bg Coffee House (2010)

[figil]

Моито мнение е малко по - критично,: опрелено има какво да се иска от играта на главната актриса (реакцийте,емоцийте които показва на много моменти изглеждат изкуствени),отделно сценарият е клиширан и без динамика.За загуба на време и малко смях става.

[asmodeus]

Моито мнение е малко по - критично,: опрелено има какво да се иска от играта на главната актриса (реакцийте,емоцийте които показва на много моменти изглеждат изкуствени),отделно сценарият е клиширан и без динамика.За загуба на време и малко смях става.

 

Аз да си кажа честно немога да определя коя е главната актриса Нито една от двете не ме грабва с нещо.Иначе сериалчето е добро.Аз си представях първоначално да е нещо като римейк на Кафе принц ,

ама не

[figil]

хех предполагам са ни подготвили изненада тип пепеляшка ... та залагам ,че главната е секретарката

[misionerish]

Сериала е изключително добър. Следя го online. Стигнала съм до 16 епизод. Любовната историята става все по-интересна и завладяваща. Развива се неочаквано и много приятно. И най-важното. Целувките не са дървени!!!

[victorious_k]

Сериалът меко казано ме плени  Признавам си започнах да го следя главно заради Ji Hwan ( все играе ексцентрични персонажи ) ,но в последствие смехът след всеки изминал епизод ме подтикна да продължа да го гледам.В последствие си пролича и привличането между писателят и издателката ,а и целувките между тях си ги биваше (особено онази когато се разделяха на влака,почти се изядоха ) Не знам защо много хора се надяваха той да се събере със секретарката-не е задължетелно главният герой винаги да избере глуповатото,наивно и непохватно момиче,макар че тя го накара да осъзнае много неща Краят беше задоволителен,даже доста,но ми се искаше да превъртят лентата още няколко години напред...

[Koizora]

Сериала беше страхотен. Очарова ме още от първи епизод, а честно казно това скоро не ми се беше случвало. Всичко в него ми напомни защо обичам корейските сериали и ме накара да се почувствам, както когато започнах да ги гледам за първи път.

Имаше невероятни моменти - много смешни и драматични. Още помня лудите сцени в първи епизод

Персонажите бяха големи образи.

Джин Су ми беше любимец - странен, придирчив, модерен, луд, тъжен, весел, забавен, очарователен, дразнещ. Неговия образ беше многопластов и най-развит. Харесаха ми всички лица, които показа. Канг Джи Хуан беше несравним в тази роля. Направи прекрасна игра и изгради жесток герой. Още в началото ми допаднаха отношенията му с Ън Йонг и през цялото време се надявах да се съберат накрая, както и стана. Нейния образ също беше интересен и ми стана любимка още от началото. Хареса ми връзката, която бяха изградили помежду си. Понякога се очудвах на търпението, което имаше Ън Йонг спрямо него. Много, много ми харесаха. Радвам се, че накрая се оправиха. Получи се добър финал, защото нещата протекоха плавно, а не станаха изведнъж. Пасваха си много .

Харесаха ми и отношенията между Джин Су и Йонг Сон. Двамата също имаха забавни моменти, но Ън Йонг беше по-зряла за него, бяха преживяли минали неща и затова бях твърдо за тях, макар че понякога симпатизирах на Йонг Сон. В началото не ми харесваше, защото асоциирах играта и поведението и с тези на Ю Ън Хе и Пак Шин Хе, но в последствие свикнах с нея и ми допадна.

Подобно беше положението и с Хан Джи Уон. Когато се появи на хоризонта беше меко казано отвратителен. Оу, не мога да опиша колко ми беше противен с неадекватното си поведение. Но някъде посредата или по-скоро към края на сериала, ми стана симпатичен и се забавлявах с него.

Като цяло всички персонажи бяха страхотни. Нямаше някой, който да не ми харесва. Донг Вок беше интересен и в двете си превъплъщения. Бабата на Йонг Сон ме убиваше всеки път, когато се появеше. Баща и и брат и също бяха големи образи. Персонала на издателството определено беше неизменна част от развитието на сериала. Всички ми харесаха много. Искам да отбележа и страхотния стайлинг на актьорите и прекрасния ОСТ.

Започнах да гледам сериала с голямо предубеждение и не очаквах да ме грабне по този начин. Останах много доволна!

[Dreamer4o]

Започнах го и вече съм до 6-та серия и до момента се попилявам от смях Надявам се да продължи така

[Kiara_Yuichi]

Една прекрасна драма, и макар да не ме грабна с 1 епизод от 2 нататък вече бях като омагьосана пред компютъра. Мислех си, че като история ще прилича на Coffee Prince, но двата сериала нямат нищо общо освен Coffee в заглавието си...

Като цяло бях много впечатлена от историята и актьорският състав, всичко беше изпипано и на ниво. Имаше куп забавни моменти, на които съм се смяла със сълзи и много драматични, които на моменти можеха да те разплачат...

