Jump to content

Recommended Posts

lucvJ4LmRa8.jpg

Театър / Theater / Gekijo / 劇場

Жанр: драма, романтика

Начало: 17.04.2020 год.

Продължителност: 136 мин.

По новелата "Gekijo" от Naoki Matayoshi

Субтитри: Английски
 

В главните роли: Ямазаки Кенто, Мацуока Маю, Асака Кодай и др.


Описание:

Нагата е сценарист и режисьор в театрална компании.Работата му не е получила положителни отзиви, продажбите на билети са ниски, а собствената му трупа не се отнася с него твърде добре. Нагата се чувства самотен, докато един ден не среща на улицата Саки .

Тя носи същите като неговите маратонки . Нагата разговаря с нея. Саки е студентка и мечтае да стане актриса.

Запознават се и се влюбват.

 

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Психологическа драма. Търсенето на една творческа личност/писателска по-точно  на своето място под сегашното слънце. Така да го кажа. Не съм голям фен принципно на такива филми, филми за тази сфера- кино и театър. За мен към край се повдигна малко нивото та му писах една единица повече, образно казано. Можело е малко все пак да се намали времетраенето. По едно време от средата до преди края взех леко да редактирам/прескачам на моменти 

За мен актьорите изнесоха филма. Хваля  Ямазаки Кенто по-специално Да не ми се сърди останала част от екипа. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Колко дълго ще издържа?!" - въпросът, който си задаваше главния герой почти през цялото време, звучи почти по Хамлетовски.

Заслужава си похвалите Кенто. Юкисада му връща онази инди сцена, която имаше в Контролна кула. Това е вторият филм, в който го виждам да пее, след дебюта му.

За мен Маю също беше прекрасна. Много ми хареса и Каничиро.

Театърът е във фокуса на друг филм на режисьора - Pink and Gray. Там беше включен по много оригинален начин, но не заемаше толкова централно място в действието. Беше очевидно, че рано или късно Юкисада отново ще черпи идеи от сцената. Този път изцяло ни въвежда в света на енгеки/независимия театър. Тук има само малки откъси, но дори те са достатъчни, за да се усети, колко креативни са японците в тази сфера. Преди 6г у нас гостуваше 1 подобна трупа, която направи феноменално представление на камерната сцена на театър София.

Театърът като източник на мизерия и оригинални хрумвания. Това е идеята на филма, който показва, колко трудно е на независимите творци да пробият в този свят. Като се замисля, винаги е било така - и с литературните гении, и с тези, които са се посветили на създаване на независимо или авторско кино. Юкисада е един от тях, всъщност.

Има някаква неизразима меланхолия в този филм. Историята не се превърна в трагедия, въпреки тъгата. При все това, нещо липсваше. Може би повече позитивни отношения, които видяхме в началото между двамата главни. Изглежда загатнатото в трейлъра ги изчерпавше, а аз исках да видя повече, след приятното им запознанство.

Финалът беше майсторски направен.

Този път изненадващата врътка беше оставена за завършек. Много фино, театрално решение, издържано в стила на независимите творци.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Юкисада обича да вмъква подобни интересни елементи на изненада. Само че забелязвам, как напоследък той изследва основно апатията и меланхолията, а ми се иска да прави повече свежи и позитивни истории. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...