Jump to content

Recommended Posts

cea8a64024241b44.jpg

Kim Ji Young: Born 1982 (82년생 김지영)

Романизация: 82nyeonsaeng Kimjiyoung

Известен като: Ким Джи Йонг: Родена 1982 година

Премиера: 23 октомври 2019
Държава: Южна Корея

Жанр: драма, феминизъм

Времетраене: 118  мин.
Режисьор: 
Ким До Йонг (Last ChildThe TreacherousThe Last BlossomThe Naked KitchenReturn of the Mafia)

 Сценаристи: Ю Йонг А (On Your Wedding DayЗащото те обичамПапаротиЧудо в килия No.7), Ким До Йонг

Базиран на: романа Ким Джи Йонг: Родена 1982 от Чо Нам Джу

Продуценти: Mo Il Young, Kwak Hee Jin, Park Ji Young

Продукция: Spring Wind Film Company

Разпространител: Lotte Entertainment

Субтитри:

AsianWiki

 

Участват:

Чонг Ю Ми като Ким Джи Йонг

Гонг Ю като Чонг Де Хьон

Ким Ми Гьонг като Ми Сук

Gong Min Jung/ Конг Мин Джонг като Ким Ън Йонг

Kim Sung Cheol/ Ким Сонг Чол като Ким Джи Сок

Lee Eol/ И Ол като Йонг Су

Lee Bong Ryun/ И Бонг Рьон като Хье Су

 

Резюме: 

Джи Йонг, носител на едно от най-разпространените женски имена, родена през пролетта на 1982 година.

Имало е време, при първите ѝ стъпки като част от обществото, когато е мечтала да замине на околосветско пътешествие заедно с по-голямата си сестра.

Имало е време, когато е мечтала да стане жена с кариера..

Неуспяла да се превърне в желаната личност и не можейки да се справя финансово сама, един ден неочаквано усеща как повтарящато се ежедневие я задушава.

Чувство, което така и не успява да превъзмогне. Джи Йонг внезапно започва да говори, сякаш е друг човек, показвайки странни симптоми.

 

Spoiler

Ким Джи Йонг, едно от най-разпространените женски имена през 1982 година. Работила в пиар агенция, но се омъжва и ражда дете. За да отглежда дъщеря си, тя напуска работа. Води съвсем обикновен живот до момента, в който изведнъж не започва да говори като майка си, по-голямата си сестра и всички останали. Говори сякаш другите са се вселили в нея. Какво се е случило с Ким Джи Йонг?

 

Резюме Изт. 1

 

:essub:

 

:subs: Свали с български субтитри :click: :click:

:subs: Онлайн с български субтитри :click:

Свали с български и английски субтитри :click:

Свали с руски субтитри :click:

Онлайн с английски субтитри :click:

  • Like 3
  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

Охоо, тъкмо ги шипвам от Train to Busan и съм на вълна Гонг Ю! :inlove: Нямам търпение да го гледам тази вечер! 

 

ПП. Изгледах го, но трудна работа. Много кофти английски субтитри, на места сама трябваше да си превеждам и буквално да гадая какво казват. Не препоръчвам да го гледате докато не ги оправят. Иначе е тежичък филмът, засяга болезнени теми за отношението към жените не само в Корея, а и навсякъде по света. 

Link to comment
Share on other sites

Прекрасен филм, много трогателен. Ким Ми Гьонг е покъртителна в ролята на майката, разрева ме няколко пъти поне. :cry:

Филмът е адаптация по нашумял феминистки роман. Името на главната героиня е най-разпространеното през въпросната година, с което служи за събирателен образ на всички жени домакини. До какво довежда сивото еднообразно ежедневие... Благодарности за превода на @NeviQQ!

  • Like 3
Link to comment
Share on other sites

На 21.04.2020 г. at 16:15, jira написа:

Много кофти субтитри, на места сама трябваше да си превеждам и буквално да гадая какво казват. Не препоръчвам да го гледате докато не ги оправят. 

 

Затова пък българските субтитри са отлични – гледаш и се наслаждаваш. Благодаря, момичета! :wub:

 

А филмът наистина е хубав! Поставя сериозни проблеми, има много болка, но и те оставя с усещането, че всичко ще се оправи. Съсипа ме психически едно на пръв поглед напълно обикновено изречение, казано от Ким Джи Йонг на психиатърката:

Off Topic

[Не мисля, че живея толкова лошо.] Понякога се чувствам щастлива.

 

Родителите на героя на Гонг Ю и лелите на бащата на главната, че и баща ѝ бяха адски дразнещи, как да не откачиш при такава рода? Самият главен ми се искаше да е малко по-смел, а той страдаше, но буквално не знаеше как да ѝ помогне. Главната героиня и майка ѝ бяха блестящи!

  • Like 3
Link to comment
Share on other sites

Много човешки филм. Гледах го неотдавна с английски субтитри, но едва вчера изгледах Train to Busan с Гонг Ю и Чонг Ю Ми и установих, че всъщност ги харесвам като екранна двойка, особено след Silenced, затова и повторих лентата. 

Хареса ми много, разгледа изключително важни проблеми, касаещи обществото, семейството, половото равенство, дискриминацията, психическата цялост. Проблемите на главната героиня не бяха предизвикани само от семействата, а като цяло от наложените нрави в обществото. Видна беше репресията по отношение на жените през годините, изпитана и преживяна по различен начин от майките на главните герои, бабата, лелите. И тук беше налице предпочитанието към мъжките деца, които се отглеждат като крале и се възпитават да мислят за себе си като такива (в повечето случаи), както и разбирането, примането и осъзнаването на трудностите, които рожденната дъщеря изпитва като нечия съпруга и като жена, а отричането, пренебрегването и натоварването на снахата. Според мен психичното състояние на главната героиня беше проявено в резултат на продължителното негативно натрупване на емоции, липсата на емоционални граници, неизговорените проблеми, притеснението и неудобството да устоява себе си в семейната, работната, културната среда. Цялото мълчаливо страдание и потисничество бяха довели до създаването на защитна реакция, изразяваща се в приемането на различни образи. 

И на мен този момент ми направи впечатление.. Беше налице толкова силно примирение от страна на героинята, сякаш смяташе, че не заслужава нищо повече от това и търсеше вината в себе си

На 16.05.2020 г. at 23:52, bealonenomore написа:

Съсипа ме психически едно на пръв поглед напълно обикновено изречение, казано от Ким Джи Йонг на психиатърката:

  Скрий съдържанието

[Не мисля, че живея толкова лошо.] Понякога се чувствам щастлива.

 

 

Направи ми впечатление и реакцията на майката на главната героиня, когато стана свидетел на "преобразяването" на дъщеря си, запитвайки

 

Какво се е случило с нея? Как стана такава?

 

Проблемите бяха показани като една спирала, а разрешаването им според мен ще е възможно при колективното им разбиране от страна на обществото, което няма да е никак лесно. Сякаш все още и все повече се срещат такива отношения, което е доста тъжно. Някак вяра ми вдъхна поведението на главният герой 

 

потърси консултация с психиатър, предложи да излезе в бащинство, прояви разбиране към проблемите на съпругата си. И той като нея мълчаливо опитваше да се справи със ситуацията, виждаше се как се изяждаше от притеснение и от чувство за вина.

Едно обаче е ясно - мълчанието и неразговарянето не води до нищо продуктивно. 


Прекрасен, човешки и някак топъл филм. Както са написали по-горе оставя те с усещането, че всичко ще се оправи.

  • Like 3
  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...