И Джин Су беше моят идол. голям образ и доста развит като характер. Забелязвам, че героите на Kang Ji Hwan винаги израстват и търпят голями промяни в характера си, както беше и с Hong Gil Dong... На моменти Джин Су можеше да те изкара извън контрол, но на много други ми напомняше на Dr. House (приятно луд)...

Ън Ионг (Park Si Yeon), ако съдим по началото на драмата ми беше адски антипатична, също така още от My Girl не и симпатизирах, но с всеки изминал епизод опознавах героинята й и успя да ме впечатли...

Канг Йонг Сон (Ham Eun Jung) в началото не я биваше в нищо, и с упоритост и желание успя да се издигне в професионалист, героинята и беше много забавна и в началото бях за нея и писателят...

Най – омразният ми герой беше Хан Джи Уон, но имаше много култови моменти с него, на които съм се смяла като луда...

Хареса ми развоя в отношенията на Джин Су и Ън Ионг, макар в началото да бях твърдо против.

 

Колкото до ОСТа беше прекрасен, музиката радваше ухото и ме караше да се усмихвам...

 

Горещо препоръчвам драмата на всички, които не са я гледали, няма да останете разочаровани... Тази драма успя да влезне в списъка със сериали, които трябва да се гледат повече от веднъж...

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=x2vQaIbJ3Ds&feature=related

 

[laila]

Започнах го преди месец и до 14 епизод го изгледах на един дъх . Сега вече 5 или 6 път почвам да гледам този 14 еп. и все още съм на половината . Всички страшно ме дразнят.

 

Особено писателят.

[Shin Hye]

Току що приключих с 12 епизод и какво да ви кажа?!?!?! Направо нямам думи - много ми хареса Джин Су е направо страхотен!! Харесва ми усмивката му, много е загадъчна и лукава, когато се усмихва значи е намислил нещо Сбогуването му с Ън Йонг ме трогна много с това телефонното обаждане.

Много се радвам за "секретарката му", защото тя наистина е успяла да намери своето място по някакъв начин и напредъкът й се забелязва. Начинът, по който е облечена в 12 епизод и отношението на колегите й е показателно (предполагах, че тя ще се разхубави и ще напредне и така и стана).

Така и така съм захванала 12 епизод, немога да не коментирам новия външен вид на писателя този бял костюм и обицата на ухото, новата прическа и наи-вече новия поглед..... ще видим какво е намислил

[Dreamer4o]

Е свърших и него Отново намерих нещо ново , свежо и поучително , поредният невероятен сериал със грабващ сюжет и актьори. Как ли не се променя човек когато намери нещо което иска да защитава Това е поредния корейски сериал който си заслужава да се гледа

ОСТ-а отново е на ниво, всяка песен си има свой момент в сериала , изумяват ме колко на място са всички текстове

Гледайте няма да съжалявате!

[Kathie]

Сериала беше невероятен.. Като побъркана чаках сериите да излязат за да гледам( даже по едно време без субс прогледах) ... Като за начало актрьорите, музиката( една от песните не ми излиза все още от главата), атмосферата- всичко страхотно!.. Президентката игра много добре, супер красива актриса и макар, че ме дразнеше( по основателни причини) към края почнах да изпитвам симпатии към нея.. Другият президент( този с намигването ) ме спука от смях..Такъв образ му бяха изградили, ако не беше писателя( и най- вече, че Канг Джи играеше неговата роля) то Хан Джи Уон щеше да ми е любимият образ сред мъжките...Този бариста( майче се казваше Донг Уоо) отначало ме дразнеше с мълчанието си, но после стана страшен сладур и даже се надявах да е с мойта мацка а.к.а. секретарката...Относно нея- страхотна!!!!!!!!! Игра невероятно, беше супер..Вече съм и много голяма фенка, дано да я мернем и в други драми.. Канг Джи Хуан.. ами това си е Канг Джи! Няма нужда да го хваля, мога само да кажа, че в тази си роля направо ми спираше сърцето и ми секваше дъха.. като почнем от уникалната му усмивка, готинките очилца, сериозните му моменти, леката му лудост- НЕВЕРОЯТЕН!

Като цяло сериала беше невероятен, с удоволствие пак бих го гледала!

И едно поздравче с песента, която не ми излиза от главата:

[Danny]

Страхотна драмичка.Беше такова вълшебство ахахах... Хан Джи хуан беше ВЕЛИК (както винаги,такъв фен съм му,направо не е истина ) въобще имаше много неща,които ми харесаха,и може би ще е една от любимите драми..

1.Страхотен ОСТ.

2.Добра актьорска игра

3.Смях на кубици

4.Доста добри решения за камерата(бяха интересни,не бях гледала или поне не си спомням подобен начин на разделяне на кадрите в сериал)

5.Красива история

Въобще сериалчето претижава чара,необходим за един прекрасен сериал и съм сигурна ,че ще ви допадне

[Guest]

Сериалът е страшно забавен ( поне до момента - стигнала съм до осма серия ). За тези които го подминават поради липса на превод - вече има и пълен такъв при юнаците.

