Jump to content

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu (2018)


Recommended Posts

Гледаш ли го или възнамеряваш? Пристрастяващо е и с времето всичко ще научиш. Това е, на пръв поглед, най- елементарна театрална форма. Не се нуждае почти от никакъв реквизит и декори, а и от много актьори. Обаче за мен е дяволски трудно да се пресъздаде жива история от 1 човек, който буквално твори нова реалност в действие. Аз Имам опит от предишна култова дорама в жанра - Тигър и Дракон.

Освен изтънчена арт постановка, лентата е и много поучителна човешка история.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

преди 28 минути, ukio написа:

....Това е, на пръв поглед, най- елементарна театрална форма. Не се нуждае почти от никакъв реквизит и декори, а и от много актьори....

 

Ама на мен нито на първи , нито на втори поглед ми изглежда елементарна форма. Нужен е ужасно много талант и освободено от ограничения съзнание, за да се пресъздадат чрез минимум налични средства  всевъзможни предмети. Подобни начални упражнения съм чувала да дават в самодейните театрални школи: "Тази ваза за какво може да бъде използвана?"  

Чак сега започва да ми проблясва, откъде евентуално Брехт може да е "взаимствал идеята си" за минимум реквизит и празни сцени. Пък едно време тъй ни го представяха, сякаш е открил топлата вода.:D

Не знам кога ще намеря време да го почна, но определено ми  привлече вниманието. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Намери време. Ще го коментираме заедно. На мен скрото няма да ми мине опиянението.

Западът определено е копирал доста важни неща от Изтока. Тази идея е дълбоко вкоренена в самата японска култура и може да се усети във всиките им изкуства и литературата - като започнем от кратката форма хайку, в която на 3 реда се събира цяла Вселена и завършим с подобни образци в киното, където отново можем да забележим изпобзване на минимум средства и постигане на максимум ефект. Това го видях и на живо, в театър Бункамура преди 8г., когато гледахме спектакъла "Самотният магнит" и дори коментирахме, как 4 души успяха да влязат в 15-20 роли едновременно, при оскъдни декори и да постигнат невероятен ефект.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз Тигър и Дракон все още не съм го гледала. Имам го изтеглен на компютъра, но нещо напоследък покрай преводите, не ми остава много време за гледане. И много мои любимци участват там. Толкова много хобита, път толкова малко време. :28558:

Страшно съм опиянена от ракуго света. С толкова малко неща успяват да пресъздадат прекрасни пиеси. И мен още ме държи тази дорама. Все ми се появява лицето на Масаки, имитиращ шинигамито. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Oshiete yarou ka?"

Култова реплика. В еп. 4 я повтаря цяла нощ, докато научи да я казва перфектно,  с точната интонация. А погледът му - на същинско шинигами.

Напълно те разбирам, Ками. И при мен е същото. Много неща за гледане, малко време. Но ето такива скъпоценности окриляват.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

asha , мерси за интересната информация за ракуго. Аз съм от бушмените :896767:, абсолютна тера инкогнита е за мен всякаква такава  японска и въобще далекоизточна театралност. Та сега само чета отзиви и ми трябва още малко за да се навия да го пробвам. Много трудно поддавам на такава тема но съм на път да се "предам".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди 1 час, Шоши-сан написа:

asha , мерси за интересната информация за ракуго. Аз съм от бушмените :896767:, абсолютна тера инкогнита е за мен всякаква такава  японска и въобще далекоизточна театралност. Та сега само чета отзиви и ми трябва още малко за да се навия да го пробвам. Много трудно поддавам на такава тема но съм на път да се "предам".

 

Предай се, предай се. Няма да съжаляваш. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шоши, освен ракуго, което е показано в достатъчно умерени дози, тук можеш да видиш дълбоки човешки взаимоотношения. История за живота на един артист, който минава през множество перипети, за да се нарече истински майстор (титлата ми убягва, но беше нещо като осмо поколение майстор). Голям диапазон от време обхваща действието - от началото до към края на миналия век. Вижда се, как се променят герои, мода, общество.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шоши, ето още една причина да гледаш дорамата. Режисьорката на Tokyo Dokushin Danshi стои зад поредицата. Тя е основно филмов режисьор. Снимала е и преди с Масаки Окада (Mourning Reciepe е прекрасна история, а Масаки е душичка там!). Човек отново може да направи сравнение, колко далеч е отишъл този актьор в развитието си. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Натрой се и се надявам да останеш приятно изненадана.

