Jump to content

Recommended Posts

]

 

 

хм за пръв път не лапна по глуповата и невзрачна героиня, но пък дали щото съм свикнала това не ми допадна и края направо ме разстрои и ядоса

Може би така както стана е правилно, но до последната минута очаквах друго развитие.

И все пак мисля, че писателя направи грешка като избра издателката. Според мен просто му беше удобно да е с нея и да живее в да кажем нагласен от него свят. Не искаше да се разделя с миналото и да остане в реалността. Айде стига толкова :)

 

 

 

 

 

И аз исках той да избере глуповатото момиче, щяха да са слядка двойка... И издателката беше готина, но не исках да избере нея....

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази драмичка си я бива,има доста комедийни моменти, става за гледане :) ,но не ми е сред фаворитите.

Преди два дена изгледах сериала,но си дадох малко време преди да напиша коментара си за него.Времето което си бях поставила за размисъл изтече, честно да си кажа за тези 2 дена мнението ми не се промени въобще.За Kang Ji Hwan просто нямам думи да опиша играта му беше невероятен толкова добре се сля с персонажа ,че чак се усъмних дали и извън екрана не е толкова чалнат (на моменти :) ).Все пак че според мен болезнената загуба която е имал, го е направил това което е в сега.За красивата Park Si Yeon игра добре ,но нямаше този магнетизъм който аз търсих в нея, не почуствах и за миг че героинята и е истинска не успях да уловя нейните емоции които би трябвало да се забележат, движенията и жестовете и сякаш бяха много изкуствени и дървени не знам как да го опиша...не ме грабна.За Ham Eun Jung, вярно леко глуповата ,но мила, отзивчива, отдадена на работата си,изпълнителна ,вярна и леко заблудена,но към самия край на тази драма показа толкова голямо израстване на самия герой,което ме смая и ме остави с пръст в устата.Според мен тя наистина разбираше и обичаше Lee Jin Soo,винаги беше до него дори когато на нея и беше най-трудно,дори след всичките порицания и леки намеци за интелекта и тя не се отказа а продължи да израства и доказва колко борбена и силна може да бъде само, ако поиска.За мен тя беше идеалната половинка за него ,тя успя да го промени,и му помогна да промени мисленето си за живота и хората.За да може да осъзнае че когато човек се бори и иска нещо ,може да го постигне, дори и с много опити дори и с много провали,накрая той успява.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Става за гледане драмата, забавна е, а играта на Джи Хуан е невероятна, с което затвърди че има защо да ми е любимия актьор. За съжаление с друго не мога да я похваля и определено не ми влиза в графата "най-добри".

 

 

Финалът може би най-много ме издразни поради куция избор на главния, решавайки да живее с ходеща статуя имаща проблем да изрази каквито и да е емоции. Въпреки, че успяха да избягат малко от стереотипа на подобни драми нещо не съм доволен (може би пък вече съм се увредил пермаментно от гледане на драми кои знае :) ).

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С риск да обидя всички, на които сериалът се е харесал, смея да твърдя, че това е най-глупавият сериал, който съм гледала досега, а героинята от Т-ара - няма такова малоумно подобие на крава :no: Честно, ако я нямаше нея ( а тя заема около 70% от екранното време) - щеше да бъде доста по-хубав сериал, в който макар и нищо да не се случва (до 10-та серия съм и просто няма никакво развитие, освен "кравата" да се прави на все по-глупава и малоумна), поне щях да погледам Канг Джи Хуан и другата мацка, които са ми симпатична двойка.