[funktastic17]

Чак сега успях да намеря време за ''последната страница''.Останалата част от сериала изгледах,изцяло в мой стил за няколко дни.Подходих доста скептично към драмата,бях чула за нея още в началото,но чак след като се позапознах с творчеството на Канг Джи Хуан(и щателно прегледах темата,разбира се ) реших да и дам шанс.Първите епизоди не ме впечатлиха,но малко по малко историята ме грабна.

 

За пръв път харесах незрялата героиня.Обикновено не ми допадат типа Пепеляшка,напротив,дразнят донякъде.Но държа да подчертая,че веднъж да се случи да симпатизирам на ''момиченцето'' а не на порасналата,самостоятелна директор Seo-и накрая да не се получи

Наистина,И Джин Со и Seung Yeon, бяха полезни един на друг.На пръв поглед само тя претърпя промяна,но всъщност и двамата се учеха един от друг.Писателят имаше нужда от някой,който да го ''очовечи'' малко,а секретарката порасна и започна да се бори за мечтите си.Като двойка може би не си пасваха толкова,колкото Eun Young и Jin Soo,но имаха нужда един от друг.Президент Seo от своя страна беше единствената,която го разбира напълно,не само защото се познават отдавна.Двамата някакси се допълваха,макар докрай да предпочитах секретарката,като двойка писателят и шефката си пасваха,от самото начало краят беше предвидим.

Dong Wook ми беше малко излишен,не че пречеше,но стоеше малко като утешителна награда,може би му трябваше повечко присъствие.

И директор Хан претърпя метаморфоза,поне в моите очи.Самият герой не се промени,но в началото ми беше отблъскващ,а в последните епизоди ме забавляваше искрено и накрая се зарадвах че получи нещо като хепиенд.

Иначе имах нужда от изясняване на отношенията на писателя,жена му и директор Со.Не стана ясно какво точно се е случило,но може би искаха да ни обяснят защо писателят се е отдалечил от хората и смята,че с него не може да се живее.

Радвам се,че героите успяха да разчупят черупките си.

 

Не се нарежда сред най-интересните неща,които съм гледала,но и не съжалявам за отделеното му време.Все пак малко сериали ме впечатляват наистина,повечето са просто забавни и приятни за гледане.Тук има налице интересна история,поднесена доста приятно и ненатрапчиво.

Канг Джи Хуан е страшен,и тук героят му е шантав образ,който все пак се променя.

Park Si Yeon ми беше някак симпатична в и ''My girl'',и тук не се размина без киселите и физиономии и странни емоционални изблици

Не знаех,че Ham Eun Jung е от Т-ara(аз и все още не знам точно кои са Т-ara ).Хареса ми как се разви героинята и,от първата до последната им среща сякаш беше друг човек.

А и тук май е мястото да похваля ост-а:много добре направен,но корейците ги признавам отвсякъде за саундтраци.Jo Sung Mo пак доказа,че може да прави музика,преливаща от емоция,но всички песни,които пускаха из епизодите доразказваха историята.

[desjer]

Честно казано, останах много приятно изненадана. За първи път в сериал

глупавото, но мило момиче да не се озове с красивия, умен момък. Всеки си бе, с когото трябва да е.

Направо да не повярва човек.

 

Сериалът като цяло е забавен и лек. Не мога да кажа, че се гледа на един дъх, понеже на моменти леко са прекалили със спомените. Но определено не съжалявам, че му отделих от времето си. Най-дразнещото беше рамките за очила, които всички носеха. Разбирам, че артистите не искат да си повредят очите, ама да бяха сложили поне обикновени стъкълца.

[krisSkOoo]

Много приятен сериал, голям смях от началото до края и чудесна актьорска игра.Накрая нещата се наредиха много добре и явно глуповатите момичета вече не са на мода.Писателят беше голям образ, всеки път се учудвах как ги измисля тези глупости и как само тормозеше горкото момиче.

Това накрая беше разбиващо, ако някой не беше паднал от смях, след това вече със сигурност е бил долу

http://www.youtube.com/watch?v=F9YptLkTHms

[ivkaus5]

Изгледала съм само 7 епизода и просто се превивам от смях. Неревоятно е. Много се мудих да го гледам ли или не, но се реших е не съжалявам.

Нека всички, които все още се чудят да го гледат, да го направят! Не е за изпускане.

Всички герои са уникални и различни, но едно ги обединява - всички са луди

[danko]

Ето тук с бг превод Coffee House

Включи се в групата Eastern Spirit

[Камелия]

Много много забавен и интересен. За пръв път не видях разтакаване и излишно разтегляне на действието. Играта на актьорите много добра. Комичните ситуации в изобилие.

 

 

 

хм за пръв път не лапна по глуповата и невзрачна героиня, но пък дали щото съм свикнала това не ми допадна и края направо ме разстрои и ядоса

Може би така както стана е правилно, но до последната минута очаквах друго развитие.

И все пак мисля, че писателя направи грешка като избра издателката. Според мен просто му беше удобно да е с нея и да живее в да кажем нагласен от него свят. Не искаше да се разделя с миналото и да остане в реалността. Айде стига толкова

 

 

Сериала си заслужава отделеното време.