Аз отново ще вметна, че след като изгледах сериите, се разтърсих за повече инфо относно Масаки. Шашнах се, колко малко информация имаме за него. При положение че той е кореняк столичанин (би трябвало да има подробно инфо, а аз доста трябваше да се ровя, за да науча, че има сестра), държанието му е абсолютно различно - скромно и тихо си действа по филмите и като погледнем генерално, той се развива и расте. 

 Представям си, колко хубави заглавия си подхванала. Ти си от малкото останали бойци на японския фронт.  Добре, че коментираш в темите, за да предизвикаш любопитство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Масаки Окада не съм го гледала до тук чак в много заглавия. Но пък го гледам по случайност от малък. Последно в  Rikon na Futari . Виждам че снима прилично количество но явно попада предимно в моето "не гледам" като жанрове. 

Коментиране е разковничето на онлайната комуникация. Иначе няма как да стане.  ;) Бай Ганьо е дървен философ/читател. Не е по комуникациите. Туй ни е един от проблемите, като нация нямаме много висока култура на комуникация за жалост.

Мда, жонглирам към момента с няколко паралелно гледани заглавия а ракуга ще изиска пълна концентрация от мен. Но ще му дойде реда. Сложен е в списъка за гледане. 

Хваля го Масаки щом не си "развява" личните неща онлайн. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О, в този Rikon na futari го раздава адвокат. Точно в неговия стил. Беше трепач в Legal high 2.

Сега остава да навием и Аша да гледа, а защо не и любителите на мангата/анимето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Актрисата Рико Наруми, която така хубаво разказваше ракуго истории в дорамата, се е омъжила тези дни. Жива и здрава!

Радвам се, че има хора, които успяха да гледат поредицата и да оценят достойнствата й!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нова дорама, посветена на ракуго, стартира от 6 февруари 2022 г.  Съставът е звезден: Хару Куроки, Масахиро Хигашино, Дайто Шунске, Кенто Нагаяма, Нао и др.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Откога ѝ се каня на тази дорама - и най-после я изгледах. По една серия на вечер, не повече - защото всеки момент е толкова изпълнен с ... качество, че не бързах да следя сюжета. Също като публиката се бях втренчила в изпълнението на сцената и даже не държах да знам на какво се смеят или за какво точно се разказва в ракуго историята. Само слушах и гледах. Та качеството те полазва и те изпълва като дух - иначе нямаше да се мъча тук да изразявам удоволствието и възхищението си от ... всичко в дорамата. Сега мисля, че съм готова да изгледам анимето, за да се фокусирам върху съдържанието на историите. Но ще изчакам първо да ми мине замайването - @ukio, като чета коментарите ти, симптомите май са сходни.

Рядко нещо ме грабва толкова силно. Йокатта, че го гледах!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасно! И аз често си спомням за усещането, които изпитах. Изпълненията са много важни тук. Начинът, по който предават разказа. Невероятно е.

Анимето не съм гледала, но със сигурност е добро. Сцената с шинигами е много силна, но пък като я видиш в човешко превъплъщение е още по-хубаво.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

35 minutes ago, ukio said:

Прекрасно! И аз често си спомням за усещането, които изпитах. Изпълненията са много важни тук. Начинът, по който предават разказа. Невероятно е.

Анимето не съм гледала, но със сигурност е добро. Сцената с шинигами е много силна, но пък като я видиш в човешко превъплъщение е още по-хубаво.

Едва ли трябва да казвам, че ме побиха тръпки от шинигами - и никак не ми се искаше героят да умре, докоснат от онези черни нокти. Но пък да се е вживявал толкова пъти в ролята на шинигами и накрая да се изправи лице в лице с него - нямаше как да не е безценна среща. Много ме зарадва, че накрая най-после се усмихна с много обич на горката Конацу - и тъкмо ѝ обеща, и хоп!... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...