 

 

Сигурно е логичен въпросът какво правя чак на 10-та серия, отговорът е, че единствено ме крепи това, че накрая се събират Нормалните хора, и нищо не остава за инфантилното дебилче, което само като му погледна кравешкия поглед и ми иде да й прасна един в зъбите :mad: Никога толкова лошо не съм се изказвала за корейски сериал, ама този яко ми лази по нервите. Никога досега и не съм превъртала сцени, но тук пръстът ми яко играе по клавиатурата. Колко пъти си мислех да го зарязвам, но продължавам напук само и само да дочакам целувката на влака, която някой преди мен беше споменал и да се порадвам, че малоумницата ще остане с празни ръце :lol2: Иначе за актрисата - специално си пуснах клип на Т-ара да я видя как изглежда, гримирана е хубава и добре танцува, ама защо тука ни я навират в очите като толкова тъпа, не ми е ясно. Сигурно сценаристът е виновен!

Още веднъж се извинявам на феновете на сериала. Извинете ме, но какво да направя като Градината ми вдигна толкова високо летвата :(

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

LunaBrava не разбирам защо се извиняваш, всеки има право на мнение.Не може да харесваме абсолютно всичко, при този богат избор от сериали. "Coffee House" не съм го гледала, защото историята не ме грабна.Различни хора - различни вкусове, а коментарът ти искрено ме разсмя! :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, те, това се казва драма. Взима базисния плосък сюжет на повечето драми и го прави триизмерен. Всичко е сякаш по схемата, но не е по схемата.

 

Това е първият сериал, за който мога да кажа, че не е създаден като приказка, макар че цялата му стилистика (и писателска, и режисьорска) нашепваха за това.

 

Нямаше един слаб образ в този филм - от Канг Джи Хуан, който беше перфектният ексцентричен писател, до Со Ън Йонг, която беше твърда и уверена в публичния живот, но чувствена и несигурна в емоциите си, до сладката секретарка - Тиарка, която наистина успя да демонстрира завиден ръст в развитието си под менторството на писателя. Та дори и самовлюбеният директор, който се стараеше да вземе сърцето на издателката и той си беше съвсем на място.

 

Перфектна драма, не бих й променила нищо, дори

края, който за мен си беше абсолютно очакван, т.к. историята водеше към това да се съберат двамата с издателката.

 

 

Освен образите, много съм доволна и от начина, по който историята се разви. От първия до последния момент нямаше един скучен момент, като удоволствието обхождаше скалата от любовни трепети до невероятен хумор и обратно.

 

Въобще, който му се иска да избяга за момент от стандартите на корейската драма и да ги види огънати в една много по-динамична и реалистична форма, той трябва да гледа тази драма ;).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честно казано незнам какво да напиша за този сериал, хареса ми, но имам чувството, че нещо не беше, както трябва.

 

Jin Soo беше просто невероятен образ и играта му също беше страхотна, като го видях веднага се сетих, че е актъора от Хонг гил Донг и ми беше ясно нататък, че ще се представи добре. Главната актриса (Eun Young - Park Si Yeon) също според мен игра на много високо ниво и ми хареса (за разлика от други сериали), тук според мен се справи с пресъздаването на емоциите, особено на любовта си към Jin Soo, просто по очите и личеше какво чувства . Ще започна със Seung Yeon - в много глуповат образ я бяха вкарали... то наистина има вицове за "тъпите секретарки" и т.н., но тези сценаристи направо се подиграха с момичето :D. Тя, разбира се, се влюби в нейният "мъчител" Jin Soo и честно казано ми стана жал за нея още в първите епизоди... Историята си беше ясна още в началото, просто по всичко (погледи, действия, поведение) се разбираше, че Jin Soo и Eun Young са влюбени, но имаха причини да не си го признаят един на друг. Jin Soo дори за миг не показа, че може да има чувства към секретарката ... незнам защо някои мислят, че между тях можеше да се получи нещо, като това си бе несподелена любов на секретарката още от самото начало... пък и имаха много голяма разлика в годините. Общо взето не ми хареса разтягането на сериала, любовта между Jin Soo и Eun Young беше ясна, не разбрах какви бяха тези изкуствени пречки, които сценаристите поставяха между двамата постоянно, много нелогично на моменти ги разделяха. Любовната история си се въртеше в един кръг и с нея целият сериал, ту единият бягаше от другият, ту другият се отдръпваше, поради някакво чувство за вина от миналото или незнам още какво бяха измислили :D. Последните епизоди бяха най-смислени... общо взето наредиха нещата, които бяха размотавали наляво-надясно цял сериал. Ji Won пък и аз незнам как да го определя ... появи се да внесе малко комедия :D. Общо взето... разтоварващ сериал, не е тежък за гледане, но не е и някаква гениална история... OST-a, който реално може би се състоеше от 3-4 песни (не помня точно), но пък беше страхотен, почти всички песни ми харесаха от него. Ето и някои готини песни:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С този сериал счупих личния си рекорд – стоях до 3:30 сутринта, за да го догледам!

