам/прескачам на моменти За мен актьорите изнесоха филма. Хваля Ямазаки Кенто по-специално Да не ми се сърди останала част от екипа. 1 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 13 Август, 2020 Share Отговорено 13 Август, 2020 "Колко дълго ще издържа?!" - въпросът, който си задаваше главния герой почти през цялото време, звучи почти по Хамлетовски. Заслужава си похвалите Кенто. Юкисада му връща онази инди сцена, която имаше в Контролна кула. Това е вторият филм, в който го виждам да пее, след дебюта му. За мен Маю също беше прекрасна. Много ми хареса и Каничиро. Театърът е във фокуса на друг филм на режисьора - Pink and Gray. Там беше включен по много оригинален начин, но не заемаше толкова централно място в действието. Беше очевидно, че рано или късно Юкисада отново ще черпи идеи от сцената. Този път изцяло ни въвежда в света на енгеки/независимия театър. Тук има само малки откъси, но дори те са достатъчни, за да се усети, колко креативни са японците в тази сфера. Преди 6г у нас гостуваше 1 подобна трупа, която направи феноменално представление на камерната сцена на театър София. Театърът като източник на мизерия и оригинални хрумвания. Това е идеята на филма, който показва, колко трудно е на независимите творци да пробият в този свят. Като се замисля, винаги е било така - и с литературните гении, и с тези, които са се посветили на създаване на независимо или авторско кино. Юкисада е един от тях, всъщност. Има някаква неизразима меланхолия в този филм. Историята не се превърна в трагедия, въпреки тъгата. При все това, нещо липсваше. Може би повече позитивни отношения, които видяхме в началото между двамата главни. Изглежда загатнатото в трейлъра ги изчерпавше, а аз исках да видя повече, след приятното им запознанство. Финалът беше майсторски направен. Този път изненадващата врътка беше оставена за завършек. Много фино, театрално решение, издържано в стила на независимите творци. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Шоши-сан Отговорено 18 Август, 2020 Share Отговорено 18 Август, 2020 Мда, финала е нещо което ми хареса в този филм. Изненада ме приятно. Точно театрално. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 18 Август, 2020 Share Отговорено 18 Август, 2020 Юкисада обича да вмъква подобни интересни елементи на изненада. Само че забелязвам, как напоследък той изследва основно апатията и меланхолията, а ми се иска да прави повече свежи и позитивни истории. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.