Бях позабравила колко е чаровен Канг Джи Хуан, и как играе, и как ме кара да му вярвам, и колко му ходи да се прави на идиот! Неповторим е! И тази негова усмивка за милиони! :D

Е, този път успяха да ме изненадат! Явно не само аз съм се чудила коя е главната героиня. То това ми и поддържаше интереса.

До последно не бях сигурна

 

коя точно ще предпочетат сценаристите. И двете бяха по своему симпатични.

Ако бяха избрали секретарката, щеше да е някак си по по корейски. Бедното, добро, наивно и глуповато девойче се превръща в готина, успяла и уверена мацка и главният се влюбва в нея.

Да, ама не! И то си беше по-логичният край, като се замисля, да се вземат с издателката, макар че до последно не ми се вярваше. Дори след онова „Обичам те!”. Но повече бяха един за друг – и като възраст и изобщо.

Може би така ми се получи, защото като че ли повече екранно време бе отделено на малката. А и след онези 6 целувки... Наистина съм изненадана въпреки всичко!

Целувката във влака беше готина!

 

 

Много приятно!

Не ми хареса това, че отначало представиха секретарката едва ли не като полуидиотче. То бива наивност и доброта, ама те прекалиха. Добре, че след 2 години промениха нещата.

Иначе играта на всички ми хареса. Всеки си беше на мястото. На моменти много съм се смяла.

Свежо и различно. И ми се видя доста реалистично. Имам предвид любовната история. Излязоха от познатите рамки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трудно бих пречислила този сериал към комедиите, особено драматичен и натоварващ става във втората си половина.

Темата е сложна, психологията на основната двойка твърде сложна, объркана и противоречива.

Така и не разбрах защо

беше необходимо цялото това странно поведение, което отне дори един човешки живот и разби няколко други, включително

превърна техните в ад, за да накрая да "намерят щастието си" в чужбина?!?

 

 

 

За главната гериня нещата ми изглеждаха по-ясни и логични. На момичето акъла й си дойде на мястото /почна да го използва по предназначение :lol: /, израстна, стана някакъв професионал, разбра, че увлечението и възхищението към учителя, не е желаната

любов между мъжа и жената.

 

 

Не отричам, че драмата има много добри и забавни комични мементи, отличава се с добра актьорска игра и режисура и има изключително удачен soundtrack :yes: . На фона на другия сериал с участието на Kang Ji Hwan - Lie To Me, този сериал бледнее, но за едно гледане си струва определено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма да се губя в подробности - сериалът ми хареса. Очаквах повече да е за кафене, а то се оказа за писателска дейност. Не съжалявам. Имаше много забавни, очарователни, а и уникални елементи.

Остава ми в добрите спомени. Освен това си намерих и първата ми любима корейска актриса (не секретарката, разбира се).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През повечето време толкова се забавлявах докато го гледах...и въпреки всичко бях сигурна,че ще избере

глуповатото момиче!..и най-накрая какво...издателката???! :huh: Толкова се ядосах... тя не беше за него!Много повече щяха да си паснат със секретарката :(

 

Както по-горе се спомена наистина очаквах повечето време да се развие в кафенето...но пак бях в грешна посока <_<

Както и да е..все пак го препоръчвам защото по-голяма част от времето ме караше да се смея...

Семейството на секретарката обираха всички точки... по-шантави май не бях гледала :lol:

и любимата ми сцена в края на един от епизодите :Д

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мислех да спестя коментара относно тоя сериал, ама няма :D Май не съм единствената, на която не е допаднал сериала.

Така, да зпочна от плоския сюжет, много тегава и недоразвита история. На някой са му хрумнали няколко идеи, нахвърлял ги е върху кариран лист, подремнал е следобяда и след като се съблудил, решава, че е гениален сценарист. Ама дръжки! Толкова блудкава история, с толкова герои-недоразуменя не бях гледала. Единствения, що-годе сносен герой се оказа писателя, ама той е основата на цялата работа. За сметка на това, пък героя е бил благодат - ексцентричен мъж около 30-те, без сериозни цели в живота, който прекарва времето си в описване на фантазии. Чудесно, като добавим факта, че е пълно ку-ку и кръгът се затваря. Е да, обаче колко стойностен писател ще да е, ако няма някаква травма в детството, или на младини, или някоя дълбока и несподелена любов, или още по-добре - неизлечима болест.... <_< Е, последното ни го спестиха, слава богу, още една глупост в образа му не бих могла да изтърпя. Издатрлката - сериозна бинес дама, която има неопределени мотиви, безкрайно самочувствие, подобаваща доза истерия и афинитет към писатели с психични разстройства. Чудничко! В добавка - млада, скована, непохватна, глуповата идеалистка, с кротък, благ и смирен характер, със самоуважение равно на нула, НО с амбиции.... за нещо, в което да се усъвършенства. И понеже единствения допир с "културата" й бе познанството с откачения Писател - хоп! Целта определена - ще става писателка! Мнооого куца история. Направо не знам защо му отделих толкова много време, за да игледам 18 епизода, в които нищо не се случва, силно съм възмутена от собственото си търпение :blink: Единствения по-симпатичен персонаж беше Мениджъра на кафето - симпатичният Барист. Като изключим факта, че през повечето време се държеше като бавноразвиващ се, той бе най-приятната част от сериала. Накрая ми допадна повече де, спечели ми симпатиите като човек, най-нормален от всички, въпреки анормалното си дървено поведение в началото. Края - ооо, адмирации за сценариста, то само за това заслужава адмирации, това бе свежа глътка логика в цялата продукция. За актьирите - добро представяне на Канг Джи Хуан, ама то на куц сюжет, кво да се пънеш. Все пак му отиваше да е откачалка. Издателката никога не съм я харесвала, от където и да я погледне човек - дърво. Мацката от Т-ara пък по никакъв начин не успя да ме накара да й симпатизирам, тоя нейн инфантилизъм ме отблъскваше. Да кажем, че образа го налага, но все пак не блести с някакви кой знае какви умения, По-хубаво да си пее момата. И за да не си помислите, че сериала е напълно осакатен, ще кажа, че имаше свежи комични сцени, които единствени ме караха да дам по още 5 мин. възможност на сериала да ме грабне. Мисля, че нищо не му спестих, ама не се отчайвайте :D Винаги може да е и по-зле :D

======Edit=======

Сетих се, за нещо в тоя сериал, което наистина ми стопли душицата :)

1. В един от последните вече епизоди, след радио предаването прозвуча много любимо мое парче, кавър някакъв на Jason Mraz - Geek in the pink.

2. В последния епизод, част от сцените бяха заснети в къщата от "Full House". A тази къща е останала завинаги в съзнанието ми.

Редактирано от Stelita
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добро сериалче, хареса ми. Не блестеше с нещо, кой-знае-какво, но беше приятно изживяване.

Относно коментарите

 

защо не избра секретарката, ами че тя кога е била в списъка, че да я избира. Това което аз видях е, че погледа му беше насочен само към издателката и изобщо не се отклони, и за секунда, от нея. Дори заминаването му за 2 години беше, за да се отърси от миналото си, за да може да започне нов живот, без да е разтърсван от общото им минало и хората, които са били около тях. Не можах да разбера секретарката защо плака в кафенето накрая, аз не видях той да й е обещавал нещо или да й е давал надежди за евентуална връзка, дори й се извини - защо? Заради богатото й въображение ли? На какво се е надявала, при условие, че той не й е давал и намек за романтични отношения. Връзката им беше договор и не видях от негова страна да я приема по друг начин - като обект на желание, романтика или както искате там го наричайте.

А що се отнася за откаченото му артистично държание в началото, мисля че това беше неговият начин да избяга от мъката и така му беше по-лесно. Историята със смъртта на жена му и действията довели до това не я развиха, не знам защо сценаристите решиха така.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го и този сериал и то заради Канг Джи Хуан и не се излъгах в избора си защото играта му беше перфектна.Много ми хареса и в този образ.С риск да се повторя мъжкар си е отвсякъде.За мен най интересното беше,че нямаше отрицателни герои.Отначало като във всички други сериали и аз помислих,

че любовната история ще се завърти между богатия и известен писател и бедничката и простовата аматьорка,но до края на първи епизод си пролича всъщност къде е голямата любов.Все пак ми беше интересно как ще се развие всичко и каква е ролята на момичето.В пообъркания и изпълнен със страхове от истината живот на един писател,това невинно и искрено създание на моменти като малко неопитно и ограничено момиченце,изигра толкова съществена роля.Тя успя да му вдъхне такава увереност за способностите му,та той да успее да подреди живота си по възможно най-добрия начин.Хареса ми като цяло,но малко ми липсваше напрежение,интрижки и още нещо.Може би точно заради липсата на отрицателни герои.Края беше точно както и очаквах,все пак той запази стила си и двамата с мацката най-накрая споделиха голямата си любов един към друг.Хареса ми и отношението към секретарката си защото точно това я превърна в професионалист.Хареса ми и играта на момичето и ролята и.Тя нямаше никакви шансове защото както казах още отначало си пролича всичко.

Всички персонажи ми харесаха,само жалко за управителя,но той си има надежда.Може би не бяха нужни 18 епизода,но... :D :D :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чудесно сериалче! До към 10-тия епизод съм се смял наистина много с главните. Страхотна комбинация се получи между актьорите. И не само главните бяха запомнящи се, но и всички играха чудесно. Най-много съм изненадан от Ън Джонг (T-ara). Перфектна игра, наистина невероятна роля направи. Сега я обичам още повече. Препоръчвам го на тези, които искат да се посмеят и да гледат нещо по-леко. И драма не липсваше, което е характерно за корейските сериали, но не мисля, че не беше на място, а успяха много добре да обърнат нещата. Спомням си, че и нещо подобно се получи в сериала My Girl, в който впрочем играе и Пак Ши Йон, която е в главната роля тук. И там имаше много смях в началото и след това много добри драматични моменти накрая. Впрочем My Girl е прекрасен сериал, който не го е гледал, веднага да го стори.

 

Мичин го аня? :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мъка мъка и пак мъка затова го проспах имаше някакви комични моменти но заради тях да гледам 18 епизода няма начин отспива се страхотно на него :896767:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм помня с една от най-завладяващите песни от ОСТ и с това, че главната беше някак страничен наблюдател. Канг Джи Хуан беше такъв отвеян особняк, такава блейка, но абсолютно перфектно представи героя, страхотен!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само аз ли не успях да го догледам защото ми стана кучен , явно да ... идеята не беше лоша , но нещо не ме накара да влезна в него .... Предполагам съм очаквала едно ,а то друго ....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Споко и аз го дропнах след средата (че и до там дали бях стигнала незнам). Да си кажа честно още в началото не ми хареса, но му дадох шанс заради каста, но не ми достигна търпението и желанието и го метнах в кофата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...